РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Ардино, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян М. Цонев
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно
дело № 20245110200010 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от К. Т. Д., ЕГН: **********, чрез
адв. М. Х. против наказателно постановление № 24-0238-000043/21.02.2024 г.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Кърджали, РУ - Ардино, с което на
основание чл. 177 ал. 1, т. 3 б „а“ от ЗДвП и е наложено административно
наказания - „глоба“ в размер на 300,00 лв., за извършено нарушение на чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Оспорва се
фактическата обстановка, обективирана в наказателното постановление. С
излагане на твърдения, че К. Д. не е предоставяла автомобила си на
неправоспособния водач С. Д. С., а лично е управлявала собствения си
автомобил. Излагат се съображения, за липса на осъществено от субективна
страна на вмененото на жалбоподателката административно нарушение по чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Претендира се, че извършеното административно
нарушение представлява „маловажен случай“ и може да бъде отнесен към
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована не се явява. От жалбоподателката, чрез адв. М. Х. е постъпило
писмено становище, в което по същество излага съображения, идентични с
тези в депозираната жалба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Кърджали, редовно призована, не
изпраща представител. С писмена молба гл. юрисконсулт С. Ч. изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба и оспорва същата.
1
Счита, че наказателното постановление е издадено при спазване на
установената форма и има необходимото съдържание и на са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитания свидетел И. Ф., съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.02.2024 г. бил съставен Акт № 963241 за установяване на
административно нарушение от свидетеля И. Ф., в присъствието на свидетеля
Венцислав Топчиев, против К. Т. Д., за това, че на 03.02.2024 г. около 10,48 ч.
на път III – 865, км 37+500 м., общ. Ардино в качеството на собственик на лек
автомобил с рег. № СТ 5376 СМ е предоставила управлението му на
неправоспособния водач С. Д. С., ЕГН **********, с което е нарушила чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката е вписала, че
има възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В противоречие с посоченото в АУАН и НП, се установява, че С. С. е
правоспособен водач, който е лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Този извод настоящия съдебен състав прави въз основа
на посоченото в приобщената по делото ЗППАМ № 24-0238-
000003/03.02.2024 г. съставена против жалбоподателката, а именно, че С. Д.
С., ЕГН ********** е лишен от право да управлява МПС със ЗППАМ № 24-
0813-000014/12.01.2024 г. на сектор ПП – Ямбол за извършено от него
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Така и в показанията си свидетелят И. Ф., съставил акта за извършеното
от жалбоподателката административно нарушение заявява, че след направена
справка в масивите на МВР с установило, че С. С. е лишен от право на
управлява МПС.
От така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано. На първо място АУАН
и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като не съдържат пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата които го
потвърждават.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е посочена
като нарушена в случая, на водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство. Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3,
б. "а" от ЗДвП предвижда, че се наказва собственик, длъжностно лице или
водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
2
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено.
В обстоятелствената част на НП се твърди, че жалбоподателката е
предоставила управлението на собствения си лек автомобил на
неправоспособния водач С. С. и едновременно с това е прието, че е
извършила нарушение като водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, което поставя
въпроса в конкретния случай в какво качество и кое е изпълнителното
деяние, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката в
качеството й на собственик, на упълномощен ползвател или длъжностно лица
на моторно превозно средство - за това, че е предоставила управлението му
на лице, което е неправоспособно, което нарушение може да се извърши само
при пряк умисъл и чрез действие, или за това че е допуснала управлението на
МПС от лице, което не е правоспособен водач, при което нарушението може
да се извърши само при евентуален умисъл или небрежност, като е
необходимо бездействие.
Също така, по делото безспорно се установи, че жалбоподателката е
предоставила собствения си лек автомобил на лице лишено от право да
управлява МПС по административен ред. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДП е предоставяне моторното превозно
средство на неправоспособен водач, а съставът на чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а"
ЗДвП предвижда наказване и на собственици предоставящи лек автомобил на
лица лишени от право да управляват МПС по административен ред, но в този
случай нарушената административнонаказателна разпоредба не следва да е
чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "а" ЗДвП, която освен санкция,
съдържа в себе си и хипотезата на административнонаказателната норма. Ето
защо формата на изпълнителното деяние е от значение освен за правилното и
пълно описание на нарушението и за правилната правната квалификация на
нарушението. Съдът обаче няма правомощия да тълкува и да замества волята
на наказващият орган, поради което допуснатото нарушение при издаване на
НП е съществено.
От всичко гореизложено съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление, административно наказващият орган е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателката, поради което същото е незаконосъобразно и
необосновано и следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се отбележи, че конкретното нарушения не би
могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на
охраняваните с нарушената правна норма обществени отношения. Обект на
защита са обществените отношения по опазването живота и здравето на
участниците в движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за
нужно да отбележи, че нарушението, извършено от К. Т. Д. се отличава с
висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като особено
укорими са нарушенията, при които деецът предоставя управлението на
3
моторно превозно средство на водачи лишени от това право, пренебрегвайки
неблагоприятните последици при осъществяване на една дейност с безспорно
голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци.
При този изход на процеса е основателна претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, но не в
претеднирания размер от 500,00 лева. С молба процесуалният представител
на наказващия орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е
над предвидения размер в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде намален с оглед обстоятелството, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно съдебно
заседание, като процесуалният представител на жалбоподателката не е
участвал в о.с.з. Поради изложеното и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
следва ОД на МВР - Кърджали да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката сумата от 400,00 лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. В останалата част, искането на жалбоподателката за
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата до претендирания размер
от 500,00 лева, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0238-000043/21.02.2024 г.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Кърджали, РУ - Ардино, с което на
основание чл. 177 ал. 1, т. 3 б „а“ от ЗДвП е наложено административно
наказания - „глоба“ в размер на 300,00 лв. на К. Т. Д., ЕГН: ********** за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кърджали да заплати на К. Т. Д., ЕГН:
********** , сумата от 400,00 /четиристотин/ лева разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата до
претендирания размер от 500,00 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14- дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
4