№ 18223
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110160042 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 27.10.2022г., ищецът
„Т е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че
ответника му дължи следните суми: 1 276,65 лв, представляващи 1/4 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „1111, с абонатен № 164076, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ; 158,86 лв, представляващи 1/4 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
01.03.2021г.; 8,12 лв, представляващи 1/4 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. , и 1,35 лв,
представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 31.03.2018г. до 01.03.2021г. , заедно със законната лихва
върху двете главници за периода от 29.03.2021г. до окончателното плащане , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 17814/ 2021г. по
описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 11.10.2023г. не е
присъствал юриконсулт на ищеца , но с писмена молба от 10.10.2003г. пълъномощник на
1
ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна Ф. Н. Г. оспорва предявените искове изцяло по основание и по
размер според изявленията на пълномощника й в представения на 25.03.2022г. по реда на
чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Твърди се , че ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, тъй като през процесния период е
била съсобственик на имота , но не е ползвала апартамента и не е сключвала договор за
продажба на топлоенергия с ищеца , за което е уведомила писмено ищеца през 2017г.
Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания заседанието на 11.10.2023г. адвокатът
на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете. Въпреки изрично предоставената му по
негово искане в заседанието на 11.10.2023г. възможност за представяне на писмено
становище по исковете , пълномощникът на ответницата не е депозирал такова.
Подпомагащата страна – Т.Х. (конституирана с определението по чл.140 ГПК –б.с.)
не изразява становище по исковете и не представя доказателства
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника Ф. Н. Г. на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 17814/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
По гр.д. № 17814/2021г. по описа на СРС, 68 състав е издадена заповед по чл.410
ГПК срещу двама длъжници – К.В.В. и Ф. Н. Г. при условията на разделност. Издаден е и
изпълнителен лист за вземанията , присъдени срещу длъжника К.В.В., който не е предявил
възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. Това не е пречка за допустимостта на
исковете по чл.422 ГПК за вземанията, присъдени със същата заповед по чл.410 ГПК
срещу длъжника Ф. Н. Г., която е предявила възражение по чл.414 ГПК.
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
2
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. на
клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените три общи фактури № **********/31.07.2018г. , №
1111/31.07.2019г. и № **********/31.07.2020г.(чл.32,ал.2 от Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. на клиенти в гр. София),
представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2018г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., е 14.09.2018г. според посоченото
в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1111/31.07.2019г. , удостоверяваща
окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2020г.( удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според
посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и
ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за
3
задълженията по първата фактура № **********/31.07.2018г. е започнала да тече от
14.09.2018г., и е изтекла на 14.09.2021г. ; за втората фактура № 1111/31.07.2019г. е
започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. , а за третата фактура №
**********/31.07.2020г.( е започнала да тече от 14.09.2020г., и e изтекъл на 14.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
29.03.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете. :
Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От представените по делото писмени доказателства : Договор за продажба на
държавен имот по реда на НДИ от 31.03.1997г. ; удостоверение за наследници № 11 на
П.Й.В. , починала на 27.02.2011г. ; влязло в сила съдебно решение № 179299/ 18.08.2020г.
по гр.д. № 19546/2016г. по описа на СРС, 113 състав за допускане на съдебна делба, и
влязло в сила съдебно решение № 20116694/14.05.2021г. по гр.д. № 19546/2016г. по описа на
СРС, 113 състав , постановено във фазата по извършването на съдебната делба на недвижим
имот се установява , че през процесиня период – от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. Ф. Н. Г. е
била една от съсобствениците на процесния имот , но не го е ползвала , тъй като имотът е
бил ползван от съсобственика К.В.В.. Това се установява от мотивите и от диспозитива на
съдебното решение № 20116694/14.05.2021г. по гр.д. № 19546/2016г. по описа на СРС, 113
състав , постановено във втората фаза по извършването на съдебната делба на процесиня
апартамент, с което е постановено изнасянето на имота на публична продан. Със същото
съдебно решение е осъден К.В.В. да заплати на Ф. Н. Г. обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за
лишаването й от ползването на притежаваната от нея идеална част от процесния имот
през периода от 06.12.2015г. до 25.02.2021г.
Следователно по делото е доказано чрез цитираното съдебно решение , че през
процесния период от 01.04.2017г. до 30.04.2020г. ответницата по настоящото дело е бил
съсобственик на процесния апартамент , но не е упражнявала правомощието ползване , тъй
като жилището е било ползвано от друг съсобственик.
Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ физическото лице трябва да отговаря на две комулативно
изискуеми условия : 1)да притежава вещно право на собственост върху съответния имот ,
съответно вещно или облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва
реално имота.
По настоящото дело по отношение на ответницата е доказано , че не е била налице
втората предпоставка чл.153,ал.1 ЗЕ, тъй като тя е била лишена от ползването на
4
процесния апартамент през процесния период.
Тъй като не е била потребител на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент за ответницата не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да
заплаща цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за
отопление.
Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за
процесния апартамент през процесния период , той не е материално-правно легитимиран
да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-правна
легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
дело – платеното възнаграждение за един адвокат (360 лв с ДДС) според представения с
възражението по чл.414 ГПК даговор за правна защита и съдействие № 977110/14.09.2021г.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т., ЕИК:111, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. 111, против Ф. Н. Г., ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. „1111ъс съдебен адрес : град София , ул. „111 чрез адв. С. И. – Н., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите :
1 276,65 лв, представляващи 1/4 част от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „1111, с абонатен №
164076, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г. ;158,86 лв, представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 01.03.2021г.; 8,12 лв, представляващи 1/4
5
част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.02.2018г. до 30.04.2020г. , и 1,35 лв, представляващи 1/4 част от мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.03.2018г. до 01.03.2021г.
, заедно със законната лихва върху двете главници за периода от 29.03.2021г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 17814/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК:111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111 ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. Н. Г., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „1111ъс съдебен адрес : град
София , ул. „111 чрез адв. С. И. – Н., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 360 лева (
триста и шестдесет лева), представляваща направените от ответницата разноски по
настоящото исково производство- платеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х. ЕИК : 111
гр.София 1113, район „Слатина”, ул. „111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6