О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х състав,
в открито съдебно заседание на единадесети декември 2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ ПЕТКОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Я.К.
2. М.П.
при секретаря Соня Моллова и с участието на прокурора Елена
Попова, като се запозна с материалите по ЧНД № 2090/2019 г. по описа на РС-
Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Л.С.С., с
ЕГН- **********, с която се иска да се образува производство по реда на чл.306
ал.1 т.1 от НПК и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК да се
определи едно общо наказание по присъдите по НОХД № 2417/2014 г. на РС- Пловдив
и НОХД № 1116/2017 г. на РС- Пазарджик.
Молителят лично поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена.
Служебният защитник поддържа становище, че претенцията
е неоснователна и не следва да се уважава.
Представителят на Районна прокуратура Пазарджик
изразява аргументирано становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното
правно положение относно съдимостта на молителя Л.С.:
Той е осъждан общо пет пъти, както следва:
- По НОХД № 702/1981 г. по описа на РС- Пловдив с
влязла в сила на 02.11.1981 г. присъда за извършено престъпление по чл.252 ал.1
т.3 от НК, извършено през м. юли 1981 г., като му е наложено наказание 6 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от
три години.
- По НОХД № 366/1983 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, с присъда, влязла в сила на 18.11.1983 г. за извършено престъпление по
чл.195 ал.2 във вр. с ал.1 т.т.3, 4 и 5 от НК, като му е наложено наказание 5
години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно. Наказанието е
изтърпяно на 04.09.1984 г.
- По НОХД № 701/1999 г. по описа на Районен съд- Пловдив
с влязла в сила присъда на 08.02.2000 г. за извършено на 15.03.1999 г.
престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, като му
е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
- По НОХД № 2417/2014 г. по описа на РС- Пловдив с
влязла в сила на 20.11.2014 г. присъда, с която за извършено на 19.02.2012 г. престъпление
по чл.129 ал.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода ,
чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години.
- По НОХД № 1116/2017 г. по описа на РС- Пазарджик с
влязла в сила на 05.06.2018 г. присъда, с която му е наложено наказание една
година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК съдът
е постановил Л.С. да изтърпи отделно наказанието от 1 година ЛС по присъдата по
НОХД № 2417/2014 г. на ПлРС. Определен е строг режим на изтърпяване на
наказанието ЛС по последните две присъди.
Видно от справката за съдимост наказанието лишаване от
свобода по присъдата по НОХД № 2417/2014 г. на ПлРС е изтърпяно на 09.07.2019
г.
С оглед на всичко това е видно, че деянията, за които
е осъден Л.С. не са в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК, защото всяко от тях е извършено след като влиза в
сила съответната предходна присъда.
При това положение не са налице основанията за прилагане на разпоредбите на
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК и определяне на едно общо най-тежко
наказание. Още повече, че деянията по цитираните в молбата присъди по НОХД № 2417/2014
г. на РС- Пловдив и НОХД № 1116/2017 г. на РС- Пазарджик не са в условия на
съвкупност, заради което с присъдата по второто дело съдът е приложил
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК за осъждането по първото такова. По този начин
съдът се е произнесъл вече по въпроса дали могат да се групират деянията по посочените
две НОХД и като е намерил, че не са налице основания за това е постановил да се
търпят ефективно и отделно.
Макар да не е сезиран с молбата по отношение на първите три осъждания,
съдът намира за необходимо да отбележи и че липсват основания за кумулиране на
наказанията и по присъдите по НОХД № 702/1981 г., НОХД № 366/1983 г. и НОХД №
701/1999 г. и трите на РС- Пловдив. Видно от посоченото по-горе е, че деянието
по втората присъда е извършено след като първата вече е влязла в сила, а
деянието по третата, след като първите две са влезли в сила. При това положение
не са налице предпоставките за приложение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК.
Поради всичко изложено до тук молбата на Л.С.С. се
явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
По изложените до тук съображения и на основание чл.306
ал.1 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.С.С., с ЕГН- **********,
за групиране на наказанията по присъдите по НОХД № 2417/2014 г. на РС- Пловдив
и НОХД № 1116/2017 г. на РС- Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в
15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.