РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500897 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на въззивна
жалба на Т. М. В. – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител адв. Димитров, срещу Решение №260460/16.03.21г., постановено от
Районен съд Бургас по гр.д.№401 по описа на съда за 2021г., в частта, с което
въззивникът е осъден да заплати на Застрахователна компания „Уника“ – АД –
гр.София, на осн. чл.410, ал.1, т.1 КЗ, сумата 3467.95 лева – изплатено от ищеца на
трето лице застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№16110060018/07.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 04.08.20г., до
окончателното й изплащане, както и 452.16 лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
На първо място подробни съображения се излагат за обосновавате твърдението на
ответника, че не е налице валидно сключен застрахователен договор между ищеца и
„ОББ Интерлийз“ – ЕАД, т.к. същият е неподписан. В тази връзка се оспорват изводите
на съда за съществуване на застрахователно правоотношение.
На второ място се излагат аргументи, че вина за настъпилото ПТП носи
водачът на л.а. „Дачия“ – С.П.П., който видно и от извършената САТЕ не е съобразил
1
скоростта си с намиращата се на пътя строителна машина. В тази връзка заявява
възражение за съпричиняване на вредите в размер на 90 %.
На трето място се оспорват изводите на първоинстанционния съд, досежно
размера на вредите и се извършва собствено изчисление, на база извършената САТЕ и
приетият от съда размер на съпричиняването, за да се обоснове извод, че размерът на
вредите е 3252.90 лева.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца ЗК „Уника“ –
АД на 13.05.21г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 28.05.21г. е подаден писмен отговор.
В него се излагат съображения за потвърждаване на решението. Споделят се изводите
на първоинстанционния съд за съществуване на валидно застрахователно
правоотношение, доколкото въззивникът не е направил доказателствени искания за
представяне на подписан екземпляр от договора или съдебно – счетоводна експертиза
за установяване преведена ли е застрахователна премия. Оспорват се и твърденията на
въззивника, относно вината за ПТП и се споделят изводите на съда в тази насока.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти, относно осъщественото на 11.05.2016г. в гр.Бургас, на ПП I – 9, в посока към
кв.Сарафово пътно – транспортно произшествие (ПТП). В него ответникът Т.В.,
управлявайки МПС „Komatsu – VB 93“, с рег.№*******, без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, станал причина за произшествието с лек автомобил „Дачия
Докер“, с рег.№*******, управляван от С.П.. Лекият автомобил е с лизингодател
„Интерлийз Ауто“ – ЕАД и лизингополучател „Пенчев Дистрибюшън“ – ЕООД и е
застрахован по застраховка „КАСКО на МПС“ в ЗК „Уника“ – АД. По образуваната
при застрахователя преписка по щета е избран начин на оценяване – експертна оценка
на застраховател. Установено е наличието на тотална щета по см. на чл.390, ал.2 КЗ и в
полза на „Интерлийз Ауто“ – ЕАД е изплатена сумата 9939.87 лева. Останките от л.а.
„Дачия“ били продадени за сумата от 1270 лева. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните, събраните поделото доказателства и като
2
съобрази Закона въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази им
част на осн. чл.272 ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба следва да се каже:
Възражението за липса на валиден договор за застраховка, поради липса на
подписи на страните по него не е направено с отговора на исковата молба, а във
въззивната жалба, поради което същото е преклудирано. Поради това въззивната
инстанция не дължи произнасяне по него.
Твърденията на въззивника, че не носи вина за настъпване на ПТП са
неоснователни. Съобразно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай ответникът е следвало да докаже
твърденията си за внезапно възникнала повреда, за случайно деяние, които са
наложили да спре управлявания от него товарен автомобил. Доказателства в тази
връзка не са представени. Поради това не е опровергана презумпцията за вината му за
настъпване на деликта. Обстоятелството, че е налице съпричиняване, води до
намаляване на размера на обезщетението, но не и за отпадане на имуществената
отговорност за обезвреда.
Досежно размера на съпричиняването и съобразно нормата на чл.51, ал.2
ЗЗД, въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд.
Доколкото ищецът признава съпричиняване на водача на л.а. „Дачия“, в размер на 50
%, това признание не обвързва съда и по възражение на ответника съдът може да
направи различни изводи в тази връзка. В настоящия случай въззивната инстанция
намира, че поведението на водача на л.а. „Дачия“ е допринесло за настъпване на ПТП,
но не е единствената причина за това, за да се приеме, че съпричиняването е в размер
на 90%. Първопричината за ПТП е спирането на т.а. „Komatsu – VB 93“, което, както
вече стана дума не се установява да е безвиновно, поради което отговорността за
обезвреда следва да бъде в размер на 40% от размера на причинените вреди.
В тази връзка съдът не споделя твърденията на въззивника, че съдът не е
изчислил правилно размера на обезщетението, което той следва да заплати. Съдът е
приел, че размерът на щетите е 9939.87 лева, колкото са заплатени на собственика на
автомобила. От тази сума са приспаднати 1270 лева, съставляващи стойността на
запазените части. Остатъкът от 8669.87 лева е приел за размера на действителните
вреди, 40% от които, в размер на 3467.95 лева е възложил в тежест на ответника.
При тези данни, искът е частично основателен за 3467.95 лева. Решението, с
което е уважен в този размер, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
3
Разноски не следва да се присъждат в полза на въззиваемия, доколкото
липсват доказателства такива да са направени.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260460/16.03.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№401 по описа на съда за 2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4