ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500550 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на С. Л. М.
от гр.Я. против определение № 410 от 17.12.2021г. по гр.дело №
20212300100322/2021г. на Ямболски окръжен съд, с което на основание
чл.129, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено, поради
неотстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнасяне
на държавна такса в размер на 4 965,52 лв.
Иска се отмяна на определението като неоснователно, постановено в
нарушение на закона. Сочи се, че предявеният иск против държавата за
сумата от 124 388 лв., обезщетение за вреди от дейност на Народното
събрание, не следва да се квалифицира по общия ред като непозволеното
увреждане в хипотезата на чл.49 ЗЗД, а като такъв по специалния ЗОДОВ, при
дължима държавна такса от 10 лв. Налице е позоваване на съдебна практика в
решение № 249/15.01.2021г. по гр.д.№ 4069/2019г. на ВКС, 4 г.о. Направено е
искане за отмяна на обжалваното определение и продължаване на
производството по предявения иск.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде
1
разгледана по същество.
С.М. е подал искова молба против Министъра на финансите и
Върховния административен съд, по която е образувано адм.д.№190/2021г. на
Административен съд-Я., с която е предявен иск за сумата от 128 400 лв.
главница и 25 000 лв. мораторна лихва, както и законната лихва до
окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за щети,
произтичащи от нарушение на вътрешното право, изразяващо се в
бездействие на Народното събрание да уреди отношения, възникнали след
обявяването с решение № 3/16.03.2017г. по конституционно дело №16/2016г.
на Конституционния съд на Р България за противоконституционни
разпоредбите на чл.84, ал.6, изр.1 и чл.84, ал.8 ЗМВР, както и произтичащи от
нарушение на правото на ЕС–чл.13, вр. чл.6 от КЗПЧОС-не осигуряване на
ефективни правни средства за защита.
След отвод на съдиите от Административен съд–Я., исковата молба е
изпратена за разглеждане от Административен съд–С., пред която е
образувано адм.д.№ 345/2021г. по описа на съда. С разпореждане от
08.10.2021г. на АС–С. исковата молба е оставена без движение, с указания
ищецът да уточни в резултат на какво е претърпял вреди, като посочи
конкретните действия, бездействия и актове на ответниците по предявения
иск. В изпълнение на указанията, С.М. е подал уточнение от 12.10.2021г., в
което е посочил, че претендираните щети са резултат от: 1. Бездействието на
Народното събрание да уреди отношенията, възникнали след горепосоченото
решение на КС. Заявено е, че приемането на противоконституционен закон е
деликт и съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, органът постановил акта е следвало да
уреди възникналите правни последици от прилагането му. Бездействието на
НС в изпълнение на това законово задължение е противоправно, както и
приемането на противоконституционен закон. Дължимата от НС активност е
да даде нормативна рамка /закон/, с който да бъдат обезщетени лицата,
засегнати от прилагането на противоконституционния закон; 2. Отказът на
Върховния административен съд, материализиран в решенията му, с които
отказва да осигури ефективни вътрешни средства за защита от действията на
прокуратурата срещу ищеца, отказва да се произнесе по същество на спора за
нищожност на прокурорския акт по чл.69а ЗМВР, поради
неадминистративния му характер, а с решението по конст.д.№ 16/2016г. КС
изрично е приел, че производството по чл.69 а ЗМВР е административно и
2
актът на прокурора подлежи на контрол по реда на АПК. След така
направеното уточнение, с разпореждане №371 от 02.11.2021г.
Административен съд–С., предвид претенциите на ищеца спрямо Народното
събрание по повод упражняваната от него законодателна дейност, а спрямо
ВАС по повод упражняваната от него правораздавателна дейност, при
наличие на основания за ангажиране отговорността на държавата за вреди от
неспазване на правото на ЕС, е прекратил производството по исковата молба
против Народното събрание и Държавата, представлявана от Министъра на
финансите и в тази част е изпратил същата за разглеждане по подсъдност на
Окръжен съд-Ямбол.
По изпратената преписка е образувано гр.д.№322/2021г. на Окръжен
съд–Я.. С разпореждане №240 от 23.11.2021г. по делото ЯОС е намерил
исковата молба за нередовна. Счел е, че АдмС–С. неправилно е приел, че
искът е предявен против Народното събрание, като заявената претенция е
срещу Държавата в лицето на Министъра на финансите. За отстраняване на
всякакво съмнение е указал на ищеца да заяви изрично кой е ответник по
предявения иск в частта, изпратена за разглеждане от ЯОС, както и да уточни
размера на претендираната сума в петитума на исковата молба от 128 400 лв.,
с оглед констатирана неточност в изчисленията, като внесе държавна такса в
размер на 4% върху заявената цена на предявения иск. Ищецът е депозирал
уточнение от 29.11.2021г., с което е заявил, че претенцията му е предявена
срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, а размерът на
иска е коригиран на стойност 124 388 лв., в едно със законната лихва от
датата на увреждането-23.01.2020г. до окончателното и изплащане. Относно
държавната такса е посочено, че в случая се следва проста такса в размер на
10 лв., определена по реда на специалния ЗОДОВ в чл.9а, а не
пропорционална такава в размер на 4% от цената на иска, в каквато насока са
указанията на Ямболския окръжен съд. Развити са съображения в тази насока
и е приложена вносна бележка, удостоверяваща внасянето на сумата от 10 лв.
С разпореждане №245 от 01.12.2021г. по делото, исковата молба на
С.М. отново е оставена без движение, с указание за внасяне на държавна
такса в размер на 4 965,52 лв., като съдът е намерил доводите на ищеца за
дължима такса от 10 лв. по реда на ЗОДОВ за неоснователни, тъй като
предявеният спор не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ и се
реализира по общия ред на чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на РБ, а
3
твърдението в исковата молба за нарушение на правото на ЕС не съставлява
правно основание на иска, след като е бланкетно, без заявени факти и
обстоятелства в тази насока. В указания в разпореждането срок, ищецът не е
внесъл определената от съда държавна такса за предявения иск.
С обжалваното разпореждане Окръжен съд–Я. е прекратил
производството по исковата претенция на С. М., поради неизпълнение на
указанието за внасяне на държавна такса в посочения размер.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за
правилно.
Процесният иск, предмет на разглеждане от Ямболския окръжен съд,
има своето основание в чл.49 ЗЗД. Същият не попада в обхвата на специалния
ЗОДОВ, който не съдържа разпоредба, уреждаща отговорността на държавата
за вреди от законодателната дейност на Народното събрание. В процесната
хипотеза исковата претенция за непозволено увреждане подлежи на
разглеждане на общо основание по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.7 от
Конституцията на Р България. В този смисъл е и цитираното в частната жалба
решение №249 от 15.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4069/2019г., 4 г.о., ГК, както
и приложеното към жалбата решение №71 от 06.04.2019г. по гр.д.№
3804/2019г. на ВКС, 4 г.о., ГК. Видно от посочените решения, изхождайки от
правната квалификация на иска, ВКС е присъдил на ищеца съдебни разноски
за държавни такси в размер, сочещ на определянето им по общия ред – 4% от
цената на иска.
При горните съображения, настоящата инстанция намира обжалваното
определение е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Л. М. от гр.Я.
против определение №410 от 17.12.2021г., постановено по гр.дело №
20212300100322/2021г. на Окръжен съд-Ямбол.
4
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5