№ 44
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. П.а
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско
дело № 20225001000771 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М. С. М. чрез процесуалния му
представител адвокат П. К. против решение № 258/10.10.2022 г., постановено
по т.д. № 1366/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, в
която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 170 000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2020 г. до
окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в тази
част е неправилно, тъй като при правилно определена фактическа обстановка
съдът е определил обезщетение в изключително занижен размер, който не
съответства на претърпените от пострадалия морални вреди, противоречи на
принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира
нанесените вреди от морално естество по изложените в жалбата съображения,
поради което моли съда да отмени решението в тази част и да постанови
друго, с което да уважи предявения от него иск в пълен размер, като му бъде
присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1
50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2020 г.
до окончателното й изплащане. Моли да бъде определено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, ведно с начислен ДДС.
Въззиваемият З. В. - С. оспорва въззивната жалба, като счита, че
решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и отговарящо
на ангажираните в хода на производството доказателства, поради което моли
съда да го потвърди в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от М. С. М. чрез
процесуалния му представител адвокат П. К. против З. Л. В. г. - С. иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 09.11.2020 г. около 17,45 ч. по П. - от
гр. К. към гр. Ш. се движил лек автомобил „В. **** с рег. № ****, управляван
от С. М. С., като в района на км 187 до ресторант „С.“, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, водачът загубил контрол над
автомобила, той излязъл вдясно от пътя и се блъснал в крайпътно дърво, в
резултат на което загинала возещата се в лекия автомобил М. Ш. С.а, чийто
син е ищецът. Във връзка с инцидента било образувано ДП № 1327/2020 г. по
описа на РУ – К. и пр.пр. № 4111/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура -
С. З., като с влязла в сила присъда № 16/05.10.2021 г. по н.о.х.д. № 2251/2021
г. по описа на Старозагорския окръжен съд С. С. бил признат за виновен за
това, че на 09.11.2020 г. в землището на Община К. на път **-*-* при
управление на процесния лек автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на М.
С.а. Ищецът твърди, че въпреки напредналата си възраст, загиналата била
изключително дейна жена, с активен начин на живот и в много добро
здравословно състояние, била грижовна и обичана майка и трудолюбива
жена, която се грижила всеотдайно за своето семейство, като той като неин
2
син преживял изключително тежко смъртта й, тя била неочаквана и
съкрушителна, връзката между тях била изключително силна, изпълнена с
обич, уважение и привързаност, взаимна помощ и подкрепа, М. израснал с
всеотдайните грижи на майка си, нейните съвети и напътствия, за него тя
била пример за подражание, на когото се възхищавал и искал да прилича, а от
своя страна майка му влагала много старание и любов в отглеждането му и
му осигурявала всичко необходимо, а след като ищецът пораснал и създал
собствено семейство, връзката с майка му дори се засилила, всяка седмица
той посещавал родителите си, помагал им финансово и им пазарувал
необходимите продукти за домакинството. Внезапната смърт на майка му -
неочаквана и насилствена, причинила на ищеца неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в
бъдеще, тя се отразила негативно върху психическото и здравословното му
състояние, като скръбта и болката ще продължават през остатъка от живота
му. Доколкото претърпените от него неимуществени вреди са в резултат на
виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил С. С., за
който автомобил към датата на злополуката бил сключен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество, което не му заплатило застрахователно
обезщетение, въпреки направената претенция, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 170 000 лв.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания вследствие на смъртта на майка му М. С.а, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2020 г. до окончателното
й изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът З. Б. В. и. г. - С. оспорва иска по основание и по размер и
моли съда да го отхвърли. Не оспорва наличието на валидна и действаща
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния лек
автомобил, но счита, че по делото не е установено виновно поведение на
водача или нарушение на правилата за движение, отричайки механизма на
настъпване на произшествието, пряка причинно-следствена връзка между
смъртта на М. С.а и ПТП-то, както и причинени вреди в резултат на него.
Оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен,
несъответстващ на трайната съдебната практика в сходни случаи и на
3
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата чрез
въздействие върху волана на автомобила, довело до напускане на превозното
средство на платното за движение и/или непоставяне на предпазен
обезопасителен колан, което е дало възможност за безпрепятствено
придвижване на тялото в рамките на автомобила и евентуалното му изпадане
от него, като с поведението си тя в значителна степен е допринесла за
случилото се. Оспорва началния момент на претендираната лихва за забава,
като счита, че евентуално такава следва да бъде присъдена най-рано от
01.12.2020 г., когато той е бил уведомен за настъпилото събитие. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е осъдено З. Б. В. и. г. - С. да заплати на М. С.
М. 120 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпени от смъртта на майка му М. Ш. С.а, от ПТП,
възникнало на 09.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.12.2020 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати на адвокат
П. К. 5 916 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА с ДДС, а искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 170 000 лв. и за законна лихва за
периода 16.11.2020 г. - 30.11.2020 г., З. Б. В. и. г. - С. е осъдено да заплати
държавна такса в размер на 4 800 лв. по сметка на Окръжен съд – С. З., а М. С.
М. е осъден да заплати на З. Б. В. и. г. - С. 362,48 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът му е
отхвърлен за разликата между 120 000 лв. и 170 000 лв. и в частта за
разноските, съответстващи на отхвърлената част на иска, в която част то е
предмет на въззивното производство, а в останалата част решението не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
4
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативното съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 498,
ал. 3 от КЗ/.
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от
КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса
на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или
несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.
Не се спори между страните, че с молба, връчена на ответното
застрахователно дружество на 01.12.2020 г., прекият причинител С. С. го е
уведомил за настъпилото застрахователно събитие на 09.11.2020 г.
С отговора на исковата молба З. В. - С. признава, че пред него е
заявено искане от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение,
подадено от М. М. и други лица в родствени връзки с починалата на
01.12.2020 г., приключило с отказ да се изплати такова поради непредставяне
на поисканите доказателства за установяване на заявената претенция, поради
което съдът приема, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По делото не са спорни фактите за наличие към момента на ПТП-то на
валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил по
5
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество с полица ВС/03/120000685909, че
ищецът е син на М. С.а, както и че с влязла в сила присъда № 16/05.10.2021 г.
по н.о.х.д. № 2251/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд С. М. С. е
признат за виновен за това, че на 09.11.2020 г. в землището на Община К. на
път П. - *, км. *** при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „В., м. **** с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което е причинил по непредпазливост
смъртта на М. Ш. С.а.
Безспорно е също, че ищецът е активно легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на М. С.а
съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г. предвид родствената му връзка с покойната.
Основният спорен въпрос по делото е за претърпените от М.
неимуществени вреди и справедливото им обезщетяване, за установяването
на които в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите В.
Д. и М. П., които като непротиворечиви и отразяващи техни преки
впечатления съдът кредитира, отчитайки близките им връзки с ищеца /негови
лели/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, което дава основание
да се приеме известна тяхна заинтересуваност, но в същото време те имат и
най-всестранни и пълни впечатления от състоянието на ищеца и отношенията
му с покойната.
От показанията на свидетелката Д. се установява, че М., майка на
ищеца и сестра на свидетелката, претърпяла пътно-транспортно
произшествие, линейка я закарала в К. заедно с дъщерите на ищеца, а после тя
починала, покойната имала само един син, между тях отношенията били
отлични, всеки ден се виждали и си помагали, той й помагал финансово и
вършил всичко, което трябва да прави един син, две години преди
катастрофата М. се подложила на сърдечна операция, след това сестра й
поела грижите за нея, а синът й идвал по-рядко, защото работел, но всеки ден
се чували по телефона, след това тя се прибрала и той се грижил за нея, С.а
също помагала на сина си с грижи за децата му, до пътното произшествие тя
се възстановила, а той много тежко приел загубата на майка си, организирал
погребението й, направил паметник на гроба, ходил постоянно там и страдал
6
за майка си.
В същата насока са и показанията на свидетелката П., според която
ищецът бил на мястото на произшествието, видял майка си жива, тя говорила,
качил я в линейката и впоследствие С.а починала в С. З., той бил единствено
дете на покойната, имали чудесна връзка, грижили се един за друг, от малък
тя му купувала дрехи и го гледала, а като пораснал, поддържал всекидневна
връзка с нея, един път в седмицата купувал продукти на родителите си,
помагал им да пренасят багажи, а те много го обичали, като М. организирал и
платил всичко за погребението на майка си, много тежко приел смъртта й и
продължавал да страда и понастоящем.
Доколкото ответникът не поддържа във въззивното производство
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата не следва да се обсъжда заключението на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Е. Б. и
инж. Х. Х., прието в първоинстанционното производство, и установените от
нея факти.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
доказано, че на 09.11.2020 г. в землището на Община К. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „В.“ С. С. е нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил по
непредпазливост смъртта на М. С.а, установено с влязла в сила присъда, за
автомобила е било сключено валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество, като поведението на водача на
автомобила е виновно и противоправно, а от това на ищеца като син на
покойната са били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на
обичан родител, с когото е поддържал отлични отношения, макар и да не са
живели заедно, доколкото той имал собствено семейство и деца, между тях
били изградени отношения на обич, привързаност и подкрепа, като въпреки
възрастта й в този момент /75 години и половина/ и прекараната сравнително
скоро сериозна оперативна интервенция, смъртта на М. С.а била внезапна и
донесла дълбоки негативни изживявания на сина й, които не са отминали и
никога няма да отминат напълно, а съдът преценява възрастта на ищеца към
момента на инцидента /на 59 години/ и това, че той е имал собствено
7
семейство и деца и макар между майка и син отношенията да са били
отлични, не може да не се отчете и емоционалната връзка на ищеца със
собственото му семейство.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца
вследствие загубата на майка му в резултат на пътно-транспортното
произшествие, установени по вид, интензитет и продължителност,
установената трайна емоционална връзка между тях, възрастта на починалата
и на ищеца, както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта,
социално-икономическите условия в страната в този момент, рефлектиращи
върху лимитите на застрахователните обезщетения, и наложилото се в
обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв., в който размер искът следва да бъде уважен, а
над него до пълния предявен размер от 170 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната част, а в останалата част като необжалвано то е влязло в
сила.
Настоящият състав намира, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се изходи от понятието за
справедливост и насоките, дадени с ППВС № 4/1968 г., като се извърши
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства по спора,
например възрастта на увредения и на ищеца, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
отражението на смъртта върху него и т.н., а не като математическо
съотношение между действащите лимити по застрахователния договор, респ.
застрахователните премии, и претендираното обезщетение или като
механично пренасяне на суми, определени с други съдебни решения, без да се
отчита спецификата на отношенията между страните и другите фактори за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта за
дължимите от ищеца на ответника разноски, съобразени с отхвърлена част от
иска и действително извършените разходи, представляващи заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Предвид отхвърляне на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателят
8
да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 360 лв., определен по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/10.10.2022 г., постановено по т.д. №
1366/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, в е отхвърлен
предявеният от М. С. М. против З. Б. В. и. г. - С. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на майка
му М. Ш. С.а, от ПТП, възникнало на 09.11.2020 г., за разликата над
120 000,00 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ до 170 000,00 лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. С. М. от гр. К., С. о., ЖК ****, бл. *********, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К., С. област, ул. „СV, № *, офис ** да
заплати на З. Б. В. и г“ със седалище и адрес на призоваване: гр. С, ул. П. ***,
ЕИК ****** сумата 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ разноски за
въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9