Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….08.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
Д. – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., разгледа докладваното от съдията К. И. в. гр.
дело № 1127 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – *****, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1717/25.03.2020 год., постановено по гр.
дело № 16198/2019 год. по описа на РС-*****, с което, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата П.П.Д. с ЕГН **********
*** не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, със седалище гр. *****, сума в
размер на 2883, 05 лева, претендирана от ответника по фактура от
19.09.2019 г. за доставена и потребена ел.енергия за периода 18.10.2017 г. –
17.10.2018 г. по партида с кл. №
********** за обект на потребление в град Варна съгласно становище на ЕРП „Север“ от 17.09.2019 г. за начисляване на ел. енергия
по КП № 2115/13.09.2019 г. на БИМ.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
2883, 05 лева представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера. При извършена на 17.10.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран
за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 15213 кВтч ел. енергия, които
са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като
е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 15213 кВтч, чиято
стойност последната дължи на дружеството – доставчик, на основание чл. 200, ал.
1, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна П.П.Д.
***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа жалбата си, а в писмено
становище въззиваемата поддържа подадения писмен отговор.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищцата П.П.Д. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Анастасия
Головина № 23, с аб. № **********, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. През месец септември 2019 год. установила,
че дължи на ответника сумата от 2883, 05 лева по фактура № **********/19.09.2019
год. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като
не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за посочения период,
както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат начислявани
допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2883, 05
лева по фактура № **********/19.09.2019 год., представляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода от 18.10.2017 год. – 17.10.2018 год. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Анастасия Головина № 23, с аб. №
**********.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – ****, чрез процесуален
представител оспорва иска. Твърди, че с
ищцата са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия
за процесния обект на потребление с аб. № **********, по който договор дружеството
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 17.10.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 15213 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който
не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 15213 кВтч е
било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия от 15213 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел.
енергия от 15213 кВтч е остойностено с фактура № **********/19.09.2019
год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта и́ ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 21-22 от делото на РС-**** констативен протокол
№ 1202539/17.10.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД-**** са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114
0215 6610 8745, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1
– 1814 кВтч; 1.8.2 – 8097 кВтч; 1.8.3 – 15213 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч
и 1.8.0 – 25125 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507404 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на дъщерята
на ищцата и на един свидетел, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
2115/13.09.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 15213
кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз
основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 15213 кВтч за периода 18.10.2017
год. – 17.10.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е
издадена фактура с № **********/19.09.2019 год. за сумата от 2883, 05 лева.
От протокол № 1058543/19.01.2016 год.
за монтаж/демонтаж на електромер (л. 35 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената
дата обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0215 6610 8745. В протокола не е
отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2
(съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
От заключението на съдебно – техническата
експертиза, изслушана в първата инстанция, се установява,че електромерът с
фабр. № 1114 0215 6610 8745, монтиран
на обекта на ищцата, е от одобрен тип; произведен е през 2015 год. и през
същата година е преминал е метрологична проверка. Към датата на проверката на 17.10.2018
год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на
ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 15213 кВтч не е визуализирано на
дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на
измервателния уред. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на
вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в
тарифната му схема и е възможно да бъде отразено там след софтуерно проникване
в паметта на електромера през инфрачервения му порт, чрез използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Количеството електрическа енергия от 15213
кВтч е математически правилно остойностено, съобразно цената на електрическата
енергия, определена от КЕВР за различните подпериоди от процесния.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и при условията
на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017
год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т.
3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат
правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера
на обекта на ищцата на дата17.10.2018 год. не са част от действащото право. Нормите
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по
адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от
23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера,
измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.)
са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните
Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на
Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са
отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 15213 кВтч
е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищцата по следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215
6610 8745 на обекта на
ищцата на дата 19.01.2016 год. регистър 1.8.3 и регистър 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър
1.8.3 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на
тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да
бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна,
както това е сторено при монтажа на новия електромер на мястото на процесния
при проверката на дата 17.10.2018 год.), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия от 15213 кВтч в неактивиран за търговски отчет
регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
обекта на ищцата, но неотчетена при
регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата
от 2883, 05 лева, представляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода 18.10.2017 год. – 17.10.2018 год. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Анастасия Головина № 23,
с аб. № **********, за която ответното дружество е издало фактура с № **********/19.09.2019 год., е
недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 450 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение от 450 лева е неоснователно, доколкото същото е в рамките на
установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1717/25.03.2020 год., постановено по гр. дело № 16198/2019 год. по описа на РС-****;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450
лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.