РЕШЕНИЕ
№ 11717
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110154019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. Д. П., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми –
1913,46 лева – цена за доставена за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до
окончателното плащане; 291,49 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода от 16.07.2019 г. до 01.03.2022 г.; 34,51
лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец февруари 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до
окончателното плащане, и по 7,98 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. –
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
14358/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици на топлоснабдения имот по
наследяване, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна
енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се
доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от
1
дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни
за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно
регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия
на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия
ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от ищеца, извършващ услугата
„дялово разпределение“. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 28.10.2022 г.) не е
подаден отговор от ответницата – Д. Д. П. В заповедното производство тя е
направила възражение за погасяване на вземанията по давност.
В съдебното заседание ответницата се явява и заявява, че е платила
задълженията си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Нотариален акт № **/******* г., том **, рег. № *****,нот.
дело № ****/**** г. на нотариус С. Т.в, с регистрационен № *** в
Нотариалната камара, ищцата е придобила по дарение недвижим имот –
апартамент с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за който се води
делото.
Съгласно констативен протокол, съставен от служители на ищеца на
30.06.2010 г., в сградата, където се намира апартамента не е изградена по
правилен начин еднотръбна система за отопление, поради което не се ползва
отопление в имотите, може да има само битово горещо водоснабдяване.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 13.03.2024 г. (на лист 83 от делото), а в
писмен вид – на лист 77 – 79 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, за отоплителния
сезон от май 2018 г. до април 2019 г. е 667,56 лева, а за периода от май 2018 г.
до януари 2019 г. включително – 432,52 лева; за отоплителния сезон от май
2019 г. до април 2020 г. – 620,84 лева, и за отоплителния сезон от май 2020 г.
до април 2021 г. – 625,06 лева. В апартамента на ответницата се ползва само
топла вода, изравняването е по отчетите на водомера в апартамента.
Съгласно основното и допълнително заключение на счетоводната
експертиза по делото, приети в откритите заседания на 07.02.2024 г. (на лист
70 от делото) и 13.03.2024 г. (на лист 84 от делото), а в писмен вид – на лист
65 – 68 и 81 – 82 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, за процесните
периоди ответницата не е заплатила топла вода. Извършените от нея
плащания, за които тя представя писмени доказателства на лист 54 – 55 от
делото – съобщения за приключване на изпълнително производство, са в
размер на 2110,65 лева, като се отнасят за минал период – от 2009 г. до 2012 г.
2
Съгласно представени на лист 28 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията. Искът ще се отхвърли за задълженията,
чийто падеж е настъпил повече от 3 години преди датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда.
По делото се установи, че ответницата е собственик на имота в ж.к.
„Дружба“ и че в същия е ползвана топла вода с цена за отоплителния сезон от
май 2018 г. до април 2019 г. е 667,56 лева; за отоплителния сезон от май 2019
г. до април 2020 г. – 620,84 лева, и за отоплителния сезон от май 2020 г. до
април 2021 г. – 625,06 лева.
Не се установява заплащане на тези суми. Съдът намира за уместно да
припомни, че консумацията на топлинна енергия е повтарящ се процес, при
който сметки се натрупват всеки месец. Те следва и да се плащат всеки месец.
Това, че ответницата е платила стари сметки за 2009 г. – 2012 г. по
изпълнително дело от 2017 г. по никакъв начин не я освобождава от
задълженията за последващи периоди, като тези, които се претендират от нея
по делото – от 2018 г. до 2021 г. (А ако продължава да ползва топла вода в
дома си ответницата ще плаща и за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и т.н. Настоящото
дело се ограничава само до сметките до края на април 2021 г. и ако не е
плащала за следващи периоди, ответницата пак ще си плаща.)
Частично основателно е задължението за погасяване на задълженията
3
по давност, като същите е безспорно, че са периодични и се погасяват с 3-
годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Давностният срок се прекъсва с
подаване на искане до съда да установи вземанията, което ищецът е направил
с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18.03.2022 г.
Следователно са погасени по давност всички задължения, които е следвало да
се платят до 18.03.2019 г. Това са сметките за месеците от май 2018 г. до
януари 2019 г. включително (като последната е с падеж на 15.03.2019 г.
съгласно общите условия). Тези сметки възлизат на 432,52 лева, за която сума
искът следва да се отхвърли, като се уважи за сбора от останалите се
дължими суми – 592,84 лева, 653,08 лева и 235,03 лева, или общо за 1480,97
лева.
Върху тази сума следва да се начисли и законна лихва от падежите на
трите изравнителни сметки, тъй като съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия
на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не се начислява лихва.
Върху посочените по-горе три суми следва да се начисли лихва от 45-ия ден
след издаването на общите фактури за годината, т.е. от 15 септември
съответно на 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Лихвата съдът изчислява по реда на чл.
162 ГПК с помощта на лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на
държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2019 г., от която се дължат само 592,84 лева лихва се дължи от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 01.03.2022 г. (крайна дата
по исковата молба), а за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. съгласно
първоначалната редакция на чл. 6 ЗМДВИПП (действала до обнародваното в
ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. изменение) не се начислява лихва, като задължението
възлиза на сбора от 26,94 лева и 113,80 лева, или 140,74 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., в размер на 653,08 лева, се дължи лихва от 15.09.2020 г. до
01.03.2022 г. в размер на 96,70 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 235,03 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
01.03.2022 г. в размер на 10,97 лева.
Така искът за лихва следва да се уважи за общо 248,41 лева, като се
отхвърли за разликата над последната сума до претендираните 291,49 лева,
както и за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.
По иска за заплащане на услугата „дялово разпределение“ – същата е
била извършвана според данните по делото от самия ищец, но не е представен
договор, по силата на който тази услуга се заплаща на ищеца, поради което
този иск следва да се отхвърли, а с оглед на акцесорния му характер следва да
се отхвърли и искът за лихва за забава върху претенцията за дялово
разпределение.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1729,38 лева от общо 2246,69
4
лева, или 76,97 % от предявения размер) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като
ответницата не е поискала разноски, поради което не следва да се
присъждат.
Същият е доказал в исковото производство разноски в размер на 550
лева – депозит за вещи лица (които не установиха по делото нищо различно и
ищцата можеше да си ги спести); 44,93 лева – държавна такса (внесеното в
повече не може да се вменява в отговорност на ответницата, и следва на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК да му се присъдят и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски за 744,93 лева, поради което следва да му
се присъдят пропорционално 573,37 лева разноски. От заповедното
производство на ищеца следва да се присъдят от определените в заповедта
(неоспорена в тази част) 94,93 лева разноски пропорционално 73,07 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. Д. П., с ЕГН: **********, и
адрес по делото: общ. Р., с. Д., ул. „Д.“ № *, че последната дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите 1480,97 лева (хиляда четиристотин и
осемдесет лева и 97 стотинки) – цена за доставена за периода от месец
февруари 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С.,
ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 18.03.2022 г., до окончателното плащане, и 248,41 лева (двеста
четиридесет и осем лева и 41 стотинки) – законна лихва върху последната
посочена сума за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г.
до 01.03.2022 г. включително – вземания по Заповед за изпълнение №
9508/07.04.2022 г. по частно гражданско дело № 14358/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за цена за
топлинна енергия за разликата над 1480,97 лева и пълния претендиран
размер от 1913,46 лева (хиляда деветстотин и тринадесет лева и 46
стотинки), претенцията за лихва за забава за разликата над 291,49 лева и
пълния претендиран размер от 291,49 лева, както и за периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. включително; претенцията за цена за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден
имот за периода от месец февруари 2019 г. до месец април 2021 г. в размер на
34,41 лева (тридесет и четири лева 41 стотинки), и за законна лихва за забава
за плащане на последната описана сума за периода 31.03.2019 г. до 01.03.2022
г. в размер на 7,98 лева (седем лева и 98 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. П., с ЕГН: **********,
и адрес по делото: общ. Р., с. Д., ул. „Д.“ № *, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
5
„Ястребец“ № 23б, сумите 573,37 лева (петстотин седемдесет и три лева и 37
стотинки) – разноски в исковото производство, и 94,93 лева (деветдесет и
четири лева и 93 стотинки) – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6