№ 137
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600138 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частен протест против определение от
разпоредително заседание за прекратяване на съдебно производство.
С частния протест прокурорът прави оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното определение, с което съдебният състав е прекратил съдебното
производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита за неправилен извода на съда, че при
изготвяне на обвинителния акт и в действията по привличане на обвиняемия в
досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, и в
частност правото му да узнае правната рамка на повдигнатото му обвинение.
Твърди, че в обвинителния акт последователно, както в неговата
обстоятелствена част, така и в неговия диспозитив, е изяснено, че като
земеделски производител, кандидатстващ за подпомагане, обвиняемият
трябва да подаде заявление с приложение таблица, в което да декларира
определени сведения – по аргумент от чл.32, ал.1 и ал.5 от ЗПЗП и че в
конкретния случай той е декларирал неверни сведения по въпроса, предвиден
в чл.3, ал.1, т.3 б.“в“ от Наредба №5/27.02.2009г. – какъв е начинът на
ползване на парцелите /културата/. Подчертава, че на нито едно място в
обвинителния акт, нито в постановлението за привличане на обвиняемия не е
посочена другата възможна форма на изпълнителното деяние – да е
пропуснал да заяви обстоятелства /сведения/, които да трябва да декларира по
1
силата на изрична законова норма. Поради това счита, че подсъдимият не е
бил лишен от възможност да разбере в какво престъпление се обвинява от
гледна точка на фактическото деяние. Противопоставя се и на становището на
съда, че подсъдимият е бил лишен от правото му да узнае правната рамка на
обвинението. Като се позовава на изрично посочени наказателни дела на
съдии от ВКС, твърди, че в обвинителните актове и в присъдите по тези дела
е било използвано същото техническо решение, а именно, че обвиняемият е
представил неверни сведения в нарушение на задължение да предостави
такива при подаване на заявлението и таблицата към него. Прави извод, че
формата на изпълнителното деяние „предостави неверни сведения“ логично и
резонно се свързва с наличието на задължение за представяне на някакви
сведения, като изпълнителното деяние се свежда до нарушаване на това
задължение за представяне на съответни на действителността фактически
данни и представянето на такива неверни фактически данни. Изразява
позиция, че по този начин обвинението се конкретизира в по-голяма степен,
посочвайки откъде произлиза задължението за представяне на съответната
категория фактически данни, като представянето на такива неверни
фактически данни е формата на изпълнителното деяние. Намира, че в
синтактичен аспект начинът, по който са изписани двете форми на
изпълнителното деяние – „представи неверни сведения“ или „затаи сведения“
и уточнението „в нарушение на задължение да предостави такива“ не
изключва относимостта на това уточнение към първата форма на
изпълнителното деяние. По тези съображения предлага въззивният съд да
отмени първоинстанционното определение за прекратяване на съдебното
производство и да върне делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по
частния протест, в което нейният представител заявява, че счита протеста за
допустим и основателен. Споделя напълно разбирането на прокурора от
първоинстанционната прокуратура, според което в постановлението за
привличане на обвиняемия и в обвинителния акт не са допуснати посочените
в първоинстанционното определение съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила, засегнали правото на защита на обвиняемия, като не
излага конкретни аргументи в тази насока. Подчертава обстоятелството, че в
хода на досъдебното производство, при привличането на Д. като обвиняем и
2
при провеждането на негов разпит на 21.12.2021г., в присъствието на
защитник, обвиняемият е заявил, че е разбрал в какво престъпление е
обвинен. Обръща внимание, че обвиняемият поддържа това свое становище и
в хода на разпоредителното заседание, като заявява чрез своя защитник, че не
са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита.
Изразява позиция, че при тези факти, несъстоятелно се явява твърдението на
окръжния съд, че обв. Д. е бил лишен от възможността да разбере в какво
престъпление се обвинява от гледна точка на фактическото деяние и да
организира и ангажира адекватна на обвинението защита. Счита, че следва да
се съобрази съдебната практика, установена в посочените в частния протест
решения на ВКС и която е еднотипна с настоящия казус. Като приема, че
няма допуснати нарушения на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на обв. Д., предлага въззивният съд да
намери, че частният протест е основателен и да отмени първоинстанционното
прекратително определение.
Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на
такъв против постановеното в разпоредително заседание определение за
прекратяване на съдебното производство и връщане на наказателното дело за
отстраняване на процесуални нарушения, и в седмодневния преклузивен срок
за атакуване, предвиден в чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК, поради
което той е допустим.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди внесения обвинителен акт, по повод на
който е образувано първоинстанционното производство, както и съставеното
постановление за привличане на обвиняем, и провери атакуваното
определение по оплакванията на прокурора и служебно изцяло, направи
извода, че частният протест е неоснователен.
След като анализира документите, съдържащи се в досъдебното
производство и извърши внимателен прочит на внесения за разглеждане
обвинителен акт, въззивният съд направи следните констатации:
С обвинителен акт по ДП №3/2021г. по описа на ОД на МВР – Бургас
обв. К. АНГ. Д. е обвинен в извършване на престъпление против кредитната
система с правна квалификация по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК.
3
Заключителната част на обвинителния акт съдържа освен цитираната правна
характеристика на престъплението, така и излишно подробно словесно
описание на четири земеделски парцела с техните индивидуализиращи ги
характеристики, декларирани от обвиняемия, в качеството му на земеделски
производител, като поддържани и допустими за подпомагане и заявени от
него за субсидиране пред компетентните органи с подаденото на 13.05.2019г.
Заявление за подпомагане 2019г., Форма за физически лица, като са посочени,
както цялата площ на всеки отделен парцел, така и размерът на
неподдържаната част от отделния парцел, без да е посочен общият размер на
неподдържаната земя.
По повод на внесения в съда обвинителен акт било образувано
първоинстанционното съдебно производство – НОХД №388/2022г. на
Бургаския окръжен съд.
С определение от разпоредително заседание на 14.06.2022г., след
изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и въпреки
изразеното от тях становище за липса на допуснати в досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, съдът, на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, прекратил
съдебното производство по делото и върнал същото на Окръжна прокуратура
– Бургас за отстраняване на допуснатите в досъдебната фаза съществени
нарушения на процесуалните правила. В мотивите към определението съдът
приел, че в постановлението за привличане на обвиняемия и в изготвения
обвинителен акт са били допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, изразили се в смесване на елементи от двете възможни форми на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.248, ал.2 от НК, тъй като
според въпросните процесуални документи, обвиняемият, от една страна,
чрез активно поведение в заявление за подпомагане за 2019г., форма за
физически лица и в таблица за използваните парцели за 2019г., е предоставил
неверни сведения, а едновременно с това предоставянето на тези неверни
сведения е било извършено в нарушение на конкретно посочени законови и
подзаконови норми, които изискват да се предоставят такива сведения. Въз
основа на това приел, че за обвиняемия, а и за съда, волята на прокурора
относно конкретното фактическо деяние, за което обвиняемият следва да
отговаря, е останала неясна. Заключил, че обвинителният акт не съответства
на изискуемия стандарт по чл.246, ал.3 от НПК, а постановлението за
4
привличане не отговаря на изискванията на чл.219, ал.3, т.3 от НПК, поради
което обв. К.Д. е бил лишен от възможността да разбере в какво
престъпление се обвинява и да организира адекватна на обвинението защита.
Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи
следните правни изводи:
Настоящият частен протест е неоснователен и като такъв не следва да се
уважава.
Проверяваното определение на първоинстанционният съд, с което на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, е прекратено
съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени
нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на прокурора за
отстраняване на въпросните нарушения, е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено в съответствие с процесуалните норми на чл.246 ал.3,
чл.219, ал.3, т.3, чл.248, ал.1, т.3, чл.248 ал.5, т.1 и чл.249, ал.1 от НПК.
Първата посочена разпоредба - чл.246, ал.3 от НПК, предписва в
заключителната част на обвинителния акт да се посочат определени данни и
обстоятелства, сред които и правната квалификация на деянието. Изискването
на процесуалния закон за посочване на правната квалификация на деянието
означава не само да се обозначи цифрово правилно правната характеристика
на престъплението посредством съответните приложими за казуса правни
норми от особената част на Наказателния кодекс, но и да се опишат с думи
ясно, точно и непротиворечиво всички елементи от обективната и
субективната страна на престъплението.
Законовият текст на чл.248а, ал.2 от НК урежда две форми на
изпълнителното деяние на това престъпление против кредитната система –
представяне на неверни сведения и затаяване на сведения в нарушение на
задължение да се предоставят такива. Както правилно е разсъждавал
първоинстанционният съд, първата визирана форма на изпълнително деяние
се реализира само чрез активно поведение на дееца, който, лично или чрез
другиго, декларира пред компетентните органи неверни сведения за
обработваните от него и поддържани в добро екологично и земеделско
състояние площи с цел получаване на средства от европейските фондове.
Втората предвидена форма на изпълнително деяние се осъществява само чрез
бездействие и се изразява в затаяване на сведения, каквито деецът е длъжен
5
да предостави съгласно определени правни норми, като нарушава тези норми.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.248а, ал.2 от НК, основано на
синтактичния анализ на единственото изречение, от което същата се състои,
обуславя извод, че е невъзможно едновременното реализиране на двете
форми на изпълнителното деяние, т. е. на практика същите са алтернативни –
или деецът представя неверни сведения, или той затаява сведения, които е
длъжен да предостави по силата на нормативни разпоредби, като нарушава
последните. Словесният израз „в нарушение на задължение да предостави
такива“ се отнася само за втората уредена форма на изпълнителното деяние,
осъществима чрез бездействие, но не и за първата такава. Нелогично и
абсурдно е да се приеме, че нормативни правила могат да предвиждат
задължение за правния субект да предостави на компетентни органи неверни
сведения, а при нарушение на такова задължение, наказателният закон да
предписва носенето на наказателна отговорност.
В заключителната част на внесения обвинителен акт, по повод на който е
образувано съдебното производство в първоинстанционния съд, както и в
постановлението за привличане на обвиняемия Д., при словесното описание
на вмененото му престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК е допуснато
смесване между двете алтернативни форми на изпълнителното деяние,
защото е отразено, че обвиняемият е представил неверни сведения относно
стопанисваните от него земеделски земи, но наред с това е посочено, че това е
сторено в нарушение на конкретно цитирани законови и подзаконови норми,
което е абсурдно, тъй като за правния субект не може да са регламентирани
задължения да предостави неверни сведения, респективно непредоставянето
на такива неверни сведения да представлява нарушение на правни разпоредби
и да има за последица носенето на наказателна отговорност.
Извън това, че в заключителната част на обвинителния акт и в
постановлението за привличане на обвиняемия се съдържа недопустимо
смесване на двете възможни форми на изпълнителното деяние, установени в
чл.248а, ал.2 от НК, същите процесуални документи съдържат подробно
словесно описание на четири земеделски парцела с техните
индивидуализиращи ги характеристики, декларирани от обвиняемия, в
качеството му на земеделски производител, като поддържани и допустими за
подпомагане и заявени от него за субсидиране пред компетентните органи с
подаденото на 13.05.2019г. Заявление за подпомагане 2019г., Форма за
6
физически лица, като са посочени, както цялата площ на всеки отделен
парцел, така и размерът на неподдържаната част от отделния парцел, без да е
посочен общият размер на неподдържаната земя. Предвид на това, неясно е
повдигнатото обвинение за представянето на неверни сведения с цел
получаване на средства от европейските фондове, дали предмет на
обвинението за неистинно деклариране са четирите описани и заявени от
обвиняемия в общото му заявление по ЗПЗП земеделски парцели с обща
площ от 6,78 ха или предмет на обвинението са само тези части от тях, които
са неподдържани и възлизат общо на 5,50 ха.
Изложените данни налагат извода, че формулираното в диспозитива на
обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняемия
обвинение е неясно и не позволява на привлечения към отговорност да
разбере в какво престъпление се обвинява и да организира адекватна защита.
По повод възражението на прокуратурата, че в разпоредителното
заседание подс. Д. и неговият защитник не са се позовали на допуснати в
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, следва да се
отбележи, че становището на страните в процеса, заявили в разпоредителното
заседание, че в досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, не задължава съда да се съобрази с
него. В наказателното производство съдът следи служебно за охраняване
процесуалните права на страните, поради което може и по свой почин да
извърши проверка за тяхното спазване, респективно при констатирани
съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на
защита в досъдебното производство, да прекрати съдебното такова и да върне
делото на прокурора с указания за отстраняване на нарушенията. В случая по
този законосъобразен начин е процедирал окръжният съд.
Гореизложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че
коментираните процесуални документи - обвинителен акт и постановление за
привличане - не отговарят на законовите изисквания, съответно на чл.246,
ал.3 от НПК и чл.219, ал.3, т.3 от НПК. Същите са опорочени поради
съдържащите се в тях недостатъци, описани по-горе и представляващи
процесуални нарушения. Последните са съществени, защото осезаемо
накърняват правото на защита на обвиняемия Д., като не му позволяват да
научи точно в какво престъпление се обвинява и да се защитава пълноценно в
7
съдебната фаза на наказателния процес. Установените от съда процесуални
нарушения са отстраними, тъй като порочните актове от досъдебното
производство могат да бъдат повторно изготвени при спазване регламентите
на съответните процесуални норми. В унисон с разпоредбите на чл.249, ал.1
вр. чл.248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК първоинстанционният съд е
прекратил съдебното производство поради констатираните и обсъдени
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия, и е върнал делото на
наблюдаващия прокурор за изготвяне на нов обвинителен акт и на ново
постановление за привличане.
В заключение, протестираното определение на първата инстанция за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за съставяне на нов обвинителен акт и ново постановление за привличане на
обвиняем е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на
14.06.2022г. по НОХД №388/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е
прекратено съдебното производство по посоченото дело поради допуснати
съществени нарушения на досъдебното производство и делото е върнато на
прокурора от Окръжна прокуратура – гр. Бургас за отстраняването им.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8