Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Радомир,
ІІІ-ти състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 253 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.М.П. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № . от 04.07.2019 г. на Началника на РУ-Р., с което за нарушение на чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят пълномощника си адв. Р. поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник РУ-Р.в съдебно заседание представител не изпраща и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районна прокуратура гр. Радомир не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2019 г. свидетелите Н.В.Н. и И. Б. С., служители на РУ-Р. били на работа в съвместен екип за времето от 20:00 часа вечерта до 08:00 часа сутринта. Около 01:00 часа изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в с. Д. – центъра на селото пред кметството, когато забелязали групичка от 4 човека, като в непосредствена близост до тях бил паркиран автомобил, от който се чувала силна музика. Представили се на лицата по надлежния ред и ги помолили да спрат музиката. Първоначално лицата отказали, като обяснили, че автомобила не бил техен, но след около една минута едно от лицата, което видимо употребило алкохол, станало и започнало да обижда свидетелите, като им казал „Какви сте Вие, че да спираме музиката и да ни разпореждате?“, при което Н. и С., поискали на лицето документите му за самоличност, за да установят самоличността му, но то отказало да ги представи и продължило да се държи арогантно, като започнал да крещи, вика и да се саморазправя, да блъска да бута и да заплашва. Това наложило няколко пъти свидетеля Н. да издаде устно полицейско разпореждане да спре и да остане на място, за да извърши служебните си задължения, но лицето отказало да изпълни, така отдадените му разпореждания, което наложило неговото задържане. Самоличността на отделилото се от групичката лице, което по-късно и било задържано, била установена след задържането му, тъй като отказвал да представи документи за самоличност и това бил жалбоподателя К.П., който бил отведен в РУ – Р..
Административно – наказателното производство за неизпълнението на даденото от служителите разпореждане за оставане на място, било образувано със съставянето на АУАН № 15, бл. № ./15.06.2019 г. от свидетеля Н.В.Н., в присъствието на свидетеля И.Б.С. и нарушителя, в който било описано като нарушение това, че на 15.06.2019 г., около 01:15 часа, в с. Д., общ. Р., на центъра на селото, пред сградата на кметството, в явно нетрезво състояние П. не изпълнява законно отдадено му устно полицейско разпореждане, издадено му от полицейски служител мл.автокнотрольор Н.Н., а именно да остане на място и да му се извърши проверка, като същият започва да крещи и да се самонаранява, да блъска да бута и да заплашва, с което съзнателно пречил на полицейските органи да си изпълнява задълженията си по служба, нарушение по чл.64, ал.1 и 4 от ЗМВР. Жалбоподателя отказал да подпише и да получи препис от съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, П. не подал възражения, поради което и въз основа на съставения му АУАН, на 04.07.2019 г. било издадено оспореното наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, в което Началника на РУ – Радомир възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН, като на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
Видно от заповед № 8121-1371 от 11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на районни управления в ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по съставени актове за извършени административни нарушения по ЗМВР.
По делото са разпитани свидетелите Н.В.Н. и Илиян Б.С., които потвърждават констатациите по АУАН.
Приобщено и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 11.09.2019 г., постановено от Районен прокурор при РП-Р. по дознание № ./2019 г. по описа на РУ-Р., пр.рег. № ./2019 г., от което се установява, че в РУ Р.е било образувано ДП № ./2019 г., пр.пр. № ./2019 г., като бързо производство срещу К.М.П. за това, че на 15.06.2019 г., около 01:10 часа, в с. Дрен, общ. Радомир, на площадчето пред читалището, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – не изпълнил полицейско разпореждане на служители на МВР, псувал, бутал и дърпал, оказвал съпротива при задържането, наранил полицейски служители, скъсал джоб на униформа и очила на полицейски служител – престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите: Н.В.Н. и Илиян Б.С..
По
доказателствата:
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В.Н. и И. Б.С., които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да доказват различни от канстатираните с АУАН и НП обстоятелства.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на приложените към делото
АУАН и НП и процедурата по тяхното издаване съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, посочени
са дата и място на извършване на нарушенията както и нарушените законови норми.
Допуснати съществени нарушения на процесуални правила съдът не констатира и в
тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР "разпорежданията на
полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление... ".
В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е описано даденото от полицейския орган
разпореждане към лицето /адресата на акта жалбоподателя К.П./ - да остане на
място, за да му бъде извършена проверка. Това разпореждане попада в кръга на
правомощията на полицейския служител. Общата разпоредба на ал.1 на чл.64 ЗМВР
установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването
на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е
предвидено в ал.2 на чл.64 от ЗМВР, наред с писмената форма, като законът
поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага
невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал.2 на чл.64 от ЗМВР. В
конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна
реакция от органите на реда, съдът намира, че устно даденото разпореждане е
съобразено с разпоредбата на ал.2, предл.първо на чл.64 от ЗМВР. Безспорно
даденото от полицейския служител разпореждане към К.М., което е било
задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал.4 на
чл.64 ЗМВР, не е изпълнено, като той не е останал на място. В случая
разпореждането е било дадено недвусмислено от униформен полицейски служител, в
присъствието и на друг такъв, така, че за въззивника е било пределно ясно, че
то изхожда от компетентен орган.
Предприетото от М. крещене, викане, саморазправа с
полицейските служители, блъскането и бутането им, заплашването при условията на
дадено полицейско разпореждане за проверка представлява съзнателно действие,
което препятства осъществяването на контролни и превантивни функции, възложени
от ЗМВР на полицейските служители.
Неизпълнението на разпореждането, действията по
препятстване на изпълнение на възложени на полицейските органи контролни и
превантивни функции са описани в акта за
установяване на административно нарушение и възпроизведени в наказателното
постановление достатъчно конкретно, за да позволят на санкционираното лице да
разбере срещу какви факти следва да организира защитата си.
Изложените в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление факти установяват нарушение на чл.64,
ал.4 от ЗМВР, поради което настоящият съдебен състав намира за доказан
обективния и субективен състав на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР,
послужила като основание за наказващия орган да наложи санкциите с
наказателното постановление.
Установената степен на обществена опасност на деянието,
предвид дръзкото поведение на М., изразено в активните му действия при
предприетото крещене, викане, саморазправа с полицейските служители, блъскането
и бутането им, заплашването при условията на дадено полицейско разпореждане за
проверка е преценена от наказващия орган с определяне на наказанията в
максималния предвиден от закона размер.
Санкционната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР предвижда
санкция от 500 лева до 1000 лева за лице, което противозаконно пречи на орган
на МВР да изпълнява функциите си, доколкото извършеното не представлява престъпление.
При този нормативно определен размер на наказанието, според съда
административно – наказващият орган необосновано е наложил санкция в
максималния размер, предвиден в закона. По делото няма данни П. да е допускал
подобни нарушения на законодателството, поради което съдът намира, че
нарушението е извършено за пръв път. В този смисъл според съда справедливо
наказание, което изцяло ще способства за изпълнение на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН би било наказание в минимален размер, а именно
"глоба" в размер на 500 лева.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като
"маловажен", доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни случаи, точно обратното.
Що се отнася до възраженията на защитата, че за описаното
в АУАН нарушение е образувано и наказателно производство, като е проведено
разследване, поради което оспореното НП е незаконосъобразно, не е спазена
разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
видно от приобщеното по делото Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 11.09.2019 г., същото е прекратено, и на жалбоподателя не му е
повдигано обвинение за това нарушение описано в НП, които са и различни, поради
което и не е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, и не може да се приеме че М.
е наказан два пъти за едно и също нещо.
Воден от
горното и на основание
чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15 от 04.07.2019 г. на Началника на РУ-Р., с което на К.М.П. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание “глоба” от 1000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: