РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ри
състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
секретаря И. В., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№ 1486 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 срещу Н.Г.Д., ЕГН **********.
В исковата молба, се твърди, че по силата и при условията на договор за стоков кредит с номер 183293,
сключен на 05.05.2016г. между „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* (наричано за
краткост „Дружеството) и Н.Г.Д., ЕГН ********** (наричана за краткост
„Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на Клиента стоков
кредит в размер на 351,69 лв. (триста петдесет и един лева и 69 стотинки). Страните
са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора за кредит е 24.77% годишно или 0,0688% на ден
(арг. от чл. 6 от Договора за кредит). Годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е бил определен на 27,78%, като същият можело да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Предоставената сума е била изцяло усвоена
съгласно чл. 3 от процесния договор, но Н.Г.Д., ЕГН ********** не е обслужвал
редовно задълженията си (уговорени 12 месечни плащания). Първото допуснато
просрочие по кредита е било от дата 08.12.2016г., като при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил 05.05.2017 г.. с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, както и начисленото обезщетение за забава (лихва за
забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
На 10.03.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК ********* и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключил
договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99,
ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит ставал второто дружество.
Неразделна част от договора за цесия било приложение № 1, в което са били
индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова.
В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* упълномощавал ищецът да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в
цялост. С оглед на това, уведомяването предстояло да бъде направено в
настоящото производство, съгласно (РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. №
12/2009 Г., Т. К., II Т.О.НАВКС).
Налице било облигационно отношение между
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* и длъжника Н.Г.Д., ЕГН **********
по повод цедиран договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на
05.05.2016г.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на
цесионер по Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 1113/2018г. по описа на PC Провадия имало издадена заповед за изпълнение, препис от която е
бил връчен на длъжника и същият подавал възражение.
Гореизложените факти и обстоятелства
обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********.
В резултат на гореизложеното и на основание
чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, моли съда да ги призове на съд и
след като разгледа правния спор и представените доказателства, да приемете за
установено между страните съществуването в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* на вземане към Н.Г.Д., ЕГН **********,
адрес ***, произтичащо договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на
05.05.2016г., както следва:
1. 299,07 лв. - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането
2. 50,26 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 08.12.2016г. до 05.05.2017г.
3. 50,93 лв. - лихва за забава
за периода от 09.12.2016г. до 23.08.2018г.
Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Моля
съдът да присъди в полза на ищеца и направените в заповедното производство
разноски, както следва
•
25,00 лв.-държавна такса
•
50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение
2. Моли съда, да допусне и назначите съдебно
- счетоводна експертиза, която след като направи справка в търговските книги на
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и след като съобрази другите представени
доказателства по делото да отговори на следните задачи:
Първа задача:
Предоставен ли е кредит на Н.Г.Д., ЕГН **********
и в какъв размер?
Втора задача:
Коя е датата на последната вноска?
Трета задача:
Какъв е размерът на остатъчното задължение,
посочен по пера - главница, лихви и разноски?
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, същият е депозиран на
13.03.2019г., в който същият е посочил,
че искът е недопустим, , при условията на евентуалност-неоснователен.
Счита, че на ответника не е уведомен за
прехвърленото вземане, поради което ищецът не е надлежна страна в процеса.
Недопустимо било уведомлението до длъжника за извършената цесия да се извърши
чрез особен представител.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като не е
сключен от представител на ищеца - липсвали данни за представителна власт.
Представеният договор е нищожен, тъй като ответника не е страна по него.
Счита, че искът, в случай че бъде преценено,
че е допустим, е неоснователен, като моли съда да има предвид и следното:
•
Твърди, че договорените лихви и
неустойки (т.нар. „договорна възнаградителна лихва“) са прекалени и в тази част
договорът е нищожен поради „стопанска непоносимост” и при условията на
евентуалност следва да бъдат намалени поради прикомерност, на основанията
посочени по-горе.
•
На второ място, при условията на
евентуалност, твърди, че кредитора е следвало да предяви иск против длъжника в
течение на шест месеца от настъпване на предсрочната изискуемост, което не било
сторено. Ищеца е проявил бездействие, поради което счита, че не дължи
посочените в исковата молба главница и лихва поради погасяването на
задължението им по давност.
Моли съда да задължи ищеца да представи в
оригинал договора за стоков кредит и Договора за цесия.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
не изпраща представител в писмено становище моли за уважаване на иска.
Особеният представител на ответника моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От Договор за стоков кредит № 183293/05.05.2016 г.; Погасителен
план; Общи условия; Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД; Договор за цесия от 18.10.2016
г.; Допълнително споразумение към договора за цесия от 10.03.2017 г.;
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания; Решение № 123/24.06.2009 г.
по тр.д. № 12/2009 на ВКС, като и представените в днешното съдебно заседание в
оригинал следните доказателства: Договор за стоков кредит № 183293/05.05.2016
г.; Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица;
Погасителен план; Общи условия; Декларация по чл. 142т, ал. 1, т. 1 ДОПК;
Искане за стоков кредит; Декларация по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД; Декларация от
05.05.2016 г.; Служебен бон № 0280780/05.05.2016 г. се установява, че на
05.05.2016г. между „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* (наричано
за краткост „Дружеството) и Н.Г.Д., ЕГН ********** (наричана за краткост
„Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на Клиента стоков
кредит в размер на 351,69 лв. (триста петдесет и един лева и 69 стотинки).
Страните са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който
към датата на сключване на договора за кредит е 24.77% годишно или 0,0688% на
ден (арг. от чл. 6 от Договора за кредит). Годишният процент на разходите (ГПР)
по кредита е бил определен на 27,78%, като същият можело да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Предоставената сума е била изцяло усвоена
съгласно чл. 3 от процесния договор, но Н.Г.Д., ЕГН ********** не е обслужвал
редовно задълженията си (уговорени 12 месечни плащания). Първото допуснато
просрочие по кредита е било от дата 08.12.2016г., като при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил 05.05.2017 г.. с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, както и начисленото обезщетение за забава (лихва за
забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
На 10.03.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК ********* и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключил
договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99,
ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит ставал второто дружество.
Неразделна част от договора за цесия било приложение № 1, в което са били
индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова.
В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* упълномощавал ищецът да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление
до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С
оглед на това, уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото
производство, съгласно (РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 Г.,
Т. К., II Т.О.НАВКС).
Налице било облигационно отношение между
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* и длъжника Н.Г.Д., ЕГН **********
по повод цедиран договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на
05.05.2016г.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя
на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по Договора
за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 1113/2018г. по описа на PC Провадия имало издадена заповед за изпълнение, препис от която е
бил връчен на длъжника и същият подавал възражение.
От
ЧГД № 1113/2018 г. по описа на РС Провадия по описа на РС Провадия е видно, че
по него е издадена заповед за изпълнение № 741/31.08.2018г. за следните суми: в
размер на в размер на 299,07 лева (двеста деветдесет и девет лева и 7 ст.), представляваща главница
по Договор за кредит от 05.05.2016 г. сключен между задълженото лице Н.Г.Д.,
ЕГН **********и „Банка ДСК“ ЕАД. По силата договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Банка ДСК“ ЕАД и “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, от 10.03.2017 г. задължението на
длъжника е изкупено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението; в размер на 50,26
(петдесет лева и 26 ст.), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 08.12.2016 г. до 05.05.2017 г.; в размер на 50,93 лева (петдесет лева и
93 ст.) лихва за забава за периода от 09.12.2016 г. до 23.08.2018 г., както
и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането
си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
От
изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че съгласно Договор за стоков кредит
№ 183293 от 05,05,2016г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила кредит на Н.Г.Д.
в размер на 329 лв. за покупка на стока „мобилен телефон SAMSUNG J3“ - 1бр., за който е преведена на дата 05,05,2016г. сумата в размер
на 329 лв. по сметка № 21286192 на титуляр „Технополис- България= ЕАД, с което
кредитът е усвоен.
Освен сумата по стоката е било сключено и
застраховане по пакет „Стандарт +” със застрахователна премия в размер на 22,69
лв., която е добавена към главницата по кредита.
Общата стойност по кредита се равнявала на
351,69 лв. (329 лв. + 22,69 лв.)
Съобразно предоставени ми справки от „Банка
ДСК» ЕАД и от „Фронтекс интернешанъл ЕАД по процесният кредит са били извършени
плащания, с които са били погасени задължения, посочени в заклъчението. Датата на последната вноска по кредита е била
05,08,2016г., която е в размер на 0,15 лв. и с която частично е погасена
дължимата договорна лихва със същата дата на падеж.
Остатъкът по
дълга към дата 30,08,2018г. е в общ размер на 411,28 лв., а по пера е както
следва: За главница - 299,07 лв.
За договорни лихви за периода 05,08,2016 -
10,03,2017г. - 32,85 лв.
За санкционни лихви за периода 05,08,2016 -
10,03,2017г. - 34,66 лв.
За законна лихва върху главницата 299,07 лв.
за период 11,03,2017 - 30,08,2018г. - 44,70 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане по чл.4 ЗПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца вземанията описани в издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1113/2018
на РС Провадия.
Възражение
по чл.99, ал. 4 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването и съществуването на спорното право, че между
цедента и ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в
исковата молба условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на
вземането, изискуемостта на процесния вземания, уведомяването на ответника за
цесията.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на
които се позовава, че уведомяването на ответника за цесията е направено от
цесионера.
От представените по делото доказателства се установи, че е налице
облигационна връзка между ответникът в качеството му на кредитополучател по
процесния договор за банков кредит и цедента
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Установи се, че кредиторът по договора не е изпълнил задълженията си по
него като е изплатил кредита 299,07 лева на ответното дружество, 32,85 лева
договорни лихви, 34,66 лева лихви за забава до 10.03.2017г. и законна лихва
върху 299,07 лева за периода 11.03.2017г.-30.08.2018г. в размер на 44,70 лева.
Видно от договора за цесия процесното вземане е цедирано от кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на ищеца на 16.10.2016г.. Съобразно правилото на
чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,
в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са
представени безспорни доказателства, обективиращи изявление на цедента по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на
длъжника-ответник. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена
с документи, обективиращи цесията, се счита за съдебна форма на предявяване на
цесията спрямо длъжника. Акцентирането в закона на изискването съобщението
за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от цедента не
означава, че валидно е само извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е
валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато
е направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма пречка
това лице да е и цесионерът. Предвид на
това възражението на ответната страна с правно основание чл.99, ал.4 от ЗЗД е
неоснователно.
С
оглед изхода на спора, представения списък по чл.80 от ГПК, доказателствата за
заплатените разноски по делото направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове.
Претендираните разноски от ищецът са следните: по 25 лева – държавна такса в
исковото производство и 25 лева държавна такса в заповедното производство,
юрисконсултско възнаграждение, което съдът по заповедното производство е
определил на 50 лева, а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по
делото, малкия материален интерес и неявяването на юрисконсулт на ищеца в
единственото съдебно заседание по делото. Претендират се 250 лева –
възнаграждение за вещо лице за ССчЕ и 300 лева депозит за особен представител.
Дължимата държавната такса по исковото производство е в размер на 25 лева, като
този размер съдът признава за разход, като за заплатената горница от ищеца в
размер на 150 лева ищецът може да поиска да му бъде възстановена от РС
Провадия. Съобразно това на ищецът следа
да се присъдят разноски в размер на 75,00 лева по заповедното производство и в
размер на 575.00 лева в исковото производство.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
съществуването на вземанията на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 към Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, за които е издадена Заповед № 3619/02.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1113/2018г. на следните парични вземания: в размер на 299,07
лева
(двеста деветдесет и девет лева и 7 ст.),
представляваща главница по Договор за кредит от 05.05.2016 г. сключен между
задълженото лице Н.Г.Д., ЕГН **********и „Банка ДСК“ ЕАД. По силата договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ ЕАД и “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, от 10.03.2017 г.
задължението на длъжника е изкупено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението; в размер на 50,26
(петдесет лева и 26 ст.), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 08.12.2016 г. до 05.05.2017 г.; в размер на 50,93 лева (петдесет лева и
93 ст.) лихва за забава за периода от 09.12.2016 г. до 23.08.2018 г.,
ОСЪЖДАНиколай Г.Д., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 сумата от 75,00 лева,
разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.1113/2018г. на РС Провадия и в размер на 575.00 лева, разноски по исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..