ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1606 14.10.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХХІІІ Наказателен състав
На четиринадесети октомври Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията
ЧН дело
номер 6154 по описа за 2019
година
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал.5 от НПК.
Районна прокуратура-град Пловдив с
Постановление от 17.09.2019година е прекратила наказателното производство по
дознание № 127/2017год. по описа на „ИП“ ОДМВР – гр. Пловдив, образувано за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Срещу Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е подадена жалба от И.И.И.. Същият
счита, че така издаденото Постановление за прекратяване на наказателното
производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се
върне с указания за задължителното прилагане на закона.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото и след преценка на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
продадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, а разгледана по същество е
основателна.
Досъдебното производство е
образувано за това, че през м. декември 2008 г. в гр. Пловдив, с цел да бъде
набавена имотна облага, е възбудено у И.И. *** заблуждение и с това му е
причинена имотна вреда в размер на 1200 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК.
В хода на разследването било
установено следното :
Досъдебното производство е било
образувано след извършена проверка във връзка с изпратен сигнал до РП-Пловдив
от Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика
при Народното събрание на Р. България. Сигналът е бил подаден от И.И. *** за
това, че при приемане на баща му И. З И. по спешност на 08.12.2008г. в Клиника
по инванзивна кардиология при УМБАЛ „Св. Георги“ са го накарали да заплати
сумата от 1200 лв. за лечение. Сумата била заплатена от сина — И.И. и съпругата-
А И при изписването на пациента И. З. И. на 09.12.2008г., като след скандал им
били издадени бележка от касов апарат за сумата от 1200 лв. и бележка, която
„да минава за фактура с № 24863." Тъжителят посочва в сигнала, че при
направено запитване до РЗОК - гр. Пловдив относно извършеното лечение на
пациента И. З. И., бил получен отговор, от който се установявало, че лечението
било заплатено от НЗОК по КП№ 45, като при извършеното лечение не бил поставян
коронарен стент, „за какъвто им били отмъкнати парите чрез измама". В
сигнала до НС, подаден от И.И. - син е посочено, че са били предприети действия
от А.И. /вдовица на пациента И. З. И. / да й бъде върната сумата от 1200 лв.,
като е бил подаден сигнал до управителя на УМБАЛ „Св. Георги" с искане за
връщане на сумата, а също така е било заведено гр. дело №19965/2013 г. по описа
на ПРС 4-ти гр. състав на основание чл. 49 от ЗЗД. При извършеното разследване
е установено, че И. З. И. е бил лекуван в УМБАЛ „Св. Георги" гр. Пловдив
няколко пъти през периода 2004-2008 г. в клиниките по Кардиология и Инвазивна
кардиология. Сигналът, подаден от И.И. -син се отнася за извършено лечение на И.
З. И. в клиника по Инвазивна кардиология през периода 08.12.2008 г.- 09.12.2008
г.
И. З. И. ЕГН ********** е починал
на 06.02.2012 г.-акт за смърт №153/06.02.2012 г.
От разпита на лекуващия лекар -
свид. М, се установява, че пациентът „ бил приет на 08.12.2008 г. в „Клиника по
инвазивна кардиология", където му бил поставен дилатиращ балонен катетър,
освобождаващ лекарство - цитостатик, което , възпрапятства растежа на клетки,
запушващи артерията, в която при предишно лечение е бил поставен коронарен
стент. Според показанията на свидетеля М., през октомври 2008 г. пациентът И. З.
И. е бил приет в клиника по „Кардиология" при УМБАЛ „Св. Георги" за
провеждане на лечение. На 26.10.2008 г. е изписан от „Клиника по
кардиология" и на 27.10.2008 г. е бил приет в „Клиника по инвазивна
кардиология" в УМБАЛ, където било извършено изследване и инвазивна оценка
на коронарните артерии. Установени били стеснения на артерии и същите били
третирани с коронарна интервенция /с обикновени балонни катетри/. Обсъдени били
възможности за продължаване на лечението, като тогава бил направен избор за
бъдещо лечение с прилагане на нов метод на лечение , при който се поставя
лекарство-освобождаващ балонен катетър. Тъй като това бил нов метод на лечение,
по онова време НЗОК не извършвала заплащане на консумативите, а същите се
заплащали от пациента. Според показанията на свид. М., на 08.12.2008 г.
пациентът бил приет планово в „Клиниката по инвазивна кардиология", където
му е поставен лекарство-освобождаващ балонен катетър, за който той е заплатил
сумата от 1200 лв.
Според близките - синът и
вдовицата на И. З. И., последният е бил приет по спешност на 08 декември 2008
г. в „Клиниката по инвазивна кардиология“ при УМБАЛ, откъдето се обадил на
близките му, че трябва да съберат 1200 лв. за плащане на лечението му. На
09.12.2008г. близките му заплатили при изписването му сумата от 1200 лв., за
което им били издадени квитанция и касови бележка за същата сума. Близките
посочват, че не им е известно при предишни хоспитализации да е било обсъждано
предстоящо лечение с поставяне на лекарство-освобождаващ катетър.
От разпита на свид. П Д- бивша
касиерка на УМБАЛ „Св. Георги“, се установява, че квитанцията за плащане на
сумата от 1200 лв. е попълнена и подписана от нея. Свидетелката твърди, че
сумата е била платена в касата на болницата за консуматив, използван от
„Клиниката по инвазивна кардиология“.
От приложения препис на съдебно
решение № 967/28.03.2017 г. по гр. дело № 19965/2013 г. по описа на ПРС IV гр.
състав е видно, че по същото дело е била изготвена съдебно-счетоводна
експертиза /заключение от 09.09.2014г./, от което се установява, че сумата от
1200 лв., платена с квитанция № 24863/09.12.2008 г. и фискален касов бон
№159/09.12.2008 г. се явява доплащане за консумативи и че същата е осчетоводена
в УМБАЛ „Свети Георги“.
Направено е запитване до НЗОК с
приложено копие от епикризата за извършеното лечение на И. З. И. в Клиниката по
инвазивна кардиология през периода 08-09.12.2008 г., като е поставен въпросът
дали към м. декември 2008 г. НЗОК е заплащала лечението и консумативите,
отразени в приложената епикриза.
Получен е отговор
изх.№24-00-12/13.04.2018 г., подписан от Директора на РЗОК гр. Пловдив, от
който се установява, че И. З. И. е бил хоспитализиран на 08.12.2008 г. и
дехоспитализиран на 09.12.2008 г. в УМБАЛ „Св. Георги" по клинична пътека
№ 45 - интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации
при сърдечно-съдови заболявания - ИЗ №70143/2008 г. Лечението е било заплатено
по КП №45 /3518 лв./, като не е извършено заплащане на консуматива - посоченият
в епикризата лекарство-освобождаващ балонен катетър не е заплатен от НЗОК.
Според Националния Рамков договор за 2008 г., Приложение №17 към Решение
№РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, консумативи, сред които и посочения
консуматив /лекарство-освобождаващ балонен катетър, не спада към консумативите,
които тогава са заплащани от НЗОК.
За нуждите на разследването е
назначена СМЕ, възложена на специалист-кардиолог от Медицински институт на МВР
гр. София, като бяха поставени въпроси относно това какво лечение е било
проведено на пациента И. З. И. ЕГН ********** в клиниката по инвазивна
кардиология при УМБАЛ „Свети Георги" гр. Пловдив. При хоспитализирането му
на 08.12.2008 г., пациентът планово ли е бил приет или по спешност и в
зависимост от това кой е следвало да поеме разходите за проведеното лечение?
Проведеното лечение с използването на балонен катетър,освобождаващ цитостатик,
било ли е заплащано към онзи период 08-09.12.2008 г. от НЗОК или същото е било
за сметка на пациента? Какви документи, удостоверяващи информираността и
съгласието на пациента за заплащане на проведеното лечение, е следвало да бъдат
изготвени ?
За осигуряване на необходимите
документи, въз основа на които вещото лице да изготви заключението на
поставените въпроси, са направени запитвания и искане за предоставяне на
съответните документи до „Бърза помощ", УМБАЛ J „Свети Георги" и
НЗОК.
На направеното запитване до
„Бърза помощ" относно това дали пациентът И. З. И. е бил приет по спешност
на 08.12.2008 г. е получен отговор, от който е видно, че за този период не е
запазена съответната документация.
Няколко пъти са отправени и
писмени искания до УМБАЛ „Св. Георги" за предоставяне на ИЗ за извършеното
лечение на И. З. И. на 8-9.12.2008 г., като такава не е предоставена. От писмо
№3057/30.05.2018 г. , подписано от завеждащ Централен архив при УМБАЛ „Св.
Георги" е видно, че въпросното ИЗ не е намерено в архива, а там се
съхранява само епикризата за проведено лечение през периода 8-9.12.2008 г.
От УМБАЛ „Св. Георги" са
предоставени копие от ИЗ №10551 от.08.01.2004 г.-14.01.2004 г. и И3№59348 от
19.10.2008 г. до 26.10.2008 г., двете издадени от Клиниката по кардиология в
УМБАЛ „Св. Георги" и два броя ИЗ, издадени от Клиниката по инванзивна
кардиология, както следва : ИЗ №59785 от 12.05.2004 до 13.05.2004 г. и ИЗ
№60358 от 19.05.2004 г. до 21.05.2004 г. Освен описаните по-горе ИЗ, са предоставени
копие от квитанция №24863/09.12.2008 г., копие от фискален бон от 09.12.2008 г.
за сумата от 1200 лв., копие от епикриза за лечението на И. З. И. в клиника по
инвазивна кардиология за периода 08.12.2008 г. -09.12.2008 г., декларация от И.
З. И. от 08.12.2008 г. за доплащане на сумата от 1200 лв. за поставяне на
лекарство - освобождаващ балон, модел ELUTAX.
На направеното искане до УМБАЛ за
предоставяне на копие от разходния протокол, с който лечебното заведение
предоставя на лекуващия лекар медицинския консуматив - лекарство-освобождаващ
балонен катетър, е получен отговор, че такъв не може да бъде предоставен, тъй
като към 09.12.2008 г. не е функционирала единна интегрирана информационна
система. ^
От заключението на изготвената
СМЕ е видно, че съгласно епикризата за
извършеното лечение в Клиника по инвазивна кардиология през периода 8-9.12.2008
г. и описания катетеризационен протокол
№**********, е извършена дилатация с лекарство-освобождаващ балонен катетър.
Вещото лице посочва, че поради невъзможно съпоставяне на данните от базисната
документация - история на заболяването, която не е намерена в архива и въз
основа на която е изготвена, епикризата, не може категорично да се потвърди
осъществената процедура - дилатация с лекарство-освобождаващ балонен
катетър. По отношение на това дали
пациентът е бил приет планово или по спешност, вещото лице също не може да даде
еднопосочен отговор на база на наличните документи. Според епикризата, пациентът е приет планово,
а според показанията на близките му е приет по спешност. Документацията на
Бърза помощ за въпросния период не е запазена, ИЗ не се съхранява в архива на
болницата.
С писмо от 21.03.2019г. от Служба
Архив - PC Пловдив, по делото са приложени заверени копия от документи,
приложени по гр. д. № 19965/2013г. по описа на ПРС, IV гр. с. относно
проведеното лечение в Клиника по инвазивна кардиология през периода 8-9.12.2008
г.
По отношение заплащането на
лечението от НЗОК е установено, че съгласно посоченото в епикризата лечение,
същото е заплатено от НЗОК по КП №45, като посоченият консуматив -
лекарство-освобождаващ балонен катетър не е бил. заплатен, тъй като по това
време разходите за този консуматив не са заплащани от НЗОК. От 01.07.2014г.
въпросният консуматив се заплаща от НЗОК по 770 лв. Въпреки направените
запитвания до фирми, доставящи към момента подобни консумативи, не може да се
установи точната цена на консуматива към 09.12.2008г.
При така изложените обстоятелства наблюдаващият разследването прокурор е направил извода, че липсва извършено престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, тъй като липсва част от обективния му състав – не е възможно да се установи стойността на балонния катетър, заплатен от семейството на починалия. Освен това счита, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза – за лице, което да не е имало намерение да изпълни договорните си задължения. Не на последно място счита, че е изтекла предвидената в НК давност за наказателнопреследване.
Съдът, като прецени изложените в
прокурорския акт изводи, намира същите за обосновани, законосъобразни, почиващи
на доказателствата по делото и представляващи правилно приложение на
материалния закон.
В тази връзка следва да се посочи, че изцяло
се споделят доводите, изложени в Постановлението относно наличието или не на
съставомерно деяние по горецитираната правна квалификация от обективна страна. По отношение на това обстоятелство следва
наистина да се възприеме становището, че за да бъде съставомерно
деянието е необходимо определено наказателно отговорно лице да не изпълни и да не е имало намерение да изпълни поето
задължение – в конкретния случай поставяне на „стент“ на починалия И.И. и с това да си
набави имотна облрага, която не му се следва. Напълно законосъобразни са доводите в Постановлението относно начина
на изчисляване стойността на тази
облаага и доказаност на извършено престъпление. В настоящия случай липсват подобни обстоятелства, тъй като, от една страна, не може да се установи, въпреки
положените усилия, стойността на инкриминираният катетър и следователно дали
получената сума от 1200лв. е неговата стойност или неправомерна облага,
доколкото категорично е доказано, че към имнкириминирани яперод той не се е
заплащал от НЗОК.
На следващо място изцяло се споделят доводите, изложени от прокурора
относно липсата на достатъчно доказателства за реализирано деяние по чл.209 ал.1 от НК. В този смисъл
категорично отсъстват обективни, незаинтересовани доказателства, за това свид. М. неправомерно да е поискал и получил посочената
сума.
Не на
последно място напълно отговаря на обективните факти и изводът в обжалваното
Постановление, че е налице хипотезата на чл.24 т.3 от НПК, а именно
наказателното производство е погасено поради изтекла давност. Действително
видно от материалите по делото досъдебното производство е било образувано за
деяние, осъществено през 2008г., като в хода на същото не са били предприемани
действия срещу определено лице, поради липса на достатъчно доказателства и
понастоящем е изтекъл предвидения в чл.80 ал.1 т.3 от НК десетгодишен давностен
срок.
Предвид гореизложеното и обжалваното
постановление на Районна прокуратура-Пловдив се явява законосъобразно, а
изводите изложени в него-съответстващи на събраните в хода на разследването
доказателства, поради което следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Поради това и на основание чл.243 ал.5
т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 17.09.2019година за прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство № 127/2017год. по описа на
„ИП“ ОДМВР – гр. Пловдив, образувано за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и
протест в 7 дневен срок от съобщаването му пред ПОС.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на Районна прокуратура – Пловдив и И.И.И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.