Р Е Ш Е Н И Е
№ 2081
гр. Русе, 06.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2452 по
описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
В.Й.Х. твърди, че е собственик на
следния недвижим имот: 1/3 идеална част от гараж, находящ се в гр.Р.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.1.3.3 с площ
22,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
63427.4.1.3.2 и 63427.4.1.3.4, под обекта – няма, над обекта – няма, построен в
поземлен имот по бул.”България”№156 с идентификатор 63427.4.1. След
построяването му, гаражът станал собственост на всички съсобственици на
дворното място. Ищцата твърди, че към настоящия момент гаражът е в
съсобственост на следните лица, освен нея: Н. И. Г.; наследниците на Н. Ч. Г.; Ц.В.С.
и наследниците на съпругът й.
През годините били извършени
подобрения на процесния имот. Известно време в него се помещавала аптека, но
ищцата не получавала никакви суми от наема на помещението. По повод гаража били
заведени и приключени няколко съдебни дела. Според ищцата, от мотивите на
съдебните решения се установявало, че имотът няма едноличен собственик, а е в
съсобственост. Въпреки, че до датата на предявяване на иска съсобствеността не
била прекратена И.Д.В. се снабдил с констативен нотариален акт, с който бил
признат за собственик на целия гараж.
В.Х. заявява, че от години Ц.С. и И.В.
– съсобственици на имота, й създават пречки да упражнява правата си върху него
и възпрепятствали достъпа й до гаража. На 13.03.2007г. ищцата отправила
нотариална покана до ответницата за предаване владението на собствените й
идеални части от имуществото или за заплащане обезщетение за ползването му. Владението
не й било предадено, за което нотариус Кремена Петкова изготвила констативен
протокол. В.Х. твърди, че през последните години единствено ответниците владели
гаража, отказвайки й достъп до него, въпреки правото на собственост, което
притежавала.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди И.Д.В. и Ц.В.С. да й предадат владението на описания имот, от
който притежава 1/3 идеална част; да отмени констативен нотариален акт за
собственост №141, том VІІ, рег.№13089, дело №1287/22.12.2008г., издаден от
Албена Александровна – нотариус вписан под №304 в регистъра на Нотариалната
камара; да осъди Ц.В.С. да й заплати сумата 1740 лева - обезщетение за лишаване
от правото на ползване върху описания гараж, което първоначално определя на
база 50 лева месечно, считано от момента на отправяне на искането за
обезщетение – 19.03.2007г. до датата на предявяване на иска – 14.03.2010г.,
ведно със законната лихва за всеки просрочен месец поотделно, считано от първо
число на всеки следващ месец до 14.03.2010г. в общ размер 500 лева, както и
законната лихва върху присъдените суми от 14.03.2010г. до окончателното им
изплащане.
Претендира направените по делото
разноски.
Ответниците И.В. и Ц.С. намират претенцията за
недопустима, като приемат, че спора относно собствеността на процесния имот е
решен с влязло в сила решение по гражданско дело №5205/2005г. по описа на РРС с
предмет – иск за делба на гаража, тъй като за да отхвърли иска съдът задължително
се произнася относно правото на съсобственост. Считат, че решението,
постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със СПН по
въпроса за съсобствеността на имота. Предявеният в настоящото производство иск
се основавал на факти и обстоятелства, известни и по време на делбеното дело,
обсъждани от съда в постановените решения.
По отношение основателността на иска: Ответниците
приемат, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния гараж и
дворното място към момента на застрояването му. И.В. твърди, че той е придобил
1/3 идеална част от дворното място и втория етаж от построената в него
триетажна жилищна сграда, въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу поето задължение за гледане и издръжка, визиран в нотариален акт №181,
том V, дело №1544/24.03.1995г. Пояснява, че родителите му – Ц. Нинова и Димитър
Нинов са придобили правото на собственост върху прехвърления недвижим имот по
силата на покупка на идеални части от празното дворно място и след застрояването
му, през 1967 г. са извършили съдебна делба, съгласно която в дял на Димитър
Нинов е възложена 1/3 идеална част от дворното място, а от масивната триетажна
жилищна постройка – втория етаж, застроен върху 102 кв.м., таванско и избено
помещение и 1/3 идеална част от общите части на сградата. От друга страна,
родителите на ищцата – Й.Й. Х. и И. Я. Х. са учредили право на строеж на дъщеря
си В.Й. А. за пристрояване на етаж за нейна сметка, към изградената жилищна
сграда.
На основание виза от 19.10.1988г. за проектиране на 5
гаражни клетки е предвидено допълващо застрояване на празното дворно място с
гаражи, като за всеки един от съсобствениците са предназначени по два гаража, а
за сем.Г. – един гараж, тъй като вече били построили един. Ответниците се
позовават на разпоредбата на чл.58 от ЗТСУ във вр.чл.241 от ППЗТСУ, като
приемат, че с издаването на разрешението за строеж на гаражите собствениците на
земята придобиват и вещното право на строеж на същите обекти. Гаражите били
завършени през 1989г. и ползвани от Димитър В., а след смъртта му – от В.В..
Ответниците твърдят, че към 1992г. - момента на придобиване 1/3 идеална част от
дворното място от ищцата В.Х., процесният гараж вече е бил построен и е станал
еднолична собственост на родителите на ответника.
Като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Със
съдебна спогодба от 30.03.1967г. по гражданско дело №117/1967г., недвижим имот
с площ 400 кв.м., представляващ към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор 63427.4.1 в гр.Р., бул.”Б.”№...... и построената в него триетажна
жилищна сграда е поделен между съсобствениците, както следва: 1/3 идеална част
от дворното място и първия /партерен/ етаж от сградата е поставен в дял на С. П.
М. и М.Ч. Георгиева; 1/3 идеална час от дворното място и втория етаж е поставен
в дял на Д. В. Н. и 1/3 идеална част от дворното място и третия етаж от
сградата е поставен в дял на Н. Ч. Г. и Н. И. *** 1967г. С. М. и М. Г. продали на Й.Й. Х. и И. Я. Х. /родители на В.Й.Х./
собствената си 1/3 идеална част от дворното място и първия етаж от застроената
в него жилищна сграда. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №129, том ХVІІ,
дело №5827/1992г., изготвен от Цвятко Миланов – нотариус при РРС, Й. Х. и И. Х.,
прехвърлили на дъщеря си В. А. описания по-горе имот срещу задължение на
приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на
живота им. И. Я. Х., починала през 1993г. и Й.Й. Христов, починал през 1997г.,
оставили за свои наследници по закон децата си Валентин Й. Христо /последния,
починал на 27.11.2007г./ и В.Й.Х..
През 1982г. Д. В. Н.и Ц.В. Н. отстъпили
безвъзмездно на сина си Р. Д.В. правото на пристрояване в дворното място на
етаж, одобрен с архитектурен план на сградата. Съгласно нотариален акт №98а,
том ХХ, дело №5895/1994г. Н. Г. В.и Р. Д.В. прехвърлили на Л.Б. И. собствения си недвижим имот – апартамент №....
на втори жилищен етаж застроен на 91,96 кв.м., заедно с избено помещение №....
и таванско помещение №....., заедно с 34,31 % идеални части от общите части на
сградата и 1/6 идеална част от правото на ползване върху цялото дворно място и
общите части на стълбището, имот, находящ се в гр.Р., бул.”Б.№...... С договор,
визиран в нотариален акт №181, том V, дело №1544/1995г., Д. В. Н.и Ц.В. Н. прехвърлили на сина си И.Д.В.
собствения си недвижим имот – 1/3 идеална част от дворно място с площ 400 кв.м.
и втори етаж от построената в него триетажна масивна сграда, находящ се в гр.Р.,
ул.”Б.”№.........., срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа
прехвърлителите.
Съгласно договор, обективиран в нотариален акт
№138, том VІІ, рег.№10310, дело №940/22.11.2007г., И.Д.В. продал на Р. Г.И. и
съпругата му И.В. И. апартамент ...., находящ се на втория етаж от триетажна
многофамилна жилищна сграда в гр.Р., бул.”Б.”№....., заедно с таванско
помещение с площ 14 кв.м.; избено помещение №3 с площ 20 кв.м. и 1/3 идеална
част от дворното място представляващо имот с идентификатор №63427.4.1, цялото с
площ 400 кв.м.
На 08.05.1989г. В. А., Й.Й., Д. Н. Р. В. и И.Ч.се
снабдили с разрешение за строеж на 5 гаража в дворното място.
През 2000г. И.Д.В. предявил против Г. С. И. и Л. Б. И.
иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на гараж №.... с
площ 22,4 кв.м., находящ се в парцел ХІІІ-1620 в кв.568 по плана на гр.Р. с
административен адрес – гр.Р., бул.”Б.”№..... С решение №113 от 06.07.2001г.,
постановено по гражданско дело №2603/2000г. Русенски районен съд отхвърли
претенцията като неоснователна. По образуваното въззивно производство /гр.дело
№71/2001г/ Окръжен съд – Русе отменил посоченото съдебно решение и осъдил Г.И.
и Лиляна И. да предадат на И.В. държането на процесния обект.
По предявен от Г.И. и Л. И. иск с правно основание
чл.74, ал.2 от ЗС, със съдебно решение №244 от 06.12.2004г., постановено по гражданско
дело №312/2004г., Районен съд – Русе осъдил И.В., В. А., Н. Г. и Н.М. да
заплатят на ищците определени суми, представляващи съответстващи на
притежаваните от последните идеални части от съсобствеия им недвижим имот –
гараж №...., застроен върху 22,40 кв.м., преустроен в аптека за готови
лекарствени форми, находящ се в гр.Р. парцел ХІІІ-1620 в кв.568. За да
постанови акта, съдът е приел, че ответниците са съсобственици на процесния
гараж при права: 1/3 идеална част за И.Д.В.; 1/3 идеална част за В.Й. А. и 1/3
идеална част общо за Н. Ч. Г. и Н. И. М..
През 2006г. В.Й. Антонова предявила против И.Д.В., Н.
Ч. Г. и Н. И. М. иск за делба на спорното имущество, който съдът отхвърлил като
неоснователен (решение от 05.07.2006г., постановено по гражданско дело
№5206/2005г. по описа на РРС). В мотивите на решението се сочи, че гараж №....
принадлежи на Д. Н. и Ц.Н.; Й. Х. и И. Х. /родители на В. А., починали преди
постановяване на съдебния акт/; Н. В. и Н.М.. Съдът приел за неоснователно
възражението на И.В., че гаража е негова собственост по давностно владение, тъй
като в производството не било установено, че по отношение на него е налице
10-годишна придобивна давност. В производствата пред въззивна и касационна
инстанция решението е потвърдено.
С нотариална покана от м.март 2007г. до Ц.В.С.,
ищцата поискала да и бъде предаден ключ от гаража и уведомила ответницата, че
при неизпълнение на това, претендира обезщетение за лишаване от възможността да
ползва обекта, в размер на 200 лева на месец, считано от 01.03.2007г. На 19.03.2007г.
Ц.С. се явила в кантората на нотариус Кремена Петкова и заявила, че няма
намерение да предостави на В. Антонова ключа от гаража, като твърдяла, че е
собственик на обекта и след като се реши висящия съдебен спор ще прецени какво
да направи.
През м.май 2008г. В.Й.Х. се снабдила с нотариален акт
№166, том ІІ, дело №226, с който е призната за собственик на 1/3 идеална част
от процесния имот.
С нотариален акт №141, том VІІ, рег.№13089, дело
№1287/22.12.2008г. по описа на нотариус Албена Александрова, ответникът И.В. е
признат за собственик на спорния имот, по приращение и реализирано строителство
на основание чл.58 ЗТСУ /отм./, във вр.чл.241 ППЗТСУ /отм./. По делото е
изискано и приложено препис от нотариално дело №1287/2008г.
Съгласно
удостоверение рег.№17657/15.10.2010г., по сигнал на В.Х. *** са
образувани две досъдебни производства – ДП-1802/2007г. и ДП-3370/2008г. Представени
са разписки, от които е видно, че на 23.10.2006г. мл.РИ М.Кьосев предал на
ищцата 2 секретни ключа за вратите на гараж №3, находящ се в гр.Русе,
бул.”България”№156, а на 26.11.2007г. дознател Зв.Спасова предала на В.Х. 1
секретен ключ от входната врата на гаража.
Приложена е преписка, според която през 1999г. Л. И.
предприела действия за промяна предназначението на обекта от гараж на аптека.
На 26.11.2008г. последната депозирала молба до Община Русе с искане гаража да
бъде отписан от партидата й, предвид влезлите в сила съдебни решения
№55/12.02.2002г. на РОС и №1511/24.09.2003г. на ВКС.
Св.Г.И. заявява, че от 1994г. до 2004г., когато
предал ключовете за гаража, предмет на настоящия спор владял имота. Пояснява,
че през 1994г. закупил апартамента заедно с гаража. През 2000г. ответникът
предявил срещу него иск, производството по-който приключило през 2004г. След
като решението влязло в сила, свидетелят предал на Ц.С., В.Х. и Н. М. в
качеството им на съсобственици на гаража, по един ключ от гаража. И.В. не
възразил срещу това, че освен на него ключ от обекта е предоставен и на ищцата.
Г.И. твърди, че докато ползвал имота, променил предназначението му от гараж на
аптека.
Според показанията на М. Георгиева, след смъртта на
родителите си В.Х. ползвала гараж №3 в период от около 4 – 5 години. Споровете
във връзка с имота възникнали след смъртта на Димитър Ненов.
В.В. – племенник на Ц.С., твърди, че строителството
на гаражите започнало през 1993г. Първите два гаража били построени от Н. Г.. Д.
Н. - съпругът на ответницата построил до тях два гаража, единият от които –
предмет на настоящия спор, а последните два били построени от бащата на ищцата.
Заявява, че В.Х. продала двата гаража, построени от баща й. Свидетелят твърди,
че ползвал процесния имот до 1999г., когато установил, че патрона на вратата е
сменен. Разбрал, че Г.И. закупил апартамент в пристройката на жилищната сграда
и се снабдил с нотариален акт за гаража. По този повод ответницата предявила
иск срещу него, който съдът уважил. След приключване на делото Ц.С. ползвала
гаража. Междувременно ищцата два пъти сменяла патрона на гаража. Твърди, че към
настоящия момент И.В. ползва имота.
Св.С. С. твърди, че познава ответника от 1993г. и
оттогава той държи спорния обект.
В хода на производството са възложени и приети,
неоспорени от страните експертизи от заключението на които е видно, че пазарния
наем за процесния обект в случай, че се ползва като склад е в размер на 1436,76
лева за периода 10.03.2007г. – 15.03.2010г. и 3182 лева – ако се ползва като
аптека. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза за времето от
10.03.2007г. до 15.03.2010г. лихвата за забава, върху сумата 3182 лева е 608,32
лева.
Изложеното се установява от
събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, както и от представените
по приложените граждански дела №2603/2000г. на РРС; №71/2002г. на РОС;
№1260/2002г. на ВКС; №312/2004г. на РРС; №255/2005г. на РОС; №5205/2005г. на
РРС; №1023/2006г. на РОС; №570/2007г. на ВКС писмени доказателства.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени
искове по чл.108 от ЗС; чл.31, ал.2 от
ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Предявен е иск за защита право на собственост от лице,
което претендира права на собственост против лица, за които твърди, че владеят
без основание. Ревандикационният иск се
провежда успешно при кумулативна наличност на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, обект на спорното материално право; вещта да се намира във владение или
държане на ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание. В
тежест на ищеца е да докаже наличие на първите два елемента от фактическия
състав на чл.108 от ЗС, а ответникът следва да установи основанието, на което
владее или държи вещта.
Ответната страна навежда доводи за недопустимост на
претенцията, като приема, че спорът е решен с влязло в сила решение по
гражданско дело №5205/2005г., с което съдът е отхвърлил предявения от В.Х. иск
за делба на спорното имущество. Съдът намира за неоснователни посочените
аргументи. Решението, с което съдебна делба не се допуска, отрича със сила на
пресъдено нещо правото на делба, претендирано от ищеца. То ще е пречка за
нов иск за съдебна делба между същите лица, относно същият имот, на същото
основание, но не и за разглеждане на спорове, касаещи собствеността имота. Наред
с това следва да се отбележи, че в настоящото производство ищцата навежда ново
основание, въз основа на което претендира правото на собственост – по
наследяване, което е различно от основанието на иска за делба. По изложените
съображения съдът намира предявения иск за допустим.
По същество, претенцията се явява основателна.
През 1989г. е издадено разрешение на В.Й., Й. Х., Д. В.,
Р. В. и И.Ч. за изграждане на пет гаражни клетки, строителството на които е
приключило през 1990г. По делото не са ангажирани доказателства, от които е
видно, че в полза на някой от съсобствениците на дворното място е учредено правото
на строеж на гараж №3 по реда на чл.56 от ЗТСУ /отм./, действащ към момента на
издаване разрешението за строеж на гаражната група. Следователно, по силата на
чл.92 от ЗС, собственици на спорния обект са станали съсобствениците на
дворното място при права: 1/3 идеална част за Димитър В.; 1/3 идеална част за
Неделчо Чонов и Недка М.; 1/3 идеална част за Й. Х. и И. Х..
Налице е първата материалноправна предпоставка на
чл.108 от ЗС, а именно правото на собственост на ищцата върху 1/3 идеална част
от обекта, придобита по наследство.
Ответниците не оспорват факта, че владеят имота.
Навеждат възражения, че го владеят в качеството си на собственици, и такива, че
в тяхна полза е изтекла предвидената от закона придобивна давност. Не релевират
доказателства, мотивиращи извод за наличието на основание за упражняване
фактическата власт върху целия имот. С показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че не са упражнявали фактическа власт върху
спорното имущество в период от 10 години, постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно. В тази насока са и приетите по делото писмени
доказателства, от които е видно, че до 2004г. Г.И. и Л. И. са ползвали гаража,
а в период 2006 – 2008г. ищцата е предприемала съответните действия за да си
осигури достъп до имота. С оглед установеното съдът счита, че ответниците не
доказват наличието на елементите от правопораждащия техните възражения
фактически състав, а именно не установяват явно и несъмнено своене на спорната
вещ в период от 10 години.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице
елементите на чл.108 от ЗС – ищцата е собственик на 1/3 идеална част от гаража,
ответниците продължават да го обитават, без да имат основание за това, като
отказват достъп до имота. Претенцията
като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По отношение иска с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато
съсобствена вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени, от деня на писменото
поискване.
Съдът намира, че са налице законовите предпоставки,
пораждащи за ищцата правото да претендира такова обезщетение. Предвид
изложените по-горе аргументи съдът приема, че имуществото е в съсобственост
между страните. Не се спори, че ответниците ползват и понастоящем целия имот.
На 19.03.2007г. Ц.С. е получила покана за осигуряване достъп до имота или
заплащане обезщетение, но е отказала да отстъпи на ищцата ползването на гаража
съобразно правата й. С оглед действията на ответницата съдът приема, че искът
за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 19.03.2007г.
– 14.03.2010г. е доказан по основание.
По въпроса за размера на дължимото обезщетение от
ответниците на ищцата за минал период съдът кредитира даденото от вещото лице Р.Р.
заключение, предвид факта, че от събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че предназначението на обекта е променено от гараж
на аптека. Експертът е посочил размера на обезщетението въз основа на обективни
критерии като инфраструктурно положение на имота, състояние и амортизация,
пазарни предели. С оглед изложеното съдът счита, че за периода 19.03.2007г. – 14.03.2010г.
Ц.С. и И.В. дължат на В.Х. обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствения гараж в размер на 1060,67 лева.
Претенцията за заплащане обезщетение за забавено
изплащане на сумата също е основателен.
Съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съдът приема, че отправената до ответника
нотариална покана за заплащане обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е
равнозначна на покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД и след получаването й ответниците изпадат в забава. По отношение размерът
на обезщетението за забавено изпълнение, съдът възприема заключението на
приетата по делото икономическа експертиза, според което същото е на стойност 202,77
лева. Претенцията като доказана следва да бъде уважена до посочения размер, а
за сумата над 202,77 лева до предявените 608,32 лева – като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По отношение иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК:
Като последица от уважаване на иска по чл.108 от ЗС е
отмяната на констативен нотариален акт за собственост №141, том VІІ,
рег.№13089, дело №1287/22.12.2008г., издаден от Албена Александровна – нотариус
вписан под №304 в регистъра на Нотариалната камара, с който И.В. се легитимира
като собственик на процесния имот. След като бе установено, че ищцата е
собственик на 1/3 идеална част от спорното имущество, с оглед разпоредбата на
чл.537, ал.2 от ГПК нотариалният акт следва да се отмени по отношение на собствената
й идеална част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците
са направените от ищцата разноски в размер на 844,60 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН ********** и Ц.В.С., ЕГН ********** да
предадат на В.Й.Х., ЕГН ********** владението върху 1/3 идеална част от гараж,
находящ се в гр.Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.4.1.3.3 с площ 22,40 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 63427.4.1.3.2 и 63427.4.1.3.4, под обекта –
няма, над обекта – няма, построен в поземлен имот по бул.”Б.”№......с
идентификатор 63427.4.1.
ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН ********** и Ц.В.С., ЕГН ********** да
заплатят на В.Й.Х., ЕГН ********** сумата 1060,67 лева – обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот - 1/3 идеална част от гараж, находящ се в
гр.Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.1.3.3 с площ 22,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – 63427.4.1.3.2 и 63427.4.1.3.4, под обекта – няма, над обекта –
няма, построен в поземлен имот по бул.”Б.”№.... с идентификатор 63427.4.1. за
периода 19.03.2007г. – 14.03.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2010г. до окончателното й изплащане и сумата 202,77
лева – обезщетение за забавено изпълнение, като отхвърля иска в останалата му
част.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт за собственост №141, том VІІ, рег.№13089, дело
№1287/22.12.2008г., издаден от Албена Александровна – нотариус вписан под №304
в регистъра на Нотариалната камара по отношение на 1/3 идеална част от описания
в акта недвижими имот.
ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН ********** и Ц.В.С., ЕГН ********** да заплатят
на В.Й.Х., ЕГН ********** сумата 844,60 лева – направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: