Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
21.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17045 по описа за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Р.-**“ ООД против Агенция
по заетостта, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове за
заплащане на сумата от 39 600 лв., представляващи стойността на неизплатени
от ответника ваучери за обучение по схема „Аз мога повече“ на основание чл. 79
вр. чл. 258 ЗЗД; за заплащане на сумата от 5 104,35 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 39 600 лв., считано от 09.07.2013г. до датата
на завеждане на исковата молба – 30.10.2014 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както
и за заплащане на сумата от 44 000 лв. - частична претенция от
219 633,84 лв., на основание чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.03.2010 г. е подал заявление за включване в списъка
на доставчиците на услуги на основание чл. 7, ал. 5 от Постановление № 251 на
МС от 21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.“. Поддържа, че
на 28.04.2010 г., на основание чл.7, ал. 7 от ПМС № 251/21.10.2009 г. с
ответника са подписали споразумение, уреждащо правата и задълженията на
страните във връзка с предоставяното обучение, допълнено с анекси от 19.07.2011
г. и от 25.01.2013 г. Навежда, че с писмо с изх. № 74/0135/20.03.2013г. ответникът
едностранно, на основание чл. 5, ал. 1, т. 9 от Анекс от 19.07.2011 г. към
Споразумението е прекратил последното, поради неизпълнение на задълженията по
него. Поддържа, че не са налице твърдените случаи на неизпълнение на договорни
задължения от негова страна на 19.12.2012г., 21.12.2012г., 20.02.2013г. и
27.02.2013г., а именно – непровеждане на обучения на тези дати. Посочва, че
въпреки предизвестието за прекратяване, ответникът продължава да издава нови
ваучери с доставчик „Р.-**“ ООД. Излага, че реално е провел обучение „техник по
транспортна техника“, код 525010: специалност „автотранспортна техника“, код
5250101 за период 27.12.2012г. – 09.05.2013г., за което му се дължи заплащане на
стойността на ваучерите в размер на 39 600 лв. Излага твърдения, че за
периода от изваждането му от списъка на доставчиците, предоставящи обучение,
поради прекратяване от ответника на споразумението през 2013г. до 31.12.2013г.
той е понесъл вреди, под формата на пропуснати ползи в размер на 219 633,84
лв., представляващи нереализирана печалба от непредоставянето на обучения, като
претендира заплащането на част от тази сума в размер на 44 000 лв.
Ответникът Агенция по заетостта оспорва иска. Поддържа, че напълно
правомерно и в съответствие с уговорените условия и срокове е прекратил
сключеното между Агенцията по заетостта и „Р.“ ООД. Сочи, че след прекратяването
на споразумението са издадени ваучери с доставчик ищеца поради факта, че той
все още е фигурирал в списъкът с доставчици, доколкото той се обновява месечно
и към този момент такова обновяване все още не е било настъпило. Твърди, че при
така установените нарушения и на основание чл. 11, ал. 3, т. 1 МПС № 251 от 21.10.2009г. ищецът, в
качеството му на доставчик няма право да получи цената на издадените ваучери.
Поддържа, че всяко едно от тези нарушения сами по себе си са основание за
прекратяване на споразумението по вина на ищеца. Излага, че представените
присъствени форми са частни свидетелстващи документи и не притежават материална
доказателствена сила и не е доказано, че притежават достоверна дата. Посочва,
че от проверяващите органи на Агенцията по заетостта, на 12.04.2013г. е
констатирано ново нарушение на клаузите на споразумението и разпоредбите на ПМС
№ 251 от 21.10.2009г. Твърди, че по отношение на визираното от ищеца обучение в
периода от 26.11.2012г. до 05.04.2013г. е изплатена исканата сума, доколкото по
отношение на него не са констатирани нарушения. Що се касае до иска по чл. 82 ЗЗД, сочи, че процесното споразумение е основателно прекратено и ищецът е
правомерно и законосъобразно заличен от списъка на одобрените доставчици,
поради което не е налице виновно неизпълнение на задълженията по Споразумението
от страна на Агенцията по заетостта и предявеният частичен иск за пропуснати
ползи е неоснователен. Поддържа, че настъпването на твърдените от ищеца
пропуснати ползи не е реално и сигурно. Излага, че не е доказано наличието на
пряка и непосредствена връзка между прекратяване на Споразумението и
нереализиране на посочения в исковата молба размер на пропуснатите ползи.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че на 28.04.2010г., на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС
№ 251/21.10.2009 г. между страните е
подписано споразумение, по силата на което ответникът възлага, а доставчикът на
услуги приема да извършва обучение срещу ваучери на представители на целеви
групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
реализирани по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“. Ответникът, в качеството на възложител е поел задължението
да заплаща на доставчика на услуги стойността на ваучерите, покриващи разноски
на успешно преминалите обученията представители на целеви групи. Номиналната
стойност на ваучера е конкретизирана в споразумението и е в зависимост от вида
на обучението.
С писмо изх. № 74/0135 от 20.03.2013г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 9 от
Анекс от 19.07.2011г. към споразумението, ответникът е уведомил ищеца за
прекратяване на договора. Споразумението е прекратено, на основание чл. 4, ал.
2, т. 1 вр. чл. 6, т. 6.1.1. от Общите условия, поради неизпълнение на
задължението за нарушаване на разпоредбите на ПМС № 251 от 21.10.2009г. и неспазване на правилата
на Наръчника за работа на доставчиците на обучение, предоставящи обучение по ОП
РЧР, раздел II. Основание за прекратяването се сочат неизпълнение на
задълженията за предоставяне на обучение осъществени на 19.12.2012г. и
21.12.2012г. в гр. Р. и 20.02.2013г. и 27.02.2013г. в гр. София.
Ищецът излага твърдения, че на
21.12.2012г., 20.02.2013г. и 27.02.2013г. обучения са се провеждали, съгласно
предоставения график и че не е неизпълнение от негова страна в тази насока,
докато обучението от 19.12.2012г. не е било проведено по обективни причини.
По отношение на обучението на
19.12.2012г., проведено в гр. Р..
По отношение на обучението на тази дата съдът намира следното. Видно от формуляр
за посещение на място № 1 от 19.12.2012г. на тази дата не е било провеждано
обучение от страна на ищеца. Ищецът твърди, че това обучение не е било
проведено, поради обективни причини, а именно – лошите метрологични условия в
гр. Р.. Това обстоятелство не е доказано по делото, доколкото единственото
ангажирано доказателство е разпечатка от интернет страница на „News.Ruse24.bg“.
Дори да се приеме, че за гр. Р. е важал код „Оранжево“, това по необходимост не
налага извода, че е съществувала невъзможност за провеждане на процесното
обучение. Макар този код, с оглед стандартите на Световната метрологична
организация да предполага опасност на метрологичната обстановка, по делото не
бе доказано, че тя е била от такова естество, което не е позволявало
достигането за мястото, на което се провежда обучението, нито, че тя не е
позволявала провеждане на плануваните занятия в отредените за това помещения.
Съдът намира за неотносими доводите
на ищеца, че е лично задължение на всяко обучаемо лице да посещава провежданите
обучения и че едва при установено отсъствие от повече от 20 % от установените
занятия обучението не се смята за завършено. Предмет на делото са изпълнение на
задълженията на ищеца, в качеството му на доставчик на обучение, а не тези на
обучаемите лица. В конкретния случай, дори на конкретния ден да не са се явили
обучаеми лица, ищецът е имал задължение да осигури присъствие на преподавател,
както и всички условия за провеждане на обучението. Видно от данните по делото
това не е извършено. Предвид това, не са били налице обективни пречки за
провеждането на обучението и е налице виновно неизпълнение на задълженията на
ищеца по процесното споразумение.
Във връзка с обучението на 21.12.2012г., проведено в гр. Р. съдът не
установява наличието на нарушение на задълженията на ищеца. От извършената от
длъжностните лица при ответника проверка, констатациите от които са обективирани
в формуляр за посещение на място № 1 или от проведените с обучаемите лица и
преподаватели разговори не се установява твърдяното от ответника разминаване в
информацията по отношение на провежданите занятия по график тема и място на
провеждане. Съгласно учебен график на 21.12.2012 г. в гр. Р. на ул. *********
между 07.30 ч. и 11.30 ч. е следвало да се проведе изпит по теория. В
изготвения формуляр от представители на ответника за посещение на място фактът
на провеждане на изпита е посочен. Ответникът формира извод за непровеждане на
обучението съобразно утвърдения график на обстоятелството, че три от обучаемите
лица в писмен вид са посочили различни данни за провеждането до момента обучение.
Така представените от тези лица протоколи са съставени в свободна форма, не по
реда, предвиден в ръководството на конкретния бенифициент BG051RO001- 2.1.14,
чрез попълването на анкетни карти. Тези протоколи имат характера на частни
свидетелстващо документи, лишени са от обвързваща съда доказателствена сила и
обективираните твърдения за факти следва да се преценяват с оглед всички
доказателства по делото. В протоколите лицата са посочили различни дати на
провежданите практически обучения, което не може да обоснове извод, че такива
обучения не е имало или че обученията не са проведени съобразно утвърдения
график. Не става ясно и въз основа на какви доказателства проверяващите лица в
изготвени от тях доклад са приели, че подписите в присъствените форми са
положени формално, без действително да са извършени. Поради това, съдът намира
за недоказано твърдението на ответника проведеното на 21.12.2012 г. в гр. Р.
обучение да не е при спазване на утвърден график.
По отношение на обучението проведено на 20.02.2013г. в гр. София, съдът
намира следното. Ответникът твърди, че при извършена проверка на 20.02.2013г. е
установено, че не се провеждат обучения на посочен от ищеца адрес, а именно гр.
София, ж.к. „*********, УТЦ – СБА. Не е представен констативен протокол, нито
формуляр за посещение „на място“, удостоверяващи обстоятелства в тази насока.
Още повече нито в клаузите на споразумението, анексите и общите условия към
него, нито в разпоредбите на Постановление № 251 на МС от 21.10.2009г. е
предвидено задължение във всички посочени от доставчика учебни бази да се
провежда успоредно предвиденото в учебния график обучение по дадена тема за
съответния ден. Също така в предвидените формуляри на учебните графици обучение
на дадена тема не е обвързано с провеждането му на конкретен или на всички
посочени от доставчика на обучение адреси. Предвид това, не може да се приеме,
че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца за провеждане на обучение на
20.02.2013г. Отделно, по делото е представено доказателство за уведомяване от
страна на ищеца на 21.01.2013 г. на факта на промяна на учебната база с тази на
адрес в гр. София, ул. Самоковско шосе 1. По делото е приет Констативен
протокол № 1273 от 20.02.2013 г., 17.20 ч., подписан от контролиращо лице,
преподавател и обучаемо лице, от които се установява, че на тази дата, в
посочения дата е установено провеждане на обучение в базата на бул. Самоковско
шосе 1, където присъстват 21 обучаеми лица. Отделно, фактът, че на този адрес
са провеждани обучения се установява и от констативните протоколи за проверка
от 09.02.2013 г. и от 20.03.2013 г.
Що се касае до обучението от 27.02.2013г. следва да се приеме, че то не е
осъществено и ищецът е в неизпълнение по отношение на него. По делото е
представен Констативен протокол № 61 от 27.02.2013г. на експерти Агенцията по
заетостта, ГД „Международна трудова миграция и стратегически партньорства“, в
който е посочено, че на 27.02.2013г. не е провеждано обучение нито в учебната
база в гр. София на ул. „*********, нито в тази в кв. *********, УТЦ-СБА. От
ищеца не са проведени доказателства за установяване на обратното.
Предвид изложеното се установява, че ищецът не е изпълнил задължението си
за провеждане на обучения на 19.12.2012г. в учебната си база в гр. Р., ул.
„Потсдам“ № 14, автосервиз на „Дунавтрейд“ ООД, и на 27.02.2013г. в учебните си
бази в гр. София ул. „*********.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД:
Ищецът претендира изплащането на номинала на ваучери за проведено от ищеца
обучение по професия: „техник по транспортна техника“, специалност:
„автотранспортна техника“, код 5250101, със срок 27.12.2012г. - 09.05.2013г.,
провеждано в гр. София. Видно от представените по делото присъствени списъци
ищецът е предоставил уговореното в споразумението и анексите към него обучение,
съобразно депозираните учебни планове, с изключение на занятията проведени на
27.02.2013г. и на 19.12.2012 г.
Съгласно чл. 6, т. 6.1.1. от Общите условия към Доставчиците на обучение,
съгласно реда на ПМС 251/21.10.2009г. доставчикът на обучение няма право да
получи паричната стойност на номинала на ваучера, когато не е предоставил
посоченото в него обучение в обем и качество, съобразно действащото
законодателство и процедурите и указанията за работа, дадени от Възложителя, по
реда и условията на настоящото Споразумение и предвиденото в Постановление №
251 на МС от 21.10.2009г. Идентична е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 1 от
Постановление № 251 на МС от 21.10.2009г. В конкретния случай, ищецът, в качеството
си на доставчик на обучение не е провеждал занятия на 27.02.2013г. в учебните
си бази в гр. София, находящи се на ул. „********* и кв. *********, УТЦ-СБА,
както и на 19.12.2013 г. в базата в гр. Р..
Видно от дадената от съда правна квалификация споразумението между страните
и анексите към него имат характера на договор за изработка по смисъла на чл.
258 и сл. ЗЗД. Съгласно чл. 6, ал.1 от Анекс от 28.04.2010г. към процесното
споразумение за всички неуредени в него отношения между страните се прилагат
разпоредбите на действащото българско и европейско законодателство. От
използвания израз в чл. 6, т. 6.1.1. от Общите условия към Доставчиците на
обучение, съгласно реда на ПМС 251/21.10.2009г. и чл. 11, ал. 3, т. 1 от
Постановление № 251 на МС от 21.10.2009г. не става ясно дали всяко отклонение в
предоставения обем на обучението е основание за отказ от заплащане на номинала
на издадените ваучери или то следва да е от такова естество, което да прави
уговорената работа негодна за нейното договорно или обичайно предназначение и в
този смисъл неизпълнението да е значително с оглед интереса на кредитора.
Преценявайки съдържанието на споразумение от 28.04.2010г. и тълкувайки
волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, настоящия състав счита, че страните
не са уговорили, че всяко едно неизпълнение на договора е основание за отказ за
плащане. Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката
или съответно намаление на възнаграждението. Едва ако отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора –
чл. 265, ал. 2 ЗЗД и по този начин да се освободи от задължението си за
заплащане на възнаграждение – така Решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. №
60/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Тази принципна уредба следва да бъде
приложена и по отношение на възможността за отказ от плащане по чл. 6, т.
6.1.1. от Общите условия към Доставчиците на обучение, съгласно реда на ПМС
251/21.10.2009г. За да бъде възникне за ответника право да откаже заплащане на
процесното възнаграждение неизпълнението на ищеца следва да е от такова
естество, че да работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
В конкретния случа, видно от представения по делото Учебен график на
обучението, за което е отказано заплащане на номинала на издадените от
ответника ваучери, това обучение е проведено в рамките на 124 дни и с обща продължителност
от 960 учебни часа. Както бе посочено, по делото се установява, че единствените
занятия, които не са проведени по вина на ищеца са тези на 27.02.2012г. и на
19.12.2012 г. Трудно би могло да се приеме, че неизпълнение на задължението за
предоставяне на обучение през един от общо 124-те дни, през които са се
провеждали занятия, би могло да се счете за такова отклонение на поръчката,
което да основе право на разваляне на договора или отказ от плащане на цялото
уговорено възнаграждение.
В цитираното Решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 60/2015 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, задължително за настоящия състав, при установяване на
недостатъци на престирания резултат - предмет на изработката/доставената услуга
не се погасява задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а се пораждат
права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и
ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на
възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение. Уговорените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД права са преобразуващи по своя
характер и доколкото не е предвидено упражняването им по съдебен ред, те следва
да бъдат предявени чрез едностранно изявление на титуляра им. По делото не са
налице данни за упражняването на тези права от ответника, нито преди, нито в
рамките на процеса.
Предвид изложеното следва да се направи извод, че неизпълнението на
задължението на ищеца за предоставяне на обучение в уговорения обем не са
съществени, че да направят предоставената услуга негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение и в този смисъл не могат да бъдат основание за
отказ от изплащане на възнаграждение по чл. 6, т. 6.1.1. от Общите условия към
Доставчиците на обучение, съгласно реда на ПМС 251/21.10.2009г. В този смисъл
за ищеца е възникнало право на уговореното в договора възнаграждение, а именно
номинала на издадените от ответника ваучери. С оглед на това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 39 600 лв., представляваща стойност
на ваучери за осъществено обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“, схема „Аз мога повече“ за придобиване на професионална квалификация
по специалност „Автотранспортна техника“, код 5250101, със срок
27.12.2012г.-09.05.2013г., чиито размер се установява и от заключението а
съдебно – счетоводната експертиза.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:
С оглед отхвърлянето на иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, отхвърлен
следва да бъде и искът по чл. 86 ЗЗД.
С оглед уважаването на иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД следва да бъде
уважен и искът по чл. 86 за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Съгласно чл. 5.1. и 5.4. от Общите условия към Споразумението
изплащането на цената на ваучери се извършва в срок от 30 работни дни от
отправяне на искането, което следва да се направи след окончателно приключване
на обучението и отправено искане. Искането за плащане от ищеца по делото е
направено на 13.05.2013г., поради което 30 работни дни от това искане са
изтекли към датата, от която се претендира законната лихва – 14.10.2014 г.
Предвид изложеното искът за мораторна лихва се явява основателен за пълния
предявен размер и период и следва да бъде уважен в пълния размер.
По отношение на иска по чл. 82 ЗЗД:
Допуснатите от страна на ищеца отклонения, изразяващи се в непровеждане на
занятия на 19.12.2012г. в гр. Р. и на 27.02.2013г. в гр. София не са от
естество да направят работата негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Както бе посочено обучението от 27.02.2013г. е незначително с
оглед интереса на кредитора. Що се касае до непроведените занятия на
19.12.2012г. в гр. Р., обучението от което те са били част е изцяло заплатено
от ответника. Това от своя страна представлява приемането на работата и това
обстоятелство не може да послужи като аргумент за разваляне на процесното споразумение,
нито за лишаването на ищеца от правото му на възнаграждение за предоставянето
на различно обучение. В същото време в пълна степен важат аргументите относно
занятията на 27.02.2013г. Непроведеното обучение на 19.12.2012г. е едно от 123
обучения, предвидени по график. Предвид изложеното за ответника не е възникнало
право за прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца на
задълженията по него. Въпреки това ищецът е бил заличен от списъка по чл. 7,
ал. 2 ПМС № 251 от 21.10.2009г. и е бил лишен от възможност за предоставяне на
обучения по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. С оглед на
това ищецът има право на обезщетение за вреди за заличаването му от списъка при
доказване на пропуснатите ползи.
За да бъде успешно проведен искът по чл. 82 ЗЗД, следва да се докаже, че в
следствие едностранното прекратяване на договора от страна на ответника за
ищеца са произлезли вреди, под формата на пропуснати от реализирането на
възнаграждения за предоставени обучения, както и размера на тези вреди. В
същото време следва да се докаже, че настъпването на тези вреди е сигурно, като
тази сигурност не се предполага. Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в
хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че
установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението; тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно
Решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС от
друга страна, сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице,
когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно
обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи
положителна промяна.
В конкретния случай, предметът на процесното споразумение, представлява
предоставянето на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по
процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани
по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“. Със заличаване от списъка/прекратяване на споразумението се прегражда
възможността ищецът да бъде посочван/избиран от лица, имащи право получаването
на ваучери за обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
С оглед естеството на дейността на ищеца, предоставящ обучение при изначално
определен график, хорариум, конспект и цена на обучението, настоящият състав
счита, че ангажирането на услугите на ищеца от лица, които желаят получаване на
обучение не изисква предварителни преддоговорни отношения с тях, включващи
преговори за определяне за съдържането на обучението и условията при които ще
се осъществява то. В случая съдът намира, че не се доказва сигурност на
пропуснатите ползи, а както беше посочено тяхното настъпване не може да е
хипотетично, а следва да се установи сигурността му, като тежестта за доказване
е за кредитора – ищец. Лицата от целева група, имащи признато право на обучение
от Агенцията по заетостта са приносители на ваучери, даващи им право на
обучение като могат да избират от всички доставчици на обучение, които са включени
в списъка на одобрените доставчици по смисъла на чл. 7, ал. 2 ПМС №
251/21.10.2009 г. Предвид това, получаване на възнаграждение за проведено
обучение в размер на стойността на ваучерите е в зависимост от избора на ищеца
за обучител именно от притежателите на ваучери. Няма сигурност относно факта
дали за периода след прекратяване на договора приносителите на ваучери биха
избрали ищеца за обучител, както и какъв бил този брой, за да се предвиди и
самият размер на пропуснатите ползи. В случая ищецът не е ангажирал
доказателства за процесния период и относно фактите колко лица са били вписани
и неотстранени от списъка на одобрени доставчици за вида на обучения,
предлагани от ищеца, както и какъв е общият брой издадени ваучери за тези
видове обучения, за да се прецени имало ли е приносители на ваучери и каква е
вероятността да се обърнат към ищеца за провеждане на обучение. Отделно от
това, видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, през
изследваните години е имало не малка разлика в печалбата на ищцовото дружество,
идваща от разликата в броя на ваучерите, срещу които е проведено обучението,
което показва липсата на придвидимост и сигурност в размера на настъпили вреди
във формата на пропуснати ползи.
По изложените съображения искът по чл. 82 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за
пълния предявен размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА да заплати
на „Р.“ ООД, ЕИК ********* следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 39 600
/тридесет и девет хиляди и шест стотин лева/, представляваща стойност на
ваучери за осъществено обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“, схема „Аз мога повече“ за придобиване на професионална квалификация
по специалност „Автотранспортна техника“, код 5250101, проведено в периода
27.12.2012 г. – 09.05.2013 г., ведно със
законна лихва от 30.10.2014г. до окончателното погасяване на сумата;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5104,35 лв. /пет
хиляди сто и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 39 600
лв. за периода 09.07.2013г. – 14.10.2014г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
3 824,13 лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Р.“
ООД, ЕИК ********* против АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА иск по чл. 82 ЗЗД
за сумата от 44 000 лева /четиридесет и четири хиляди лева/ - частична
претенция от общо вземане от 219 633,84 лв., представляваща вреди, под
формата на пропуснати ползи от заличаване на ищеца от списъка по чл. 7, ал. 2
ПМС № 251 от 21.10.2009г., изразяващи се в нереализирана печалба от обучение
срещу ваучери за периода от м. април – м. декември 2013г.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: