№ 9749
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110161959 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 248573/15.11.2022г. на СРС, подадена във
връзка със заповед за изпълнение от 09.08.2022г., издадена по ч.гр.д. № 38703/2022г. на
СРС.
Ищецът "***********" ЕООД чрез адв. Р. М. - АК-Варна, е предявил срещу ответницата Р.
Р. С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 4145,18 лева, представляваща падежирала главница за периода
21.07.2020г.-21.06.2022г. по договор за кредит от 31.01.2019г., сключен с „**************“
ЕАД, вземанията по който са цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.07.2022г.) до
окончателното изплащане, както и сумата от 607,40 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 21.07.2020г.-21.06.2022г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че ответницата
сключила с „**************“ ЕАД потребителски паричен кредит от 31.01.2019г., по
силата на който ú била предоставена в заем сумата от общо 10895,84 лева, която следвало да
се върне на 60 вноски по 210,67 лева или общо 12640,03 лева. Годишният лихвен процент
бил 5,99%, като падежите на вноските били в периода 21.02.2019г.-21.01.2024г. Процесните
суми не били платени, като на 21.09.2021г. с договор за цесия заемодателят ги прехвърлил
на длъжника. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Р. С. чрез адв. А. Г. – АК-София, е депозирала
1
Писмен отговор, вх. № 48337/21.02.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва претенциите по основание и размер, като твърди, че същите са
недоказани, а в договора са налице неравноправни клаузи. Нямало никакви сведения как
точно било извършено потреблението. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответницата не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
99 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
че между заемодателя и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, правата на кредитодателя по който са му надлежно прехвърлени с договор за цесия,
предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и
задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата възнаградителна
лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за
заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не
е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното заверено копие, на 31.01.2019г. между Р. Р. С. и "**************"
ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3556451/31.01.2019г., по
силата на който на ответницата е отпуснат заем в размер на 10000,00 лева при годишна
възнаградителна лихва от 5,99% и ГПР 6,98%. Дължимите по кредита суми следва да бъдат
изплатени на 60 месечни анюитетни вноски с падежи в периода 21.02.2019г.-21.01.2024г.,
всяка от които по 210,67 лева, а последната - 210,50 лева. Заетата сума, видно от
заключението на вещото лице, е предоставена на заемателката, като с част от нея е
рефинансиран стар кредит.
Видно от представеното заверено копие, с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 21.09.2021г. и Приложение № 1 към него (т. 173), вземанията на
заемодателя по договора за кредит спрямо ответницата са прехвърлени на "***********"
ЕООД. Без значение е дали С. е надлежно уведомена за цесията, доколкото същата следва да
2
се счита за известена за нея с връчването на заповедта за изпълнение, съответно на исковата
молба за отговор, от който момент, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие
и за нея(р.78/09.07.2014г.-т.д.2352/2013г.-ІІт.о., р.109/13.07.2016г.-т.д.1050/2015г.-Іт.о.).
Съобщаването на цесията има значение единствено при извършени плащания след цесията,
каквито, видно от заключението на вещото лице, не са налице.
Следва да се има предвид, че съдът не кредитира заключението на вещото лице по
отношение на размера на дължимите суми, доколкото при изготвянето му не е отчетено, че
по делото се претендират не всички суми по кредита, а само тези, които са падежирали за
посочения в исковата молба период. Поради това заключението следва да бъде ползвано
единствено по отношение на констатираните от вещото лице плащания и разпределени суми
по кредита.
Видно от приложения към делото погасителен план към договора за кредит (л. 75-76),
дължими и с настъпил падеж за периода 21.07.2020г.-21.06.2022г. са общо 24 анюитетни
вноски, всяка от които по 210,67 лева, т.е. общо 5056,08 лева. От тях 4315,19 лева са
главница, а 740,89 лева - възнаградителна лихва. От данните на вещото лице за платени
суми се установява, че за процесния период и суми от страна на ответницата са налице две
плащания - за 217,57 лева и за 438,82 лева. От тях 506,37 лева са погасили главница, а 142,74
лева - възнаградителни лихви. Така остава дължима главница за процесния период в размер
на 3808,82 лева и дължима възнаградителна лихва в размер на 598,15 лева. За тези суми
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, а за горницата до пълния им
предявен размер подлежат на отхвърляне.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумите не са
били погасени по давност.
Ответницата не доказа погасяване на задълженията, което бе в нейна доказателствена
тежест.
Не се констатира наличието на такива неравноправни клаузи в сключения договор, с оглед
на които да може да се направи извод за недължимост на процесните суми.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и двете
страни, като съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора и доказаните разноски в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 255,05 лева.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното в заповедното производство от
страна на длъжницата възнаграждение на адвокат (800,00 лева). В тази връзка следва да се
има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г.
по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ,
съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от
3
дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази
уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че
определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, то
минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба. В
този смисъл е и практиката на Софийския градски съд - Определение № 5468/03.05.2023г.
по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС. Относно разноските в заповедното производство на
длъжниците съдът намира, че възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно
– достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване
на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на
мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова
подходящият размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева. Съобразно изхода от
спора от него в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 3,64 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер на
392,02 лева. В полза на ответницата следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 58,18 лева. Заплатеното от ответницата в исковото проидзводство
адвокатско възнаграждение /800,00 лева/ не може да се прецени като прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, че Р. Р. С. , ЕИК **********, от град София,
дължи на "***********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, сумата от
3808,82 лева, представляваща падежирала главница за периода 21.07.2020г.-21.06.2022г. по
договор за кредит от 31.01.2019г., сключен с „**************“ ЕАД, вземанията по който
са цедирани на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (18.07.2022г.) до окончателното изплащане, както и
сумата от 598,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 21.07.2020г.-
21.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата над 3808,82
лева до пълния му предявен размер от 4145,18 лева и предявения иск за договорна
лихва за горницата над 598,15 лева до пълния му предявен размер от 607,40 лева.
4
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕИК **********, от град София, да заплати на "***********" ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
255,05 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 38703/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на Р. Р. С., ЕИК **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 3,64 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 38703/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕИК **********, от град София, да заплати на "***********" ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
392,02 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 61959/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на Р. Р. С., ЕИК **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 58,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 61959/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5