РЕШЕНИЕ
№ 262830/19.11.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2452 по
описа на съда за 2021
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Д.з.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.С.А. - А., ЕГН **********,
с адрес: *** обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
5312,52 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидация по щета № **настъпила
по товарен автомобил „Лексус“ с ДК № **вследствие на причинено по вина на
ответницата ПТП на 05.07.2018 г. на кръстовището на бул. „О.П.П.“ и ул. „Ц.“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
18.02.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 962,00
лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за периода
08.05.2019 г. – 17.02.2021 г.
В
исковата молба чрез адв. П.П. - Д. ищецът сочи, че по силата на застрахователна
полица № *
г. за периода 12.05.2018 г. - 11.05.2019 г. е обезпечавал застрахователното
покритие по имуществена застраховка „Каско+“ за товарен автомобил „Лексус“ с ДК
№ **, собственост на „С.
Б.” ЕООД клон В.. В
полицата като застраховано лице и лизингополучател било посочено дружеството
посочено „Е.
Л.“ ЕООД. Излага,
че на 05.07.2018 г., в 15:20 ч. в гр. В., ответницата С.А.-А. при шофиране на
л.а. „Мерцедес“ с ДК № **в посока ж.к. „Виница“, на кръстовището между бул. „О.П.П.“
и ул. „Ц.“ завила наляво на неразрешен сигнал на светофарната уредба,
вследствие на което ударила л.а. с ДК № *, който вследствие на сблъсъка се
отклонил наляво и ударил движищия се в средна, лява лента товарен автомобил
„Лексус“ с ДК № В**. Излага, че съгласно съставения протокол за ПТП № *г. причина за настъпване на ПТП било
поведението на ответницата, която управлявала без задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”. За нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ѝ бил
съставен АУАН, въз основа на който с НП № * г., влязло в законна сила на
22.11.2018 г., ѝ била наложена глоба на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
За уврежданията по процесния автомобил била образувана преписка по щета, по
която били констатирани следните увреждания: предна броня - за боядисване; -
преден десен калник - за боядисване; - предна дясна врата - за подмяна и
боядисване; - лайстна на предна дясна врата - матиране; - капачка на странично
дясно огледало - за боядисване; - задна дясна врата - за ремонт и боядисване; -
лайстна на задна дясна врата - за матиране. След допълнителен оглед на
автомобила от 10.07.2018 г. били описани и следните щети: десен фар ксенон - за подмяна; - ляв фар
ксенон - за ремонт; - мигач в дясно огледало - за ремонт; - панта на предна
дясна врата горна - за ремонт; - панта на предна дясна врата долна - за ремонт;
- рамка на радиатор - за ремонт. При трети оглед на автомобила от 26.07.2018 г.
било установено, че уврежданията на ляв и десен фар не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.07.2018 г. събитие и за тях
застрахователят не дължи обезщетение. Поддържа, че съгласно допълнителната клауза
„Официален сервиз“ л.а. бил отремонтиран в “Карком” ЕООД срещу сумата от
5297,52 лв. с ДДС. Излага, че за образуваната преписка по щета са извършени
ликвидационни разноски от 15,00 лв. Сочи, че регресното му право се поражда от
обстоятелството, че ответницата е причинила ПТП и няма сключена валидна полица
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Поддържа, че след
изпратените четири регресни покани не е последвало плащане, а становище, че
липсва виновно поведение. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответницата С.С. А. - А., чрез процесуалния ѝ
представител – адв. Е.К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи,
че за процесното ПТП е съставен и протокол за ПТП № * г., съгласно който е съставен АУАН и на водача на л.а. с ДК № * – Р. Х.. Поддържа, че последният е
виновен за катастрофата, тъй като от лента за завой надясно, същият продължил
направо и ударил е управлявания от ответницата автомобил с ДК № **и автомобила
марка „Лексус“ с ДК № В**. Оспорва стойността на заменените части. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. В евентуалност поддържа
съпричиняване на ПТП от страна на Робърт Х., и моли за отхвърляне на исковете
до размера на съотношението при съпричиняването. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители. И двете страни депозират
писмени бележки, с които доразвиват доводите си по същество
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
Видно от представената автомобилна застраховка „Каско“ от 26.04.2018 г. при
условия „пълно Каско“ и ремонт в официален сервиз по комбинирана полица № * при ищецът е бил застрахован товарен автомобил марка „Лексус“ с ДК № **за периода 12.05.2018 г. – 11.05.2019 г., собственост на „С. Б.“ ЕООД.
С уведомление за щета № * по полица * подадено от Д.К.П. ищецът е уведомен за настъпило
застрахователно събитие със застрахованото имущество на дата 05.07.2018 г. в
гр. В., на кръстовището с ул. „Ц.“ и бул. „О.П.П.“.
Видно от справка от публично достъпна онлайн платформа за проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, МПС с ДК № РР1772ВК, на
28.06.2017 г. за автомобилът е сключена полица за периода 28.06.2017 г. –
28.06.2018 г. и на 05.07.2018 г., 16:01 ч. за периода 05.07.2018 г., 17:01 ч. –
04.07.2019 г., 23:59 ч.
По застрахователната преписка са съставени три описа-заключение по щета № * от дати * г., като и трите са подписани както от застрахованото лице така и от
застрахователя.
Видно от представените от ищеца възлагателно писмо от 03.08.2018 г.,
констативен протокол от 12.07.2018 г., работна карта № * г., приемо - предавателен протокол от 05.10.2018 г., и фактура
№ * г., ликвидационен акт по щета № * по преписка * от 06.07.2018 г.,
нареждане за групово плащане и опис на бенефициерите към платежно нареждане за
масов превод от 29.10.2018 г.,
процесният автомобил марка „Лексус“ с ДК № **е бил отремонтиран в сервиз на дружеството „К. К.“ ООД, срещу което ищецът е превел по банков път сумата от 5297,52 лв.
Видно от регресни покани изх. № ** г., регресна покана
изх. № * г. изпратени от ищеца и отговор на регресна покана вх. № * г., уведомление с вх. № * г. и отговор на
регресна покана с вх. № * г. от ответницата,
последната е отказала да заплати извънсъдебно на застрахователя сумата от
5297,52 лв., която той е изплатил като обезщетение по щета № *.
С писмо № * г., застрахователят на осование чл. 107 от КЗ е изискал
от ОД на МВР – В. данни за обстоятелствата за настъпване на произшествието,
както и установен ли е виновния водач за ПТП от * г., както и издадено ли е и влязло ли е в сила наказателно постановление
срещу причинителя на ПТП и ако да на какво основание.
С писмо УРИ * г. на горното писмо е отговорено, че за ПТП регистрирано
с протоколи за ПТП № * и № * е установена вината на водача на МПС „Мерцедес А180“ с ДК № **управляван
от лицето С.С.А. – А.. Посочено е и че спрямо последната е взето и
административно отношение от служители на ПП-В. като е съставен АУАН с бл. № * г. за извършено нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като с оглед реализиране
на административно-наказателната ѝ отговорност срещу нея е изададено НП №
* г. с наложена санкция на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП, което е връчено
на 13.11.2018 г. и е влязло в законна сила.
Като доказателство по делото е приета административно-наказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № *г.
По преписката са приложени Протоколи за ПТП № * и № * от * г., като и в двата е отразено, че ПТП е възникнало като автомобила на
ответницата дижещ се по бул. „О.П.П.“ в посока изхода на града завива наляво на
кръстовището с ул. „Ц.“ на неразрешен сингал на светофарната уредба и блъска
л.а. с ДК № *, който от удара се премества наляво и блъска движещия се до него л.а. с ДК
№ В**. В протоколите е отразено, че за автомобилът на ответницата не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Към преписката е приложен АУАН № * г. съставен срещу
ответницата за това, че на 05.07.2018 г. , около 15:20 ч. управлявайки л.а.
„Мерцедес“ с ДК № **по бул. „О.П.П.“ на кръстовището до НАП извършва маневра
завой наляео по ул. „Ц.“ на неразрешен сигнал на светофарната уредба и е
блъсната от движещия се в права посока л.а. „Фолксваген Туран“ с ДК № *, който в следствие на удара се отклонява наляво и блсъка движещият е
средна лява лента л.а. „Лексус“ с ДК № В**, с което нарушава чл. 6, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражения от ответницата. По преписката са налични снети сведения от
ответницата, която сочи, че е завивала наляво и била вътре в кръстовището
когато светнал жълт сигнал на светофара. Тогава ищцата видяла л.а. с ДК № *, който идвал срещу нея с висока скорост и набила спирачки. Посочва, че
този автомобил се движел в най-дясна пътна лента, която била забранена за
движение направо.
Съгласно свденията дадени от Р. Г. Х. - водач на л.а. с ДК № *, същият движейки се в най-дясната ллента искал да завие надясно и започнал
да намаля, като набил спичарки защото пред него изскочил автомобил с ДК № **видимо
преминаващ на червен светофар. Отразено е в сведенията, че за да не удари
жената челно завил наляво и я ударил странично, а след това автомобилът до него
който вече също бил тръгнал на зелен светофар.
Сведения по случая е дал и шофьора на л.а. с ДК № В**, който сочи, че
тръгнал на зелен светофар когато чул удар в дясната страна от автомобил
„Фолксваген Туран“ с ДК № *, който се движил в
автобусната лента.
Видно от представеното Наказателно постановление № * г. на ответницата на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за
това, че на 05.07.2018 г. , около 15:20 ч. в гр. В., бул. „О.П.П.“ при
управление на л.а. с ДК № **на кръстовището до НАП извършва маневра завиване
наляво по ул. „Ц.“ на неразрешен сигнал на светофарната уредба и е блъсната от
движещия се в права посока л.а. с ДК № *, който следствие на удара се отклонява наляво и блъска движещия се в
средна лява лента л.а. с ДК № В**, с което извършила
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си със светлинния сигнал и причинява ПТП. Видно от изричното
отразяване в НП то е влязо в сила на 22.11.2018 г.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства по делото
посредством разпитите на свидетелите Ж. Д. М., Д.К.П. призовани по искане на ищеца, В. Цв. В. – призован по искане на ответницата, и Н. М. М. Б. (свекърва на ответницата) и Б. М.М., водени от ответницата.
Свидетелят М. сочи, че същият е съставил протокол за ПТП № *, но не си спомня нищо за конкретния случай. Сочи, че сигналите на светофарната
уредба се установяват със свидетели, оглежда се и разположението на светофарите, кой как се сменя, както и камерите ако има такива в района и след това събраната информация
се отразява в протокола. Сочи, че се снемат обяснения от очевидците.
Свидетелят П. сочи, че си спомня си за ПТП-ие. Излага, че движейки се от кв. Виница към центъра спрял на червено. Бил
в средната лента и имало кола пред него, а докато чакал да светне зелен сигнал
го ударили по предната дясна врата. Били две коли –
управлявани от момче и от момиче. Поддържа, че в него се ударил автомобилът управляван от момчето. Излага, че ищецът
застраховател по „Каско“ изплатил отремонтирането на автомобила в сервиза на „Тойота“. Сочи, че не е давал сведения в полицията. Излага, че вратата била огъната
от удара. Поддържа, че автомобилът се води товарен и в него пътували трима
души.
Свидетелката Бирелли сочи, че в процесния ден имала среща със снаха си,
като с нея бил и брат ѝ. Поддържа, че паркирали колата до кафето на ъгъла на светофара
срещу НАП, с лице към пътя. Излага, че момчето с джип „Туарег“ било виновно за катастрофата. Снаха ѝ идвала от
„Чаталджа“ и минала на зелено. Тя трябвало да паркира до колата на свидетелката и дори не била завила когато момчето я ударило отдясно. Докато свидетелката казвала на брат си
„този
какво прави, ще я удари“, със скорост джипът на момчето ударил колата на снаха ѝ, завъртял се и
ударил
„Лексуса“, който бил от лявата страна и
карал в същата посока . Сочи, че момчето карало в бус лентата в посока от „Чайка“ към центъра и
не завило надясно, а направо се блъснало
в снаха ѝ. Поддържа, че „Туарегът“ навлязъл
на жълто в кръстовището с висока скорост и ПТП нямало да се
случи, ако съвсем леко се бил забавил. Момчето се разтреперило и звъннало на
баща си, който дошъл, имало и други хора. Излага, че от „Лексуса“
слезли две жени
и един мъж и започнали да ругаят снаха ѝ. Поддържа, че съвсем малко оставало на снаха ѝ да направи
завоя когато била ударена, както и че и светофарът ѝ бил на зелен сигнал
когато навлязла в
кръстовището. Свидетелката сочи, че съди за последното и по другите
коли на
светофара. Излага, че ответницата вече била съвсем към края когато светнало
жълто, но момчето което идвало засилено изобщо не намалило и
да изчака. Излага, че дошлите на място полицаи се държали много
вулгарно с тях и контактували само с бащата
на момчето. Изобщо не искали да ги
изслушат, въпреки че те им казали, че има камери, но полицаите
казали, че те не работят. Сочи, че полицаите не им позволили да дадат обяснения
в полицията, въпреки че те искали.
Свидетелят В. сочи, че не помни процесното ПТП. Излага, че след като получат
сигнал от дежурния в Пътна полиция тръгват веднага и до 10-15 минути са на
място, ако не са на друго произшествие. Сочи, че първият им въпрос при
пристигане на ПТП е има ли ударени хора, а след това изслушват всички участници
от ПТП по отделно, като всеки казва своята версия от къде идва, какво е
направил и какво се е случило. Поддържа, че решение да се издадат съответните
документи се е вземло на базата и на другите двама участници. Няма спомен други
хода да са идвали да искат да свидетелстват. Сочи, че основният им разговор е с
водачите. Излага, че при съвина, на другия водач също се съставя акт и това се
отразява долу в дясно в протокола за ПТП. Сочи, че ако липсва такова отразяване
за участник 2 се счита, че не са установени нарушения на правилата за него,
доколкото там се изписва само номера на акта на виновния участник.
Свидетелят М. сочи, че си спомня за процесното произшествие. Излага,
че ответницата завивала наляво на кръстовището, а колата „Фолксваген Туран“, която
я ударила се движела в бус лентата. Поддържа, че тази кола карала направо по
бул. „О.П.П.“ в посока центъра и затова се блъснали. Сочи, че ако тази кола
беше завила надясно нямало да удари колата на ответницата. Поддържа, че
ответницата завивала наляво по улицата и щяла да паркира там, а момчето карало
направо и я ударило в лявата страна както и още една кола „Лексус“. Сочи, че автомобилът
на Сузан минал на зелен светофар, а другият на жълто. Впоследствие свидетелят
сочи, че момчето е тръгнало по-рано на червено или на жълто. Полицията дошла
след около 10-15 минути. Излага, че искали да свидетелстват, да вземат
камерите, като даже и хората от заведението видели кой е виновен. Полицаите
обаче не им обърнали никакво внимание. Според свидетеля те се познавали с
бащата на момчето, говорели си, а на тях единствено им казвали да стоят
настрани, без да им се даде думата. Свидетелят сочи, че от мястото където
стоели се виждал светофара, но не си спомня от там да се виждал сигнала на
светофара за ответницата. Сочи, че след нея минал и друг автомобил и по това
свидетелят познал, че тя е минала на зелено. Излага, че свидетелят карал бързо,
а дори сервитьорите казали „този какво прави, нормален ли е“.
Като
доказателство по делото е прието заключението на САТЕ изготвено от вещото лице А.В.,
в което се сочи, че процесното ПТП се е реализирало чрез
пряк контакт между две превозни средства разположени перпендикулярно едно
спрямо друго, при което единият автомобил извършва маневра завой наляво и
пресича траекторията на движение на другия автомобил и те
се удрят. Вследствие на този удар, движещият се направо автомобил се
отклонява наляво спрямо пъровначалната си посока на движение и удря трети
автомобил, движещ се в същата посока, успоредно на него, в съседна лява лента
за движение. Според вещото лице е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Лексус“ с ДК № **и
е възможно същите да са причинени по степен и вид от него. Съгласно заключението общият размер на средствата необходими за
отстраняване на причинените щети по товарния автомобил в това число за части,
труд, материали, по цени на Официален сервиз на марката
„Лексус“, възлиза на 5297,52 лв. Според експерта направените от ищеца разходи в
размер на 15,00 лв. за оглед и експертиза съответстват на
обичайните такива при този тип щети. Заключението сочи и че
общата
средна пазарна цена за отремонтиране на процесния автомобил с нови алтернативни
части в сервиз, който не е официалния за марката, е в размер на 5849,67
лв.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че се е ръководило от маркировката,
която е налична в google maps, според която е разрешено преминаването направо, като указателните стрелки са за напред и
надясно.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
За успешното провеждане на регресния иск от застрахователя срещу
деликвента с правно основание чл.410,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил по сключен
договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със
срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие, вина за което има ответницата, 3) както и че вследствие на събитието са
настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер върху автомобила; 4) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, 5) както и че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на
застрахования в резултат на реализираното ПТП.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е обезпечавал покритието по имуществена застраховка „Каско+”
за товарен автомобил „Лексус“ с ДК № В**, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 05.07.2018 г.
Не е било спорно и се установява от доказателствата по делото също и
възникването на процесното ПТП от * г., както и че
вследствие на него при ищеца застраховател е образувана преписка по щета № *, по която е изплатена сумата от 5297,52 лв.
за отремонтирането на автомобил „Лексус“ с ДК № В**.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП, предвид предприетото от ответницата
оспорване, че не е завила на неразрещен сигнал наляво по ул. „Ц.“ на
кръстовището срещу НАП, както и че вина за ПТП носи изцяло или отчасти водачът
на автомобил с ДК № В1611ВА, който е управлявал автомобила си в бус
лентата и вместо да завие надясно е продължил направо през кръстовището, където
е ударил автомобила на ответницата.
В тази връзка съдът намира, че
отговорността за реализиране на ПТП се установява на първо място от
представените по делото писмени доказателства находящи се по административно-наказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № * г., в частност от протоколите за ПТП № * и № * г.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13
г. на ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I
т.о. и др.), констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, в
кръга на служебните му задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от
12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия форма и ред (каквито са настоящите, издадени от автоконтрольори
при сектор Пътна полиция при ОД на МВР – гр. В., след задължително посещение на
мястото на ПТП и извършване на оглед и събиране на данни от участниците),
съставлява официален документ, които се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно цялостния
механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Следва да се
има предвид и че съставителят на протокола е възприел лично отразените факти - местоположение
на МПС, участници в ПТП, характер и вид на щетите, пътни знаци, маркировка, при
това – непосредствено, само минути след сблъсъка.
Вярно е, че в случая
съставителите не процесните протоколи не са възприели лично обстоятелството
точно на какъв сигнал/цвят на светофарната уредба ответницата е извършила ляв
завой по ул. „Ц.“ на кръстовището на НАП, доколкото същите са пристигнали на
ПТП след реализирането му .
От друга страна разпитаният по
делото полицейски служител Въбранов сочи, че на място контролните органи
разпитват всички участници в ПТП по отделно и на базата на казаното
съставят и съответните документи. Респективно изводите на съставителите на
процесните протоколи за ПТП, че именно автомобилът на ответницата е причинил
инцидента, защото е преминал на червен сигнал на светофарната уредба не са
голословни, а са направени на база на събраните сведения на всички участници в произшествието,
т.е. на базата на данни от очевидци, в случая водачите Х. и П.. И докато за
водачът Х. може да се приеме, че е бил налице интерес да твърди пред
контролните органи в писмените си обяснения от 05.07.2018 г., приложени към
приетата като доказателство по делото АНП, че ответницата е преминала на червен
сигнал, доколкото именно неговият автомобил след сблъсъка с ответницата се е
изместил в ляво и е увредил процесния марка „Лексус“, то по отношение на
водачът П. не е налице подобно основание за подлагане под съмнение
достоверността на дадените от него писмени обяснения. В тях той сочи, че е усетил удара по автомобила при потегляне в посока към
центъра на гр. В. на зелен сигнал на светофарната уредба, което изключва
възможността към момента на удара, за ответницата, която се е движила в
противоположната посока, успоредна на тази на водача П., също да е светел зелен
сигнал на светофарната уредба за завой наляво, доколкото треакторията му
пресича тази на насрещно движещите се автомобили. Същевременно по делото няма
твърдения, нито данни, за нарушена синхронизация на светофарната уредба на
кръстовището на НАП.
Посоченият в протоколите механизъм на настъпване на
произшествието е потвърден и от заключението на приетата автотехническа
експертиза изготвена
от експерт притежаващ специални познания, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. Заключението не е оспорено от ответницата, едновременно с което в
преклузивните срокове по ГПК от страната не е поискана нова тройна експертиза,
посредством която евентуално да се опровергаят изводите на експерта по
първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за
формулиране на подобно доказателствено искане към съда.
Че ПТП е настъпило поради
противоправното поведение на ответницата изразяващо се в извършване на завои
наляво на наразрешен сигнал на светофарната уредба се установява всъщност
най-вече от извънпроцесуалното поведение на самата страна.
Това е така доколкото именно на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, т.е. за виновно причиняване на процесното ПТП поради неспазване
на средствата за сигнализиране, с Наказателно постановление № 18-0819-004391/07.11.2018 г. на ответницата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. НП е влязло в
сила като необжалвано от ответницата, което обстоятелство следва да се тълкува
като конклудентно, но сигурно извънсъдебно признание на неизгодния за страната факт, че именно тя носи отговорност
за реализиране на процесното ПТП. В тази връзка не
съществува правна и житейска логика ако ответницата действително не беше
извършила в обективната действителност визираното административно нарушение, да
прояви подобна процесуална пасивност, посредством която е пропуснала съзнателно
възможността в евентуален административно-наказателен процес по оспорване на НП
да отрече посредством позитивно за нея съдебно решение обвързващата сила на
този индивидуален административен акт относно факта, че именно тя е причинила
процесната катастрофа.
До извод за обратното не водят и показанията на разпитаните по делото
свидетели Б. и М., които сочат, че тяхната близка е преминала
на зелен сигнал на светофарната уредба. Тези показания следва да се кредитират
по реда на чл. 172 от ГПК доколкото са дадени от лица, които се намират в
близка родствена връзка на сватовство със страната ангажирала техните показания
в процеса, наред с което и двамата свидетели сами сочат, че не са имали пряка
видимост към светофара на ответницата, а съдят за сигнала му по другите коли.
Наред с това показанията на тези свидетели, включително в частта, че водачът на
л.а. с ДК № В1611ВА е минал с висока скорост на жълт сигнал на светофарната
уредба, влизат в противоречие, кактко с коментираните по-горе официални
писмени документи, така и на
установеното извънпроцесуално поведение на ответницата, както и на неоспореното
заключение на САТЕ. Поради така коментираните обстоятелства и противоречия
съдът е препятстван да гради правните си изводи въз основа на визираните
показания.
Всъщност дори противно на събраната доказателствена съвкупност да се
приеме, че ответницата е предприела маневра завиване наляво на зелен сигнал на
светофарната уредба, то самата тя в писмените си обяснения по АНП сочи, че
когато е била в кръстовището за нея е светнал жълт сигнал. Същевременно чл. 31,
ал.7, т.3 от ППЗДвП сочи, че зелена светлина означава "Преминаването е
разрешено", но когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не
разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те
не ще могат да го напуснат до следващата смянана сигнала. Наред с това съгласно
чл. 31, ал. 7, т.4 от ППЗДвП при подаване на жълт сигнал след зелен, водачите, които
се намират в кръстовището са длъжни да го освободят. Т.е. дори и ищцата да е
навлязла на зелен сигнал в кръстовището, то поведението ѝ отново щеше да
е противоправно доколкото по собствените ѝ признания не е съумяла да напусне
кръстовището преди сигналите на светофарната уредба да се сменят.
В обобщение съдът намира, че събраните по делото писмени
доказателства, САТЕ и извънсъдебното признание на ответницата, преценени в съвкупност, непротиворечиво сочат на
виновно извършено от нея противоправно деяние,
в резултат на което на 05.07.2018 г. е настъпило процесното ПТП с нанесени
имуществени вреди на застрахованото от ответника имущество, а релевираните от
ответницата възражения, че вина за причиняване на ПТП има изцяло трето за
делото лице, както и за съпричиняване останаха недоказани по делото, респективно
съдът приема същите за неоснователни. Следователно и искът по чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява основателен.
Спорен по делото се явява и
въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение.
Във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите
настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на
ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008
г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на
ВКС). Поради това за действителен следва да се
приеме размерът на обезщетението за вредите от ПТП, съобразен със средните
пазарни цена на труда.
В случая размерът на компонента
от обезщетението съставляващ изплатена за отремонтиране на процесния автомобил
сума от 5297,52 лв. е инкорпориран и в двата варианта на заключението на САТЕ
за стойността на вредите, поради което съдът не следва да излага нарочни
мотиви, кой от двата кредитира като меродавен, а с оглед диспозитивното начало в процеса на ищеца
следва да се присъди претендираната с исковата молба сума от общо 5312,00 лв.,
отчитайки и обичайните ликвидационни разходи от 15,00 лв. Т.е. искът по чл.
410, ал.1 от КЗ следва да се уважи изцяло.
Поради основателността на
главната претениця основателна се явява и акцесорната за законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2021 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главното вземане съдът съобрази, че според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е
настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния
случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахованото лице, но доколкото липсва
установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада
в забава от деня на поканата до него.
В случая няма данни кога ответницата е получила изпратените до нея от ищеца
регресни покани от 08.02.2019 г., 10.04.2019 г., 08.05.2019 г. и 28.07.2020 г.,
доколкото по делото не са приложени доказателства за това, например надлежно
оформени обратни разписки или известия за доставяне. Поради това съдът приема,
че за най-ранна дата на узнаване на ответницата за това, че ищецът претендира
от нея заплащане на процесната сума, следва да се приеме датата на вх. № на
депозирания от нея първи отговор на поканите, а именно 05.08.2019 г. Т.е
ответницата следва да се счита за поканена на тази дата и считано от нея е
изпаднала в забава за заплащане на исковата сума от 5312,52 лв. Респективно
претенцията на ищеца за обезщетение за забава за периода 08.05.2019
г. – 17.02.2021 г. се явява основателна.
Досежно размерът ѝ съдът с помощта на публично достъпен лихвен
калкулатор на законна лихва (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp),
изчисли, че същият възлиза на 962,23 лв., поради което и при отчитане на
диспозитивното начало в процеса съдът намира, че исковата претенция от 962,00
лв. за обезщетение за забава следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на да репарира
сторените в процеса разноски има ищеца, които съдът определя в размер на 1357,50
лв., от които 262,50 лв. – държавна такса, 650,00 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
08.02.2021 г., 350,00 лв. – депозит за ексерптиза и 100,00 лв. депозит за
призоваване на двама свидетели.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.А.
- А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:*** лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
разходи за ликвидация по щета № **настъпила по товарен автомобил „Лексус“ с ДК
№ **вследствие на причинено по вина на ответницата ПТП на 05.07.2018 г. на
кръстовището на бул. „О.П.П.“ и ул. „Ц.“, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 18.02.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 962,00 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода 08.05.2019 г. –
17.02.2021 г.,
на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.А. - А., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, сумата
от 1357,50 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: