№ 540
гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630101699 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Е
Мс“ ЕООД срещу С. К. В. за вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 80273/2013 г. на РС - Монтана, както следва:
иск с правно основае чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 от
Търговски я закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане в размер
на 8058,51 лева - непогасена главница по Договор за текущо потребление
от 09.02.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл.410 ГПК - 19.03.2013 г., до окончателното плащане,
както и за сумата в размер на 60 лева – заемни такси.
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2
ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 665,93 лева –
договорна лихва, начислена за периода 15.07.2012 г. до 18.03.2013 г.
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване
съществуване на вземане в размер на 112,98 лева – обезщетени за забава
за периода 15.07.2012 г. до 18.03.2013 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния
договор и е изпаднал в просрочие, поради което договорът за кредит бил
обявен за предсрочно изискуем, а сумите по него се дължат от ответника.
Обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове за
вземанията с проведено заповедно производство и издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника, като последният е подал възражение и
дадени указания на заявителя по чл.415 ГПК. Представя доказателства и
прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
1
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва претенцията, като
неоснователна и недопустима. Не е уведомяван за извършената цесия. Прави
възражение за давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното от фактическа страна:
На 09.02.2011 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С. К. В. е сключен Договор
за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът „Банка ДСК“
ЕАД е отпуснала на ответника потребителски кредит за сумата от 10 000 лева.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 10
000 лв., който последният се е съгласил да върне при следните параметри и
условия: фиксиран годишен лихвен процент – 12,45%, , годишен процент на
разходите – 14,30 %, брой месечни вноски - 72, всяка от които на стойност 199
лева.
Договорът за кредит е обезпечение с договор за залог върху вземания от
09.02.2011 г., като са предмет на обезпечението е трудовото възнаграждение,
което получава длъжника по банкова сметка при „Банка ДСК“ ЕАД.
С писмо от 24.09.2024 г. Банка ДСК“ ЕАД е предствила по делото
Договр за цесия от 28.09.2018 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, процесното вземане, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2011 г.
С договор за цесия от 28.09.2018 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД е прехвърлило на „Е МС“ ЕАД, процесното вземане, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2011 г. Представено е
пълномощно от цедента, с кеото е упълномощен цесионера да уведоми
длъжника за процесната цесия.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно
-счетоводната експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена на
11.02.2011 г. За периода от 11.02.2011 г. е погасил 1 941,49 лева – главница,
1673,41 леав – лихва и 305,50 лева – лихва за просрочие. Размерът на
дължимото и изискуемо вземане на кредитора към датата на подаване на
заявлението е в размер на 8058,51 лева – непогасена главница, 665,93 лева –
просрочена договорна лихва и 112,98 лева – наказателна лихва.
РС - Монтана, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Основателността на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД предпоставя
установяването на следните предпоставки: 1) възникването на облигационно
отношение между и ответника по договор за потребителски кредит, по силата
на което банката му е предоставила сумата по кредита, като за ответника е
възникнало задължението за връщане на главницата заедно с
възнаградителната лихва на уговорените падежи; 2) настъпване на
2
изискуемостта на вземанията; 3) размерът на вземанията, 4) договор за цесия,
сключен между “ОТП ФАКТОРИНГ” ЕАД(в качеството на цедент) и „Е Мс”
ЕООД (в качеството на цесионер), по силата на който „Е Мс” ЕООД е
придобило посочените по-горе вземания на банката срещу ответника; 5)
съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента - „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Предявените искове по чл. 422 от ГПК от цесионера, макар същия да не
е банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, са допустими. Настоящият въззивен
състав споделя изцяло извода в тази насока, изложен в определение № 501 от
16.12.2020 г. по т. д. № 2275/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, сочещ, в
съответствие с решението по т. 10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че с
при частно правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК, легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК освен цедента, е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1/4 понастоящем/ от ГПК. Това
разрешение е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане
на банка, тъй като нито в мотивите, нито в диспозитива на горепосоченото ТР
са посочени изключения, свързани с активната процесуалноправна
легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет
на издадена в полза на банката /цедент/ заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2
от ГПК, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване
на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на иска по чл. 422 от ГПК. Не
може да се приемат като довод за обратното становище разясненията в т. 4г на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до хипотезата на настъпило,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, частно правоприемство от кредитор, притежаващ
особено предвидено в закона качество, в полза на лице, което не притежава
такова качество, /възможността цесионерът да е заявител в тази хипотеза би
довело до заобикаляне на закона/, но не и до хипотезата на настъпване на
такова правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение /заповедта е
издадена в полза на притежаващия особеното качество кредитор и
последващото цедиране на вземането не заличава правните последици на
издадената заповед за изпълнение/. – по идентичен казус Определение №
50347 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 996/2022 г., II т. о., ТК.
Налице е активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от
договора за прехвърляне на вземания. Цесията е проявила своето действие
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването
на приложеното към исковата молба уведомление респ. с доказателствата по
делото, което е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при решаването на
делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Налице е и изрично упълномощаване на
цесионера от страна на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата
на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
3
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Връчване на уведомлението за
цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има
действие спрямо длъжника /решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело №
362/2015 г. на ВКС, II т.о./.
От представения по делото договор за кредит се установява, че ответникът в
качеството му на кредитополучател е получил в заем от кредитора “ОТП
ФАКТОРИНГ” ЕАД в размер на 1 000 лв. Усвояването на сумата се
установява от приетата по делото счетоводна експертиза и въз основа на
извършените от ответника погашения по кредита. Следователно за ответника
е възникнало задължение да върне падежиралите по договора вноски за
главница и възнаградителна лихва, съгласно приложения към него
погасителен план.
Заявените претенции не са погасени по давност, както счита ответникът,
тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.03.2013 г. не е изтекла нито общата 5 годишна давност по
отношение на претендираната в исковото производство част от главницата по
кредита, нито специалната 3 годишна давност по отношение на акцесорните
претенции.
Съгласно чл. 116, букви "б" и "в" от ЗЗД давността се прекъсва както с
предприемане на действия за принудително изпълнение, така и с предявяване
на иск. При обичайната последователност на действията на кредитора
давността първо се прекъсва с предявяване на иска, не тече в хода на делото и
от влизане в сила на съдебното решение, установяващо вземането, започва да
тече нова давност /чл. 117 от ЗЗД/. Тази нова давност се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Предвидената в сега
действащия ГПК възможност да се предприеме принудително изпълнение въз
основа на заповед за незабавно изпълнение, когато исковият процес за
установяване на вземането все още не е приключил с влязло в сила решение,
не означава, че давността тече в хода на процеса. Напротив - съгласно чл. 115,
буква "ж" от ЗЗД давността спира да тече. - Определение № 796 от 29.11.2016
г. на ВКС по гр. д. № 60138/2016 г., III г. о., ГК
Предвид изложеното и с оглед установените от експертизата размери на
непогасените задължения за процесния период, искът за главница следва да
бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, и до пълния предявен размер от
665,93 лв. за възнаградителна лихва следва да бъде уважен в цялост, както и
дължмостта на заемните такси по приложение Такса по кредити текущо
потребление.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, както следва:
4
в исковото производство сумата от 869,54 лева, от които 550 лева –
депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и
219,54 лева – държавна такса
в заповедното производство сумата от 584,87 лева, от които 406,92 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 177,95 лева – държавна такса,
или разноски в общ размер на 1454,41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.430, ал.1 от Търговски я закон (ТЗ), във вр. чл. 99 ЗЗД, че С. К. В., ЕГН
********** дължи на „Е Мс” ЕООД, ЕИК ******* следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 80273/2013 г. на РС - Монтана, а
именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ – сумата
8058,51 лева - главница по Договор за текущо потребление от 09.02.2011
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по
чл.410 ГПК - 19.03.2013 г., до окончателното плащане, както и за сумата в
размер на 60 лева – заемни такси.
на основание чл. 422, ал.11 вр.чл.415, ал. ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата
665,93 лева – договорна лихва, начислена за периода 15.07.2012 г. до
18.03.2013 г.
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на
вземане в размер на 112,98 лева – обезщетени за забава за периода
15.07.2012 г. до 18.03.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. К. В., ЕГН **********, да
заплати на „Е Мс” ЕООД, ЕИК *******, сумата от 1454,41 лева – разноски, от
които в исковото производство сумата от 869,54 лева, от които 550 лева –
депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 219,54
лева – държавна такса, в заповедното производство сумата от 584,87 лева, от
които 406,92 лева – юрисконсултско възнаграждение и 177,95 лева – държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6