Р
И
С Ъ Д А
№ 52 04.05.2010 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд ІІІ-ти Наказателен състав
На трети и
четвърти май 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТРАНКА Ж.А
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.Н.
2. Р.П.
Секретар Т.Х.
ПрокурорД.Г.
Като разгледа докладваното от съдия Ж.А
НОХД № 408 по описа на 2010 година.
П Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
С.М.С. – роден на ***г***, жител
и живущ ***, българин, бълг.гражданин, женен,
със средно образование, работи като управител на ЕТ
„ЕМ-СИ-АЙ – С.С.”***, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, че на 28.05.2009г. около
9.30 часа в м.”Бакаджик”, област Ямбол като управител на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ-С.С.” е
причинил смъртта на повече от едно лице, смърт на 18 лица – В. Г. Г. 75г.; Г.И.
И. – 73г.; М. П К.-48г.; Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц Г Г. – 16г.; Т.М.Д. –
74г.; Д.В.Ж. – 78г.; С. Ц А – 77г.; С. И.В. – 72г.; С П.М. – 67г.; М. П К –
68г.; Е.С.Г. – 67г.; С. П Б – 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. – 60г.; Р.С.П. - 84г.
и Ш М Я – 31г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по
смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена
опасност е нарушил разпоредбите на чл.69 т.2 и 3 от Наредба № 33/03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария /ДВ бр.
101/99г./ и деянието представлява особено тежък случай , поради което и на
основание чл.123 ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.54 НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.,
с установена самоличност ЗА ВИНОВЕН
и в това, че на 28.05.2009г. около 9.30
часа в м.”Бакаджик”, област Ямбол като управител на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ-С.С.” е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на М.Г.И. – 72г. две средни телесни повреди,изразяващи се в трайно
затруднение движението на десния горен крайник в резултат счупване двете дланни
кости на дясната ръка и трайно затруднение движението на десния долен крайник в
резултат счупване на дясната скочна кост /талус/, на Г.С.С. – 74г. една средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на двата долни крайника в резултат счупване на
горните рамене на срамната кост двустранно, на Г.Д.Д. – 79г. една средна телесна повреда,изразяваща се в трайно
затруднение движението на врата в резултат счупване тялото на втори шиен
прешлен, на Д.С.Д. – 53г. една
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия
долен крайник в резултат счупване израстъка на лявата голямо пищялна кост, на Е.И.И. – 53г. осем средни телесни
повреди , изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота в
резултат на множествена травма, разстройство на здравето временно опасно за
живота в резултат на мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, разстройство
на здравето временно опасно за живота в резултат на травматичен шок, постоянно
разстройство на здравето не опасно за живота в резултат счупване на ностните
кости, трайно затруднение движението на десния горен крайник в резултат
счупване на дясната раменна кост, трайно затруднение движението на снагата в
резултат счупване на срамната кост в сувкупност със счупване в ляво на
кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния долен крайник в
резултат разкъсване на средната колатерална връзка на дясната коленна става в
съвкупност с кръвоизлив в дясната коленна става, трайно затруднение движението
на левия долен крайник в резултат счупване на вътрешния и външния глезен на
левия крак, на И.С.И. – 52г. една
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия
горен крайник в резултат счупване на
писалковидния израстък на лявата лъчева кост, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози,
представляваща източник на повишена опасност е нарушил разпоредбите на чл.69
т.2 и 3 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБългария /ДВ бр. 101/99г./, поради което и на основание чл.134
ал.3 пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.54 НК ГО
ОСЪЖДА НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.
На основание чл.23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С.С., с установена самоличност ОБЩО наказание за двете деяния в размер
на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода”, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие
от ОТКРИТ тип.
На основание чл.59 ал.1 НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия С. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 1 - 8.06.2009г., както и
времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Домашен арест”, считано от 09.06.2009г. до 21.10.2009г.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Г.Д.
– роден на ***г***, български гражданин, женен, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, ЕГН **********
ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2009г.
около 9.30 часа в м.”Бакаджик”, област Ямбол по пътя от паметника на връх
„Бакаджик” към х.”Дружба” при управление на МПС – автобус „Чавдар” с ДК № У
0820-КК, собственост на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ – С.С.” е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДП и по непредпазливост
е причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лице, смърт на 18 лица - В
Г. Г – 75г.; Г.И. И. – 73г.; М. П К.-48г.; Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц.Г. Г.
– 16г.; Т.М.Д. – 74г.; Д.В.Ж. – 78г.; С. Ц А – 77г.; С И.В. – 72г.; С. П.М. –
67г.; М. П К – 68г.; Е.С.Г. – 67г.; С. П Б – 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. –
60г.; Р.С.П. - 84г. и Ш.М.Я. – 31г., и средни телесни повреди на 6 лица - на М.Г.И. – 72г. две средни телесни
повреди,изразяващи се в трайно затруднение движението на десния горен крайник в
резултат счупване двете дланни кости на дясната ръка и трайно затруднение
движението на десния долен крайник в резултат счупване на дясната скочна кост
/талус/, на Г.С.С. – 74г. една
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на двата
долни крайника в резултат счупване на горните рамене на срамната кост двустранно,
на Г.Д.Д. – 79г. една средна телесна
повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на врата в резултат
счупване тялото на втори шиен прешлен, на
Д.С.Д. – 53г. една средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия долен крайник в резултат счупване израстъка на
лявата голямо пищялна кост, на Е.И.И.
– 53г. осем средни телесни повреди , изразяващи се в разстройство на здравето
временно опасно за живота в резултат на множествена травма, разстройство на
здравето временно опасно за живота в резултат на мозъчно сътресение със загуба
на съзнанието, разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на
травматичен шок, постоянно разстройство на здравето не опасно за живота в
резултат счупване на ностните кости, трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване на дясната раменна кост, трайно затруднение
движението на снагата в резултат счупване на срамната кост в сувкупност със
счупване в ляво на кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния
долен крайник в резултат разкъсване на средната колатерална връзка на дясната
коленна става в съвкупност с кръвоизлив в дясната коленна става, трайно
затруднение движението на левия долен крайник в резултат счупване на вътрешния
и външния глезен на левия крак, на И.С.И.
– 52г. една средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
движението на левия горен крайник в
резултат счупване на писалковидния израстък на лявата лъчева кост, като
деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343
ал.4, вр. с ал.3 б.Б, вр. с ал.1, вр. с чл.342 ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪЖДА НА ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ „Лишаване
от свобода”, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо
общежитие от ОТКРИТ тип.
На основание чл.343”г”, вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК ЛИШАВА подсъдимия Д. от право да
управлява МПС за срок от ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д., с установена самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил
деянието в пияно състояние, поради което и на основание на чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по предявеното му
обвинение по чл.343 ал.3 пр.1 НК.
ОСЪЖДА подсъдимите С.
и Д. да заплатят направените по делото разноски, както следва: по 8445
/осем хиляди четиристотин четиридесет и пет/ лева по сметката на ОД на
МВР-Ямбол, по 1857 /хиляда осемстотин петдесет и седем/ лева по сметката на
ЯОС, Бюджет на съдебната власт, по 150 лева на Д.Е., по 300 лева на Г.Г., по
300 лева на С.Г., по 500 лева на К.Г., по 500 лева на Д.Г., по 750 лева на Г.И.,
по 870 лева на Д.Х. и Н.Х., по 150 лева на Ж.М., по 150 лева на Т.М., по 150
лева на Р.М., по 150 лева на А.Т., по 150 лева на Д.А.Д., по 150 лева на Ж.Д.,
по 500 лева на М.Д. и Г.Д., по 400 лева на Г.Д., по 500 лева на Д.Д.В., по 175
лева на Е.И., по 200 лева на Д.Д. и Д.М., по 250 лева на П.Д., И.И., Г.Г., Ж.Х.
и М.Т..
Веществените доказателства – 2 банкноти по 2 лв. ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата,
поради неустановяване на собственика им, 3 бр.разпечатки за технически прегред
на МПС в пункт за ГТП № 943 и 3 бр. видеокасети да се съхраняват по делото до неговото унищожаване, 2 бр.
тахошайби, монета, клапан за изпускане на конденз, метални частици от жълт
метал, като вещи без стойност да се унищожат, СУМПС на Г.Д. и СРМПС на автобус
„Чавдар” да се върнат на притежателите
им.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Бургаски апелативен съд.
Мотиви на присъда № 52 от 4.05.2010г.по
нохд № 408/ 2009г.по описа на ЯОС:
Ямболската
окръжна прокуратура е предявила обвинения както следва:
против подсъдимия С.М. ***
за престъпление по чл.123 ал.3, вр.с ал.1 НК,
затова че на 28 май 2009г.около 9,30часа в м.” Бакаджик” обл.Ямбол, като
управител на ЕТ „ЕМ СИ АЙ- С.С.” е причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно смъртта на 18 лица смърт на 18 лица – В Г. Г – 75г.; Г.И. И. – 73г.; М.
П К.-48г.; Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц.Г. Г. – 16г.; Т.М.Д. – 74г.; Д.В.Ж. –
78г.; С. Ц А – 77г.; С И.В. – 72г.; С П.М. – 67г.; М. П К – 68г.; Е.С.Г. –
67г.; С. П Б – 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. – 60г.; Р.С.П. - 84г. и Ш.М.Я. –
31г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла
на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена
опасност е нарушил разпоредбите на чл.69 т.2 и 3 от Наредба № 33/03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария /ДВ бр.
101/99г./ и деянието представлява особено тежък случай и
за престъпление чл.134 ал.3 пр.2,
вр. с ал.1 НК, затова че на 28.05.2009г.
около 9.30 часа в м.”Бакаджик”, област Ямбол като управител на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ-С.С.”
е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на М.Г.И. – 72г. две
средни телесни повреди,изразяващи се в трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване двете дланни кости на дясната ръка и трайно
затруднение движението на десния долен крайник в резултат счупване на дясната
скочна кост /талус/, на Г.С.С. – 74г. една средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение движението на двата долни крайника в резултат счупване
на горните рамене на срамната кост двустранно, на Г.Д.Д. – 79г. една средна
телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на врата в
резултат счупване тялото на втори шиен прешлен, на Д.С.Д. – 53г. една средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия долен крайник в резултат счупване израстъка на
лявата голямо пищялна кост, на Е.И.И. –
53г. осем средни телесни повреди , изразяващи се в разстройство на здравето
временно опасно за живота в резултат на множествена травма, разстройство на
здравето временно опасно за живота в резултат на мозъчно сътресение със загуба
на съзнанието, разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на
травматичен шок, постоянно разстройство на здравето не опасно за живота в
резултат счупване на ностните кости, трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване на дясната раменна кост, трайно затруднение
движението на снагата в резултат счупване на срамната кост в сувкупност със
счупване в ляво на кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния
долен крайник в резултат разкъсване на средната колатерална връзка на дясната
коленна става в съвкупност с кръвоизлив в дясната коленна става, трайно
затруднение движението на левия долен крайник в резултат счупване на вътрешния
и външния глезен на левия крак, на И.С.И. – 52г. една средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на левия горен крайник в резултат счупване на писалковидния
израстък на лявата лъчева кост, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози,
представляваща източник на повишена опасност е нарушил разпоредбите на чл.69
т.2 и 3 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБългария /ДВ бр. 101/99г./. и
против подсъдимия подсъдимия Г.Г.Д.
*** за престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.3 буква „б”, вр. с ал.1, вр. с
чл.342 ал.1 НК затова, че на 28.05.2009г. около 9.30 часа в м.”Бакаджик”,
област Ямбол по пътя от паметника на връх „Бакаджик” към х.”Дружба” при
управление на МПС – автобус „Чавдар” с ДК № У 0820-КК, собственост на ЕТ
„ЕМ-СИ-АЙ – С.С.” е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смърт и
телесни повреди на повече от едно лице, смърт на 18 лица - В Г. Г – 75г.; Г.И. И.
– 73г.; М. П. К.-48г.; Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц.Г. Г. – 16г.; Т.М.Д. –
74г.; Д.В.Ж. – 78г.; С. Ц А – 77г.; С И.В. – 72г.; С. П.М. – 67г.; М. П К –
68г.; Е.С.Г. – 67г.; С. П.Б. – 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. – 60г.; Р.С.П. -
84г. и Ш.М.Я. – 31г., и средни телесни повреди на 6 лица - на М.Г.И. – 72г. две
средни телесни повреди,изразяващи се в трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване двете дланни кости на дясната ръка и трайно
затруднение движението на десния долен крайник в резултат счупване на дясната
скочна кост /талус/, на Г.С.С. – 74г. една средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение движението на двата долни крайника в резултат счупване
на горните рамене на срамната кост двустранно, на Г.Д.Д. – 79г. една средна
телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на врата в
резултат счупване тялото на втори шиен прешлен, на Д.С.Д. – 53г. една средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен
крайник в резултат счупване израстъка на лявата голямо пищялна кост, на Е.И.И.
– 53г. осем средни телесни повреди , изразяващи се в разстройство на здравето
временно опасно за живота в резултат на множествена травма, разстройство на
здравето временно опасно за живота в резултат на мозъчно сътресение със загуба
на съзнанието, разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на
травматичен шок, постоянно разстройство на здравето не опасно за живота в
резултат счупване на ностните кости, трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване на дясната раменна кост, трайно затруднение
движението на снагата в резултат счупване на срамната кост в сувкупност със счупване
в ляво на кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния долен
крайник в резултат разкъсване на средната колатерална връзка на дясната коленна
става в съвкупност с кръвоизлив в дясната коленна става, трайно затруднение
движението на левия долен крайник в резултат счупване на вътрешния и външния
глезен на левия крак, на И.С.И. – 52г. една средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение движението на левия горен крайник в резултат счупване на писалковидния
израстък на лявата лъчева кост, като деянието е извършено в пияно състояние с
0,66 промила алкохол в кръвта и представлява особено тежък случай .
По
делото са конституирани в качеството на частни обвинители както следва:
А.Т. /съпруг/, Д.А.Т. /син/ и Ж.А.Д. /дъщеря/-
наследници на пострадалата Д.Т.;
К.Г.
/син/ и Д.Г. /дъщеря/- наследници на Е.Г.;
Ж.Д.
/съпруга/, Т Д. /дъщеря/ и М.Д. /син/- наследници на Т.Д.;
Д.Е.
/син/ и П.Е. /син/ - наследници на С. Б;
И.И.
/съпруг/, П.Д. /дъщеря/, Г.Г. /син/, Ж.Х. /дъщеря/ и М.Т. /дъщеря/ - наследници
на Г И.;
Г. Г. /баща/ и С.Г. /майка/ - наследници на Ц Г.;
Г.И.
/съпруга/- наследник на И.И.;
М.Д. /дъщеря/ и Г.Д. /дъщеря/- наследници на М.
К;
Д.Д./син/
и Д.М. /дъщеря/- наследници на Б Д.;
Д.Д.В.
/син/ - наследник на Д.Ж;
Т.М.
/съпруг/, Р.М. /дъщеря/ и Ж.М. /син/ - наследници на С. М.;
Д.Х.Д.
/законен представител на малолетния Х.Х.- син/ и Н.Х. /дъщеря/ наследници на Ш
Я;
К.Х.
/майка/ и В.Х. /баща/ - наследници на Ш Я;
Конституирани
са като частни обвинители и пострадалите Е.
И., Г.Д. и Д.Д..
Участващия
по делото прокурор Д.Г. от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвиненията така както са
предявени. Твърди се , че от събраните
на съдебното следствие доказателства следва да бъде направен безспорен и
несъмнен извод за авторството на инкриминираните деяния извършени от
подсъдимите С. и Д.. По отношение на подс.С. се пледира за доказаност на
допуснатите от него нарушения визирани в чл. 69 т.2 и 3 от Наредба №
33/3.11.1999г. и причинната връзка между тези нарушения и настъпилия
противоправен резултат- причинената смърт на 18 лица и причинените средни
телесни повреди на 6 лица в резултат на ПТП. На това основание се иска подс.С.
да бъде признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 123 ал.3, вр.с
ал.1 НК и по чл.134 ал.3, вр.с ал.1 НК, като му бъдат наложени наказания в
максималния размер. На осн.чл.23 НК се иска съда да определи общо наказание в
размер на 15 години лишаване от свобода,
което на осн.чл.24 НК бъде увеличено с една втора, като наказанието да се
изтърпи от подс.С. при първоначален строг режим. На осн.чл.59 НК се иска да се
приспадне времето, през което С. е бил с мерки за неотклонение „задържане под
стража” и „домашен арест”.
Пледира се
за доказаност и на извършеното от подс.Д. нарушение на разпоредбата на чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДП и причинната връзка между това нарушение и настъпилия
противоправен причиняване смъртта на 18 лица и средни телесни повреди на 6 лица
в резултат на предизвикано от него пътно транспортно произшествие. Осъществяването
на квалифицирания състав „деяние представляващо особено тежък случай” на
престъплението по чл.343 ал.4 НК за подс.Д. и по чл.134 ал.3 НК за подс.С. се обосновава с изключително
тежкия престъпен резултат причиняване смърт на 18 лица, както и причиняване на
множество средни телесни повреди на 6 лица и леки телесни повреди на 7 лица. По
тези съображения се иска подс.Д. да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.4, вр.с ал.3 „б”, вр.с чл.342 ал.1 от НК като му се наложи наказание в максималния
размер от 15 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На
осн.чл.343г от НК се иска Д. да се лиши и от право да управлява МПС за срок не
по- малък от 15 години.
Частния обвинител Г.Д. участва в съдебно
заседание лично като поддържа изцяло предявените обвинения от прокурора и се
присъединява към пледоарията на държавния обвинител.
Частните
обвинители А.Т., Д.Д., Ж.Д., Д.Е., П.Е., И.И., П.Д., Г.Г., Ж.Х., М.Т., Д.Д., Д.М.,
Т.М., Р.М., Ж.М. и Д.Д. участват в съдебното заседание, чрез адвокат А., чрез
която поддържат изцяло обвиненията предявени от Ямболската окръжна прокуратура
в обвинителния акт. Твърди се, че от събраните на съдебното следствие
доказателства може да се направи извод за напълно безотговорното отношение на
подсъдимите С. и Д. към вменените им по закон задължения. Подс.С. е нарушил визираните в чл.69 от
Наредба № 33 / 1999г. задължения като не е осигурил извършване на предпътен
технически преглед на процесния автобус
и медицински преглед на водача на автобуса, като тези негови нарушения са в
пряка причинна връзка с настъпилия тежък противоправен резултат. По отношение
на подс.Д. се сочи, че от заключението на автотехническата експертиза се
установява по безспорен и несъмнен начин за допуснатите от него нарушения по
ЗДП и причинната им връзка с противоправния резултат. На това основание се иска
съдът да признае подсъдимите С. и Д. за виновни по предявените им обвинения и
да им бъдат наложени наказания в максималните размери, тъй като само такива
наказания биха били справедливи и ще съответстват на степента на обществената
опасност на деянията и на личността на извършителите. По отношение на С. се
поддържа становището на прокурора за приложение на чл.23 ал.1 НК и на чл.24 НК.
Частния обвинител Д.Д.В. участва в съдебно
заседание, чрез повереник адвокат С.В., чрез която поддържа предявените
обвинения против подсъдимите. Твърди се, че при постановяване на присъдата
следва да се отчете обстоятелството, че допуснатите нарушения от страна на
подсъдимите за С. по Наредба №33/99г.и за подс.Д. по ЗДП са изключително груби,
както и да се отчете отношението на подсъдимите към престъпния резултат и по
точно липса на каквото й да е критично отношение към случилото си. На това
основание се иска съдът да признае подсъдимите за виновни по предявените им
обвинения и да им наложи наказания в максималните размери. По отношение на
подс.С. се иска и приложение на чл.23 НК и чл.24 НК, като наложените наказания
бъдат изтърпени при първоначален строг режим от двамата подсъдими.
Частните
обвинители М.Д. и Г.Д. участват в съдебно заседание чрез повереник адвокат Д.,
чрез който поддържат изцяло предявените обвинения против подсъдимите Д. и С..
Твърди се, че обвиненията са доказани от събраните на съдебното следствие
доказателства по безспорен и несъмнен начин. На това основание се иска съдът да
признае подсъдимите за виновни по предявените им обвинения и да им наложи
наказания в максималния размер , като се отчете изключително тежкия резултат от
техните деяния- 18 убити и 6 пострадали със средни телесни повреди и липсата на
критично отношение към извършено от
страна на подсъдимите.
Частните
обвинители К.Г., Д.Г. и Г.И. участват в съдебно заседание, чрез повереник
адвокат В.С.. Частния обвинител Е.И. участва, чрез повереник адв.С.,
преупълномощена от адв.Р.. Чрез повереника си поддържат изцяло предявените
обвинения против подсъдимите като считат същите за доказани от обективна и
субективна страна. При определяне вида и размера на наложените наказания се
иска да бъде отчетено отношението на подсъдимите към резултат на престъпленията
и към допуснатите от тях професионални нарушения. Сочи се че в хода на
съдебните заседания подсъдимите не са проявили критично отношение към
извършеното от тях. На това основание се пледира за налагане на наказания в
максималния размер за двамата подсъдими.
Подсъдимият С.
участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат М.А., чрез която
оспорва изцяло предявените му обвинения. Твърди се , че същия притежава лиценз
за превоз на пътници от 15 години, като през този период си е изпълнявал съвестно
задълженията. По отношение предявените обвинения за нарушение разпоредбата на
чл.69 т. 2 и 3 от Наредба № 33 / 99г.се сочи, че същите не са нарушени от
подсъдимия, тъй като в закона не е указано по какъв начин следва да се извършва
ежедневния технически преглед на превозните средства нито в както точно се
изразява извършването на предпътен медицински преглед. Излага се и становище,
че дори подсъдимият да е извършил тези свои задължения то това не би допринесло
до ненастъпването на ПТП и противоправния резултат. Излагат се и подробни
съображения за неправилност и некомпетентност на изготвената по делото петорна
автотехническа експертиза, като се прави искане същата да бъде изключена от
доказателствения материал. На това
основание се иска съдът да постанови
присъда, с която да оправдае подсъдимия С. по предявените му обвинения, като
алтернативно се пледира ако се признае вината на подсъдимия да му бъдат
наложени наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Д.
участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат М.Г., чрез която оспорва предявеното му
обвинение. Излагат се съображения за
недоказаност на обвинението, като се прави искане съдът да изключи от
доказателствения материал по делото поради допуснати процесуални нарушения при
тяхното съставяне – протоколите за оглед на местопроизшествие, протокол за
следствен експеримент, съдебно медицинските експертизи и автотехническите
експертизи- основната и допълнителната такава.
По отношение на предявеното обвинение за извършено деяние в пияно
състояние се твърди, че това обстоятелство не отговаря на установеното по
делото, тъй като към момента на извършване на деянието в кръвта на Д. са се
съдържали 0,44 промила алкохол, което безспорно е по- малко от приетото за пияно състояние в ЗДП – над 0,5 промила.
Твърди се, че за настъпилия противоправен резултат вина имат и самите
пострадали , тъй като са се движели на пътното платно, неспазвайки правилата за
движение по пътищата. На това основание
се иска съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Д. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 НК. Пледира се и алтернативно ако се приеме, че Д. е
извършил деянието да му бъде наложено наказание при превес на смегчаващите
вината обстоятелства.
За да
постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.М.С.
е роден на ***г***, със средно образование, неосъждан, работи като механик в
Професионална гимназия по земеделие „Хр.Ботев” гр.Ямбол. Едновременно с това е
и собственик на ЕТ „ЕМ СИ АЙ- С.С.”***. Същия притежава лиценз № 03398 за
превоз на пътници от 17.04.2008г.със срок на валидност до 16.04.2013г. издаден
от Министъра на транспорта на основание чл.7 от Закона за автомобилните превози
и чл.10 ал.1 от Наредба №33 от 3.11.1999г.за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Р България. Лицензът му дава право да извършва превоз
на пътници на територията на Р България. Като едноличен търговец притежава
автобус „Сетра” модел „215” , автобус „Чавдар” модел „11М4” с ДК № УЕ 08 20 КК
и 15 местен бус „Мерцедес” модел „207”, които местодомуват в гр.Ямбол ПГ по
земеделие „Х. Ботев”. Към инкриминирания период подсъдимият е работил в тази
гимназия на длъжност „механик”. При
получаване на лиценза С. е следвало да докаже, че е създал условия за
изпълнение на задълженията си по чл.69 т.2 и 3 от Наредба № 33/99г., а именно
да организира предпътния медицински
преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние и да организира
проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизане от гаража. За
целта води разговор със св.С.И., който притежава професионална компетентност за
международен превоз на пътници и го моли
да подпишат фиктивен договор по силата на който И. се задължава да извършва
ежедневен предпътен технически преглед на автобусите. Свидетеля не е ходил във
фирмата на подсъдимия С. и не е извършвал никаква дейност, като никога не е
извършвал преглед на автобусите му.
Освен този договор / прил.на л.127 том V ДП/ С. представя в
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” регионална дирекция /ИА „АА”
РД/ гр.Ямбол и неистински договор от 6.02.2008г./ прил.на л. 148 том VІ от ДП/
. сключен между Н Д.К.- медицински фелдшер
и ЕТ „ЕМ СИ АЙ- С.С.” в който К. като медицинско лице поема задължението
да извършва качествено предпътен медицински преглед. Договора е неистински, тъй
като подписа на Н К. не е изпълнен от нея, видно от заключението на графическа
експертиза протокол №127 прил.на л. 105-110 том V от ДП /. К. не е извършвала никога предпътни медицински
прегледи на водачите на автобусите на подсъдимия С..
До
инкриминираната дата 28 май 2009г. С. е
представил в ИА „АА” РД Ямбол за автобус „Чавдар” с ДК № У 08 20КК четири броя пътни листи № 044606/
5.04.2009г., № 001503/11.01.2009г., № 001793/25.01.2009г. и №
001731/9.01.2009г.в които подписите след забележката „автобусът е изправен-
механик” и „ проба за алкохол – не % и общо здравословно състояние- добро” не
са изпълнени от св.С.И. и Нина К..
Във фирмата
на С. дейност е извършвал единствено той, като с експлоатацията и поддръжката
на автобусите в това число и за автобуса „Чавдар” се е занимал само подсъдимия.
На
28.05.2009г. автобуса „Чавдар” с ДК № У 08 20 КК / произведен 1988г./ е с
неправилно монтирани различни марки гуми на задната ос, а предните такива са
износени под 2мм. Предавките на скоростната кутия се превключват нормално във
възходящ и низходящ ред. Допълнителната осигуряваща спирачка /ръчна или
т.нар.блокаж/ не функционира. Моторната спирачка е в изправност, като всичките
и механизми са функционални. По отношение на крачната спирачка- спирачната
уредба в частта си на задната ос не функционира и не създава спирачно усилие,
като причина за това е че в тръбопровода към задно ляво колело в холендера
между тръбопроводите е поставена монета прекъсваща притока на въздух.
Неправилно са регулирани и хлабавините между накладките и барабаните. В
резултат на тези неизправности спирачната ефективност на крачната спирачка е
била 23 % , при нормативно опредЕ.такава 48 % /Наредба № 32/5.08.1999г. за
периодичните технически прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС/. Според наслояването на прах , масло и корозия по повърхността на
съответните детайли от спирачните механизми
и сравнително малкия пробег на
автобуса за последните месеци се
определя, че върху тези повърхности не е въздействано над 6 месеца.
В протокол
за периодичен технически преглед № 10/ 7112629/ прил.на л. 12-14 / т.V от ДП/
издаден от „Великов Савов и Ко” ООД гр.Елхово председател св.С.П., членове: св.И.У.
и св.Г.К. е вписано,че автобуса „Чавдар”
е минал годишен технически преглед на 12
май 2009г. и е констатирано че автобусът
е „технически изправен” . В резултатите от измерването на спирачните усилия е
записано, че ефективността на крачната спирачка е 64%, а на ръчната 0 %. Тази констатация не отговаря на
действителното техническо състояние на автобуса, тъй като спирачната уредба
безспорно е била неизправна към този период, както и в период значително
предхождащ прегледа / най малко 6 месеца
преди това/.
На 28 май
2009 г. в местността „Бакаджик” е трябвало да се проведе „Национален тракийски
събор” на Тракийските дружества от южна
България, като същевременно в манастира „Свети Спас” да бъде отслужена тържествена литургия по случай храмовия
празник „Спасов ден”. Откритата сцена за тракийския събор е изградена на
паркинга зад хижа „Дружба”. Съгласно плана за охрана на събора утвърден от
Началника на РУ на МВР „Тунджа” гр.Ямбол до паркинга зад хижа „Дружба” следва
да бъдат допускани само автобуси на участващи
фолклорни групи, за разтоварване на участници и техника и за възрастни хора и
хора с увреждания / прил.на л. 104, 105 том.V от ДП/.
През м.май
2009г. от ръководството на Дом за стари хора „Св.Архангел Михаил” гр.Ямбол се
свързват с подс.С. за да превози на 28 май 2009г. група възрастни хора от
домуващите до местността „Бакаджик” по
случай Спасовден. Подсъдимият се съгласил, но тъй като за 27 и 28 май
има и друг ангажимент за превоз
на ученици от ОУ „Климент Охридски” от гр.Ямбол до Старозагорски минерални бани
и обратно решава да потърси втори шофьор
за автобуса си „Чавдар”, който да
извърши превоза на възрастните хора. Едновременно с това подсъдимият изпълнява
и задълженията си по договор от 1.09.2008г.за превоз на деца от ЦДГ „Славейче”
гр.Ямбол като сутрин в 7,30часа е взема децата от ж.к.”Бенковски” и ги е
откарва в детската градина, а вечер в 17,30ч.е извършва обратния курс.
Подсъдимият С.
моли св.В.И.- собственик на фирма за превоз на пътници да му отстъпи за два дни
шофьор, който да управлява автобуса „Чавдар”, но свидетеля му отказва, тъй като
няма свободни. В разговора С. му споделя, че има проблем със спирачния педал на
автобуса и че ще ходи да вземе гумичка за да го отремонтира.
На 25 май
2009г. вечерта се свързва с подсъдимия Г.Д., за който знае, че е пенсионер и че
преди е работил като автобусен шофьор в „Диана бус” Ямбол. Двамата се уговарят
да се срещнат на следващия ден в двора на гимназията по земеделие, където на
паркинга се намират автобусите на подсъдимия в.т.ч.и процесния автобус
„Чавдар”. Съгласно уговорката двамата подсъдими се срещат преди обяд на 26 май
пред автобуса „Чавдар” и С. показва на Д. автобуса и спецификите за управление
точно на този автобус. С. не поисква от Д.
да му покаже дали притежава свидетелство за правоуправление на МПС и
удостоверение за психологическа годност /съгласно чл.1 ал.1 т.4 от Наредба № 36
от 2006г.на Министъра на транспорта/, като се доверява единствено на
познанството си с него и предполага, че щом е работил преди пенсионирането си
като шофьор на автобус би трябвало да има нужните документи за това. С.
обяснява на Д., че на 27 май следва да изпълни два курса с автобуса като в 7,30
часа да вземе децата от ж.к.”Бенковски” и
ги откара в ЦДГ „Славейче”, а в 17,30 часа да направи обратния курс. За 28 май освен
тези два курса се уговарят Д. с автобуса да вземе група домуващи от Дом за
стари хора и да ги откара до местността „Бакаджика” и след това да ги върне
обратно. Д. в присъствието на С. прави
„пробно” кормуване с автобуса „Чавдар”, след което се съгласява да извърши
посочените курсове без да сключват писмен договор за това.
Подсъдимият Г.Г.Д. е роден на ***г***, неосъждан, пенсионер с
основно образование. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС №
*********/21.05.2002г. даващо му право да
управлява МПС- та категории В, С, D , ВЕ, СЕ,
DЕ.
Категория „D” позволяваща му да управлява автомобили за превоз на пътници
с над 8 места притежава от 10.05.1976г. За да управлява автомобил за обществен
превоз на пътници съгласно Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
изд.от Министъра на транспорта водачите следва да притежават удостоверение за
психологическа годност. За водачите над
55 годишна възраст удостоверението е със
срок на валидност 3 години /чл.8 ал.3 от Наредбата/. Последното удостоверение за психологическа годност на Д.
е издадено на 30.01.2004г. / прил.на л.32 т.V ДП/ и е било валидно до
30.01.2007г. От приложения протокол № 248 /л.31 том V ДП/ е видно, че Д. се е
явявал за последното удостоверение два пъти на
изпит, като първия път на
30.12.2003г., не е бил допуснат.
На 27 май
2009г.в 7,30часа Д. в присъствието на С. извършва първия курс с автобуса
„Чавдар” като превозва децата от ЦДГ „Слънце” по маршрут от ж.к.”Бенковски”
гр.Ямбол до детската градина, след което С. заминава за Старозагорски минерални
бани за да превози учениците от ОУ „Климент Охридски”. Вечерта Д. отново
извършва обратния курс като превозва децата от детската градина в жилищния
комплекс.
На 28 май
2009г.подс.Д. подсъдимият отива в двора на ПГ по земеделие където е паркиран
автобус „Чавдар” с ДК № У08 20КК и го е превежда в движение. Непосредствено
преди това никой не извършва проверка на техническото състояние на автобуса,
както и не извършва предпътен медицински преглед на подсъдимия. Автобусът е
технически неизправен, спирачната уредба
е с ефективност от около 23 % при нормативно минимална 48%, като действа
само чрез механизмите на предните колела.
Спирачните механизми на задните колела са неизправни и не функционират,
ръчната спирачка също не функционира. Д.
сам има техническа възможност да установи неизправността на спирачната уредба,
ако ускори автобуса до 30 км/ч и задейства аварийно спирачната уредба. При по-
ниска скорост има техническа възможност да установи и неизправността на ръчната
спирачка. В кръвта на Д. в 8, 00 часа има етилов алкохол с
концентрация 0,66 промила /видно от химическа експертиза изготвена на вещото
лице Ф.Т. прил.на чл.173 том VІ ДП/.
В 7,30часа Д.
взема с автобуса група малки деца от ж.к.”Бенковски” и ги откарва в ЦДГ
„Славейче”. След това около 8,30часа отива до Дома за стари хора „Свети
Архангел Михаил” намиращ се в гр.Ямбол ж.к.”Д-р Дончев” №12. В автобуса се
качват и сядат на първата седалка вдясно от шофьора социалния работник св.П.П.
и постр. Р.П.. Социалния работник св.КК.
сяда сама на двойната седалка зад шофьора. Останалите домуващи А.М., Й.М., Янко Я., И.Р., К.В., З.К., К.Б.,
С.Д., И.М., П.Д., Т.Д., Е.П., А.У., Г.С.
и С.С. се качват и сядат назад в автобуса.
Общо в автобуса се качват 16 домуващи и две социални работнички. Около 8,45
часа автобуса потегля от дома за стари хора в посока към местността
„Бакаджика”.
Около
9,30часа автобус „Чавдар” с ДК № У 0820 КК управляван от подс.Д. пристига до
местността „Бакаджика” и тъй като вози
възрастни хора е пропуснат от служителите на РУ на МВР „Тунджа” гр.Ямбол да разтовари пътниците на обръщалото зад хижа
„Дружба”. По това време в участъка от първия разклон където се намира
полицейския пост по посока към хижа „Дружба” е има стотици хора- участници в
събора и зрители. На затревената площ непосредствено до пътното платно и на
самото пътно платно има разположени сергии, покрай които минават
множество хора. Хора има и в затревената площ и покрай крайпътните
дървета.
Подсъдимият Д.
управлявайки автобуса продължава по пътя нагоре като подминава хижа „Дружба” и
тъй като на определеното място за обръщане до паркинга зад хижата има паркирани
автомобили и автобус Д. преценява, че няма да има възможност да обърне на това
място автобуса и взема решение да направи маневрата на върха до паметника.
Достигайки паметника прави маневра завой
надясно, след това изминава няколко
метра на заден ход и потегля направо по
пътен участък с голям и променлив наклон на спускане – 12- 15,5 %. Автобусът е
технически неизправен , спирачната уредба работи само на предните колела, като
максималното спирачно усилие може да създаде спирачно закъснение при аварийно
спиране на хоризонтален път j
= 1,58 m / сек2 , при минимално нормативно за автобуси j = 4,2 m / сек2. При максималния наклон на пътя от 15,5 %
спирачната уредба без включена моторна спирачка може да осигури спирачно
закъснение едва j = 0,08 m / сек2, което практически е близко до
нулата. Ръчната спирачка също не е работела поради неизправността на спирачните
механизми в задните колела.
Подсъдимият
потегля на първа предавка, като впоследствие преминава на втора без да включи
моторната спирачка. На около 70 метра след тръгването си в обратната посока
преодолява първия остър ляв завой със съобразена скорост. В предвид големия
наклон и невключената моторна спирачка скоростта на автобуса започва да
нараства, като се увеличава и честота на въртене на двигателя, при което
подсъдимият Д. предприема спиране, натискайки спирачния педал, но в предвид
големия наклон и невключената моторна спирачка спирачния ефект е минимален. Д.
практически не възприема намаляването на
скоростта още повече , че скоростомера на автобуса също не работи.
В този момент убеждавайки се , че спирачната уредба не работи,
подсъдимият решава да превключи от втора на първа предавка с цел да намали по
този начин скоростта на автобуса. Поради високата скорост на движение и
голямата ъглова скорост на изходящия от предавателната кутия вал подсъдимият
към този момент няма техническа възможност да изравни периферните скорости на
съответните зъбни колела и по този начин да включи на първа предавка. За
времето на опитите на подсъдимия да направи това автобусът остава без
съпротивителното действие на двигателя и трансмисията и рязко увеличава
скоростта си. По време на движението подсъдимият едновременно с опитите да
включи на първа предавка, а в последствие и на втора многократно натиска и спирачния педал, но
спирачния ефект е минимален. Така автобусът достига скорост до около 57 км/ч,
след което Д. предприема постоянно натискане на спирачния педал , но това не
дава ефект за спиране.
По време на
движението си автобусът застига намиращите се на платното за движение множество
пешеходци и ги удря. Автобусът удря и намиращите се на платното и банкета
сергии, като ги разпръсква. След около
450 м.след тръгването си подсъдимият убеждавайки се че няма практическа
възможност да спре автобуса и виждайки, че по пътя надолу има стотици хора
взема решение да отклони движението на автобуса и да го насочи към крайпътните
дървета за да сведе жертвите до минимум. В изпълнение на взетото решение завива
волана наляво и автобусът напуска
платното за движение отляво по естествената си траектория и със скорост с около
42 км/ч се удря в крайпътните дървета и храсти. По този начин преминавайки през
просеката, спира на около 40 м. След напускането на платното и спира с работещ
двигател на неутрална предавка. При движението си през крайпътните дървета,
автобуса застига и удря множество намиращи се там хора.
След
преустановяване движението на автобуса подсъдимият с помощта на хора извън
автобуса успява да отвори предната врата, през която излизат всички пътници, с
изключение на постр.Р.П.. Тя в резултат на сблъсъка на автобуса с дърветата
пада на стълбите на автобуса, получава травми и няма възможност да слезе
сама. След напускането на останалите
пътници двама санитари изнасят П. на
ръце и я откарват в МБАЛ
„Св.Пантелеймон” гр.Ямбол. Св.И.И. служител на РУ на МВР „Тунджа” гр.Ямбол
отива до автобуса минути след като е преустановил движението си и виждайки , че
от задната част в областта около двигателя
излиза пушек казва на подсъдимия да пробва да включи на някаква предавка
за да „изгаси” двигателя. След няколко опита Д. успява да стори това и работата на двигателя спира.
Намиращите
се на мястото на инцидента служители на РУ на МВР „Тунджа” Ямбол, виждайки
множеството прегазени и ранени хора се
обаждат незабавно на Центъра за спешна медицинска помощ, Дежурната оперативна
група при РУ на МВР „Тунджа” Ямбол, пожарната и гражданска защита. Д. управлявай автобуса е блъснал и причинил
смъртта на 17 намиращи се на платното и
до крайпътните дървета лица, както и смъртта на пътуващата в автобуса Р.П.,
настъпила на 05.07.2009 г. От пострадалите на място са починали В Г. Г, Г.И. И.,
М. П. К., Б Н.Д., Р Ж. М, Ц.Г. Г., Т.М.Д., Д.В.Ж., С. Ц А, С И.В., С. П.М., М.
П К, Е.С.Г., С. П.Б., И.Г.И. и Д.Д.Т.. Труповете им са откарани с линейки в МБАЛ
„Св.Пантелеймон” гр.Ямбол- отделение по Съдебна медицина, за разпознаване , тъй
като са били премазани до неузнаваемост. Пострадалата Ш Я е откарана за лечение
във Военномемидицинска академия гр.София, където въпреки проведеното лечение
почива на 30.05.2009г.в резултата на нараняванията от
ПТП. Причинени са и различни на брой средни телесни повреди на 6 лица намиращи
се до и на платното за движение и покрай крайпътните дървета- на М.Г.И., на Г.С.С.,
на Г.Д.Д., на Д.С.Д., на Е.И.И., на И.С.И.. Причинени са и леки телесни повреди на 7 лица намиращи се в
автобуса и отвън него- на М.А., М Й., С.Й., М.Д., Б.К., К.К. и П.П..
Видно от
заключенията на изготвените по делото
съдебно-медицински експертизи и показанията на вещите лица д-р Д., д-р П.,
д-р Г., д-р Д. на пострадалите от ПТП са причинени следните увреждания:
1. На В Г. Г
на 74 години, от с. Безмер, област Ямбол е причинено многофрагментно счупване
на костите на черепния покрив и основа с разкъсване и размачкване на мозъчното
вещество, деформация на черепа, счупване на горната и долната челюст и на
носните кости, разчленяване на тялото в областта на корема с разкъсване и
размачкване на вътрешните органи, меки тъкани и многофрагментно счупване на
костните структури, разместване на вътрешните органи в кухините на тялото,
многофрагментно счупване на гръбначния стълб, костите на лявата мишница, лявата
бедрена кост, двете кости на дясната подбедрица и многофрагментно счупване на
костите на таза. Смъртта на Г се дължи на тежките несъвместими с живота
травматични увреждания на главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и
костни структури, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка
причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
2. На Д.Д.Т.
***, е причинено многофрагментно открито счупване на костите на черепния покрив
и основа със значителна липса и размачкване на мозъчното вещество, разчленяване
на тялото с разкъсване и размачкване на вътрешните органи, меки тъкани и
многофрагментно счупване на костните структури, разместване на вътрешните
органи в кухините на тялото. Смъртта на Т. се дължи на тежките несъвместими с
живота травматични увреждания на главния и гръбначния мозък, вътрешните органи
и костни структури, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в
пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
3. На Е.С.Г.
***, е причинена разкъсване на мозъка, счупване на костите на черепния покрив и
основа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвонасядане на меките черепни
покривки и меките мозъчни обвивки, счупване на тялото на четвърти гръден
прешлен с прекъсване на
гръбначния мозък, разкъсване на околосърцевата торбичка, белите дробове,
черния дроб, слезката и двата бъбрека, кръвонасядане на меките тъкани в
средностението, наличие на кръв в двете гръдни половини /по 400 млл/,
многофрагментно счупване на ребрата в двете гръдни половини, счупване на
дясната раменна кост, лявата бедрена кост и многофрагментно счупване на костите
на таза, многофрагментно счупване на долната челюст, счупване на носните кости,
разкъсно-контузна рана на дясната мишница, охлузвания и кръвонасядания по
главата, тялото и крайниците. Смъртта на Г. се дължи на тежките несъвместими с
живота травматични увреждания на мозъка, вътрешните органи и костни структури,
като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка причинна връзка с
уврежданията, получени от ПТП;
4. На Т.М.Д.
*** причинено разкъсване, размачкване и липса на мозъчно вещество,
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета, разкъсване на твърдата
мозъчна обвивка с кръвонасядане на меките черепни покривки и разкъсно- контузна
рана на главата, счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани, охлузвания
и кръвонасядания по лицето, кръвен застой във вътрешните органи. Смъртта на Д.
се дължи на тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма с разкъсване и
липса на мозъчно вещество. Същата е настъпила бързо и е била неминуема и се
намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
5. На С И.В.
***, е причинено разкъсване на мозъка в челните му дялове, счупване на костите
на черепния покрив и основа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
кръвонасядане на меките черепни покривки и меките мозъчни обвивки, разкъсване
на околосърцевата торбичка и сърдечния мускул, разкъсване на слезката,
кръвонасядане на белите дробове и меките тъкани в средостението, счупване на
двете ключици, многофрагментно счупване на ребрата в лявата гръдна половина и
счупване на първо,второ, четвърто, пето и шесто ребро в дясната гръдна
половина, разкъсно- контузна рана на челото, охлузвания и кръвонасядания по
главата, разкъсно-контузна рана на дясната лакетна ямка. Смъртта на В. се дължи
на тежките, несъвместими с живота травматични увреждания на мозъка, сърцето и
костните структури, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка причинна връзка
с уврежданията, получени от ПТП;
6. На С. П.Б.
- на 62 години, от гр. Ямбол, е причинено счупване на телата на първи и втори
шийни прешлени с разместване на фрагментите и прекъсване на гръбначния мозък в
същия отдел, петнисти кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, разкъсване на
околосърдевата торбичка, десния бял дроб, черния дроб, слезката и левия
диафрагмален купул, кръвонасядане на меките тъкани в средостението,
многофрагментно счупване на ребрата в двете гръдни половини, счупване на
дясната раменна кост, дясната бедрена кост и многофрагментно счупване на
костите на таза, счупване на долната челюст и аувеоларния гребен на горната
челюст, оток на мозъка, разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Смъртта на Борисова се дължи на
тежките несъвместими с живота травматични увреждания на гръбначния мозък,
вътрешните органи и костни структури, като е настъпила бързо и е била неминуема
и се намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
7. На М. П. К.
***, е причинено напречно счупване на костите на черепната основа и турското
седло, с разкъсване на хипофизната жлеза, счупване на тялото, на шести шиен
прешлен, с прекъсване на гръбначния мозък в същия отдел, петнисти кръвоизливи
под меките мозъчни обвивки, разкъсване на сърдечния мускул, околосърцевата
торбичка, белите дробове, черния дроб и опоръка на червата, кръвонасядане на
меките тъкани в средостението, счупване на гръдната кост, многофрагментно
счупване на ребрата в двете гръдни половини, счупване на костите на дясната
предмишница, лявата бедрена кост и многофрагментно счупване на костите на таза
в дясната тазова половина, оток на мозъка, разкъсно-контузни рани по главата,
охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Смъртта на К. се
дължи на тежките несъвместими с живота травматични увреждания на вътрешните
органи, мозъчни и костни структури, като е настъпила бързо и е била неминуема и
се намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
8. На Г.И. И.
***, е причинено разкъсване, размачкване и липса на мозъчно вещество,
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основи,
многофрагментно счупване на костите на лицевия череп/без долната челюст/,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсно-контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, разкъсване на белите дробове, черния дроб, жлъчния мехур,
десния бъбрек, опоръка на червата и масивен ретроперитониален хематом,
многофрагментно счупване на ребрата в двете гръдни половини, зеещо счупване на
гръдната кост,многофрагментно счупване на костите на таза в лявата му половина,
счупване на лявата раменна кост, костите на двете предмишници, двете бедрени
кости и двете кости на дясната подбедрица. Смъртта на И. се дължи на тежките
несъвместими с живота травматични увреждания на мозъка, вътрешните органи и
костни структури, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка
причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
9. На Ц.Г. Г.
***, е причинено счупване на тялото на първи и втори шийни прешлени с
разместване на фрагментите и прекъсване на гръбначния мозък в същия отдел,
счупване на тялото на шести шиен прешлен, зеещо счупване на тялото на трети
гръден прешлен с прекъсване на гръбначния стълб, петнисти кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки, разкъсване на околосърцевата торбичка, белите дробове,
черния дроб, слезката, бъбреците и двата диафрагмални купула, масивен ретроперитониален
хематом, многофрагментно счупване на ребрата в двете гръдни половини, пълно
прекъсване на дихателната тръба и хранопровода в областта на шията с
размачкване на меките тъкани в същата област, счупване на лявата раменна кост,
костите на лявата подбедрица и разкъсване на ставната капсула на дясната
глезенна става, счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците. Смъртта на Г. се
дължи на тежките несъвместими с живота травматични увреждания на гръбначния
мозък, вътрешните органи и костни структури, като е настъпила бързо и е била
неминуема и се намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
10. На И.Г.И.
***, е причинено разкъсване, размачкване и липса на мозъчно вещество,
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа,
многофрагментно счупване на костите на лицевия череп /горна и долна челюст
двустранно, носни кости/, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка с кръвонасядане
на меките черепни покривки и разкъсно-контузна рана на главата, разкъсване на
аортата в гръдния й отдел, разкъсване на сърцето, белите дробове, черния дроб,
слезката, бъбреците, опоръка на червата и двата диафрагмални купула,
многофрагментно счупване на двете ключици и ребрата в двете гръдни половини,
многофрагментно счупване на костите на таза, счупване на лявата раменна кост,
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Смъртта на И.
се дължи на тежките несъвместими с живота травматични увреждания на мозъка,
вътрешните органи, аортата и костни структури, като е настъпила бързо и е била
неминуема и се намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
11. На Р.С.П.
***, е причинено тежки мозъчни контузии, състояние след трепанация на черепните
кости по повод на хлътващо счупване на същите и наличие на кръвоизлив по
твърдата мозъчна обвивка, оток на мозъка, състояние след трахеостомия,
разкъсно-кантузна рана на главата, счупване на долния орбитален ръб на лявата
очница, кръвен застой във вътрешните органи, оток на белите дробове,
кръвонасядания на лицето и по дясната ръка, охлузвания по долните крайници.
Смъртта на П. се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили
в резултат на тежката черепно-мозъчна травма. Смъртта е настъпила на 05.07.2009
г. и е била неминуема и се намира в пряка причинна връзка с уврежданията,
получени от ПТП;
12. На М. П
К - на 68 години, от с. Безмер, област Ямбол е причинено кръвонасядания и
ожулвания по главата, тялото и крайниците, субарахноидални кръвонасядания на
малкия мозък, счупване на тялото на първи шиен прешлен, счупване на тялото на
втори гръден прешлен, с пълно прекъсване на гръбначния стълб, вкл. и на
гръбначния мозък, многобройни счупвания на ребра двустранно, разкъсване на
перикарда и дясната сърдечна камера, хемоторакс, контузии на двата бели дроба,
разкъсване на слезката, разкъсване и размачкване на черния дроб, хемоперитониум,
анемия, счупване на лявата бедрена кост и на двете кости на лявата подбедрица.
Смъртта на К се дължи на множествените и тежки механични травми на сърцето,
белите дробове, черния дроб и костните структури, които са несъвместими с
живота, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка причинна
връзка с уврежданията, получени от ПТП;
13. На Б. Н.Д.
***, е причинено разкъсно-контузни рани и ожулвания по главата, тялото и крайниците.
Счупване на черепната основа в областта на предната черепна ямка, счупване на
тялото на четвърти гръден прешлен с пълно прекъсване на гръбначния стълб
включително и гръбначния мозък, многобройни счупвания на ребра, в дясно по две
линии, разкъсване на перикарда,
лявата сърдечна камера
и двете предсърдия, прекъсване на аортата, хемоторакс, разкъсване
на двата бели дроба, разкъсване и размачкване на слезката, черния дроб и
опоръка на тънкото черво, хемоперитониум, анемия, счупване на двете кости на
лявата подбедрида. Смъртта на Д. се дължи на множетвените и тежки механични
травми на сърцето, аортата, белите дробове, черния дроб и др,, които са
несъвместими с живота, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в
пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
14. На Р Ж.
М - на 85 години, от с. Драгоданово, област Сливен е причинено
разкъсно-контузни рани по главата, тялото и крайниците, многофрагментно
счупване на черепния покрив и черепната основа с липса на фрагменти, разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка, разкъсване и размачкване на мозъка с липса на
мозъчно вещество, счупване на телата на трети и четвърти гръдни прешлени с
пълно прекъсване на гръбначния стълб, вкл. и гръбначния мозък, счупване на всички
ребра по две, три и повече линии, счупване на гръдната кост, разкъсване на
перикарда, разкъсване и размачкване на сърцето и белите дробове, прекъсване на
аортата на две места, хемоторакс, многофрагментно счупване на таза на малки
фрагменти, разкъсване и размачкване на черния дроб и далака, откъсване на
бъбреците от залавните им места и разкъсвания по повърхността им, разкъсване на
пикочния мехур, хеоперитониум, разчленяване на лявата раменна става, счупване
на дясната раменна кост, многофрагментни счупвания на дребни фрагменти на
дясната бедрена кост и двете кости на лявата подбедрица. Смъртта на М се дължи
на множествените и тежки механични травми на мозъка, сърцето, белите дробове,
черния дроб, слезката, костите и др,,които са несъвместими с живота, като е
настъпила бързо и е била неминуема и се намира в пряка причинна връзка с
уврежданията, получени от ПТП;
15. На Д.В. Ж.
- на 77 години, от гр. Ямбол е причинено разкъсно-контузни рани, ожулвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, многофрагментно счупване на
костите на черепния покрив и черепната основа, горната и долната челюст,
носните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсване и размачкване
на мозъка с липса на мозъчно вещество, счупване на тялото на третия гръден
прешлен с пълно прекъсване на гръбначния стълб, включително и гръбначния мозък,
счупвания на всички ребра по две линии, разкъсване на перикарда и дясната
сърдечна камера, хемоторакс, разкъсване на двата бели дроба, разкъсване и
размачкване на слезката
и черния дроб, хемоперитониум, анемия, счупване на таза,
разкъсване на левия бъбрек, разкъсвания на пикочния мехур, счупване на двете
кости на лявата предмишница на две места, открити счупвания на двете кости на
двете подбедрици. Смъртта на Ж. се дължи на множествените и тежки механични
травми на мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, слезката, костите и
др., които са несъвместими с живота, като е настъпила бързо и е била неминуема
и се намира в пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
16. На С. П.М.
- на 67 г., от гр. Ямбол, е причинено многобройни разкъсно-контузни рани и
ожулвания по главата, тялото и крайниците, многофрагментно счупване на костите
на черепния покрив и черепната основа, с липса на фрагменти, разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, разкъсване и размачкване на мозъка с липса на почти
цялото мозъчно вещество, многофрагментно счупване на горната и долната челюст,
счупване на тялото на втори поясен прешлен с пълно прекъсване на гръбначния
стълб, вкл.и гръбначния мозък, счупвания на всички ребра по една, две и три
линии, разкъсване на перикарда и 4-те сърдечни кухини, хемоторакс, разкъсване
на двата бели дроба, прекъсване на трахеята в средната и трета, разкъсване и
размачкване на слезката, разкъсване и размачкване на черния дроб,
хемоперитониум, анемия, счупване на таза, счупване на двете кости на дясната
предмишница и на дясната бедрена кост, травматично разчленяване на лявата
колянна става. Смъртта на М. се дължи на множествените и тежки механични травми
на мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, костите и др., които са
несъвместими с живота, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в
пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
17. На С. Ц
А - на 77 г., от гр. Ямбол, е причинено кръвонасядания, ожулвания и
разкъсно-контузни рани по главата, тялото и крайниците, многофрагментно
счупване на челната и двете теменни кости, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, разкъсване и размачкване на предната половина на мозъка, счупване на
тялото на седми гръден прешлен с пълно прекъсване на гръбначния стълб, вкл.и
гръбначния мозък, многобройни счупвания на ребра двустранно по една и по две
линии, разкъсване на перикарда, разкъсване и размачкване на сърцето, прекъсване
на аортата, разкъсване и размачкване на двата бели дроба, хемоторакс,
разкъсване и размачкване на слезката, счупване на таза, хемоперитониум, анемия,
счупване на дясната раменна кост и двете кости на лявата предмишница, счупване на десния голям и левия малък пищна.
Смъртта на А. е настъпила в резултат на множествените и тежки механични травми
на мозъка, сърцето, аортата, белите дробове, слезката и костите, които са
несъвместими с живота, като е настъпила бързо и е била неминуема и се намира в
пряка причинна връзка с уврежданията, получени от ПТП;
18. На Ш М Я
- на 30 г., от гр. Сливен, е причинено контузии и охлузвания на главата,
лицето, тялото и крайниците, разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида,
счупване на дъгата на лявата ябълчна кост, без разместване на фрагментите,
открито счупване на долната челюст в областта на втори, трети, десни зъби и
изкълчване на лявата долно-челюстна става, шокови бели дробове, катарален
бронхит, огнищна десквамация на бронхиалната мукоза и масивни субоепителни
кръвоизливи, хиперения в субмокозни съдове, тежък мозъчен оток, зони на
разрехавяване на мозъчното вещество, с единични исхемични неврони, миокард с
интерстициален оток, шокови бъбреци, остър кръвен застой в червената пулпа на
слезката, щитовидна жлеза с колоидна струна и огнищни оскъдни лимфоцитарни
инфилтрати, лейомиом на матката, яйчници с хиалинизирани съдове в хилуса,
фоликуларни кисти, хеморагично жълто тяло и инклузионни кисти. Смъртта на Яшар
се дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова слабост, в резултат на развилите
се шокови промени във вътрешните органи и белодробната тромбемболия на базата
на причинената от ПТП множествена травма. Смъртта на Яшар е настъпила на 30 май
2009 г. и е в пряка причинна връзка с причинените от ПТП увреждания.
19. На Е.И.
Иванова - на 53 г. от с. Войника, област Ямбол, е причинена множествена травма,
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, състояние след травматичен шок,
счупване на носните кости, счупване на дясно десето ребро, счупване в долната
трета на дясната раменна кост, счупване на срамната кост, счупване в ляво на
кръстцовата кост, разкъсване на средната колатерална връзка на дясната колянна
става, кръв в дясната колянна става, счупване на вътрешния и външен глезен на
левия крак, разкъсно-контузни рани на лицето, разкъсно-контузна рана на лявото
ходило, избиване на първи горен ляв зъб.
Множествената
травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; мозъчното
сътресение със загубата на съзнанието е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота и представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК; травматичният шок самостоятелно е причинил разстройство на
здравето, временно опасно за живота и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК; счупването на дясната раменна кост е причинило трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; счупването на
срамната кост в съвкупност със счупването в ляво на кръстцовата кост е
причинило трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни
и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; разкъсването
на средната колатерална връзка на дясната коленна става в съвкупност с
кръвоизлива в дясната коленна става са причинили трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; счупването на вътрешния и външен
глезен на левия крак в съвкупност са причинили трайно затрудняване движението
на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК; избиването на първия горен ляв зъб е
причинило трайно затрудняване на дъвченето във фазата на захапване, както и на
говора,причинявайки фъфлене за срок по-дълъг от 30 дни и представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето неопасно за живота и представляват
леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
20. На И.С.И.
- на 51 години, от гр.Ямбол, е причинено мозъчно сътресение, две
разкъсно-контузни рани в челно-теменната област на главата от ляво и от дясно,
счупване на писалковидния израстък на лявата лъчева кост.
Счупването
на писалковидния израстък трайно затруднява движенията на пострадалата с левия
горен крайник за срок не по-малко от 35-40 дни и представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал. 1 от НК.
21. На М.Г.И.
- на 72 години, от гр. Ямбол, е причинено счупване на IV и V дланни кости на
дясната ръка, линейно счупване на скочната кост /талус/ на дясната глезенна
става, контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на
дясната предмишница, кръвонасядане в областта на тила, охлузвания на дясната
мишница, кръвонасядане на дясната длан.
Счупването
на двете дланни кости на дясната ръка е причинило трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник на пострадалата за около 3 месеца при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси и представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Счупването
на дясната скочна кост е причинило трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник на пострадалата за около 3-4 месеца при обичайния ход на развитие
на оздравителните процеси и представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
Останалите
увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
22. На Г.С.С.
- на 74 го ди ни, от гр. Ямбол е причинено счупване на горните рамене /рамус
супериор/ на срамната кост двустранно, контузия на главата с мозъчно
сътресение.
Счупването
на срамната кост е причинило трайно затрудняване движенията на долните крайници
на пострадалата за около 2-3 месеца при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК.
Останалите
увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
23. На Г.Д.Д.
- на 79 години, от гр. Ямбол е причинено счупване на тялото на втори шиен
прешлен, контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на тилната кост и
разкъсно-контузна рана в челната област на главата.
Счупването
на тялото на втори шиен прешлен е причинило трайно затрудняване движенията на
врата на пострадалия за около 12 месеца при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 от НК.
Останалите
увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
24. На Д.С.Д.
- на 53 години, от с. Чарган, област Ямбол, е причинено счупване на латералния
кондил /израстък/ на лявата
голямо - пищяли а кост,
гръдно-коремна травма, разкъсно-контузна
рана в областта на левия делтовиден мускул с наличие на чуждо тяло в него.
Счупването
на израстъка на лявата голямо-пищялна кост е причинило трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за около 6 месеца при обичайния ход на
развитие на оздравителните процеси и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК.
Останалите
увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
25. На М.К.А.
- на 75 години, от с.Кукорево, област Ямбол е причинено контузия на главата и
мозъчно сътресение, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК.
26. На М.Р.Й.
- на 36 години, от с. Дядово, област Сливен е причинено мозъчно сътресение от
лека степен /левис/, контузия на главата, таза, десния крак, лявата поясна
област охлузвания по главата, разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Мозъчното сътресение и останалите травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни
повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
27. На С.А.Й.
- на 39 години,от с. Дядово, област Сливен е причинено мозъчно сътресение от
лека степен /левис/, контузия на главата, лявото коляно, гърба и дясното
ходило, охлузвания по лицето, гърба и лявото коляно, кръвонасядания на долните
крайници. Мозъчното сътресение и останалите травматични увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
28. На М.С.Д.
- на 57 години, от с. Войника, област Ямбол е причинено дисторзио /навяхване/
на дясната глезенна става и оток на дясната подбедрица, които са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 1 от НК.
29. На Б.И.К.
- на 62 години, от с. Войника, област Ямбол е причинено дисторзио /навяхване/
на лявата глезенна става и оток на лявата подбедрица, които са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
30. На Кръстника И. К.
- на 48 години, от гр. Ямбол е
причинено отток в дясната гръдна половина, кръвонасядания, отоци и охлузвания
по крайниците, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 1 от НК.
31. На П.Д.П.
- на 59 години, от гр. Ямбол е причинено навяхване в областта на левия глезен и
охлузвания по ръцете, лицето и дребни порезни рани, които са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В кръвта на
подсъдимия Д. към момента на извършване на противоправното деяние 28 май
2009г.- в 9, 30часа се съдържа етилов алкохол с концентрация 0,44 промила
/видно от заключенията на химическата експертиза изготвена вещото лице М.М.,
прил.на л. 168-169 том.VІ от ДП и на съдебно медицинската експертиза изготвена
от д-р Д., прил.на л. 175, 176 том VІ от ДП/.
Подс.Д. е с
нормален интелект, затворен и склонен към пасивно отреагиране в сложни
ситуации. По време на инцидента е преживял страх за собствения си живот както и
за този на околните. Същия страда от посттравматично стресово разстройство. В
състояние е да възприема правилно обстоятелствата имащи значение за делото. По
време на деянието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Подсъдимият С.С. като лицензиран превозвач на пътници е длъжен да
изпълнява разпоредбите на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Р България /обн.в ДВ бр.101/1999 г./
уреждаща реда и начина на работа на превозвачите. Същия е нарушил разпоредбата
на чл.69, т.2 и 3 от Наредбата, тъй като не е организирал предпътен медицински
преглед на водача на автобус марка „Чавдар" - Г.Д., както и не е извършил
проба за наличие на алкохол в кръвта на водача на автобуса и не е организирал
проверка на техническото състояние на автобус марка „Чавдар" с ДК № У
08-20КК, собственост на ЕТ „ЕМ СИ АЙ - С.С." преди излизане от гаража.
Автобусът е бил с технически неизправна спирачна уредба - спирачната уредба
действа само чрез механизмите на предните колела, като спирачните механизми на
задните колела са неизправни и нефункционират, ръчната спирачка също е
неизправна и нефункционира. Нарушаването на посочената разпоредба е в пряка
причинна връзка с настъпилия неправомерен резултат.
Подсъдимият Г.Д.
при управлението на автобуса е нарушил следните правила за движение по
пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпилия неправомерен резултат:
нарушил е чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП, тъй като не е контролирал непрекъснато
моторното превозно средство, като е управлявал автобус „Чавдар" с ДК № У
08-20 КК по голям наклон на спускане на втора предавка, без задействане на
моторна спирачка, след което преминал на неутрална предавка, като се опитвал да
включи на първа предавка и несвоевременно е предприел аварийно спиране с
постоянно натиснат спирачен педал и скоростта му на движение е достигнала до
около 57 км.в час не е съобразена с релефа на местността, състоянието на пътя и
на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред предвидимите
препятствия - струпване на множество от хора около и по пътното платно.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на
подсъдимите Д. и С., от показанията на свидетелите К.К., И.К., Й.К., Б.С., К.А.,
К.А., Г.Г. , С.Г., Ж.М., Т.М., Р.М., А.Т., Д.Д., Ж.Д., С.С., С.Д., С.Д., Н.Н., И.С.И.,
Й.С., Т.Т., И.Д., И.И., Т.К., С.Д., М.И.,
И.М., А.М., Й.М., Я.Я.К.В., К.Б., С.Д., П.Д., Т.Д., А.У., С.Г., Г.Д., М.А., г.С.,
К.К., П.П., Б.К., М.Д., Д.С., Е.С., В.И., И.У., С.П., Г.К., Я.Я., Ж.Ж., Н.М., И.И.,
Д.В., М.Д., Ж.Д., Т.Д., И.Ж., Ж.Ж., М.Д., Д.М., П.Д., Ж.Х., Г.Г., К.Г., С.С., К.Н., И.С., Е.И., К.В., М.Й.,
Т.М., В.П., Д.Н., С.П., Г.Д., М.Д., д.Д.,
К.Х., В.Х., С.Й., М.Й., В.В., Д.Б., З.Н., Т.Т., В.В., Е.П., Й.И., И.Г., К.Т., Р.Г.
и И.С., от заключенията на съдебно медицинските експертизи, показанията на
вещите лица д-р Д., д-р П., доц. д-р Г. и д-р Д., от заключенията на
първоначалната и двете допълнителни петорни автотехнически експертизи и
показанията на вещите лица автотехнически експерти проф.С.К., В.В., доц.С.С., Ж.Г.
и М.М., от заключението на тройната съдебно- психиатрично- психологическа
експертиза и показанията на вещите лица д-р А., д-р Д.С. и М.Б., от заключението на петорната съдебно-
психиатрично- психологическа експертиза и показанията на вещите лица д-р И.Д.,
д-р Р.Д., Д.К., М.П. и д-р Г.К., от заключенията на химическите експертизи и
показанията на вещите лица Ф.Т. и М.М., от заключенията на графическите
експертизи и показанията на вещите лица Ф.Т., П.П. и Д.П., от заключението на
компютърната експертиза и показанията на вещото лице Ц.П., от протоколите за
оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на веществено доказателство,
протокол за следствен експеримент, приложените писмени доказателства- трудов
договор, протоколи за ГТП, план за инструктаж на РПУ „Тунджа” Ямбол, тестове за
психологическа годност, документи на стенд
за изпробване на спирачки, лиценз на ЕТ „Ем Си Ай- С.С., граждански
договори, справки от КАТ на подсъдимите, свидетелство за управление на МПС на
подс.Д. и за регистрация на автобус „Чавдар”,свидетелства за съдимост на
подсъдимите Д. и С., удостоверения за наследници на починалите лица.
След анализ
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прави следните изводи по отношение на фактите:
Относно деянието на С.С.:
По делото е
безспорно установено, че подсъдимият С.С. е собственик на ЕТ „Ем Си Ай – С.С.”
и притежава лиценз за обществен на превоз на пътници № 03398/ 22.10.2008г. За
да получи лиценза същия е сключил фиктивен граждански договор със св.С.И.,
притежаващ удостоверение за професионална компетентност. Факта на фиктивността
на този договор не се оспорва от подс.С., който твърди, че договора е „само на
хартия” и се потвърждава от показанията на св.И., който сочи, че никога не е
ходил във фирмата на С. и не е извършвал за него каквато й да е дейност. В
ИА”АА” РД Ямбол представил и неистински граждански договор сключен с Нина К.-
фелдшер. По силата на този договор медицинското лице поема ангажимент да
извършва предпътните медицински прегледи на водачите на автобусите на С..
Неистинността на този договор е доказана по безспорен начин от заключението на
графическата експертиза / прил.на л. 106- 110 т.VІ ДП/ и показанията на вещото
лице Ф.Т., който е установил чрез изследване, че подписът положен в договора за
медицинско лице не е положен от Н К.. Факта, че К. не е направила нито един предпътен медицински
преглед на шофьорите на С. не се оспорва и от самия подсъдим. От обясненията на
подсъдимия се установява, че механик в собствената му фирма е бил само той,
като извършвал технически прегледи на автобусите си в това число и на процесния
автобус само на канал, а изправността на спирачките изпробвал на плаца. От
заключението на петорната автотехническа експертиза и показанията на вещите
лица автотехнически експерти проф.С.К., В.В., доц.С.С., Ж.Г. и М.М., се
установява че автобуса „Чавдар” с ДК № у 0820 КК собственост на С. към 28 май
2009г.е технически неизправен. Допълнителната осигуряваща спирачка /ръчна или
т.нар.блокаж/ не функционира. Крачната спирачна уредба в частта си на задната
ос не функционира и не създава спирачно усилие, като причина за това е че в
тръбопровода към задно ляво колело в холендера между тръбопроводите е поставена
монета прекъсваща притока на въздух. Неправилно са регулирани и хлабавините
между накладките и барабаните. В резултат на тези неизправности спирачната
ефективност на крачната спирачка е била 23 % , при нормативно опредЕ.такава 48
% /Наредба № 32/5.08.1999г. за периодичните технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС/. Според наслояването на прах , масло и корозия
по повърхността на съответните детайли от спирачните механизми и сравнително малкия пробег на автобуса
за последните месеци се определя че върху тези повърхности не е
въздействано над 6 месеца. Съдът кредитира
напълно заключението на петорната автотехническата експертиза, тъй като същото
е компетентно и обективно. Вещите лица притежават необходимите знания и
компетентност в областта на устройството на автобусите, начина на
функционирането на всички негови системи и мерките за безопасност, като при
изготвянето на експертизите са използвали относимите по делото материали- протоколи
за оглед, протокол са следствен експеримент, както и събраните гласни
доказателства. Огледа на процесния автобус / прил.на л. 67-79 т.ІІ ДП/ е
извършен от органите на досъдебното производство съгласно правилата на НПК чл.155 и 156 НПК и
възраженията на защитника на подс.С. за допуснато процесуално нарушение поради
неучастието му в това процесуално следствено действие е неоснователно.
Разпоредбата на чл.156 НПК сочи кои лица задължително следва да присъстват на
огледа и това са поемните лица и при нужда вещо лице или техн.помощник.
Обвиняемия и неговия защиник съгласно чл.224 НПК могат да присъстват само ако
органът по досъдебното производство даде такова разрешение.
По тези съображения съдът приема за безспорно
установено, че процесния автобус „Чавдар” е бил с неизправни крачна и ръчна
спирачка както на 28 май 2009г., така и в период значително предхождащ
инкриминираната дата. В тази насока съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, че автобусът му е бил технически изправен и респективно с изправни
спирачки, тъй като според категоричното становище на вещите лица автотехнически
експерти установената неизправност на ръчната спирачка и на крачната такава не
се дължи на ПТП, а е съществувала в период значително предхождащ инцидента- над
6 месеца. Неизправността на спирачната
система е установена по надлежния ред при огледа на автобуса, чрез използване
на стенд RH30 № 1021 , преминал метрологична
проверка / видно от декларация за съответствие № 88/ 14.10.2008г. / прил.на л.
150 т.V ДП/. По тези съображения съдът приема за доказано, че спирачната
ефективност на крачната спирачка на автобуса е била около 28 % при нормативно
минимално определена 48 %. Установено е по несъмнен начин също така , че
ръчната спирачка изцяло не е функционирала.
Съмнението на защитника на подс.С. за
възможността спирачните системи да са манипулирани след ПТП, и преди извършване
на огледа на автобуса, докато е бил на
съхранение на паркинга на фирма „Дичони” се опровергава от показанията на
свидетелите Й.И. и И.Г., които сочат, че автобусът докато е бил на паркинга на
фирма „Дичони” е бил под непрекъсната полицийска охрана. Възможността за
манипулация на спирачките след ПТП се опровергава и от заключението на
петорната автотехническата експертиза, според която от наслояването на прах, масло и корозия по
повърхността на съответните детайли от спирачните механизми и сравнително малкия пробег на автобуса
за последните месеци се определя, че върху тези повърхности не е
въздействано над 6 месеца.
Доводите на защитника на подс.С. за получаване
на техническа неизправност на автобуса по време на движение при спускането му
от паметника на върха към хижа „Дружба” не се подкрепя от събраните
доказателства. Пътуващите в автобуса
свидетели И.М., Й.М., С.Д. и А.У. в показанията си сочат, че когато Д. е
извършвал маневрата за да обърне
автобуса на паметника в обратната посока се е чуло изхъркване, което
след това при спускането вече не се е чувало. От показанията на вещото лице
проф.К. в съдебно заседание на 3.02.2010г.е видно, че това хъркане се дължи на
несинхронизираните задна и първа
предавка на автобуса, като този шум е естествен при този вид автобуси, тъй като
не е възможно точно съвпадение на зъбите от съответната предавка на двете зъбни
колела.
Даденото заключение от „Великов Савов и Ко”
ООД гр.Елхово в протокол за периодичен технически преглед № 7112629 /
12.05.2009г. / прил.на л. 12 т.VДП/ „че автобуса е тихнически изправен” не
освобождава подс.С. от задължението да следи за техническата изправност на
собствения си автобус , с който извършва превоз на пътници. По отношение техническата компетентност на
лицата вписани като извършили техническия преглед на автобуса свидетелите П., У.
и Г.К., както и за начина на провеждане на самия преглед съдът не намира за
необходимо да излага съображения в тази насока , тъй като същото не е предмет
на обвинението. Безспорно е установено обаче, че техническата неизправност на
спирачната система е била налична към момента на извършване на техническия
преглед и вписаните данни в протокола не отговарят на действителното техническо
състояние на автобуса.
От горното се установява, че подс.С. като
превозвач не е изпълнявал вменените му задължения по Наредба № 33/99г.
Безспорно е установено, че на 28 май 2009г. С.
не е изпълнил задълженията си по чл.69 т.2 от Наредба №33/99г.- да организира
предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно
състояние и по т.3 -да организира проверка на техническото състояние на
автобуса „Чавдар” преди излизане от гаража. Този факт се установява от
обясненията и на двамата подсъдими С. и Д., които напълно си кореспондират в
тази насока.
Относно
деянието на Г.Д.:
По делото е
безспорно установено, че подс. Д. е управлявал автобус „Чавдар” 11 М4 с ДК № У
0820 КК с 18 пътника на 28 май 2009г., като е предизвикал ПТП в резултат на
което блъснал множество намиращи се платното, край платното и между крайпътните
дървета и е причинил смъртта на 17 души намиращи се извън автобуса и 1 жена
пътуваща в автобуса, както и е причинил различни на брой средни телесни повреди
на 6 души и леки телесни повреди на 7 човека. В тази насока всички събрани
доказателства са непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Механизма на пътно- транспорното
произшествие е установен по несъмнен и безспорен начин от събраните
доказателства. Достигайки до върха в района на паметника в м.”Бакаджика” Д.
извършил маневра, завой надясно, след това включва на задна предавка, изнася
автобуса назад няколко метра, след което включва на първа предавка, без да
включи моторната спирачка и потегля
надолу в посока към хижа ”Дружба”. Поради ниската скорост, Д. превключва от първа на втора предавка също
без да задейства моторната спирачка. На
около 70 м.след тръгването преодолява първия остър ляв завой със съобразена
скорост. Този механизъм на управление на автобуса се установява от показанията
на возещите се в автобуса свидетели К.К. и П.Д., които сочат, че в началото
автобуса тръгнал нормално. Същото се потвърждава и от обясненията на Д..
След
нарастването на скоростта и честота на въртене на двигателя Д. е предприема
спиране, натискайки крачния педал, но в предвид големия наклон, невключената
моторна спирачка и неизправността на крачната спирачка спирачния ефект е
минимален. Поради неработещия скоростомер водача не възприема това минимално
спирачно закъснение. Убеден, че спирачната уредба не работи Д. е решава да превключи от втора
на първа предавка, като по този начин да намали скоростта. Намирайки се на
неутрална предавка водача вече не е имал техническата възможност да включи на
първа предавка, поради високата скорост на движение и голямата ъглова скорост
на изхождащия от предавателната кутия вал. В този момент скоростта на движение
на автобуса рязко се увеличава и достига до около 57 км/ч. подсъдимият при движението на автобуса надолу
продължава да се опитва да включи на
първа предавка, като едновременно с това натиска и спирачния педал, но тези
негови действия не довеждат до намаляване на скоростта. Тогава той взема
решение да отклони автобуса в крайпътните дървета, завивайки наляво. При
преустановяването на движението на автобуса същия се е намирал все още на
неутрална предавка. Съдът приема за доказани тези технически действия на
подсъдимия по управлението на автобуса от показанията на свидетелите И.М., Я Я.,
К.В., К.Б., П.Д., Т.Д., А.У., К.К. и П.П.. Посочените свидетели са били в
автобуса и са възприели усилията на подсъдимия да включи на някаква предавка,
както и са възприели високата скорост на движение на автобуса. Не се кредитират обясненията на подсъдимия Д.,
че при движението си надолу скоростния лост се е самоизключил на неутрална
предавка, тъй като скоростната кутия на автобуса е технически изправна, като
всички предавки се превключват безпроблемно в низходящ и възходящ ред /видно от
заключението на автотехническата експертиза т.8 стр.11 т.VІ ДП/. От показанията
на вещото лице К. дадени на съдебното заседание на 8.03.2010г.се установява, че
при това техническо състояние на скоростната кутия на процесния автобус е
невъзможно самоизключване на предавката по време на движение. Съдът кредитира
заключението на петорната автотехническата експертиза по съображения изложени
по- горе. Обстоятелството, че при
преустановяване движението , автобусът се е намирал на неутрална предавка се
установява от факта, че автобусът е бил в покой и с работещ двигател, което
технически е възможно единствено ако предавателната кутия е на неутралната предавка. В тази насока са и
обясненията на подс.Д., който сочи, че е изключил работата на двигателя на
автобуса по указание на полицай, чрез включване на някаква предавка. В тази
насока са и показанията на свидетелите П.П., К.Б., И.М., И.И. – полицай от РУ
на МВР „Тунджа” и др.
Съдът не
кредитира показанията на св.П.П., в частта им в които сочи, че подсъдимият още
при тръгването си в посока към хижа „Дружба” не е успял да включи на някаква
предавка и през цялото време до преустановяването на движението се е движел на
неутрална предавка. От заключение
на допълнителната петорна автотехническа
експертиза възложена от съда е видно, че в този случай автобусът би достигнал
скорост 62 км/ч. В тази насока относно действията на подсъдимия при
управлението на автобуса до преодоляването на първия остър ляв завой
непосредствено преди ПТП съдът кредитира обясненията на подсъдимия, в които се
сочи, че при потеглянето от паметника е включил на първа предавка , а след това
превключил на втора. Тези обяснения на
подсъдимия се подкрепят от заключението на автотехническата експертиза и не са налице убедителни гласни
доказателства, които да ги опровергаят.
Скоростта на
движение на автобуса преди и по време на ПТП се установява по безспорен и
несъмнен начин от заключението на петорната автотехническа експертиза. След
преодоляването на първия ляв завой скоростта на автобуса е започнала да се
увеличава, като е достигнала до около 57 км/ч., а при напускане на платното за
движение в посока към крайпътните дървета автобуса се е движел с около 42
км/ч. Скоростта на автобуса поради
липсата на спирачни следи по пътната настилка е изчислена въз основа на
наличната пътна обстановка, динамиката на процеса на движение, състоянието на
двигателя, деформации и свидетелски показания. Изчислената от вещите лица
скорост на движение на автобуса се доказва и от извършения на досъдебното
производство следствен експеримент / видно от протокол за следствен експеримент
/ прил.на л.131 – 132 и фотоалбум т.ІІ ДП/. Възраженията на защитниците на
подсъдимите по отношение начина на установяване скоростта на автобуса от вещите
лица са неоснователни. При използване на механоматематично моделиране на
движението на автобуса вещите лица са взели предвид не абстрактни данни както
се твърди от защитника на подс.С., а обективни данни безспорно установени по
делото, а именно състоянието на пътя / настилка, наклон/ , деформациите на
автобуса и неговите технически параметри, както и динамиката на движение.
По отношение
на броя на убитите лица, причинната връзка между ПТП-то и тяхната смърт,
характера на причинените телесни повреди и броя на увредените лица по делото не
се спори от страните. В тази насока съдът кредитира напълно изготвените по
делото съдебно медицински експертизи от вещите лица д-р Д., д-р П., доц.д-р Г.
и д-р Д.. Възраженията на защитника на
подс.Д. за допуснати процесуални нарушения при възлагането на съдебно медицинските експертизи са напълно
неоснователни, тъй като за легитимността на експертизите няма никакво значение,
дали и кога вещите лица са подписали постановлението за възлагане на експертизите.
Безспорно е установено, че съдебно- медицинските експертизи са назначени от
разследващия орган, по образувано
досъдебно производство, при условията на чл.212 ал.2 НПК и са изготвени от вещи
лица включени в списъка на вещите лица съдебно- медицински експерти.
Искането на
защитника на подс.Д. за изключване от доказателствения материал на протоколите
за оглед на местопроизшествие, поради допуснати процесуални нарушения не се
приема от решаващия съд. На съдебното
следствие се установи действително, че при изготвянето на протоколите за оглед
са допуснати няколко процесуални нарушения изразяващи се в липса на подпис на С.С.
в протокол за оглед извършен на 28.05.2009г.с начало 10ч.20м., липса на подпис
на д-р Д. в протокол за оглед с начало 10,25 мин. и липса на подпис на проф.К.
в протокол за оглед с начало 13 часа. Безспорно посоченото представлява
процесуално нарушение, но в никакъв случай не може да се приеме като съществено
такова и да доведе до изключване на протоколите за оглед от доказателствения
материал. Липсващите подписи са на експерти, чието присъствие съгласно
разпоредбата на чл. 156 ал.2 НПК не е задължително, а още повече че при тези
следствени действия са присъствали и други експерти със същата компетентност. В
тази насока на съдебното следствие се разпитаха и поемните лица присъствали при
процесните огледи на местопроизшествие- свидетелите А, И.И., Зл.Н., Т.Т., Т.П,
които установиха в показанията си, че са присъствали по време на огледите и са
си изпълнявали съвестно задълженията.
Не се приема
възражението на защитника на подс.Д. за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правилна на съдебното следствие проведено на 1.02.2010г., поради
разпита на свидетелите К.К., И.К., Й.К. и Б.С. без да бъдат предупредени , че
носят наказателна отговорност за даване на неверни показания. Това нарушение е
несъществено, тъй като посочените лица са съпруг и деца на убитата при ПТП М.К.
и свидетелстват за обстоятелството, че на инкриминираната дата тяхната близка е
била убита в местността „Бакаджика” за което обстоятелство са събрани
многобройни други доказателства и не се спори.
По тези съображения съдът приема за
установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Д. при управление на
автобуса „Чавдар” е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДП, тъй като
същия е нарушил задължението си като
водач на МПС да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. На
практика при преминаване на неутрална предавка подсъдимият се е поставил в
невъзможност да контролира автобуса изхождайки от големия наклон на пътния
участък- 15,5 % и техническата неизправност на спирачната уредба. Безспорно скоростта с която е управлявал
автобуса 57 км/ч не е съобразена с релефа на местността, състоянието на пътя и
на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред предвидимите
препятствия - струпване на множество от хора около и по пътното платно.
От така установената фактическа обстановка
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият С.
с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.123 ал.3, вр.с
ал.1 НК, тъй като на 28 май 2009г.около 9,30часа в м.” Бакаджик” обл.Ямбол,
като управител на ЕТ „ЕМ СИ АЙ- С.С.” е причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно смъртта на 18 лица смърт на 18 лица – В Г. Г – 75г.; Г.И. И.
– 73г.; М. П. К.-48г.; Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц.Г. Г. – 16г.; Т.М.Д. –
74г.; Д.В.Ж – 78г.; С. Ц А – 77г.; С И.В. – 72г.; С. П.М. – 67г.; М. П К –
68г.; Е С.Г. – 67г.; С. П.Б. – 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. – 60г.; Р.С.П. -
84г. и Ш.М.Я. – 31г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник
на повишена опасност е нарушил разпоредбите на чл.69 т.2 и 3 от Наредба №
33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
РБългария /ДВ бр. 101/99г./ и деянието представлява особено тежък случай.
С.
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна и състава на
престъпление по чл.134 ал.3 пр.2, вр. с ал.1 НК, тъй като на 28.05.2009г. около
9.30 часа в м.”Бакаджик”, област Ямбол като управител на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ-С.С.” е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на М.Г.И. две средни
телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение движението на десния горен
крайник и трайно затруднение движението на десния долен крайник, на Г.С.С. една
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на двата
долни крайника, на Г.Д.Д. една средна телесна повреда,изразяваща се в трайно
затруднение движението на врата, на Д.С.Д. една средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник, на Е.И.И. осем средни телесни повреди , изразяващи се в
разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на множествена
травма, разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, разстройство на здравето временно
опасно за живота в резултат на травматичен шок, постоянно разстройство на
здравето не опасно за живота в резултат счупване на ностните кости, трайно
затруднение движението на десния горен крайник, трайно затруднение движението
на снагата в резултат счупване на срамната кост в съвкупност със счупване в
ляво на кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния долен крайник,
трайно затруднение движението на левия долен крайник , на И.С.И. една средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение движението на левия горен
крайник, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по
смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена
опасност е нарушил разпоредбите на чл.69 т.2 и 3 от Наредба № 33/03.11.1999г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария /ДВ бр.
101/99г./.
От
обективна и субективна страна двете престъпления- убийство при професионална
непредпазливост и причиняване на средни телесни повреди при професионална
непредпазливост се характеризират едни и
същи елементи, поради което ще бъде направен съвместен анализ на
престъпленията.
От
обективна страна деянията по чл.123 от НК и по чл 134 ал.1 от НК - убийство и
причиняване на средна телесна повреда при професионална непредпазливост се
характеризират с няколко съществени особености:
изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие, но то
непременно трябва да е елемент от упражняване на правно регламентирана дейност
или занятие, представляващи източник на повишена опасност.
В
конкретния случай С. безспорно е субект на престъпленията по чл.123 НК и по
чл.134 ал.1 НК, тъй като същия в качеството си на собственик на ЕТ „Ем Си Ай- С.С.”
притежава правоспособност да упражнява
дейността – обществен превоз на пътници. Горното се установява от приложения по
делото лиценз № 03398, издаден от надлежен орган и по надлежния ред.
Упражняваната от него дейност представлява източник на повишена опасност,
същевременно е полезна, поради което е и правно регламентирана /позволена от
закона/. Превоза на пътници по своята
характеристика и специфика представлява източник на повишена опасност , тъй
като и най- малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността създава
опасност на живота и здравето на хората.
Това обстоятелство е безспорно и се доказва с непрекъснато предизвиканите
ПТП-та и тежките последици от тях. Упражняваната от подс.С. дейност е правно
регламентирана, тъй като същата е уредена с няколко нормативни акта- Закон за
автомобилните превози, Наредба № 33/3.11.1999г.за обществен превоз на пътници и
товари на територията на РБългария и др.
При
упражняването на дейността си по обществен превоз на пътници, подс.С. е нарушил
инкриминираните разпоредби визирани в чл.69 т.2 и т.3 от Наредба №33/99г.,
които му вменяват като задължение да организира предпътния медицински преглед
на водачите, включващ общото им
здравословно състояние и да организира проверка за техническото състояние на
автомобилите преди излизане от гаража.
Тези разпоредби безспорно са нарушени , тъй като по делото се установи,
че във фирмата на С. единствено той е вършел всички дейности, а на
инкриминирата дата 28 май 2009г.се е намирал на Старозагорските минерални бани
и практически не е имал възможност да направи каквато й да е проверка на автобуса ”Чавдар” и на
водача му подс.Д.. Тези нарушения са в
пряка причинна връзка с настъпилия неправомерен резултат последващото ПТП с
участник автобуса „Чавдар” собственост
на С. и водач наетия от него шофьор подс.Д..
Водача на автобуса към момента на тръгването от гаража е бил в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,66 промила поради което ако
превозвача подс.С. беше изпълнил задължението си за организиране на предпътния
медицински преглед на същия това
обстоятелство щеше да бъде установено и Д. не би следвало да управлява
автобуса. Следващото нарушение по чл.69 т.3 от Наредбата също е в пряка
причинна връзка с неправомерния резултат, тъй като по безспорен и несъмнен
начин се установи, че процесния автобус
е бил технически неизправен и тази техническа неизправност има основен дял в
настъпването на ПТП. Неизправността на крачната спирачка и липсата на ръчна
спирачка има дял в ПТП, тъй като от протокола за следствен експеримент и
заключението на петорната автотехническа експертиза е видно, че ако автобусът е
бил с изправни спирачки- крачна и ръчна водача би имал техническата възможност
да спре автобуса и при неутрална
предавка.
По тези съображения съдът счита, че
допуснатите от С. нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат, тъй като с неизпълнението на посочените в чл.69 от
Наредбата задължения е въздействал върху условията за безопасното упражняване
на дейността по превоз на пътници и то от своя страна е в пряка причинна връзка
с настъпилото пътно транспортно произшествие и причиняването на смърт на
множество лица.
Настъпилия
неправомерен резултат – причиняване на смърт на 18 лица е беспорно установен,
както от протоколите за оглед на местопроизшествие така и от изготвените по
делото съдебно медицински експертизи на труп. Този престъплен резултат дава
основание деянието да се квалифицира по чл.123 ал.3 пр.2 НК , ако от деянието е
причинена смърт на повече от едно лице.
Съдът
счита за осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл.123 ал.3 НК-
деянието представлява „особено тежък случай” . За да е налице този състав на
престъпление съгласно разпоредбата на чл. 93 т. 8 НК се изисква кумулативно да са налице две
предпоставки „извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и
на други отегчаващи вината обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца”.
В
случая деянието с оглед на драстичните последици причиняване на смърт на 18
човека безспорно го характеризират като такова с изключително висока степен на
обществена опасност. Личността на
подсъдимия С. също е с изключително висока степен на обществена опасност, тъй
като по делото се установи ,че същия е подхождал години наред изключително
небрежно и формално към вменените му задължения
като лице осъществяващо обществен превоз на пътници. Установи се ,че
същия още при получаването на лиценза за превозвач е действал със съзнанието,
че не следва да изпълнява законовите изисквания, сключвайки фиктивен договор
с механик притежаващ професионална
компетентност и представяйки в ИА”АА” РД Ямбол неистински договор с медицинско
лице. Неистински са и всички представени в агенцията пътни листове по отношение
на автобуса „Чавдар”, като е установено, че подписите положени за механик и медицинско
лице не са изпълнени от св.И. и Н К.. Изключителна небрежност е проявил и при
наемането на шофьора на автобуса подс.Д., като не му е поискал никакъв
документ- нито свидетелство за управление на МПС нито удостоверение за психологическа
годност предоверявайки се на старото си познанство с него и на факта, че преди
да се пенсионира е работел като автобусен шофьор. Неизпълнението на тези задължения са с
изключително висока степен на обществена опасност и от факта, че С. е наел Д.
да превозва освен възрастните хора от дома за стари хора и
деца от ЦДГ „Славейче”. Елемент от високата степен на обществената
опасност на подсъдимия е и обстоятелството, че техническите неизправности на
процесния автобус не са възникнали непосредствено преди ПТП, а са били налични
поне 6 месеца преди деянието. От приложеното свидетелство за съдимост е видно,
че С. е признат за виновен с решение №
843/19.092008г. , влязло в сила на 7.10.2008г.по описа на ЯРС и по реда на
чл.78а НК му е наложено административно наказание за извършено престъпление по
чл.134 ал.1 НК, което наказание очевидно не е дало резултат относно
превъзпитанието на същия за спазване на законовите правила. По тази съображения съдът прави извод, че
подс.С. като лицензиран превозвач на пътници е изключително опасен за
обществото. През продължителен период от време преди извършване на деянието с
поведението си той е поставял многократно в опасност обществените отношения
свързани с транспорта. При констатираната едновременна наличност на високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът счита, че случаят е
особено тежък.
От
субективна страна деянието е извършено от подс.С. по непредпазливост при форма
на вина небрежност. Налице е едно изключително немарливо изпълнение на
вменените му по закон задължения / ЗАП и Наредба №33/99г./ като лице извършващо
обществен превоз на пътници. От обясненията на С. е видно, че същия познава
законовите норми уреждащи превозваческата дейност, но умишлено ги игнорира и
пренебрегва с обяснението, че и досега е работел по същия начин или че и
другите превозвачи работят като него. При осъществяването на дейността си С. е
разчитал единствено на своята компетентност, знания и опит, като за
техническата поддръжка както на процесния автобус така и на останалите си два
автобуса разчита единствено на
прегледите които прави на канала в ПГ по
земеделие, без да извършва проверка на механизмите в това число на
характеристиките на спирачните уредби със специализиран уред- стенд. На
инкриминираната дата 28.05.2009г.същия е разчитал на съвестта на наетия преди
два дни шофьор, без дори да е проверил по документи дали притежава нужната
квалификация да управлява автобус и поверевявайки му да превози множество хора
в това число и деца. Очевидно С. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици , но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, тъй като е бил
наясно че не е изпълнил нито едно от вменените в Наредбата задължения като
превозвач.
Осъществен е и квалифицирания състав на чл.134
ал.3 пр.2 НК , тъй като е причинена телесна повреда на повече от едно лице, в
случая увредените със средни телесни повреди са 6 лица.
Подсъдимият
Г.Г.Д. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.3 буква „б”, вр. с ал.1, вр. с чл.342
ал.1 НК тъй като, че на 28.05.2009г. около 9.30 часа в м.”Бакаджик”, област
Ямбол по пътя от паметника на връх „Бакаджик” към х.”Дружба” при управление на
МПС – автобус „Чавдар” с ДК № У 0820-КК, собственост на ЕТ „ЕМ-СИ-АЙ – С.С.” е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20
ал.1 и ал.2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смърт и телесни повреди на
повече от едно лице, смърт на 18 лица - Ва Г. Г – 75г.; Г.И. И. – 73г.; М. П. К.-48г.;
Б Н.Д.-78г.; Р Ж. М – 85г.; Ц.Г. Г. – 16г.; Т.М.Д. – 74г.; Д.В.Ж – 78г.; С. Ц А
– 77г.; София И.В. – 72г.; С. П.М. – 67г.; М. П К – 68г.; Е С.Г. – 67г.; С. П.Б.
– 62г.; И.Г.И. – 43г.; Д.Д.Т. – 60г.; Р.С.П. - 84г. и Ш.М.Я. – 31г., и средни
телесни повреди на 6 лица - на М.Г.И. – 72г. две средни телесни
повреди,изразяващи се в трайно затруднение движението на десния горен крайник в
резултат счупване двете дланни кости на дясната ръка и трайно затруднение
движението на десния долен крайник в резултат счупване на дясната скочна кост
/талус/, на Г.С.С. – 74г. една средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на двата долни крайника в резултат счупване на горните
рамене на срамната кост двустранно, на Г.Д.Д. – 79г. една средна телесна
повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на врата в резултат
счупване тялото на втори шиен прешлен, на Д.С.Д. – 53г. една средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник в
резултат счупване израстъка на лявата голямо пищялна кост, на Е.И.И. – 53г.
осем средни телесни повреди , изразяващи се в разстройство на здравето временно
опасно за живота в резултат на множествена травма, разстройство на здравето
временно опасно за живота в резултат на мозъчно сътресение със загуба на
съзнанието, разстройство на здравето временно опасно за живота в резултат на
травматичен шок, постоянно разстройство на здравето не опасно за живота в
резултат счупване на ностните кости, трайно затруднение движението на десния
горен крайник в резултат счупване на дясната раменна кост, трайно затруднение
движението на снагата в резултат счупване на срамната кост в сувкупност със
счупване в ляво на кръсцовата кост, трайно затруднение движението на десния
долен крайник в резултат разкъсване на средната колатерална връзка на дясната
коленна става в съвкупност с кръвоизлив в дясната коленна става, трайно
затруднение движението на левия долен крайник в резултат счупване на вътрешния
и външния глезен на левия крак, на И.С.И. – 52г. една средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на левия горен крайник в резултат счупване на писалковидния
израстък на лявата лъчева кост, като деянието представлява особено тежък
случай.
Деянието е
осъществено от подсъдимия Д., тъй като е безспорно установено, че на
28.05.2009г.същия е управлявал автобус „Чавдар”, като движейки се в
местността „Бакаджик” в посока от паметника към хижа „Дружба” е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 НК, предизвикал е ПТП и по непредпазливост е
причинил смъртта на 18 души и различни на брой средни телесни повреди на 6
човека.
Подс. Д. е
нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДП, тъй като движейки се по терен с голям
наклон на втора предавка е изключил от скорост / преминавайки на неутрална
предавка/ с намерение да включи на първа предавка. Поради високата скорост на
движение и голямата ъглова скорост на изхождащия от предавателната кутия
вал подсъдимия няма техническата
възможност да изравни периферните скорости на съответните зъбни колела и по
този начин да включи на първа предавка.
На практика с включването на неутрална предавка подсъдимият се е поставил в
невъзможност да контролира управлявания от него автобус. Движейки се със скорост около 57 км/ч е
нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП задължаваща водачите да управляват МПС
със съобразена с конкретните пътни условия скорост. Подсъдимият не се е
съобразил с големия наклон на терена /15,5 %/ по който се движи, със
състоянието на превозното средство / неизправност на спирачките/ и състоянието на пътя /наличие на множество хора както на пътното
платно така и покрай него/ и респективно
високата скорост не му е дала възможност да спре при всяко предвидимо
препятствие.
При
наличното техническо състояние на
автобуса Д. е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
изпълнение на някои от технически правилните действия:
Да потегли
на първа предавка, като не включва на втора предавка и не изключва през целия
път;
Да потегли
на втора предавка с непрекъснато
задействана моторна спирачка –
движението на автобуса е устойчиво със скорост 23-27км/ч / без задействана
крачна спирачка/;
След
реалното потегляне на първа предавка с последващо превключване на втора
предавка без задействана моторна спирачка или потегляне на втора предавка без
задействана моторна спирачка , след нарастването на скоростта до 30-31км/ч да
предприеме своевременно аварийно спиране с непрекъснато натиснат спирачен
педал. При тези условия автобусът би спрял на около 155-165м. След тръгването
си без задействане на моторна спирачка и още по- рано при нейното включване.
От
изложеното съдът прави извод, че подсъдимият е имал възможност при изпълнение
на технически правилните действия да предотврати ПТП и изключително тежкия
резултат от катастрофата.
Не се
кредитира становището на защитника на подс.Д., че не е управлявал автобуса с
несъобразена скорост, тъй като ПТП е станало в извън населено място където
максимално разрешената скорост е 70 км/ч. Това твърдение не намира опора в
разпоредбите на ЗДП, тъй като на Д. му е вменена вина, че е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДП / управление с несъобразена скорост/, а не чл.21
ЗДП / управление с превишена скорост/, която урежда максимално допустимите
скорости на различните видове МПС.
Настъпилия
противоправен резултат от предизвиканото от Д. ПТП- смърт на 18 лица и средни телесни
повреди на 6 лица е установено по безспорен и несъмнен начин и по този факт не
се спори от страните.
Извършеното от Д. деяние от обективна страна
представлява „особено тежък случай”. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.8 от НК
за да бъде налице такъв е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки-
висока степен на обществена опасност на деянието и такава на дееца.
Изключително
високата степен на обществена опасност на извършеното от Д. престъпление
следва от настъпилите драстични
последици, с оглед на негативния им характер -
причиняване смърт на 18 лица, различни на брой средни телесни повреди на
6 лица и причиняване на леки телесни повреди на 7 лица.
Личността на
Д. също е с висока степен на обществена опасност, тъй като същия е
подходил изключително лекомислено
към вменените му задължения като шофьор
на автобус превозващ немалко на брой пътници. При поемане на задължението да
извърши няколко курса с автобуса е бил наясно, че от формална страна няма
такова право в предвид изтеклия срок на удостоверението му за психологическа
годност. От приложените справки в том V на ДП- л.31 и 32 е видно, че Д. се е
явил на изследване за психологическа годност на 30. 12.2003г., но не е бил
допуснат. Това е наложило повторното му явяване един месец по- късно когато е
допуснат. Издаденото удостоверение за психологическа годност е било валидно до
30.01.2007г., от която дата същия не е имал право да управлява автомобили за
обществен превоз. От обясненията на подсъдимия е видно, че той и преди
инкриминираното деяние е изпълнявал курсове с различни автобуси пренебрегвайки
законовите норми и поставяйки в опасност както лицата които е превозвал така и
останалите участници в движението. Непосредствено преди извършване на
инкриминираното деяние, Д. е превозвал деца в пияно състояние /с 0,66 промила
алкохол в кръвта/ и с технически
неизправен автобус, което по несъмнен начин го очертава като личност с висока
степен на обществена опасност. По тези съображения съдът счита, че подсъдимият
като водач на МПС е изключително опасен за обществото.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК -
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подс. Д. е работил като
автобусен шофьор почти през целия си трудов стаж, от което следва че същия е
наясно със задълженията си.
Д. е
наказателно отговорен, тъй като видно от заключението на петорната съдебно-
пхсихиатрично- психологическа експертиза по време на извършване на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. В такова състояние е и след извършване на деянието , въпреки
депресията в която е изпаднал. Съдът
напълно кредитира заключението на експертизата изготвена от вещите лица д-р К.,
д-р Джерлебова, д-р Д., д-р К. и доц. П., тъй като същото е обективно и
компетентно, а вещите лица притежават необходимите знания и опит в областта на
психиатрията и психологията. В тази насока се кредитира и заключението на
тройната съдебно психиатрично психологическа експертиза изготвена от вещите
лица д-р А., д-р С. и Б. в частта
относно психологическото и психиатричното състояние на Д. преди и по време на
извършване на деянието. Същите дават заключение, че подс.Д. е психически здрав
и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. По отношение на развитата след деянието реактивна депресия, не
дават категорично становище дали това заболяване не е пречка да участва в
наказателния процес. На този въпрос обаче дават категоричен отговор вещите лица
от петорната комплексна съдебно психиатрично психологическа експертиза според които
Д. към момента на освидетелстването месец ноември 2009г. страда от
посттравматично стресово разстройство, което обаче не е пречка да взема участие
във фазите на наказателното производство.
По отношение
предявеното обвинение против Д. за извършено деяние в „пияно състояние”:
Съгласно
Постановление №1 /1983г. на Пл. на ВС „пияно състояние” по смисъла на чл.343
ал.3 / преди ал.2/ НК е налице когато по
време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най- малко
0,50 промила. Подсъдимият Д. извършва инкриминираното деяние на
28.05.2009г.около 9,30часа, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,44
промила, т.е. под минимално необходимите за пияно състояние 0,50промила. За да
приеме за установена тази концентрация на алкохол в кръвта на Д. съдът
кредитира напълно заключението на химическата
експертиза изготвена от в.л.М.
/прил.на л.168,169 т.V ДП/. На подсъдимия е взета кръвна проба на 28.05.2009г.в
10,30ч и при извършеното химическо изследване е установено , че в кръвта му се
съдържа етилов алкохол с концентрация 0,29 промила. При извършено изчисление
вещото лице е установило ,че концентрацията на алкохол в кръвта на Д. към 9,30
часа е 0,44промила. Този резултат се потвърждава и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза /прил.на л. 175,176 т.V ДП/ изготвена от д-р Д.. Съдът кредитира напълно заключенията на
химическата експертиза и на съдебно медицинската такава, тъй като същите са
обективни и компетентни.
На това
основание съдът прави извод, че към момента на извършване на деянието подс.Д.
не се е намирал в пияно състояние, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправда по предявеното му обвинение по чл. 343 ал.3 пр.1 НК.
При
определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимите С. и Д. съдът взе предвид следното:
По отношение
наказанията на подсъдимия С.С.:
Извършеното
от него деяние по чл.123 ал.3 НК е с изключително висока степен на обществена
опасност в предвид настъпилия резултат- причиняване смърт на 18 лица. Лишени са
от живот хора в различна възраст като най- младия от тях Ц Г е едва на 16
години. Всички останали пострадали имат семейства- съпрузи и деца. Косвена
последица от деянието е безвъзвратно
променения живот на близките на убитите-
на техните родители, деца и съпрузи. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат и останалите невключени в правната
квалификация на деянието нарушения на Наредба №33/99г., Наредба № 36/2006г. и
ЗДП, свързани с неизправности по гумите на автобуса, неизправен скоростомер,
неизправни спирачки, наемане на неправоспособен шофьор на автобуса. Личността
на подсъдимия също се определя като такава с висока степен на обществена
опасност в предвид установеното изключително немарливо отношение към
задълженията му на превозвач и убедеността му, че формалното им изпълнение / само по документи/ е правилно и
достатъчно. Следва да се отчете и
наложеното му административно наказание по чл.78а НК за причинена средна
телесна повреда поради професионална непредпазливост през 2008г./ с решение №
843/19.09.2008г./. Това деяние той е извършил по време на изпълнение на
трудовите му задължения в ПГ по земеделие „Хр.Ботев” гр. Ямбол от което
съда прави извод, че същия е проявявал
немарливост и в дейността си по трудовия договор в гимназията. Извършените
нарушения от страна на С. не са инцидентни само за инкриминираната дата , а са
били практика в работата му. Като
смегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и частичните му самопризнания.
По тези съображения наложи на С. наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства като го осъди на 13 години лишаване от свобода, което на
основание чл. 59 ал.1 и чл.61 т.3 от
ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, тъй
като деянието е извършено по непредпазливост.
Извършеното
от С. престъпление по чл. 134 ал.3 НК също е с висока степен на обществена
опасност, тъй като със същото са причинени по непредпазливост различни на брой
телесни повреди на шест лица. Следва да се отчете обстоятелството , че на Е.И. са причинени осем средни телесни
повреди, на М.И. две, а на останалите пострадали И.И., Д.Д., Г.С. и Г.Д. по
една, като освен средните телесни повреди на лицата са причинени и леки
такива. Всички причинени средни телесни
повреди са с един продължителен период за възстановяване на пострадалите, което
им е причинило болки и страдалия и
дискомфорт. Личността на С. също е с висока степен на обществена опасност в
предвид извършените от него груби нарушения на професионалните му задължения
като превозвач и липсата на организация по създаване условия за безопасно
извършване на дейността му. Извършените
нарушения не са инцидентни , а са се превърнали в практика на грубо погазване
на законовите изисквания за упражняване на дейността му като лице извършващо
обществен превоз. Наложеното му наказание по чл.78а НК през 2008г.за причинена
средна телесна повреда при допусната професионална непредпазливост също следва
да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство. Като смегчаващо вината
обстоятелство при определяне на наказанието и за това деяние се отчита чистото
съдебно минало на С. и частичните му самопризнания. По тези съображения му
наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства над средния
размер предвиден в чл. 134 ал.3, като го осъди на четири години и шест месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Двете деяния са извършени от С. в условията на
реална съвкупност поради което и на основание чл.23 ал.1 НК му определи общо наказание
в размер на по- тежкото от двете наказания , а именно 13 години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие
от открит тип. С така наложеното
наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в
чл.36 НК и преди всичко същото би изиграло възпитателна роля по отношение на
подсъдимия С. да спазва законите на страната и да не пренебрегва мерките за
безопасност на движението по пътищата. С това наказание би се постигнала и
генералната превенция на наказанието да въздейства предупредително върху
останалите членове на обществото и би ги стимулирало да спазват законите на
страната под страх от бъдещо наказание.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.24 НК както бе поискано от държавния обвинител и от
частните обвинители, тъй като счита, че
определеното общо наказание от 13 години лишаване от свобода е
достатъчно за да поправи и превъзпита подсъдимия и напълно съответства на
степента на обществената опасност на деянията и на личността на
подсъдимия.
Не се обсъди
възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 НК в вид наличието на
материално правни пречки за това- размера на наложеното наказание, което
безспорно е много по- голямо от три години.
На осн.чл.
59 ал.1 НК се зачете времето пред което подс.С. е бил задържан под стража с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 1 до 8 юни 2009г.,
както и времето през което е бил с мярка
за неотклонение „домашен арест” от 9 юни до 21 октомври 2009г. Първия
период му се зачита един ден задържане под стража за един ден лишаване от свобода, а втория период два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По
отношение наложените наказания на
подсъдимия Г.Д.:
Извършеното
от подс.Д. деяние е с изключително висока степен на обществена опасност в
предвид тежкия резултат – причиняване смърт на 18 лица, различни на брой средни
телесни повреди на 6 лица и причиняване на леки телесни повреди на 7 лица. С деянието си Д. е лишил от живот 18 лица,
единия от които Г.Г. е бил едва на 16 години, а останалите убити са майки, бащи
и съпрузи на д. и задружни семейства. Косвена последица от деянието е
безвъзвратно променения живот на мнозина, на оцелелите пострадали при деянието
и на близките на убитите. Предизвиканата
трагедият
е била толкова голяма, че дори и месеци след
деянието очевидците сочат, че все още
няма ден в който да не си я спомнят с ужас.
Съдът не
споделя доводите на защитника на подс.Д. за съпричиняване от страна на
пострадалите , тъй като част от тях са били на пътното платно в нарушение на
разпоредбите на ЗДП. По делото е безспорно установено, че на мястото на ПТП се
е провеждал събор на тракийските дружества, на който са присъствали стотици
лица и точно в този участък се е намирала сцената, сергиите и струпването на
хората. Намиращите се хора са били видими за всички в това число и за
подсъдимия и поради това появата им на платното няма характер на внезапност.
Личността на
подсъдимия също е с висока степен на обществена опасност в предвид системното
нарушаване на ЗДП и Наредба № 36/2006г., тъй като същия макар и да е бил с
изтекъл срок на удостоверението за психологическа годност е предприемал
управление на автобуси, рискувайки живота както на возещите се в автобуса така
и на останалите участници в движението. Освен инкриминираните нарушения по
чл.20 ал.1 и 2 ЗДП , подсъдимият Д. е нарушил и други разпоредби на ЗДП
неотчетени при правната квалификация- предприел е управление на технически
неизправен автобус, като техническата
неизправност на спирачната система / имаща пряк дял в настъпилото ПТП/ е била
практически установима, ако водача е имал желанието да го стори. Това е
технически и практически възможно ако автобуса се ускори до около 30 км/ч и
задейства аварийно спирачната система. Следва да бъде отчетено и наличието на
алкохол в кръвта му към момента когато е предприел управлението на автобуса, още повече че е знаел че ще
превозва деца, а след това възрастни хора.
Като смегчаващо вината обстоятелство съдът отчита чистото съдебно минало
на подсъдимия и дадените обяснения.
Следва да се отчете и предприетата от него спасителна маневра, завиване в
крайпътните дървета, тъй като се установи, че ако автобуса продължил да се движи напред по пътното
платно с тази скорост, на неутрална предавка и с неизправни спирачки жертвите
са щели да бъдат стотици. По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия Д.
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства като го осъди на 13
години лишаване от свобода. На основание чл. 59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС определи наказанието да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тази насока не се уважи искането на прокурора и поверениците на частните
обвинители за определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, тъй като Д. е извършил деянието по непредпазливост и на осн.чл.59
ал.1 ЗИНЗС осъдените за такива деяния независимо от размера на наказанието се
настаняват в затворнически общежития от открит тип. Съгласно разпоредбата на чл.61 т.3 от закона
на осъдените които се настаняват в затворнически общежития от открит тип се
определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Тези
обстоятелства се определят по силата на закона и не зависят от степента на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Това са съображенията да се уважи същото искане на прокурора и
поверениците на частните обвинители и по отношение първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието на подс.С..
По отношение
на наказанието лишаване от свобода съдът не обсъди възможността за прилагане
разпоредбата на чл.66 НК в предвид размера на наложеното наказание над три години, което е и пречка за прилагане
на тази разпоредба.
Съдът наложи
на Д. и кумулативното наказание по чл.343г НК, като го лиши и от право да
управлява МПС за срок от 15 години, като съобрази срока на това наказание с
високата степен на обществена опасност на деянието и с личността на
подсъдимия. Съображения в тази насока са
изложени при определяне на основното наказание лишаване от свобода и е ненужно
да се преповтарят.
С така
наложените наказания в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието
визирани в чл.36 НК и преди всичко същото би въздействало превъзпитателно по отношение на Д. към спазване на законите между които и ЗДП и
предупредително за бъдещото му поведение.
С това наказание ще се осъществи и генералната превенция на наказанието
– да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото, предупреждавайки ги че нарушенията на закона се санкционират от
съда.
При горния
изход на делото съдът осъди подсъдимите поотделно да заплатят всички направени по делото
разноски както следва:
по 8445 лева по сметката на ОД на
МВР-Ямбол, по 1857 лева по сметката на ЯОС, Бюджет на съдебната власт, по 150
лева на Д.Е., по 300 лева на Г.Г., по 300 лева на С.Г., по 500 лева на К.Г., по
500 лева на Д.Г., по 750 лева на Г.И., по 870 лева на Д.Х. и Н.Х., по 150 лева
на Ж.М., по 150 лева на Т.М., по 150 лева на Р.М., по 150 лева на А.Т., по 150
лева на Д.А.Д., по 150 лева на Ж.Д., по 500 лева на М.Д. и Г.Д., по 400 лева на
Г.Д., по 500 лева на Д.Д.В., по 175 лева на Е.И., по 200 лева на Д.Д. и Д.М.,
по 250 лева на П.Д., И.И., Г.Г., Ж.Х. и М.Т..
Съдът постанови веществените доказателства – 2 банкноти по 2 лв. да се
отнемат в полза на Държавата, поради
неустановяване на собственика им, 3 бр.разпечатки за технически прегред на МПС
в пункт за ГТП № 943 и 3 бр. видеокасети да се съхраняват по делото до неговото
унищожаване, 2 бр. тахошайби, монета, клапан за изпускане на конденз, метални
частици от жълт метал, като вещи без стойност да се унищожат, СУМПС на Г.Д. и
СРМПС на автобус „Чавдар” да се върнат на притежателите им.
Причини за извършване на деянията и за двамата
подсъдими е грубото незачитане на установените правила за движение по пътищата,
и установените правила за осъществяване на правно регламентираната дейност
обществен превоз на пътници.
По
изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.