Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1586 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Д.Б.Д. против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата
65 000лв., частично от
120 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, и сумата 118.79лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание
чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 12.04.2017г. до изплащането.
Твърденията са, че на 05.01.2017г. в гр.София на бул.*******водачът на л.а.Сузуки Алто с ДК № *******С.С., в нарушение на правилата за
движение блъснал ищеца, в този момент
пешеходец пресичащ пътното платно от дясно на
ляво по посоката
на движение. Вследствие произшествието получил следните травматични увреждания: контузия на главния мозък; многолинейно
счупване на множество парчета на челната кост и теменната кост вдясно на
черепа; счупване в предната част и задната частна челната костна пастуха /синус/; счупване на предната част на горночелюстната костна пастуха
/синус/; счупване на решетъчната исфеноидална кости;
счупване на страничните части на двете очници
/орбити/; счупване на черепа по тип Льо-Форт; счупване на носните кости;
счупване на черепната основа в предната черепна ямка,
двустранно и средната черепна ямка, и задната черепна
ямка в ляво; пневмоцефалия
/навлизане на въздух в черепната кухина/; минимален кръвоизливнад
твърдата мозъчна обвивка в дясната челно-теменна област; травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; следкръвоизливен фокус в
челния и слепоочния дялове на главния мозък; двустранен околоочен
кръвоизлив; контузия на лицето и челото на главата; разкъсно-контузна
рана на горния клепач на ляво око; травматично кръвотечение от носа; контузия и
кръвонасядания на двата долни крайника. След престой
в болнично заведение бил изписан за домашно лечение, но след продължаващи болки
и влошаване състоянието му отново постъпил на 01.02.2017г. в болница, където
претърпял операция на главата. След изписването се появили припадъци, наложило
нова хоспитализация на 05.06.2017г. Твърди от уврежданията да е претърпял болки
и страдания, не се чувства добре физически и емоционално, имало е реална
опасност за живота му, имал нужда и понастоящем от чужда помощ. Като последица
от тежката черепно-мозъчна травма получил епилептични припадъци, поради които освидетелстван
с решение на ТЕЛК на 75% трайна нетрудоспособност. Твърди също във връзка с лечението да е направил разходи в общ размер на
118.79лв. за заплатени медикаменти, които съставляват имуществени вреди. За обезщетяването
на тези неимуществени и имуществени
вреди насочва исковите си претенции към ответника, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил фактическия
състав на чл.45 ЗЗД и счита, че произшествието не е последица от виновното
му и противоправно
поведение. Навежда възражение за съпричиняване с
твърдение ищецът да е нарушил чл.113 ЗДв.П и чл.32,
ал.2 ЗДв.П-пресичал пътното платно не на обозначено
за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе
на платното не съобразила разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост
на движение. Оспорва ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
както и те да се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, навежда доводи за завишеност на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
за л.а. Сузуки Алто с ДК № *******с който за
срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорно и настъпилото на 05.01.2017г.
в гр.София на бул.*******пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият при ответника водач на автомобила С.С.
блъснал ищеца, в този момент пресичащ платното за движение.
Относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило са събрани писмени доказателства-констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.К. и С.С. и заключението
на вещо лице по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. От тях се
установява, че на посочените дата и място рано сутринта между 6.30ч. и 7ч.
ищецът отивал на работа в болница „Токуда“ и предприел
пресичане на булеварда от дясно наляво за да премине на отсрещната страна.
Преди него на същото място малко по-рано пресякла и св.К., която сочи в
показанията си, че там няма пешеходна пътека и светофар. На мястото често
преминавали пешеходци, защото пешеходна пътека и светофар имало по-надолу по
булеварда /според САТЕ на около 200м. от мястото на произшествието/. Участъкът
от пътя бил осветен с локално улично осветление и от намиращата се наблизо
бензиностанция, а поради ранния час преминаващите автомобили били малко. По
същото време управлявания от св.С. л.а.Сузуки Алто се
движил в най-лявата пътна лента до мантинелата със
скорост около 50 км./ч. В момента, в който при пресичането ищецът бил на
разстояние около два метра от мантинелата бил ударен
с предната част на автомобила и паднал на земята.
Според заключението на вещото
лице по САТЕ водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пресичащия
ищец от момента на навлизането му върху платното за движение и когато е бил на отстояние от удара на около 79 м. ако се приеме, че се е
движил със споен ход, на около 66 м. в случай на бърз ход и на около 43 м. при
бягане, а предвид и невисоката скорост на движение с около 50 км./ч. да спре
при възникналата опасност и по този начин да предотврати произшествието.
Горното обосновава извод застрахованият при ответника
водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Безспорно е, че автомобилът се движил с допустима за населено
място скорост и въпреки пресичането от ищеца да не е било на пешеходна пътека, навлизането
му на пътното платно не е било внезапно или непредвидимо за водача. Показанията
на св.С. мястото да не е било осветено и ищецът да е бил с черни дрехи, поради
които не го възприела като опасност се опровергават от показанията на св.К., че
е било добре осветено, както и от заключението на вещото лице, че е имала
обективна възможност да го види от разстояние, достатъчно за да спре. В момента
на удара не е имало други пресичащи или преминаващи автомобили. Поради това
съдът намира, че е станала причина за настъпване на произшествието, съответно
за причиняването на вреди на ищеца, предпоставящо
пораждане договорната отговорност на ответника-застраховател по „Гражданска
отговорност“.
Същевременно ищецът, като
пешеходец и участник в движението, също е допуснал нарушение
на правилата за движение, в частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П.
Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П задължава
пешеходците да пресичат пътното платно като
преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят
с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението дадено в т.6
от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно,
когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114
ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2
и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава.
В случая ищецът предприел
пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място
или при наличието на светофарна уредба в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П, при положение такива да е имало на около 200м. От
установеното, че пътния участък от булеварда е бил осветен, не е имало други автомобили
освен управлявания от С., както и предвид обстоятелството, че автомобилът се е
движил с включени светлини, може да се направи обоснования извод, че ищецът
също е имал обективната възможност да възприеме приближаващото превозно
средство и да го отчете като възможна опасност, при което да съобрази
поведението си в съответствие с чл.32 Дв.П. Това обуславя извод за поведение в
нарушение на законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно
преминаване на платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и
обективно допринесло за вредните последици, предпоставящо приложение на чл.51,
ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението
на двамата участници в движението съдът приема принос на пострадалия от 30%, с колкото
следва да се намали обезщетението.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
По делото са събрани писмени доказателства /медицински
документи/, показанията на св.Р.Д.и заключенията на две СМЕ. От тях се
установява, че в резултат на произшествието ищецът получил черепно-мозъчна травма,
лицево-челюстна травма и ожулвания на двете подбедрици.
Черепно-мозъчната травма се състои от следните компоненти: контузия на мозъка
средна степен на тежест; контузионно-кръвоизливни
травматични огнища в левия челен мозъчен дял; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; малък травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
дясна челно-слепоочна област на черепа, без развитие на компресионно-дислокационен
синдром; многолинейно и многофрагментно счупване на
дясна челна и теменна кости на черепа; счупване на предна черепна основа
двустранно и счупване на средна и задна черепни основи в ляво; счупване на
решетъчния и клиновиден синуси; счупване на двете стени на челния синус; счупване на латералните стени на двете орбити;
изтичане на ликвор от ноздрите /незоликворея/
като последица от счупването на предна черепна основа; навлизане на въздух в
черепната кухина /пневмоцефалия/; травматична
епилепсия като последица от контузията на мозъка; двустранен травматичен
кръвоизлив около орбитите; контузия на челната област на главата.
Лицево-челюстната травма се състои от следните компоненти: счупване на горна
челюст по тип Le Forth ІІ; счупване на предната
и латерална стени на двата горночелюстни синуса с
травматичен кръвоизлив в тях; счупване на носни кости с травматичен кръвоизлив
от носа и малка разкъсно-контузна рана на левия горен
клепач. Черепно-мозъчната травма в отделни компоненти и в своята съвкупност е
довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, счупването на
горната челюст е довело до затруднение в дъвченето и говоренето за период
повече от 30 дни; останалите наранявания
самостоятелно не са поставили в опасност живота на ищеца, но всички са
причинили болки и страдания. Възстановителния период при мозъчната контузия
средна степен на тежест е в рамките на 1г. и 6 м. до 2 години; зарастването на счупванията костите на черепа е за период около 1 година;
при възрастни линейните счупвания на черепа са видими на рентгенови снимки до 3
години след травмата, в отделни случаи до 11 години, а понякога и до края на
живота. Травматичният кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясна
челно-слепоочна област на черепа и травматичният кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки са се резорбирали за около 30
дни след инцидента, кръвта от контузионно-кръвоизливните огнища от левия челен дял на
мозъка се е резорбирала за около 20 дни. На тяхно място остават зони на мозъчно
размекчение /енцефаломалация/,
които водят до локална мозъчна атрофия /намаляване обема на мозъка/.
Непосредствено след произшествието ищецът бил откаран
в болнично заведение и приет за лечение, където след множество изследвания
констатирани уврежданията, поставен на режим на легло, активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти.
Изписан е на 12.01.2017г. с указания за хигиенно-диетичен режим и прием на
медикаменти. Поради поява на натичане на бистра течност
от лявата ноздра и след преглед постъпил за втори път в болница на 01.02.2017г.,
където на 06.02.2017г. му била направена операция на главата-пластика на дефект
на пода на предна черепна основа с фасция и фибриново лепило. Преди това на 13.01.2017г. е направена операция на носа
поради счупването на носните кости. На 18.03.2017г. два дни след спиране приема на антиконвулсивния
препарат Кепра, предписан при първоначалното лечение,
получил разгънат епилептичен гърч, поради което в периода 05.06.2017г.-08.06.2017г.
провел лечение в нервна клиника на болница „Токуда“ за епилептичните припадъци. Като усложнение от счупването на предната черепна основа на двадесет и
шестия ден след катастрофата и поради изтичане на ликвор
също е претърпял операция. Според заключението на вещото лице
д-р П.С. по СМЕ последица от мозъчната контузия е появата на
симптоматична епилепсия с вторично генерализирани тонично-клонични
гърчове. В хода на протичането и лечението на черепно-мозъчната травма в
приложената по делото медицинска документация не се съдържат данни за поява на
отпадна двигателна симптоматика или друга неврологична такава, поради което в
този аспект ищецът не е имал необходимост от чужда помощ. Данните по делото не
установяват ищецът да е имал съпътстващи заболявания, които да са оказали
влияние върху лечебния и възстановителен процес. С експертно решение №
98/15.01.2019г. на ТЕЛК е освидетелстван на 75 % трайна нетрудоспособност с
водеща диагноза „Епилепсия. Симптоматична епилепсия с вторично генерализиран тонично-клонични гърчове с усложнение от мозъчната
контузия.
Вещото лице д-р М.Т. по
изслушаната втора СМЕ потвърждава ищецът да е получил уврежданията в областта
на носа и челюстта, тяхната тежест и естество, като дава заключение за липса на
несъответствие между извършените образни изследвания и съставената в отделните
периоди в процеса на лечение медицинска документация /епикризи/.
Според показанията на св.Р.Д.,
след като посетила ищеца /неин син/ в болницата бил безпомощен, изпитвал силни
болки в главата, които продължили през целия период на лечение и
възстановяване. За два месеца и половина няколко пъти влизал в болница за
лечение поради травмите и претърпени различни операции. След изписването и
понастоящем живее с него, защото не може да се грижи напълно за себе си, а
поради епилепсията често му се случвало да припада и трябва да има човек около
него. Преди инцидента бил на 30г., здрав
и жизнен, със семейство-съпруга и дете, работел, но след това нещата се
променили значително. През м.05.2017г. се върнал на работа, но поради получен
припадък напуснал и понастоящем е без работа. Бил в болнични около 6 месеца,
след което освидетелстван с решение на ТЕЛК. Заради епилепсията и
невъзможността да работи и получава доходи се развел със съпругата си, като периодично
се срещал с детето си, което живее при нея. Сочи, че се затворил в себе си,
рядко излизал и се срещал с приятели и близки, предимно стоял в къщи, изпитвал
притеснения и тревога, че повече няма да може да работи и ще остане инвалид завинаги,
чувствал се зле от раздялата със съпругата и, че не може да бъде постоянно
покрай детето си.
Горното установява по безспорен
начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с
произшествието. Пряко получените травматични
увреждания, предимно в областта на главата, са сравнително тежки и
многокомпонентни, като част от тях са били и животозастрашаващи;
лечебният и възстановителен период продължил повече от една година, с претъпени
няколко оперативни интервенции, съпроводени с болки и страдания с различен
интензитет-силно главоболие, затруднения при дъвченето и говоренето. Като последица от черепно-мозъчната травма
ищецът е получил „симптоматична епилепсия с вторично генерализирани клонично-тонични пристъпи“, заради което освидетелстван на
75% трайно намалена трудоспособност с решение на ТЕЛК. Това заболяване е оказало и ще оказва за в
бъдеще неблагоприятно влияние не само върху физическото му състояние, но и
върху качеството на живот, периодичните му проявления в припадъци и гърчове затрудняват
нормалното ежедневие и възможността за бъдеща реализация в житейски и/или
професионален план, предвид младата му възраст. Произшествието се отразило
негативно и в емоционално отношение-ищецът се затворил в себе си, силно ограничил
социалните контакти, изгубил работата си и изразявал песимизъм за
възстановяване на здравословното състояние и за бъдещата възможност да
реализира доходи; негативни изживявания поради развода със съпругата и
невъзможността да бъде пълноценен родител на малолетната си дъщеря. Предвид
тези обстоятелства съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД
за неимуществени вреди от 120 000лв., който е съответен на
претърпените болки и страдания, на социално-икономическите условия в страната
към ПТП и установените в КЗ лимити на застрахователни суми.
В приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД така
определения размер следва да се намали със сумата 36 000лв. /30 % съпричиняване/ или дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 84 000лв. /Решение № 63/08.07.2019г. по
т.д.№ 2013/2018г., ВКС, І т.о./
Искът по чл.432, ал.1 КЗ е
предявен като частичен за сумата 65 000лв., поради което следва да се
уважи в заявения с петитума на исковата молба размер.
Като доказателства по делото са
приети фактури и фискални бонове към тях /стр.49-51/, видно от които на
14.02.2017г. и 19.03.2017г. ищецът направил разходи за закупуване на
медикаменти на обща стойност 118.79лв. Вещото лице по изслушаната СМЕ дава
заключение, че закупените медикаменти са във връзка и са били необходими за
неговото лечение. Предвид това съдът намира да съставляват имуществена вреда,
намираща се в причинна връзка с произшествието, поради което подлежат на
възстановяване от ответника. Този иск следва да се уважи за сумата 83.15лв. при
отчитане съпричиняването /редукция с 35.64лв./.
Върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди на основание чл.429, ал.3 КЗ следва да се
присъди законната лихва, считано от 12.04.2017г. до изплащането.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащането
на държавна такса за исковете.
Направил е разноски в
производството от 650лв. за вещи лица и свидетел. С оглед уважената част от исковете на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноски от 649.64лв.
Представляван е от адвокат
безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Я.С.-САК адвокатско
възнаграждение от 2585лв. съобразно уважената част от исковете. Процесуалният
представител не е представил доказателства за регистриране по ЗЗДДС, поради
което в тази сума съдът не е включил ДДС.
Ответникът е направил разноски от
4580лв., от които 380лв. депозити за вещи лица и разноски за свидетел и 4200лв.
с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за регистрация
на процесуалния представител по ЗДДС. Възражението на ищцовата
страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. На
основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва
да заплати на ответника разноски от 2.51лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 2603.33лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к*******вх.*, ет.*******, сумата от 65 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 05.01.2017г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Сузуки
Алто с ДК № *******и сумата от 83.15лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на медикаменти, ведно със законната лихва от 12.04.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 118.79лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 ГПК от 649.64лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на адв.Я.С.-САК адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 2585лв.
ОСЪЖДА Д.Б.Д.,
ЕГН **********, от гр.София, да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2.51лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 2603.33лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: