Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Перник, 21.01.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в открито
заседание на 07.01.2016 г., ІІІ-ти
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря К.В. като разгледа гр.дело
№ 07059 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от В.П.Ш., с ЕГН ********** като майка и законен
представител на малолетното дете К. Н.Н., с ЕГН ********** *** срещу Н.Г.Н. ***,
с ЕГН ********** с искане за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 200,00 лв. месечно, платима чрез неговата майка
и законен представител, считано от 19.10.2014 г. /една година преди подаване на
исковата молба до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска, считано от
датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.
В исковата молба са изложени съображения
относно това, че ищцата и ответника нямат сключен граждански брак и към момента
не живеят заедно, но от съвместното им съжителство имат родено едно малолетно
дете, грижата за което е поето изцяло от майката. Посочено е, че ответника не
се интересува от детето и не дава никакви средства за неговото отглеждане.
Майката към момента е безработна, а ответника като баща на малолетното дете
следва да заплаща издръжка за отглеждането му.
Ответника, в законоустановения срок от
един месец, е изразил становище по молбата, чрез процесуалния си представител
адв. Б.. Ответникът оспорва предявения иск, както и обстоятелствата, описани в
исковата молба. Твърди, че от раждането на детето изпълнява задълженията си и
винаги е възприемал задължението за даване на издръжка, като проявление на
общия принцип за подкрепа на членовете на семейството в по-широк смисъл.
Твърди, че е заплащал издръжка за детето си, за което представя документи за
осъществени транзакции чрез “Уестърн Юнион” на датите 19.05.2015 г., 21.06.2015
г., 27.07.2015 г., 19.09.2015 г., 29.09.2015 г. и на 31.10.2015 г. Поради това,
твърди, че не е основателно искането за присъждане на издръжка за минало време.
Посочва, че нетния размер на месечното му възнаграждение е в размер на 1012,58
британски лири. Заявява, че е съгласен да заплаща издръжка на детето в размер
на 120 лв. месечно, тъй като този размер е достатъчен с оглед възрастта на
детето.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
От
фактическа страна:
От
доказателствата по делото се доказва, че
ищцата и ответника са живели на семейни начала, без да имат сключен граждански
брак. От съвместното си съжителството, страните имат родено едно дете – К. Н.Н., с ЕГН **********, което се установява от удостоверение
за раждане № 110267/28.04.2011 г. на Столична община.
Не се спори и относно това, че страните към настоящия момент не
съжителстват заедно, а детето живее заедно с майка им. бащата към настоящия
момент, не живее на територията на страната, а пребивава във Великобритания. Не
се представят доказателства, а и не се спори между страните, че не е бил на
лице спор относно родителските права върху малолетните деца и относно
издръжката на децата.
Представено е удостоверение № 194/30.09.2015 г., издадено от
ЦДГ № 3 “Пролетен цвят”, гр. Перник, от което се установява, че малолетното
дете К. Н.Н. е записано за учебната 2015/2016 г. и посещава редовно посоченото
детско заведение.
Видно от представена по делото служебна бележка от Агенция по
заетостта, на 03.09.2015 г. ищцата е регистрираната като безработна.
Видно от представени в заверен превод на български език
документи, за периода от 30.11.2014 г. до 31.03.2015 г., ответникът е получил
трудово възнаграждение в размер на 1012,58 британски лири, а за периода от
30.04.2015 г. до 30.09.2015 г. трудовото възнаграждение е било в размер на
1023,54 британски лири.
Видно от представени в заверен превод на български език
документи, ответникът е изпращал на името на ищцата следните суми:
на 19.05.2015 г. сумата от 70,00 британски лири или 183,76 лв.
на 21.06.2015 г. сумата от 60,00 британски лири или 158,49 лв.
на 27.07.2015 г. сумата от 60,00 британски лири или 159,87 лв.
на 19.09.2015 г. сумата от 100,00 британски лири или 261,30 лв.
на 29.09.2015 г. сумата от 35,00 британски лири или 88,90 лв.
и на 31.10.2015 г. сумата от 35,00 британски лири или 92,59 лв.
Посочените суми са превеждани чрез Уестърн Юнион от Н.Н. като
изпращач, а за получател е отразено името на ищцата Ш..
По делото е изготвен и социален доклад от отдел “Закрила на
детето”, Д “СП”, гр. Перник, в който социалния работник посочва, че след
раздялата на родителите, детето остава да живее при майката, която поела
основната грижа за него. В началото бащата проявявал заинтересованост към
детето, като дори последното гостувало в жилището му в гр. София. В последствие
се дезинтересирал от състоянието, развитието и здравето на детето, като неотделял
средства за детето си. След раздялата на родителите, ищцата и детето останали
да живеят в жилището на нейните родителите. В последствие ищцата създала връзка
с друг мъж, а на по-късен етап заживяла с него заедно с детето. Посочено е, че
детето не познава биологичния си баща, не го разпознава на общи снимки. За свой
баща счита, лицето, с което майката живее. Към настоящия момент живеят в
жилище, собственост на мъжът, с който съжителства майката. битовите условия за
добри. Детето посещава детска градина, има личен лекар. Емоционалните
потребности на детето са задоволени адекватно от майката. Между майката и
детето има изградени отношения на привързаност, като детето е привързано към
своята майка.
По делото се събраха и гласни доказателства, като беше разпитан
свидетеля П. П. Р., с който ищцата съжителства на семейни начала. От
показанията на свидетеля се установява, че родителите на детето са разделени от
2012 г., като детето останало да живее при майката, а бащата към момента се
намира в чужбина. Твърди, че ответника не е изплащал издръжка за детето, като
тази информация е получил от ищцата. Знае, че бащата не се интересува от детето
и не се е обаждал да се информира за развитието и здравословното състояние на
детето. Детето ходи на детска градина, където посещава допълнителни курсове по
английски и танци. Няма здравословни проблеми.
Въз основа на така установените
факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Предявените
пред настоящия състав искове са за присъждане на издръжка от 200,00 лв. месечно
за детето К. Н.Н., която бащата на децата да бъде
осъден да заплати, както и издръжката да бъде присъдена за период от една
година от датата на подаване на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е баща на детето К. Н.Н., че родителите на детето не
са имали сключен граждански брак, съжителствали са заедно, като към настоящия
момент двамата са разделени и не живеят в общо жилище. Майката, заедно с детето,
живее в гр. Перник, в жилище, собственост на мъжът, с който съжителства. От
момента на раздялата на двамата родители, както и към настоящия, всички грижи
за детето са били поети от майката В.Ш., която полага и непосредствени грижи за
него, вкл. и всички ежедневни потребности на детето и средства за ежедневните му
разходи.
Следователно по делото се установява по безспорен начин, че
ответникът е баща на детето и следователно е лице, задължено да дава издръжка, съобразно
своите възможности и материално състояние.
Безспорно и безусловно е, че родителя, при който не живее детето, следва
да заплаща издръжка в определен размер съобразно възможностите си. Съгласно чл. 143, ал.2 СК, задължението за даване на издръжка
от родител е безусловно, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. По отношение размер на издръжка, която следва да се заплаща
на детето, съдът следва да съобрази следното: задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142,
ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да
получа издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството “ненавършило пълнолетие дете”. Съдът следва да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като вземе
предвид представените по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от
представената по делото служебна бележка от Агенцията по заетостта, се
установява, че майката е регистрирана като безработна от 03.09.2015 г.
По отношение доходите на бащата, доказателствата, които се
събраха, са от представени от него документи, удостоверяващи получавани от него
доходи, които за периода от 30.11.2014 г. до 30.09.2015 г. са в среден размер
от 1018,06 британски лири, тъй като същия престира трудова дейност на територията
на Великобритания.
Не се събраха доказателства относно влошено здравословно
състояние на бащата, което да му пречи да упражнява трудова дейност, както и не
се събраха доказателства относно това същия да е задължено лице за издръжка за
друго дете.
По отношение нуждите на детето се събраха доказателства, от
които е видно, че детето е записано за учебната 2015/2016 г. и посещава редовно
ЦДГ № 3 “Пролетен цвят”, гр. Перник. В детската градина посещава курсове по
английски език и танци. По отношение здравословното състояние на детето към
настоящия момент, не се събраха доказателства за здравословни проблеми, които
да изискват допълнителни средства. От социалния доклад се установява, че детето
страда от епилепсия, която е била установена когато детето е било на три
месеца. В продължение на около две години и половина детето е лекувано, като
към настоящия момент, детето е във видимо добро здравословно състояние.
За да определи необходимия размер на издръжката за детето,
съдът анализира изложеното относно доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, липсата на данни за трайно заболяване на бащата, възпрепятстващо
осъществяването на трудова функция, липсата на задължение за даване на издръжка
на друго лице, възрастта и нуждите на детето, както и социално - икономическите
условия в страната.
По отношение на детето К. Н.Н., което е на 4 години, съдът
намира, че са необходими 200,00 лв. До този извод съдът стига, след преценка на
образователните нужди на детето, физическото, психическото и емоционалното му
развитие и растеж. Съгласно чл. 49, ал.2
и чл. 50, ал.2
ППЗЗДет., съобразно който законов критерий необходимите средства за
издръжка на дете до 7 години е 3-кратният размер на гарантирания минимален
доход (чл. 49, ал.2
ППЗЗДет.), който доход е 65,00 лв., определен с член единствен, ал.1 на ПМС №
6/2009 г. Следователно съобразно посочения критерий минимално
необходимите средства за издръжка на детето даже (при недоказани особени нужди)
надвишават 190 лв. месечно, от които бащата, с оглед неговите доходи, следва да
поеме 170 лева, а майката, която полага ежедневни грижи за детето и която към
настоящия момент е безработна, да поеме останалите 30 лева.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че детето К. Н.Н. има
нужда да получава, а двамата родители имат възможност да й осигуряват обща
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, като при разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живеее при майката и същата полага
ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед
неговите доходи, следва да осигурява месечна издръжка в размер на 170,00 лева
издръжка за детето, а останалите съответно 30,00 лв. следва да се поемат от
майката.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че бащата следва
да бъде осъден да заплаща ежемесечната издръжка за детето си в размер 170,00
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 19.10.2015 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на
месеца, за който се дължи издръжката. Искът за разликата над 170,00 лв. до
пълния предявен размер от 200,00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като изплащането на издръжка в този размер би
затруднило бащата с оглед събраните доказателства за неговите финансови
възможности.
Ищцата е поискала от съда да присъди издръжката за детето за
период от една година преди датата на подаване на исковата молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 149 СК, издръжка за минал период може да се търси за период
една година назад. В конкретния случай исковата молба е подадена на 19.10.2015
г., т.е., претендира се издръжка за периода от 19.10.2014 г. до 19.10.2015 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са разделени от
2012 г., от когато грижите за детето за поети изцяло от майката. След раздялата
на родителите, същите продължават да бъдат задължени да издържат детето си.
Също така се установява, че бащата за част от исковия период не е давал
издръжка за детето. Ответникът представи доказателства, от които съдът стига до
извода, че бащата е давал издръжка за детето за месеците май, юни, юли,
септември и октомври. Размерът на издръжката за тези месеци е относително
постоянен, като издръжката е изплащана чрез организация за парични преводи. От
представените в заверени преписи на български език документи за извършените
преводи се установява, че бащата е превеждал от Великобритания определени суми,
като за получател е записано името на майката. тези документи бяха оспорени от
ищцовата страна, но съдът счита, че следва да ги кредитира, тъй като същите
доказват, че ответникът е наредил да бъдат изпратени съответни суми, които суми
е следвало да бъде получена от ищцата, тъй като доказателствената стойност на
представените документи не беше оборена Размерът на платените средства,
представляващи издръжка за детето са в общ размер 360 британски лири, или
944,88 лв. Съдът счита, бащата следва да бъде осъден да заплати дължимата за
една година назад издръжка за детето съобразно определения месечен размер от
170,00 лв., която е в размер на 2 040 лв. От тази сума следва да бъде
приспадната сумата, която бащата е заплатил през процесния период. Т.е., размерът
на дължимата издръжка на ответника за малолетната му дъщеря за периода от
19.10.2014 г. до 19.10.2015 г. е в размер на 1 095,12 лв.
Предвид изложеното и предявения иск по реда на чл. 149 СК е
основателен и доказан за размера от 1 095,12 лв., дължима за периода от
19.10.2014 г. до 19.10.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от
2 400 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По разноските:
Ищцата претендира разноски в размер на 250,00 лв. за платен
адвокатски хонорар. С оглед уважената част от иска, разноски се дължат в размер
212,50 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва дължимата държавна такса за производството, в
размер на 244,80 лв. по иска за издръжка на детето, представляваща 4% върху присъдения
размер на издръжката за три години, да
бъде възложена на ответника.
Предвид изложеното, съдът
ОСЪЖДА Н.Г.Н. ***, с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете
К. Н.Н., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.П.Ш., с
ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 170,00 лева /сто и седемдесет лв. и 00 ст./, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.10.2015 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния
претендиран размер на издръжка от 200,00 лв. като неоснователен е недоказан.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете
К. Н.Н., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.П.Ш., с
ЕГН **********,*** сумата от
1 095,12 лв., представляваща дължима издръжка от бащата за периода
от 19.10.2014 г. до 19.10.2015 г. /една година преди подаване на исковата
молба/, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения до пълния претендиран размер на издръжка за една
година назад от 2 400,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати В.П.Ш., с ЕГН **********,***
сумата от 212,50 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Н.Г.Н. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишкия районен съд сумата от 244,80
лв., представляваща дължима държавна такса върху присъдената издръжка за
двата предявени иска за двете деца.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК,
съдът допуска предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.01.2016
г., съгласно чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: