РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500096 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба
на С. К. – адвокатски пълномощник на К. И. И., ЕГН № **********, със съд. адрес:
гр.Б*******, против Решение № 2998/30.12.2022г. по гр.д.№ 6617/2022г. по описа на РС-
Бургас, с което са отхвърлени исковете на К. И. И., ЕГН:********** срещу ОД на МВР-
Бургас, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 510.76 лева,представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019
г. до 09.07.2020 г. в размер на 57,63 часа, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.10.2022
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 178.29 лева - мораторната лихва върху
главницата по главния иск за периода на забава от 01.11.2019 год. до 17.10.2022 год.; моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете уважени,претендира
присъждане на разноските по делото, включително адвокатски хонорари за първата и
втората инстанция.
Във въззивната жалба твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,тъй
като е в противоречие с установената вече съдебна практика както на Бургаския районен
съд, така и с практиката на Бургаския окръжен съд, с която исковете по идентични дела се
уважават изцяло, в този смисъл е практиката на други съдилища от страната, например
Варненския районен и окръжни съдилища, както и практика на Върховния касационен съд в
същия смисъл. Изтъква практика на ВКС, съобразно която заплатеният нощен труд по 0.25
стотинки на час не изключва плащането на извънреден труд въпреки наличие на плащане на
нощен, защото това са две отделни различни основания, за които се дължи отделно плащане
на съответните суми - Решение № 14 / 27.03.2012 г. по дело N2 405 / 2011 на ВКС , ГК, IV
г.о. , в което се сочи, че „Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9 от сега
1
действащата наредба методологията е само с оглед установения по законодателен път начин
за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Видно от цитираната практика плащането на нощен труд не изключва плащането на
извънреден труд по методиката, по която го претендира ищецът. Прилагането на методиката
води до извънреден, а не до нощен труд. В подкрепа на ищцовата теза се посочва и
практиката на Бургаския окръжен съд,а именно: Решение по в. гр. д. № 1092 / 2019г., на III
с-в, в. гр. д. № 1072 / 2019г., на III състав, в. гр. д. № 1172/ 2019г., на III с-в, в. гр. д. № 1145 /
2019г., на IV състав, в. гр. д. №1083/ 2019г., IV състав, в. гр. д. №146/2020г., на II с-в и т.н.
Освен това се обсъжда съдържанието и обхвата на Наредби, издадени от Министъра на
вътрешните работи и относими към спора.Изтъква се, че разпоредби на тези наредби не
дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на
дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място
сочи, че ищецът е лице със статут на държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По
отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а,
ал.2 ЗДС предвиждал субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона, както и Наредбите, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да
регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв,че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните
разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове
могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-
благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.Заявява се, че
липсата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде
приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешавала полагане на
нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на
празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно -
на КТ.Въззивникът твърди, че превратно е тълкувана и Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.Според разпоредбите й, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или
изразено по друг начин - отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143,
т.е. - възприето било общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.Не заявява
доказателствени искания.
В писмения си отговор/ становище по въззивната жалба процесуалния представител
на въззиваемия намира жалбата за неоснователна и я оспорва като такава.Заявява, че с
нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена нормална
продължителност на работното време от 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта от 8 часа, която е по-
голяма от установената по КТ нормална продължителност на работното време през нощта за
работници и служители. Според чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 35 часа, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа.Това различие и
2
по-голямата продължителност на работното време за държавните служители в МВР било
обусловено от основните функции на Министерството на вътрешните работи.Следователно,
прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и
служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на служителите по служебни
правоотношения по реда на ЗМВР се основавало на обективен и разумен критерий, което
прави разликата в третирането съвместима с правото на Европейския съюз, тъй като била
свързана с допустима от закона цел и била съизмерима с тази цел. Сочи, че с мотивите на
ТР №8 от 27.06.2017г. по к.д. №1/2017г. Конституционният съд на Република България било
прието,че право на законодателя е да
изменя по целесъобразност правната мярка с оглед настъпили съществени изменения в
обществената действителност.Изтъква, че чл.187 от ЗМВР предвиждал еднаква
продължителност от 8 часа на работното време през деня и през нощта за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, но запазвал въведеното за всички категории
работници и служители изискване за 5 дневна работна седмица и нейната обща 40 часова
продължителност. (Според чл. 136, алЛ от КТ работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа).Намира, че ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл. 142, ал.1,т.1 от
ЗМВР, което обосновавал различен метод на правно регулиране на работно време през
нощта и на дължимото възнаграждение, с оглед на което претенцията за преобразуване на
отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на
получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е
незаконосъобразна.Моли постановяване на решение, с което да се потвърди решението на
Районен съд - Бургас като законосъобразно и да се отхвърли изцяло исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по искова молба на К. И. И. срещу ОД на
МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след
своевременно заявеното и прието изменение в размера на исковете, сумата от
510,76, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
57,63часа, положен в периода 01.10.2019г. - 09.07.2020 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 178,29 лв., начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
17.10.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
18.10.2022г. до окончателното й изплащане.
Ответната дирекция оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че ищецът в производството – К. И. И. е държавен
служител през процесния период 01.10.2019г. - 09.07.2020 год.
3
Не се спори по делото, че за този период ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и
относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и
нощен труд.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното
заключение на която се установява, че разликата между преизчисления по
1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения труд
за процесния период възлиза на 57,63 часа, който не е отчетен в протоколите
за положен труд. Вещото лице посочва, че общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за тези часове възлиза на сума в размер
от 510,76 лева.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 50а от Закона за държавния служител относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време“. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата
хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са
създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на
4
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за
процесния период 01.06.2019 год. - 09.07.2020 год., са действали правилата на
две последователно приети наредби на министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат
аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3,
ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се
изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като
при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо
съдът намира за неоснователни изложените във отговора на исковата молба
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен
размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този
смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о.,
Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова,
А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане на
5
нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9,
ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при
сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни.
Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по
дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че
именно прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в
пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява размера на незаплатеното
трудово възнаграждение за положен нощен труд в процесния период,
посочено по-горе.
Следва да се посочи, че действително преизчисляването с коефициент 1,
143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от работника
или служителя, каквито аргументи са изложени в първоинстанционното
решение. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът
обаче, че така фингираните часове, явяващи се горница над реално
отработените след прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може
да бъде споделен. В този смисъл е и позоваването в решението на изложените
в теорията механизми за компенсиране на работещите нощен труд именно
чрез преизчисляване на нощните часове в дневни.
6
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок, поради което и на основание
чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновава
извод, че претенцията на ищеца с правно основание чл.86 ЗЗД е основателна
за периода от падежа на всяко изизкуемо вземане до датата на завеждане на
исковата молба.
Основателността на главната претенция води до основателност и на
акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват
основателни, а обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК следва да бъде уважено
искането на иищеца-въззивник за присъждане на разноски съобразно
представените по делото доказателства за извършването им, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения
между страните Договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението
не е прекомерно и е съобразено с минималните размери по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе
разноските за държавна такса по делото за производството пред първата
инстанция и за производството пред въззивната инстанция, както и за
възнаграждение на вещото лице, платено от бюджета на съда, които следва да
бъдат заплатени по сметка на Окръжен съд - Бургас в полза на бюджета на
съдебната власт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, изречение I-во ГПК,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2998/30.12.2022 по г. д. № 6617/ 2022 г. по описа
на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, със седалище: гр. Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати на К. И. И. с ЕГН ********** , сумата от
510,76лева/петстотин и десет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 57,63часа,
положен в периода 01.10.2019г.-09.07.2020год., ведно с мораторна лихва в
размер на 178,29 лв./сто седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за
7
периода от съответния падеж до 17.10.2022г., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 18.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 960лв./деветстотин и щестдесет лева/ с ДДС, представляваща
направените от ищеца разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, със седалище: гр. Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/– дължима
държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, и сумата
от 250 лв./Двеста и петдесет лева/ – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8