Р Е
Ш Е Н
И Е № 260122
гр. Шумен,
08.06.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря Г. Георгиева, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Шумен М. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 73 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.
Делото е образувано по
искова молба на Д.К.К., ЕГН ********** срещу Г.К.К., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че
ответникът е неин брат. Докато родителите им били живи за него се грижели
изцяло те. За съжаление, майка им К.Д.К. починала на 07.07.2020 г., а баща им К.К.
К. на 30.12.2020 г. и понастоящем тя е единственият близък роднина на брат си,
който страда от инфантилен аутизъм / синдром на Канер /, заболяване установено
с ЕР на ТЕЛК 0466 от 043/30.03.1993 г.. В момента, за него се грижели тя и
личен асистент, тъй като работела и имала семейство в гр. Ш.. В анамнезата на
решението на ТЕЛК е записано, че след навършване на 2-годишна възраст от брат
й, родителите им забелязали, че изостава
в контакта с околните, играе с едни и същи
стари играчки, извършва монотонни движения. Отличавал се с памет много по-добра
от тази на връстниците му. На 5-годишна възраст му била поставена диагноза
ранен детски аутизъм. Започнато е лечение в МА – С.. С помощта на родители им,
които били учители брат й завършил 8-ми клас, но с течение на времето признаците
на заболяването му се задълбочили. Говорел си сам, смеел се, разглеждал една и
съща вещ в продължение на часове. Страхувал се от определени хора и от стъпала.
Не познавал цветовете. Заключението на лекарите от ТЕЛК било, че доминиращата в
клиничната картина аутистична изолация с невъзможност за социално общуване е в
съчетание с дефицит в интелектуалното и цялостно психично развитие. Това
правело брат й неспособен за всякакъв
вид труд и нуждаещ се постоянно от чужда
помощ. Определена му била първа група инвалидност, с чужда помощ, пожизнено. От
детските годни му била необходима помощ за хигиенните му нужди, с които не
можел да се справя сам. Не можел да пресича сам пътното платно, защото не
знаел, че трябва да се оглежда за коли. Не можел да си пазарува сам, защото
нямал ориентация за продуктите и парите. Не можел да си плаща сметките. Не можел
да си взема лекарствата сам. Ако някой
не го поканел да се нахрани, вероятно нямало да се сети сам. Някой друг
трябвало да му каже и кога да спи. Нямал ориентация за време. От медицинските
документи се установявало, че страда от психично заболяване, поради което бил
изпълнен медицинския критерии на чл.5 от ЗЛС. Налице била и втората
предпоставка, а именно ответникът да не може пълноценно да се грижи за себе си
и да охранява своите лични и имуществени интереси. Заболяването му било пречка
той да може да полага грижи сам за себе си и да защитава своите права и
интереси, да може да разбира свойството и значението на постъпките си и да
изразява по разбираем начин смисъл и воля. Позовавайки се на изложеното и с
оглед защитата на правата и законните интереси на брат й, моли съдът да го
постави под пълно запрещение. В случай, че съдът прецени, че не са налице
основания за поставяне на ответника под пълно запрещение, при условията на
евентуалност, моли да бъде поставен под ограничено запрещение. Моли, след
влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – В.П. за изпълнение на процедурата
по чл.153 и сл. от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Г.К.К. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Предмет на разглеждане са
главен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС и евентуален иск по чл.5, ал.2
от ЗЛС.
Исковете са предявени от
и срещу надлежни страни, допустими и подсъдни на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При
изслушването на ответника по реда на чл.337 от ГПК, съдът констатира, че същият
е резервиран при опита за осъществяване на контакт с него, отговаря само на
някой от въпросите и то плахо и лаконично. Знае само малкото си име, дава
грешна информация за възрастта си. Разпознава ищцата и я назовава по име.
Заявява, че се чувства добре в съдебна зала, но изпитва видимо притеснение,
когато вниманието е насочено към него и търси подкрепа от сестра си. Изглежда
апатичен психо-моторно и емоционално, без особена мотивация за съдействие.
От събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ответникът е брат на
ищцата. От двегодишна възраст започнали да се наблюдават особености в
поведението му – еднообразни игри с идни и същи стари играчки, липса на контакт
с околните, стереотипни движения. Отличавал се с памет много по-добра от тази
на връстниците си. На 5-годишна възраст, след консултации в ПДО – Ш., ВМИ – В.
и МА – С. му била поставена диагноза ранен детски аутизъм / Синдром на Канер /.
Периодично бил консултиран от специалист и до около 20-годишна възраст приемал
медикаментозна терапия с Тиоридазин. Психичното му развитие протичало със
специфики – не контактувал, не задавал въпроси, на зададени въпроси отговарял
във второ лице единствено число, не усвоявал умения за самообслужване, рядко
излизал без придружител, не познавал добре парите и не можел да се служи с тях.
Започнал обучение в масово училище, но не се справял добре и трудно завършил
8-ми клас. След преместване в ПУ бил малтретиран и прекъснал. Бил освободен от
военна служба. Не е работил никога. До
смъртта им за него полагали грижи родителите му, с които живеел. С ЕР № 0466/049 от
30.03.1993 г. на ТЕЛК при ОРКБ – В. му била определена първа група
инвалидност с чужда помощ, пожизнено. С течение на времето особеностите в
поведението му се засилили. Отделял се сам в стаята си, по цели часове
разглеждал една и съща вещ, говорел си сам и се смеел. Запомнял много добре
казаните му неща, но не задавал въпроси, страхувал се от определени хора и от
стъпала. Не познавал цветовете. Бил неспособен за какъвто и да е труд и се
нуждаел постоянно от чужда помощ,
дори при хранене и хигиенни
нужди. Не можел да пресича улици, да пазарува, да си плаща сметките, да си
взима лекарствата. Нямал ориентация за време.
От показанията на свид.
Николай Колев / съпруг на ищцата / и Борислав Борисов / социален асистент / се
установява, че след смъртта на родителите му през 2020 г. ответникът живее сам,
но е под постоянните грижи на социален работник, в лицето на свид. Борисов,
който през седмицата и в събота е ангажиран храненето и обличането му,
поддържането на личната му хигиена, пране и почистване на дома. В неделя
ответникът се обгрижва от сестра си, която живее в друг град и има семейство.
Към настоящия момент ответникът излиза навън само с придружител, тъй като не
може да пресича и се пази сам. Когато е в къщи гледа телевизия, но не реагира
на видяното и чутото от екрана. Постоянно държи в ръце и се занимава с дребни плюшени
и гумени играчки или гривнички а, ако му бъдат взети става напрегнат. Не се досеща
да яде, да се облече, да отиде до тоалетна, да се измие или да си легне да спи,
ако не му бъде напомнено и не му бъдат дадени храна, дрехи, сапун или завивки. Не
е в състояние сам да се къпе и подготвя за сън. Има нужда от помощ дори за почистване след тоалетна. Не може да изпълнява
каквито и да било домакински задължения. Не разпознава парите и не може да
пазарува. Не знае трите си имена и на колко години е. Установява контакт само,
ако му бъде зададен въпрос. Живее в свой
собствен свят и реагира с мълчание дори когато е изнервен или изпитва болка.
При прегледа на
ответника вещото лице по допусната СПЕ е
установило, че същият е видимо спокоен, ситуативно леко вътрешно напрегнат.
При задаване на въпрос установява очен контакт, но не винаги отговаря. Отговаря
изборно, с удължено реактивно време, неинформативно и неточно, понякога с ехолалия. Ориентацията
за собствената личност е повърхностна, а за време и място отсъства. Липсва
експресивна реч. Мисловният процес е зле структуриран, разкъсан. Понятийният
апарат е невъзможно да се изследва. Не се установява активна психопатологична
продукция. Налице са фрагментарни страхово - параноидни изживявания. Цялостното
поведение е аутистично / стереотипно, откъснато от реалността, некомуникативно
/ непродуктивно и напълно неавтономно. Анозогнозия и липса на критичност. Нозоспецифични
своеобразни памет и интелект. Въз основа на данните по делото, медицинската
документация и находките от психичния статус на ответника, експертът
потвърждава диагнозата му ранен детски аутизъм, което душевно разстройство
представлява „ душевна болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС и дава
заключение, че степента на болестната изява е толкова тежка, че прави К.
напълно неспособен да разбира и ръководи действията си, както и да се грижи за
себе си и за своите работи.
При така установените
факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979
г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е
дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически
критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване
недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето
недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва
да е по причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В конкретния случай, от
заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че, заболяването на ответника ранен детски аутизъм покрива
критериите за „ душевна болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС. Въз основа на
горното, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от
ЗЛС.
Касателно юридическия
критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че, вследствие заболяването му, ответникът е напълно
неспособен да води самостоятелен живот, като има нужда от чужда помощ за
задоволяване дори на най-елементарните си потребности от храна, облекло и лична
хигиена. Не е в състояние да осъществява пълноценни контакти и да се адаптира адекватно
в социума. Няма възможност ефективно да възприема, обработва, съхранява и използва
информация, постъпваща от заобикалящата среда и от собствения му организъм. Страда
от липса на интелектуален и психичен капацитет за разбиране и ръководене на
действията си и за вземане на адекватни решения в свой интерес, както и за пълноценна
личностна и социална изява и правилно възприемане на заобикалящата го
действителност, съответно – за адекватна реакция на различни житейски
предизвикателства, включая свързаните с грижата за собственото му здраве и
живот. Изложеното налага извод, че ответникът е с изключително ограничени
възможности за оценка условията на средата и последиците от неговите и на
другите действия, за отстояване и постигане на конкретни цели, за адекватна
защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно участие
в гражданския оборот, което налага извод, че не е в състояние без чужда помощ
да се грижи за себе си и своите работи.
Ето защо, заключава, че са
налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на
Г.К.К. под пълно запрещение, поради което предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ Г.К.К., ЕГН **********,*** С... под
пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от
решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
– В.П., за определяне настойник на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: