РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 835 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът С.Е.К.
твърди, че 25.03.2012 г., около 15.15 ч., в гр. София, на ул. „Т.К.“, в района
на кръстовището с ул. „*********“, при управление на лек автомобил „Мерцедес
1928“, с рег. № ********, Г.Т.Т., му причинил телесни увреди, като при
извършване на маневра „завиване на ляво“ в посока към бул. „Гоце Делчев“ отнел
предимство и се блъснал в насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха Тенере“, рег.
№ *******управляван от него. За пътнотранспортното произшествие Томанов бил
признат за виновен с решение от 27.12.2013 г. на СРС, НО, 109 с-в, н.а.х.д.№
10071/2012 г.
В исковата молба
се поддържа, че на ищеца са причинени следните увреждания: тежка, открита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия с раЗ.ъсно-контузна рана в
челно-теменната област на главата; многофрагментно счупване на челната кост и
кости на челния синус с раЗ.ъсване на твърдата мозъчна обвивка, контузия на
мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на гръдния
кош. Сочи се, че към датата на увреждането, за лекия автомобил,
причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската
отговорност“ със „З.К.Л.И.” АД, полица № 2231110350843,
валидна от 21.06.2011 г. до 20.06.2012 г.
Ищецът поддържа, че е закаран в болница непосредствено
след това, като е приведен в иЗ.уствена
кома, заради тежката травма на мозъка и няма спомени от болничния престой (от 25.03.2012 г. до 04.04.2012г. ). След изписването от болницата,
постъпил още на следващия ден отново в болница, тъй като вдигнал температура и
повръщал. През втория болничен престой (от 05.04.2012г. до 11.04.2012г.), получил за първи път двойно
виждане, като оттогава вижда разполовени образите с лявото око, като не вижда
средната част на обектите. След повторното изписване от болница останал на
легло още две седмици. След това за кратко време ползвал инвалидна количка и
патерици. Излага, че травмите причинявали силни и продължителни болки,
нарушение на съня и на съзнанието. Близките му непрекъснато го обгрижвали, тъй
като имал значително забавени реакции и залитал. И до сега продължава да приема
лекарства за травмата на мозъка. При последната операция през месец септември
2012 г. му била поставена титаниева мрежа на главата с 12 винта, за да срастне
със съединителната тъкан. През време на лечението си, ищецът претърпял операция
на 25.03.2102г. за отстраняване на костните фрагменти, лумбална пункция на нива
ЛЗ - Л4, както и операция на 24.09.2012 г. за поставяне на титаниева мрежа. Излага,
че по предявен частичен иск е приключило с влязло в сила решение, по гр.д. №
15590/2012г. на СГС, I ГО, 6 с-в, с което „З.Л.И." АД е осъдена да му заплати
сумата от 26 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени
телесни увреждания в резултат на ПТП от 25.03.2012г., ведно със законната
лихва, считано от 25.03.2012г. За разликата до пълния претендирай размер ищецът
предявява настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника,
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 174 000 лв., представляващи разликата между
уважения частичен иск в размер на 26 000 лв. до пълния претендирай размер
от общо дължими 200 000лв., представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на
деликта - 25.03.2012 г. до окончателното плащане, както и всички разноски по
делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“АД оспорва исковете по основание и
размер, като поддържа, че определеното и изплатено обезщетение в размер на 26 000 лв. по
частичния иск, изцяло репарира търпените неимуществени вреди, като към
настоящия момент възстановителния период на пострадалия е приключил и е
настъпило пълно и окончателно възстановяване от търпените травми. Излага, че
размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговаря на
действителните преди, съгласно т. 8 от ППВС 4/1968 г. Отделно от това прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалият е имал възможност да
съобрази движението си със завиващия томарен автомобил „мерцедес 1928“ и се е
движил с превишена скорост – 50 км., вместо разрешената скорост от 30 км.
Претендира разноски по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. С влязло в сила решение от
03.07.2014 г., постановено по гр.д. № 15590/2012 г. на СГС, І ГО, 6 с-в, е
осъдено ЗК „Л.И.“ да заплати на С.Е.К., по предявения частичен иск по чл. 226 КЗ (изцяло е уважен иска), сумата от 26 000
лв., обезщетение за причинени телесни увреждания от процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от 25.03.2012 г.
С влязло в сила решение от 27.12.2013 г.
на СРС, НО, 109 с-в по НАХД № 10071/2012г. Г.Т.Т. е признат за виновен в това,
че на 25.03.2012 г., при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1928” с per. № ********, нарушил правилата за
движение - чл. 50, ал. 1 от 3ДвП и чл. 45, ал. 2 от ЗДвП, като неправомерно
навлязъл в кръстовището с маневра ляв завой при наличие на знак „Б1” от ППЗДвП,
без да намали скоростта или да спре и да пропусне движещия се мотоциклет марка
„Ямаха”, модел „Тенере" с per. № *******и по непредпазливост причинил на водача му С.Е.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в тежка, открита черепно-мозъчна травма и контузия с
разкъсно-контузна рана в челно теменна област на главата и многофрагментно
счупване на челната кост и кости на челния синус с разкъсване на твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, която представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота
и нараняване, проникващо в черепната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, като на основание чл.
78аНК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба
от 1 000 лв. и лишаване от право на управление на моторно преводно
средство за срок от шест месеца.
Свидетелката
Еленка Темелакиева Керинова (майка на ищеца), дава
сведения че С. след катастрофата е бил
първите пет дни в реанимация, в изкуствена кова, като е изписан от
неврохирургията на 9-тия ден, не е могъл да се обслужва сам и се е нуждаел от
грижи. Около 2 месеца след това са започнали бавно да го вдигат, да става, да
се движи. Към момента не е възстановен напълно, налице е отрицателна промяна в
характера му, като е станал избухлив и нервен, тежко се работи с него.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към 25.03.2012
г.
От
представените по делото констативен протокол, протокол за оглед и от
заключението на автотехническата експертиза се установява следния механизъм на
произшествието:
На 25.03.2012 г. около 15.15 часа в гр. София по ул. „Т.К.” в посока от
бул. „България” към ул. „Луи Айер” се движи товарен автомобил „Мерцедес 1928” с
per. № ********,
управляван от Г.Т.. Времето е в светлата част на денонощието , слънчево и сухо
с нормална видимост. Пътното платно е двупосочно, с по една лента за движение
във всяка посока, разделени помежду си с непрекъсната единична линия М1 с обща
ширина 10,5 метра. Товарният автомобил приближава района на Т- образно
кръстовище с ул. „*********”. Към момента на ПТП поради ремонтни дейности по
ул. „*********”, същата е била затворена за движение на ППС, а в района на
кръстовището е била създадена временна организация на движението при неработеща
светофарна уредба и регулирано с пътни знаци: пътен знак Б1 и табела Т13,
поставени на метален стълб непосредствено преди кръстовището вдясно от пътното
платно на ул. „Т.К.” за посоката на движение на товарния автомобил, като на 25
метра преди кръстовището има поставена и табела В2, указваща, че ул. „*********”
е затворена за движение и в обратна посока непосредствено преди кръстовището
пътен знак БЗ и табела Т13 поставени на метален стълб и на около 30 метра преди
кръстовището са поставени пътни знаци В27 и В26, ограничаващ скоростта на
движение до 30 км/час. Непосредствено преди кръстовището лентите за движение в
посоката на товарния автомобил стават две - дясна, с ширина 3,5 метра за
движение направо и лява, с ширина 3,0 метра за завиване наляво по ул. „*********”,
като лентата за движение в обратната посока е с ширина 4,0 метра. Съгласно
заключението, водачът на товарния автомобил се престроява в лявата лента с цел
извършването на ляв завой. В същото време в обратната посока по ул. „Т.К.” с
предимство към кръстовището се движат лек автомобил и вдясно от него
мотоциклет. Водачът на товарния автомобил ги възприема, но преценява, че ще
премине преди тях и навлиза в кръстовището, като отнема предимството им.
Водачът на лекия автомобил го отклонява наляво, като преминава покрай товарния
автомобил. Мотоциклетистът не успява да предприеме действия за да избегне
възникването на ПТП. Последва удар на мотоциклета с предната му част в областта
на предната дясна врата и гума на камиона, следствие на който мотоциклетът и
мотоциклетистът падат на една страна в лявата пътна лента и приплъзвайки се
напред и вляво се установяват в покой на мястото, посочено в огледния протокол.
Според вещото лице, съгласно данните вписани в
протокола за оглед на местопроизшествието към момента на настъпване на ПТП в
района на Т-образното кръстовище на ул. „Т.К.” с ул. „*********” за движещите
се в посока от ул. „Луи Айер” към кръстовището МПС на около 30 метра преди него
има поставен знак В26 , ограничаващ скоростта им на движение до 30 км/час за
преминаване през кръстовището. Знак В26 е бил поставен поради ремонта на
пътното платно на ул. ’’*********” в близост до кръстовището и в съответствие с
временната организация на движението, която е била въведена по това време. След извършени
изчисления, скоростта на движение на т.а. „Мерцедес 1928” към момента на удара
е около 12,5 км/ч. Скоростта на
движение на мотоциклет „Ямаха Тенере“ към момент на удара е около 50 км/ч. Опасната
зона за спиране на мотоциклет „Ямаха Тенере” при конкретните пътни условия и
обстановка и скорост на движение 50 км/час е около 32 м. От техническа гледна точка това
означава, че в момента , в който е възникнала опасността от настъпване на ПТП за водача на мотоциклет „Ямаха
Тенере” ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране при движение с 50 км/час. Опасната зона за спиране на мотоциклет „Ямаха Тенере” при конкретните
пътни условия и обстановка и скорост на движение с разрешената скорост от 30
км/час е около 16 м., което от техническа гледна точка означава, че в момента ,
в който е възникнала
опасността от настъпване на ПТП за водача на мотоциклет „Ямаха Тенере” ударът е
бил предотвратим чрез аварийно спиране при движение с 30 км/час.
Свидетелят Б.И.К., очевидец на пътнотранспортното произшествие заявява че
си спомня за произшествието. Сочи, че мотоциклетът се е движел по бул. „Т.К.“
посока към бул. „България“, като си спомня че тогава ул. „*********“ се е
ремонтирала. От ул. „*********“ е излязъл товарен камион с маневра и директно е
пресякъл пътя на мотоциклета. Излага, че мотоциклетът се е движел с не повече
от 40 км/ч.
При така
установеното с оглед чл. 300 ГПК(както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК), съдът приема, че е налице фактическия състав
на чл. 226 КЗ (отм.) и е налице деликт, осъществен от Г.Т.Т., в резултат на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените му увреди, като спорен по делото е размера на обезщетението.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещо лице -
неврохирург, при
процесното произшествие, С.К. е получил следните травматични увреждания: открита
и проникваща черепномозъчна травма; импресионно-депресионна полифрагментна
фрактура на челната кост; фрактура на черепната основа в областта на предна
черепна ямка; фрактура на левия максиларен синус е кръвоизлив; фрактура на
слепоочната кост вляво; контузия на мозъка средна степен; травматичен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; контузия на главата. разкъсно-контузна
рана в челната област на главата; контузия на гръдния кош.
Съгласно заключението черепномозъчната травма е открита и
проникваща, с изтичане от раната на увредено
мозъчно вещество, което е наложило извършване на спешна и
животоспасяваща оперативна интервенция - премахване на костните фрагменти вляво челно, като фрактурната линия
е проследена към сфеноидалната кост, като в с.з. вещото лице сочи, че са налице
фронтобазални фрактури, които представляват много тежки увреждани. Вследствие
на получената черепноомозъчна травма и проведените в пряка
връзка с нея оперативни интервенции и хирургични манипулации ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания за срок от три месеца, значителни до 6 месеца и
продължаващи в лека степен до момент - основно в резултат на развилите се
усложнения.
Към
момента при пострадалия са установени, с
клинични прегледи и обективни изследвания, трайни
и необратими увреждания на мозъчното вещество в областта на левия челен
голямомозъчен дял; костен дефект
на свода на черепа в челната област, покрит с метална мрежа; посттравматичен органичен мозъчен
синдром; пълна липса на обоняние в резултат на
фрактурата на предна черепна ямка и травмено увреждане на обонятелните нерви
двустранно, което има дефинитивен характер; нарушено
зрение за лявото око; остатъчен
белег в челната лицева област на главата и нарушена анатомична форма на челната кост. Според вещото лице, пълно
анатомично и функционално възстановяване при ищеца е невъзможно, като напротив,
реално приемливо е прогресивно развитие на психоорганичния
синдром, утежняване на посттравмената енцефалопатия с развитие на мозъчен
арахноидит, хидроцефалия, посттравматична епилепсия.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице
офтамолог, след преглед, се установява, че в момента състояние на
лявото око е следното: предния очен сегмент е без патологични промени, от
очното дъно папилата на зрителния нерв е с вторична атрофия темпорално,
следствие черепно - мозъчната травма от катастрофата претърпяна от ищеца през
2012 г. При бъдещ натиск, упражняван
върху зрителния нерв в резултат на промени в мозъчната структура атрофията може да се задълбочи и зрението
отново да се влоши и да се разширят секторните периметрични промени в
периферното зрително поле. От направеното изследване на зрително поле, се установява трайно отпадане на зони от
зрителното поле горе назално и горе темпорално, което пак е свързано с черепно
- мозъчната травма, което остава трайно. В настоящия момент централното зрение
с малка астигматична корекция е напълно възстановено, но има задълбочаване на
дефектите в периферното зрително поле.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Касателно
възражението за съпричиняване, съдът приема, че доказателства, ищецът се е
движил със скорост над разрешената – а именно с 50 км./ч, като в тази връзка
съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза, с което е
допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като не е бил в състояние да
спре аварийно при тази скорост, като определя процента на 1/6, доколкото
водачът на товарният автомобил е отнел предимството му и не го е пропуснал.
Съдът
взе предвид тежките травматични увреждания на ищеца (необратими увреждания на
мозъчното вещество в областта на левия челен голямомозъчен дял; костен дефект на свода на черепа в
челната област; посттравматичен
органичен мозъчен синдром; пълна
липса на обоняние, което има дефинитивен характер; нарушено
зрение за лявото око; остатъчен
белег в челната лицева област на главата и нарушена анатомична форма на челната кост), съобразно
заключенията на медицинските експертизи, както и трайния
им характер и възрастта на ищеца – 47 г., както икономическите условия в
страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер 90 000 лв.
След
отчитане на съпричиняването (1/6) и изплатената сума в размер на 26 000
лв., съдът намира че дължимия
размер е 49 000 лв., като над тази
сума, до пълния предявен размер от 174 000 лв. , искът следва да бъде
отхвърлен. С
оглед гореизложеното относно размера на справедливото обезщетение, предявенния
иск следва да бъде уважен в размер на 49 000 лв., като на основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 25.03.2012
г.
При този
изход на спора на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за адвокат и депозит
за свидетел в размер на общо 1 671.07 лв., като съдът намира възражението
за прекомерност за неоснователно, с оглед сложността на делото и
обстоятелството, че са проведени пет съдебни заседания, в които са извършвани
процесуални действия по събиране на доказателства.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за автотехническа експертиза в размер на 71.84 лв., както и юрисконсултстко
възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 960 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
174.60 лв., разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на С.Е.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. И.Й.,***, офис 4, сумата от 49
000 лв. (четиридесет и девет хиляди лева), ведно
със законната лихва от датата на деликта - 25.03.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди - травматични увреждания, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 25.03.2012 г. около 15.15 ч., в
гр. София в района на кръстовището на ул. „Т.К.” и ул. „*********“, по вина на
шофьора Г.Т.Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление товарен автомобил
„Мерцедес 1928” с per. № ********, към посочената
дата е застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 174 000 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *********, да заплати на С.Е.К., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Й.,***, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 671.07 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
свидетел.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1
960 лв., представляваща държавна такса по делото и 174.60 лв., разноски за експертизи.
ОСЪЖДА С.Е.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 във, вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете, сумата от 71.84 лв.
разноски за автотехническа експертиза и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: