№ 131
гр. Дупница, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200221 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0348-000960/12.01.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-***, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. ***, ул. „***, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т.
1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания
водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. Н.. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения
процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата. Поддържа се искането за
отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В пледоарията си пред
съда процесуалният представител развива допълнителни съображения в подкрепа на
направеното искане. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
минимален размер и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание. В съпроводителното си писмо взема становище за неоснователност на
жалбата и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 24.12.2022 г., около 22:35 часа, в гр. Дупница, на ул. „Лоза“, пред дом № 2 в посока
ул. „Хан Аспарух“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „***”, с транзитни рег. табели
с № ***, собственост на „ИВО-БОСС 2020“ ЕООД. Водачът последователно преминал през
кръстовището регулирано със светофарна уредба при магазин „Лидъл“ движейки се в посока
към намиращото се малко по-нагоре кръгово кръстовище, като бил забелязан от полицейски
автопатрул съставен от свидетелите М. и С. – водач на автомобила, които се намирали в
служебния автомобил и веднага тръгнали след него с намерение да го спрат за проверка.
Малко след тръгването си подали към жалбоподателя светлинен и звуков сигнал, но същият
не спрял, увеличил скоростта си на движение изнесъл се леко вляво и с голяма скорост
завил надясно, а след това на т-образното кръстовище и наляво по горепосочената ул.
„Лоза“ по която продължил движението си следван от свидетелите. Същият спрял
автомобила си пред дом №2 в близост до лявата част на пътното платно където се намирали
стълби водещи към задния вход на казино „Уинбет“. Излязъл бързо от управлявания
автомобил, блъснал шофьорската врата и се затичал по стълбите към задния вход на
казиното, като не се подчинил на разпорежданията и сигнала на полицейския автопатрул да
спре на място. Жалбоподателят след като влязъл в казиното веднага се отправил към
тоалетната и се заключил вътре. Полицейските служители влезли малко след него в
казиното и попитали персонала за водача, като след преглед на охранителните камери
охраната ги насочила към тоалетната на обекта, в която нямало никой друг освен
жалбоподателя. Същият след малко сам излязъл доброволно от там извинил се за
поведението си, съобщил че е употребил известно количество алкохол и се е уплашил и
решил да избяга от проверката. Сам извадил от управлявания от него автомобил
необходимите документи за извършване на проверката и започнал да разпитва служителите
на МВР, какво ще стане, ако откаже да даде проба с техническо средство за употреба на
алкохол или ако каже, че друго лице е управлявало автомобила. На място пристигнал и
работодателят на жалбоподателя и собственик на автомобила, който потвърдил, че е
предоставил това МПС за управление именно от жалбоподателя.
Жалбоподателят бил тестван, около 22:26 часа, с техническо средство тип дрегер -
„Алкотест 7510“, с фабр. № ARDM 0411 за наличие на алкохол в издишания от водача
въздух. Пробата била положителна и отчела 0,60 промила на хиляда алкохол в издишания
от водача въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с №
116230, като същият му е връчен в 22:50 часа, с писмени указания да се яви до 30 минути от
връчването му и да даде кръвна проба във ФСМП-гр. Дупница, като жалбоподателят не
приел показанията на техническото средство и се явил да даде кръвна проба за изследване в
посоченото в ТМИ медицинско заведение, за което бил съставен протокол. След като
взетата кръвна проба била изследвана с Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол (етанол) в проби кръв №3 от 04.01.2023 г. от инж. ***, в пробата
била положителна и отчела 0,64 промила на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Във връзка с констатираното след проверката с „Алкотест 7510“, с фабр. № ARDM
2
0411 нарушение св. С., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля-очевидец на
установяване на нарушението М. съставил на място АУАН, който бил подписан и връчен на
водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан също от
актосъставителя и свидетеля.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0348-000960/12.01.2023
г., издадено от Началник група към ОДМВР-***, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. ***, ул. „***, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т.
1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели М. и С., както и въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл.
служебно изисканите от съда.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични и
ясни. Наличната само частична и несъществена липса на спомен или добросъвестно заявена
несигурност за някои детайли и обстоятелства при някой от двамата полицейски служители
съдът отдава изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения
от посочения тип и на индивидуалните им субективни паметови способности за сходни
събития. Не са налице драстични и съществени противоречия в разказа им за събитията.
Липсват данни за някакви предходни влошени взаимоотношения или предубеденост на
полицейските служители към жалбоподателя. От писмените доказателства се установяват
обстоятелствата във връзка с извършената проверка на пътя и тестването на лицето за
алкохол, респ. за годността на самото техническо средство, което е преминало проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен
служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на
процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на
дължимата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат
абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово,
така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.
В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не
представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като алкохолната
концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е
установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират
3
показанията на техническото средство. Същото е било технически годно и изправно към
момента на измерването, което е видно от представените от въззиваемата страна и служебно
изисканите: 1. списък на успешно преминали последваща периодична проверка в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, в който
списък като едно от проверените средства за измерване на алкохол в дъха е посочено и
процесното - „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0411 , ведно с писмото към списъка, 2.
Заповед за определяне на техническите средства с № 8121з-329/22.03.2022 г. на МВР; 3.
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и Допълнение №
18.10.4812.1 към него е видно, че техническото средство е и от т.нар. одобрен тип за
подобни измервания, от което следва, че същото е годно като модел и тип да обоснове
наличието на концентрация на алкохол;4. Списък със служителите на РУ-Дупница
преминали обучение за работа с техн. ср-во 5. Разпечатка от паметта на техн. средство;
писмо и протокол за премината последваща проверка след ремонт на техн. средство.
В тази насока е приета и служебно изисканата разпечатка от паметта на техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0411, според която резултата от пробата
извършена под номер 768 в 22:26:21 часа е положителен – 0,60 на хиляда. Тази информация
съвпада абсолютно с отразеното от актосъставителя в съставения и връчен на нарушителя
АУАН и ТМИ, където също е посочено, че на дата 24.12.2022 г. в 22:26 часа при пробата за
алкохол с процесния „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0411 е установено от техническото
средство наличието на алкохол с концентрация 0,60 на хиляда. Представен е и протокол за
проведено обучение за работа с технически средства на служителите на група „Пътен
контрол“ при РУ-Дупница, сред които са посочени и актосъставителя - св. С. и свидетеля
М..
Съгласно текста на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП – „ На водача на пътно превозно средство е
забранено: т. 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда…“
Съдът намира, че от проведеното изследване с цитираното техническо средство, а след
това и допълнително от изследването на дадената от страна на жалбоподателя-водач кръвна
проба, съгласно нормите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, регулираща надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация се взема
предвид като меродавен, именно резултатът от дрегера, доколкото в случая той е без
съмнение по-благоприятен като числово изражение от установеното по-късно с Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол (етанол) в проби кръв №3
от 04.01.2023 г. от инж. ***, в който е отчетена по-висока концентрация от 0,64 промила на
хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателя. С оглед именно на взетия предвид и цитиран в
НП по-нисък, съответно по-благоприятен резултат за жалбоподателя, който не променя по
никакъв начин квалификацията на деянието следва да се приеме, че не е налице допуснато
съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото му на защита. В подобна
насока във връзка с установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите по два
4
от предвидените в Наредбата начини и относно изминалия период от време при даване на
кръвна проба, който принципно е благоприятно за водача обстоятелства, но не и в
настоящия случай виж и Решение № 236 от 06.10.2015 г. по н. д. № 248/2015 г. на
Административен съд – ***.
Изложеното обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като
жалбоподателят безспорно е управлявал посочения лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 0,60 на хиляда, надлежно установена,
чрез качествена проба /анализ/ на издишания от водача въздух, която му е била извършена с
посоченото годно, проверено и одобрено като тип и номер техническо средство, което е
било използвано от специално обучен служител на КАТ „ПП“ при РУ-Дупница.
Действително, защитата в пледоарията си се позовава на часа посочен в АУАН и НП –
22:35 часа и сочи несъответствието му с установения безспорно по отношение на часа на
вземане на проба за алкохол с техн. средство по-ранен час – 22:26 часа, като допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, но според съда това оплакване е изцяло неоснователно. На първо
място следва да се отбележи, че часът на което и да е административно нарушение не е
предвиден като задължителен реквизит съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Такива
задължителни реквизити са единствено датата и мястото, където е извършено, но не и часа,
а още по-малко минутата на управление на автомобила, доколкото в процесния случай се
касае за разминаване с няколко минути, но не и часове, които евентуално да водят до друга
дата на нарушението. Напротив безспорно е доказано, че на процесното място цитирано в
АУАН и НП жалбоподателят е установен и е управлявал процесното МПС след употреба на
алкохол установена по надлежния ред с посоченото годно техн. средство и то на посочената
в АУАН и НП една и съща дата – 24.12.2022 г. Посочения час – 22:35 часа е такъв, който
системата на КАТ генерира автоматично при съставяне на АУАН посредством РСОД-
таблет, какъвто е процесния. Няма друго установено или твърдяно управление на процесния
лек автомобил от жалбоподателя в същата вечер, за да може евентуално и чисто
хипотетично да се твърди някаква неяснота относно часа на нарушението, напротив
нарушението му е едно и това е именно деянието му предмет на съставения АУАН и НП.
Важно е да се отбележи с оглед възраженията на процесуалния представител, че е
налице неяснота при описание на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в АУАН и НП
относно вида на деянието и дали не се касае за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. И тези възражения на защитата са изцяло безпочвени и
неоснователни, доколкото е налице ясно, пълно и точно описание на нарушението, като
факти обективирани в действителността и установени от съответните гласни и писмени
доказателства. И в АУАН и в текста на НП е изрично посочено словесно, а в АУАН и
цифрово, че се касае за административно нарушение по предложение 1-во от цитираната
материалноправна норма – чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП. Написано е след употреба на алкохол,
посочена е установена концентрация на алкохол посредством техническо средство служещо
за проверка за употреба на алкохол, а не на наркотични вещества и накрая и в двата акта е
5
записано, че водачът е нарушил нормата, като е управлявал след употреба на алкохол, без да
се сочат никакви наркотични вещества в АУАН и НП. Всичко това гарантира в пълна степен
правото му на защита в настоящото административнонаказателно и съдебно производство.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като е управлявал съзнателно, по свое
желание МПС след като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя за нарушението
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на нарушението
нормата на чл. 174, ал. 1 гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух … т. 1. над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“) Съдът намира, че размерът
и на двете наказания е точно фиксиран и не подлежи на корекция, респ. намаляване от
съдебния състав.
Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може
да се определи като маловажен поради обществената си опасност и най-вече начина на
установяване на нарушението след преследване на водача, още повече че се касае за водач,
който според съда е добре да осъзнае ясно и недвусмислено противоправността на
поведението си и сам да го коригира в бъдеще след изтърпяване на наложените му
кумулативни наказания.
Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и в пледоарията относно липса
на реквизити в АУАН и в НП, както и относно годността на техническото средство за
измерване, съдът намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000960/12.01.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-***, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. ***, ул. „***, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3 , т.
1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – ***, на основанията предвидени в НПК и по реда
6
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7