и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 45/02.06.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 184/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Филип Илиянов Кънчев от гр.Кърджали за виновен в това, че на 20.06.2001 год. в с. Крайно село, община Кърджали, причинил на Аптикерим Аптикадир Ибрям от с. Крайно село, община Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, вследствие на счупване на първата дланна кост на дясната ръка, поради което и основание чл.129 ал.2, предл. II- ро, алт. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е осъдил Филип Илиянов Кънчев от гр. Кърджали да заплати на Аптикерим Аптикадир Ибрям от с. Крайно село, община Кърджали, сумата в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 7 000 /седем хиляди/ лева, като неоснователен. Осъдил е Филип Илиянов Кънчев да заплати по сметка на PC- Кърджали направените по делото разноски в размер на 85 лв., както и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, в размер на 88 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Филип Илиянов Кънчев от гр.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва като неправилна, като счита, че същата следва да бъде изменена в наказателната й част; а в частта, с която е уважен гражданският иск, същата следва да бъде отменена. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства било видно, че подсъдимият Кънчев е осъществил състава на по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 132 ал.1 т.2 от НК, тъй като бил причинил средната телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за негов близък – св.Салиха Емин. По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата се прави възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Излагат се съображения, че независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск е трябвало да бъде предявен в рамките на петгодишния давностен срок, като образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на давността. С оглед изложеното моли обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 132 ал.1 т.2 от НК, и подс.Кънчев бъде признат за невиновен по първоначалното му обвинение; както и да бъде отменена присъдата в частта й, с която подс.Кънчев е осъден да заплати на Аптикерим Аптикадир обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, вследствие на причиненото му телесно увреждане, в размер на 2 200 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 20.06.2001 год. В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения. Не сочи нови доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител Аптикерим Аптикадир Ибрям, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призован, като не взема становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и обоснована, като моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивния съд. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установена от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка: Подсъдимият Филип Илиянов Кънчев е роден на 31.03.1978 год. в гр.Кърджали, с постоянен адрес в същия град, като понастоящем живее в Република Турция на неизвестен адрес. Не е осъждан, ползва се с добри характеристични данни. През 2001 год. семейството на св. Аптикерим Аптикадир Ибрям и това на св. Салиха Фахри Емин били съседи по имот в с.Крайно село, общ.Кърджали, като имали спор за собственост върху част от дворно място, находящо се на границата на имотите им, за която и двете страни претендирали, че е тяхна. На 20.06.2001 год. около 10.00 часа подсъдимият Филип Кънчев /с име в Република Турция - Фахри Икбал / и леля му - св. Салиха Фахри Емин, отишли в двора на къщата на последната, намираща се в с. Крайно село, общ. Кърджали. Двамата започнали да берат кайсии от дърво, находящо се в спорната част от дворно място, попадащо в ограждението на двора на св. Аптикерим Ибрям. Св. Аптикерим Ибрям и съпругата му- св.Рефика Емин Ибрям, видели действията на св. Емин и подсъдимия Кънчев и отишли при тях, като им казали да не берат плодове от чуждо дърво, при което се разразил спор между тях. Св. Емин и св. Рефика Ибрям се хванали за косите и започнали да се дърпат и бутат, но били разделени от св. Аптикерим Ибрям и присъстващата на мястото на инцидента негова снаха - св. Сабрие Кадир. Свидетел на случилото се бил и внукът на св. Аптикерим Ибрям- св. Самет Кадир. След това св. Емин и подсъдимият Кънчев се върнали от тяхната страна на оградата /състоящата се от колчета с опъната тел между тях/, но продължили през нея да берат кайсии от същото дърво, при което св. Аптикерим Ибрям и съпругата отново им казали да престанат, тъй като мястото и кайсията били техни и те нямали работа там. Св. Емин се ядосала и ударила с дървен кол по главата св. Рефика Ибрям, която се свлякла на земята в безпомощно състояние. Св. Аптикерим Ибрям се опитал да измъкне кола от ръцете на св. Емин, като в този момент подс.Кънчев го ударил с намиращ се в неговите ръцете дървен кол в областта на китката на дясната ръка. Когато видели какво са направили, подс.Кънчев и св. Емин се изплашили и избягали от мястото на инцидента. Св. Аптикерим Ибрям, св. Сабрие Кадир и св. Самет Кадир вдигнали от земята св. Рефика Ибрям и я занесли в къщата им, след което извикали такси, с което пострадалата била закарана в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" гр. Кърджали и била хоспитализирана. Същият ден следобед св. Аптикерим Ибрям усетил силни болки в областта на китката на дясната ръка и отишъл на преглед в болницата, като рентгеновото изследване установило счупване на ръката. На 23.06.2001 год. подс.Кънчев напуснал границите на страната през ГКПП „Капитан ндреево” в посока Република Турция, като след посочената дата не се е завръщал в страната. Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 88/2001 год., на св.Аптикерим Ибрям е било причинено счупване в основата на първата дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина- два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като вещото лице е посочила, че описаното увреждане е било получено при действието на твърд тъп предмет. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Аптикерим Ибрям, Самет Кадир и Сабрие Кадир, както и показанията на същите, дадени на досъдебното производство пред органа по разследването /на св.Аптикерим Ибрям/ и пред съдия от първоинстанционния съд /на св.Аптикерим Ибрям, Самет Кадир и Сабрие Кадир/, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 281 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 /за св.Аптикерим Ибрям/ и на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св.Салиха Емин, дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът кредитира отчасти; от показанията на св.Рефика Ибрям, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд, прочетени в съдебно заседание пред първата инстанция и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 88/2001 год. и показанията му в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на показанията на св.Салиха Емин, дадени пред първоинстанционния съд, в частите им, с които установява, че на 20.06.2001 год. Апти Кадир, Рефика Кадир и Сабрие Кадир я ударили по главата и й потекла кръв; че не тя ударила св.Рефика Кадир с кол по главата, а същата била блъсната от племенника на св.Емин – подс.Кънчев, при което Рефика Кадир паднала по стълбите; както и че подсъдимия не бил удрял никого. Обясненията на св.Емин в посочените им части са нелогични, противоречиви, като не кореспондират с останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от същите. Така, от показанията на свидетелите Аптикерим Ибрям, Самет Кадир, Сабрие Кадир и Рефика Ибрям, които са непосредствени очÕвидци на случилото се, по несъмнен начин се установява, че св.Емин и подсъдимият са започнали конфликта, като при възникналия спор с Рефика и Аптикерим Ибрям относно границите на съседните им имоти и кайсиево дърво, св.Емин ударила с кол св.Рефика Ибрям по главата, при което последната паднала на земята, като при опита на св.Аптикерим Ибрям да отнеме кола от ръцете й, подсъдимият го ударил с кол в областта на китката на дясната ръка. Същевременно, настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите Аптикерим Ибрям, Самет Кадир, Сабрие Кадир и Рефика Ибрям /както дадените в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствените материали по делото по надлежния процесуален ред/ са последователни, логични и непротиворечиви помежду си, като в подкрепа на същите са и други косвени доказателства по делото – заключението на вещото лице д-р Маринов по извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията му пред първоинстанционния съд, установяващи констатираното телесно увреждане на пострадалия Аптикерим Ибрям, което съответства по време и начин на причиняването му на показанията на посочените по-горе свидетели. Действително, между показанията на тези свидетели пред първоинстанционния съд, както и между показанията на всеки един от тях, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези, дадени на досъдебното производство, съществуват някои противоречия относно точната последователност на действията на св.Емин и подс.Кънчев, но съдът намира, че тези противоречия са несъществени, дължащи се основно на динамичната ситуация, при която е било причинено телесното увреждане на св.Аптикерим Ибрям, както и на изминалият голям период от време между момента на осъществяване на деянието и времето на даване на показания от свидетелите /повече от 6 години/, при които е напълно възможно всеки от свидетелите да е възприел по различен начин случилото се, вкл. и да е забравил дребни детайли от фактическата обстановка. По-същественото е, че относно основният предмет на доказване – авторството на деянието, времето, мястото и начина на нанасяне на телесното увреждане на пострадалия Аптикерим Ибрям /на 20.06.2001 год. в с.Крайно село, общ.Кърджали, чрез нанасяне на удар с кол от подс.Кънчев в областта на китката на дясната ръка на св.Аптикерим Ибрям/, не са налице каквито и да било противоречия в показанията на посочените свидетели, поради което същите правилно са кредитирани от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимият Кънчев е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 20.06.2001 год. в с. Крайно село, община Кърджали, причинил на Аптикерим Аптикадир Ибрям от с. Крайно село, община Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина-два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, вследствие на счупване на първата дланна кост на дясната ръка, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил проверка и анализ на събраните по делото доказателства, като е посочил на кои от тях приема и кои отхвърля, и мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, спор относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, няма спор между страните, като единственият спорен въпрос, повдигнат и с въззивната жалба, е дали деянието е извършено от подс.Кънчев в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие или друго противозаконно действие, от което биха могли да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни, евентуалното установяване на което би довело до преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление – по чл. 132 ал.1 т.2 от НК. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства осъществяването на престъплението от подс.Кънчев от обективна страна – на инкриминираните дата и място същият противоправно е причинил телесно увреждане на св.Аптикерим Ибрям - трайно затрудняване движението на дясната ръка на последния /за период от около месец и половина – два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес/, вследствие на счупване на първата дланна кост на същата. От друга страна, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, които да навеждат на извода, че деянието подс.Кънчев е осъществил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие или с друго противозаконно действие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни, какъвто довод се прави от защитата на подсъдимия във въззивната жалба. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, пред когото е правен аналогичен довод, не се установява каквото и да било противоправно действие /насилие или друго противозаконно такова/, предприето от страна на пострадалия св.Аптикерим Ибрям спрямо подс.Кънчев или неговата леля – св.Салиха Емин. Напротив, както бе посочено по-горе в мотивите, безспорно е установено по делото, че именно св.Емин е била инициатор и първа е предприела противозаконно посегателство спрямо телесната неприкосновеност на св.Рефика Ибрям – съпруга на пострадалия Аптикерим Ибрям, удряйки я с кол по главата, като при опита на пострадалия свидетел да предотврати последващ удар от страна на св.Емин спрямо съпругата му, чрез посягане за вземане на кола от ръцете на св.Емин, подс.Кънчев му е нанесъл удар с кол в областта на ръката и му е причинил инкриминираното в настоящото производство телесно увреждане. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия, изложено в жалбата му – за изменение на обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й част, чрез преквалифициране на осъщественото от подсъдимия деяние в по-леко наказуемо престъпление - такова по чл.132 ал.1 т.2 от НК. При налагане на наказанието за осъщественото от подс.Кънчев престъпление, първоинстанционният съд е съобразил смекчаващите и отекчаващи отговорността му обстоятелства, вкл. и липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му такива, налагащи приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в минималния възможен размер – 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Така наложеното на подс.Кънчев наказание по вид и размер, вкл. и приложението на института на условното осъждане, настоящата инстанция намира за достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, като същото не е явно несправедливо. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й част е правилна – обоснована и законосъобразна, поради което жалбата на подсъдимия в тази й част е неоснователна. Основателно е, обаче, оплакването на жалбодателя относно неправилността на обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част, с която подс.Кънчев е осъден да заплати на гражданския ищец Аптикерим Ибрям обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 2 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2001 год., до окончателното й изплащане. Това е така, тъй като макар и по принцип основателен, предявеният граждански иск против подс.Кънчев е погасен по давност, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Визираната законова разпоредба установява, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, каквото е и вземането за обезщетение от непозволено увреждане. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца, откогато вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава от деня на деликта, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. В конкретния случай деецът е бил известен още към момента на извършване на деликта – 20.06.2001 год., от който момент е започнала да тече погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение за претърпените вреди от увреждането, като 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 20.06.2006 год. Този момент е крайният, до изтичане на който пострадалият св.Аптикерим Ибрям е можел да предяви претенцията си за обезвреда на претърпените неимуществени вреди – било то по реда на ГПК или по реда на предявяване на граждански иск в хода на образуваното против подсъдимия наказателно производство. Действително, разпоредбата на чл. 115 ал.1 б.”ж” от ЗЗД установява, че давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Несъмнено е обаче, че наказателното производство – досъдебно или съдебно такова, не е процес относно вземането, поради което наличието на образувано против причинителя на увреждането наказателно производство за същото деяние не е основание за спиране на погасителната давност. Изложените съображения са изцяло меродавни и при действието на новия НПК /в сила от 29.04.2006 год./, непозволяващ предявяването на граждански иск в досъдебното производство, тъй като в този случай отново остава възможността пострадалият да предяви иска си за обезщетение от непозволено увреждане по общия ред. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предявеният от св.Аптикерим Ибрям граждански иск е изцяло неоснователен, като погасен по давност, поради което присъдата в гражданско-осъдителната й част е неправилна – необоснована и незаконосъобразна. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде отменена в частта й, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2001 год., до окончателно изплащане на сумата, вместо което следва да бъде постановена друга, с която предявеният граждански иск бъде отхвърлен в посочената част. При това положение е наложителна отмяната на присъдата и в частта й, с която подс.Кънчев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 88 лв. Присъдата в гражданската й част, с която е отхвърлен от първоинстанционния съд гражданският иск за разликата над 2 200 лв. до пълния му предявен размер от 7 000 лв., като краен резултат е правилна, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд, а именно: и в тази част гражданският иск е неоснователен като погасен по давност, съгласно изложените по-горе в мотивите съображения от настоящата инстанция. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение - отмяна на гражданско-осъдителната част на присъдата и на частта за дължимата държавна такса, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подс.Кънчев наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част. Водим от изложеното, и на основание чл.337 ал.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.т.3 и 6 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 45/02.06.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 184/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯВА В ЧАСТТА Й, с която Филип Илиянов Кънчев, с постоянен адрес - гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.46, вх.”Д”, ет.1, ап.74, понастоящем с неизвестно местоживеене в Република Турция, с ЕГН **********, е осъден да заплати на Аптикерим Аптикадир Ибрям от с.Крайно село, общ.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2001 год., до окончателно изплащане на сумата; както и В ЧАСТТА Й, с която Филип Илиянов Кънчев, със снета по делото самоличност, е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 88 лв., вместо което п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ предявеният от АПТИКЕРИМ АПТИКАДИР ИБРЯМ от с.Крайно село, общ.Кърджали, с ЕГН **********, против ФИЛИП ИЛИЯНОВ КЪНЧЕВ, с постоянен адрес - гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.46, вх.”Д”, ет.1, ап.74, понастоящем с неизвестно местоживеене в Република Турция, с ЕГН **********, граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди до размера от 2 200 /две хиляди и двеста/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2001 год., до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |