№ 477
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000503221 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.03.22г. /с участието на секретаря Ставрева/
въззивно гражданско дело № 3221/21г. и констатира следното:
С решения на СГС 1-7 състав от 18.08.20г. и от 09.08.21г. по г.д. № 14604/16г. са
отхвърлени /изцяло/ искове на Д. А. против Агенция „Пътна Инфраструктура“ както следва: с
правно основание чл. 108 от ЗС /за ревандикация на: 334 кв. м. от 415 кв. м. от имот с пл. № 1355,
кадастрален лист 702, част от поземлен имот 955 от кадастралния план на град София, вилна зона
„Симеоново – Драгалевци 1-ва част“/; чл. 59 от ЗЗД /за сумата 25 001 лева – частична претенция от
цяла такава в размер на общо 150 000 лева – обезщетение за периода 01.12.11г. – 01.12.16г./; чл. 86
от ЗЗД /за сумата 7 570, 99 лева – частична претенция от цяла такава в размер на общо 45 000 лева
- мораторна лихва върху последната главница за периода 01.12.13г. – 22.11.16г./; чл. 57, ал. 2 от
ЗЗД /за сумата 137 119 лева/; чл. 86 от ЗЗД /за сумата 41 523, 41 лева - мораторна лихва върху
последната главница за периода 01.12.13г. – 22.11.16г./.
Двете решения се обжалват /изцяло/ от Д. А..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Сбраните /в рамките на производството пред СГС/ доказателства – преценени в
съвкупност /писмени, гласни и експертни; в това число и обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/ удостоверяват, че:
Ищецът е придобил /чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален
акт № 35 от 01.02.07г. на нотариус В. И./ УПИ № 955, кадастрален лист 702 от кадастралния план
на град София, вилна зона „Симеоново – Драгалевци 1-ва част“ /с площ от 996 кв. м. по решение
№ 5029 от 19.05.95г. на ПК „Витоша“, а по скица с площ от 1062 кв. м./. Този имот /УПИ 955 с
площ по скица от 1062 кв. м./ е бил /с изменение на кадастралния план/ разделен на два имота /с
пл. № 1355 - с площ от 415 кв. м. и с пл. н. № 1356 - с площ от 647 кв. м/. Заявените по делото 334
кв. м. се явяват /съгласно събраните в процеса писмени доказателства и констатациите на приетите
по делото експертизи/ част от горните 415 кв. м. /включени в имот с пл. № 1355, който е бил част
от бившия УПИ № 955/. Последната констатация обосновава извода, че – ищецът се легитимира
1
като собственик на процесната част от имота /както е описана в исковата молба/. С решение на МС
/№ 172 от 26.03.10г./ е предвидено отчуждаване /с оглед строителство на околовръстен път – южна
дъга/ на спорния имот. С решение на МС /№ 559 от 29.07.10г./ горното решение на МС /стореното
отчуждаване/ е било – отменено.
Исковете са – частично основателни:
Принципно:
Ответникът - в качеството си на държавен орган /юридическо лице по смисъла на чл.
21 от ЗП/ на когото е възложено задължението да управлява пътната мрежа в държавата /част от
която е и процесната отсечка от пътя – околовръстното шосе/ се явява легитимиран /в материално
– правен аспект/ да бъде страна по делото /да носи отговорност в хипотезите на: чл. 108 от ЗС, чл.
57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД/.
Досежно главния иск по чл. 108 от ЗС:
Събраните по делото писмени доказателства /преценени в контекста на констатациите
на приетите по делото експертизи/ установяват категорично /еднозначно/, че: процесната част от
имота – собственост на ищеца /с пл. № 1355 - с площ от 415 кв. м./ не е била засегната /фактически
– физически/ от процесното отчуждаване /в този имот не са извършвани никакви СМР-ти във
връзка с изграждането на пътя/. Именно поради това /доколкото се е оказало, че този имот не е
необходим за провеждане на пътното строителство/ първоначално стореното отчуждаване /с
решение на МС № 172 от 26.03.10г./ впоследствие е било – отменено /с решение на МС № 559 от
29.07.10г./. В същата връзка: предходна отчуждителна процедура е засегнала /съгласно събраните
в процеса писмени и експертни доказателства/ другата част от имота на ищеца /посоченият по-горе
имот с пл. н. № 1356 - с площ от 647 кв. м/ която част – не е включена в предмета на настоящото
дело.
Горните констатации обосновават извода, че: ответникът не се явява „владелец“ или
„държател“ /по смисъла на чл. 108 от ЗС/ на процесния имот /в това число и към момента/
доколкото: Агенцията не е извършвала никакви СМД-ти в имота - не е влизала /след стореното
отчуждаване/ във фактическо /физическо/ владение на спорните 334 кв. м. Това обстоятелство
съставлява основание за – отхвърляне на ревандикационния иск. Действително: втората приета по
делото експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/
констатира, че – процесният имот попада в т. нар. „сервитутна“ зона на пътя. Сервитутът обаче
/предвид правната си същност – в качеството му само на вещна тежест/ не дерогира правото на
собственика /на ищеца/ да държи /да владее/ вещта, съответно не учредява право на ответника да
държи /да владее/ имота. Тази вещна тежест само въвежда ограничения за собственика /в случая
строителни такива – съгласно обясненията на вещото лице от втората експертиза/, но /съобразно
изложеното/ не препятства правото на Д. А. да ползва вещта си. Обратната логика /ако се приеме,
че сервитутът е част от шосето – от реализираното отчуждително мероприятие/ би обосновала
извода, че – процесното отчуждаване е породило правен ефект /засегнало е спорния имот/, а в
такава хипотеза имотът отново не би подлежал на връщане – на друго основание /като отчужден/;
в такава хипотеза би се дължало обезщетение /именно поради сторено отчуждаване/. Такъв извод
обаче в случая – не може да бъде направен /предвид отменителното решение на МС - № 559 от
29.07.10г./.
Изложеното обосновава – отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС /но само в осъдителната
му част; в установителната част искът следва да бъде - уважен: съобразно горните констатации -
ищецът се легитимира като собственик на процесната част от недвижимия имот/.
Неоснователността на главния иск /по чл. 108 от ЗС/ влече неоснователност и на
другите два иска /по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД; съответно и на акцесроните им искове
по чл. 86 от ЗЗД/:
Заместващата престация /заместващото задължение по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД/ предполага
наличие на първично задължение за ответника - да върне вещта /каквото може да съществува само,
ако Агенцията е владяла – държала вещта и то без основание/. В случая /предвид горните
съображения, изложени във връзка с иска по чл. 108 от ЗС/ не се констатира Агенцията да е
държала /да държи/ имота.
2
Законовото правило на чл. 59 от ЗЗД също изисква – ответникът да е владял /държал/
имота /за определен период от време/ без основание. Тази предпоставка – също не се констатира в
случая /предвид горните съображения/.
В същата насока са правилата и на чл. 39б, ал. 7 и ал. 12 от ЗДС /които изискват
инвеститорът да е „влязъл във владение“ на имота – за да дължи обезщетения/.
С оглед изложеното: атакуваните решения следва да бъдат – потвърдени.
С оглед изхода на спора – в полза на ответника следва да бъде присъдено /при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/
юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/ в размер на 100 лева /СГС вече е
присъдил съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на Агенцията за производството
пред първата инстанция/.
Съдебни разноски в полза на ищеца /въпреки, че искът по чл. 108 от ЗС се явява
частично основателен/ не се следват /установителният дизпозитив е само част от
ревандикационния иск и не защитава основното искане на ищеца – за фактическа ревандикация на
имота/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-7 състав от 18.08.20г. по г.д. № 14604/16г. – в частта, с
която искът /в установителната му част/ по чл. 108 от ЗС на Д. Г. А. против Агенция „Пътна
Инфраструктура“ е - отхвърлен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на Д. Г. А.
ЕГН ********** против Агенция „Пътна Инфраструктура“/, че - ищецът е собственик на: 334 кв.
м. от 415 кв. м. от имот с пл. № 1355, кадастрален лист 702, част от поземлен имот 955 от
кадастралния план на град София, вилна зона „Симеоново – Драгалевци 1-ва част“.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-7 състав от 18.08.20г. по г.д. № 14604/16г. – в
частта, с която искът /в осъдителната му част - за предаване на владението върху описания имот/
по чл. 108 от ЗС на Д. Г. А. против Агенция „Пътна Инфраструктура“ е - отхвърлен.
ОСТАВЯ В СИЛА решения на СГС 1-7 състав от 18.08.20г. и от 09.08.21г. по г.д. №
14604/16г. в частите, с които исковете на Д. Г. А. против Агенция „Пътна Инфраструктура“ по чл.
57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са – отхвърлени.
ОСЪЖДА Д. Г. А. да плати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3