№ 41
гр. Ихтиман, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840101336 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба депозирана от ЗАД „Б.
В. И. Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“
№5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни директори срещу А. „П.
И.“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С., пл. „М.“ № 3 на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165.24
лв. – регресно вземане по застрахователна преписка № 470420202025138,
ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на
Софийския районен съд.
Претендира се присъждане на разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на застраховател
по сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“
на МПС, застрахователна полица № 4704200200002758/06.02.2020, със срок
на валидност от 08.02.2020 г. до 07.02.2021 г. на 26.06.2020 г. е изплатил на
ИЛ. ИВ. П., застрахован и водач на застрахования лек автомобил марка марка
„В.“, модел „В.“, с ДК № ********, обезщетение в размер на 165.24 лв.,
1
поради това, че на 05.06.2020 г., по пътя между с. Мирово и гр. Момин
проход, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с
ориентировъчни GPS координати 42.348289, 23.883006, в следствие на което
на МПС се нанасят материални щети – увредена дясна гума.
На ответника е изпратена регресна покана изх. Л № 05745/06.10.2020 г.
за възстановяване на заплатеното обезщетение по застрахователна преписка
№s 470420202025138 в размер на 165.24 лв., получена от длъжника на
09.10.2020 г, но не последвало изпълнение.
На тази база се претендира да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 165.24 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение по щета по застрахователна преписка № 470420202025138, ведно
със законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на Софийския районен
съд, както и сторените в производството разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
по основание е размер. Твърди се, е не са представени действащи към датата
на евентуалното ПТП – 06.06.2020 г. застраховка и общи условия за
застраховката. Непредставянето на общи условия , които са неразделна част
от застрахователната полица, предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, има
за последица недоказаност на иска. Оспорва се доказателствената стойност на
представения протокол за ПТП. Към исковата молба не е представен снимков
материал от застрахователя. Има неизяснени обстоятелства относно
механизма на ПТП и пътната обстановка (състояние на пътя, скорост на
движение, реакция на водача), с което по същество се правят твърдения за
съпричиняване. Оспорва се доказателствената стойност на доклад по щета от
13.08.2015 г. Липсват доказателства за причиняване на вреди на
застрахования. Не се доказва и да е покрит конкретният застрахователен риск.
Застрахователят не е изпълнил законовите си задължения да установи
фактическите обстоятелства около пътно-транспорното произшествие.
Представената застрахователна полица не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие. В исковата молба не се твърди
описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са
без връзка с виновното поведение на определен субект. Въз основа на
2
изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал безспорно наличие на
предпоставките за уважаване на предявените искове.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД.
За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с
увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото
/настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,
2. Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение
на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при
или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се
установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на
посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида
на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност,
настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди
на автомобила и размера на обезщетението.
3. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.
Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил
поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от
него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на
3
вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Ищецът провежда успешно доказване на иска.
Наличието на първата посочена по-горе материално-правна
предпоставка за уважаване на регресния иск се установява от приложената
застрахователна полица с 4704200200002758/06.02.2020 между
застрахователя-ищец и свид. И.П.. Въз основа на посочения документ може
да се направи извод, че е сключен застрахователен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ с обект на застрахователно покритие - лек
автомобил „В.“, модел „В.“, с ДК № ********. Покритието на застраховката е
пълно автокаско, в обхвата на който се включва покриване на щети,
причинени от ПТП.
През време на действие на договора - на 05.06.2020 г., застрахованият
автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило при движение по републиканската пътна мрежа по пътя между с.
Мирово и гр. Момин проход, изразяващо се в преминаване на МПС през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което била спукана предна дясна гума. За настъпване на пътно транспортното
произшествие водачът и собственик на автомобила, подал декларация за
настъпване на застрахователно събитие по застрахова „Каско“ до ищеца, в
която описал подробно механизма на събитието.
След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета №
470420202025138, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз
основа на които на собственика на увредения автомобил – свид. И.П. е
изплатена сума в размер на 165,24 лева с преводно нареждане за кредитен
превод от 26.06.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална
предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно
застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на
застрахователно обезщетение на същото/настъпване на суброгацията по чл.
410 КЗ
Доказва се и втората материалноправна предпоставка за уважаване на
иска.
В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП
4
са ангажирани показанията на свидетелят И.П., заявление за настъпване на
ПТП, декларация за застрахователно събитие, изслушана е и авто–техническа
експертиза. Свидетелят П. е управлявал увредения автомобил и има преки
впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като не може да се
приеме, че показанията му извращават обективната истина. Това е така
доколкото са логични, последователни и отлично хармонират с останалите
събрани по делото доказателства – декларация за настъпване на
застрахователно събитие и заявление за настъпване на ПТП. Кореспондират и
със заключението на вещото лице по СТЕ, както и изложеното от вещото
лице, при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване
изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.
Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и
безпристрастно изготвено. Ответникът не е ангажирал доказателства по
делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля
показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната
непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен
извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в
исковата молба начин. Липсват каквито и да е данни за друг механизъм за
увреждане, поради което развитие съображения от ответника са изцяло
хипотетични и неосновани данни и доказателства по делото. Показанията на
свид. П., заявлението за настъпване на ПТП и декларацията за
застрахователно събитие несъмнено установяват, че автомобилът е преминал
през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е
част от републиканската пътна мрежа.
Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не
покрива увреждането на гуми. Те са несъответни на покрития застрахователен
риск при клауза „Пълно каско“, видно от л. 6 от общите условия на договора.
Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на
подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил
правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление
за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане
безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с
5
ползването на правата по застрахователния договор.
Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на
някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на
които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск,
съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал
по делото.
Районният съд не споделя довода на ответника по иска, че поради липса
на протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав
на чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други
доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение,
вреди и причинно-следствена връзка. Освен това случаят не е сред
лимитативно изброените в чл. 125 ЗДвП хипотези, в които органите на МВР
са задължени да посетят мястото на произшествието, от което следва, че
липсва и законово основание за съставянето на протокол за ПТП. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 6, т. 4 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която предвижда, че не
се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Аргументи за липсата на нужда от протокол за ПТП могат да се черпят
и от съдебната практика, в която е установено, че обвързващата формална
доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не
освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с
други доказателства, включително чрез служебно назначаване на
специализирана авто-техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г.
по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Поради изложеното по-горе неоснователни са претенциите на ответника
6
за необходимост от изготвяне на ВД – снимки и то от длъжностно лице –
полицейски орган. В случая от една страна няма такова изискване, а от друга
страна е видно, че такива веществени доказателства са изготвени от лице с
неустановен автор, видно е също, че те напълно подкрепят твърденията на
ищеца и показанията на свидетеля очевидец за наличие на голяма дупка на
пътното платно.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по
реда на чл. 146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм,
както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Доказва се, че ответникът е имал задължение за ремонт и поддържане
на републиканската пътна мрежа, което не е изпълнил, , което се извежда от
нормите на чл. 3, ал. 2; чл. 8, ал. 2; чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 29;
чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
А. „П. И.“, които на основание чл. чл. 31 вр. чл. 29 ЗП осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.
167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено
задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, като част от
републиканската пътна мрежа, включително да отстрани процесното
препятствие по пътя. Дупката на пътното платно е препятствие на пътя по
смисъла на т. 37 § 6 ПЗР на ЗДвП. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действия или бездействия на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975
г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато
при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта
7
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50
ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че автомобилът попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което е реализирано ПТП по смисъла на т. 30 от § 6 ПЗР на ЗДвП – събитие,
възникнало в процеса на движение на превозното средство, предизвикало
повреда на пътното превозно средство – спукана задна дясна дума. Настъпило
е на пътен участък, който е стопанисван от ответника. Последният не е
изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 31 вр. чл. 29 ЗП вр. с чл. 167
ЗДвП своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението
си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в
движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за
сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за
отстраняване препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца
лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са
резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от
неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се
ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.
По изложените съображения районният съд счита, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на
служители на ответника.
Както беше посочено по делото се установи също така, че
застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 165.24
лв. – регресно вземане по застрахователна преписка № 470420202025138, а
увреждане на гумите е сред покритите застрахователни рискове, видно от
клауза „Пълно каско“ от общите условия, л. 6.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на
възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
8
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Размерът на вредите е безспорно доказан от заключението на приетата
по делото САТЕ, като дори е под средната пазарна цена от 227.08 лв. към
момента на увреждането, видно от заключението на САТЕ.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като
водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На
основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да
установи възраженията си по делото. В хода на процеса по делото не са
ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при ответника
автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния
резултат. От показанията на свидетеля П. се установява, че същият се
управлявал процесното МПС със скорост между 40 и 60 км в час.
Показанията му не са оборени от други доказателства. С оглед установените
пътни условия – движение по междуградски път, при разрешена скорост 90
км.ч., зад бус, който направил рязко маневра преминаване в насрещното
пътно платно, същият не е имал задължение и основание да съобразява, че е
възможно на пътното да има дълбока дупка, преминаването, през която да
доведе до унищожаване на гумата му. Не може да се очаква от водачите да
предвидят препядствие – дупка, след като същата не е сигнализирана. С оглед
задълженията за ответника, произтичащи от чл. 31 вр. чл. 29 ЗП вр. с чл. 167
ЗДвП, следва да се очаква, че държавните органи са добросъвестни и
изпълняват законовите си задължения за поддържане и обезопасяване на
пътищата. Не е легитимно очакването, че държавен орган не изпълнява
задълженията, на които е адресат, тъй като подобно състояние е нетърпимо в
правния ред, с оглед на което правните субекти не следва да съобразяват
поведението си с такъв вид очакване за недобросъвестност.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от
165.24 лв. – регресно вземане по застрахователна преписка №
470420202025138 по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с обект на
застрахователно покритие - лек автомобил „В.“, модел „В.“, с ДК №
9
********, за настъпило на 05.06.2020 г., по пътя между с. Мирово и гр.
Момин проход, застрахователно събитие – ПТП. Ето защо и доколкото не се
установи ответникът да е изпълнил това свое задължение за регресно
плащане, предявеният иск се явява изцяло основателен. Като законна
последица от уважаване на главния иск се явява и основателността на
претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.12.2020 г.
По разноските:
Ищецът ЗАД „Б. В. И. Г.“, доказва разноски в заповедното
производство в размер на 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ищецът доказва и направата на 325 лв. разноски в исковото
производство – 25 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за изготвяне на СТЕ.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на 300 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство. Твърдението за
заплащане на такова е недоказано, като в представения по делото договор за
правна помощ или друг документ липсва доказателства сумата да е изплатена
от ищеца.
Платеният и дължим размер на държавната такса в исковото
производство е 25 лв., като липсват доказателства и основание за заплащане
на държавна такса в размер на 75 лв., както е посочено в списъка за
разноските, вероятно последното се дължи на техническа грешка.
Сумата от 100 лв. – депозит за разпит на свидетели, е възстановена на
ищеца, поради което липсва основание ответникът да бъде осъден да заплати
същата.
Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, че А. „П. И.“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С., пл.
„М.“ № 3 ДЪЛЖИ на ЗАД „Б. В. И. Г.“ , ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление гр. С., ул. „П.“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
изпълнителни директори сумата от 165.24 лв. – регресно вземане по
застрахователна преписка № 470420202025138, ведно със законната лихва от
15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г.
по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С.,
пл. „М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „Б. В. И.
Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ №5,
представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни директори сумата от 325 лв. –
разноски по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА А. „П. И.“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С.,
пл. „М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „Б. В. И.
Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ №5,
представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни директори сумата от 325 лв. –
разноски по гр.д. № 1336/2021 г. на Районен съд - Ихтиман.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11