Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Пловдив, 11.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, 29 – ти
състав, в публично заседание, проведено на 12.12.2023 г., в състав:
Съдия: Адриан Янев
при участието на секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
административно дело № 1771 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбa на „Лайт
– протект“ ЕООД срещу Решение № 2153-15-173/21.06.2023 г. на директора на
Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – гр.
Пловдив.
В жалбата се твърди, че Д.Г. е
едноличен собственик и управител на „Лайт – протект“ ЕООД от месец май 2021 г.,
от който момент е декларирано начало на осигуряване с код 12 като
самоосигуряващо се лице – за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване. Оспорват се констатациите, че
за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. Д.Г. е осъществявала трудова
дейност като управител на дружеството, за което се излагат подробни доводи.
Допълнително се посочва, че Д.Г. не е получавала възнаграждение за действията
по полагане на подпис върху някои от документите, а цялата търговска дейност на
дружеството се е осъществявала от други лица. Поддържа се, че механичното
полагане на подписи върху 4 бр. договори и ведомости за заплати не е дейност,
осъществявана цял ден като управител на дружество. Според жалбоподателя тези
обстоятелства не са взети под внимание от органа, което представлява съществено
процесуално нарушение. Счита, че вписването на управителя на дружеството в
Търговския регистър не е самостоятелен аргумент за правилност на извода на
органа за реално извършена дейност по управление и организация на работата на
дружеството. Поддържа, че майка, която е самоосигуряващо се лице, има право на
обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО, тъй като е преустановена трудовата
дейност. В заключение посочва, че
липсват нормативни правила за реда, по който самоосигуряващото се лице в
качеството му на управител на търговско дружество следва да обяви пред
надлежните органи временното прекъсване на трудовата дейност
Ответната страна – директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
В писмени бележки на ответника се акцентира на чл. 141,
ал. 6 ТЗ, според който овластяването на управителя и неговото заличаване имат
действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, а органът
е такова лице. Счита, че не са събрани доказателства, според които на друго
лице да е възложено управлението на дружеството. Според ответника единствено Д.Г.
е осъществявала правни действия п
представителски и управленски функции, за което е подписвала съответните
документи и поддържала контакти с други лица по повод търговската дейност,
осъществявана в обекта.
Заинтересованата страна - Д.Г.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на
жалбата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. №
1034-15-138/10.04.2023 г. на началника на сектор „КП – Втори“ към ТП – НОИ –
Пловдив е направено предложение за извършване на проверка на „Лайт – протект“
ЕООД.
Със Заповед № ЗР -5-*********/12.04.2023 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е възложено да се извърши проверка по
разходите на държавно обществено осигуряване на „Лайт – протект“ ЕООД, която
следва да се осъществи от ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ - Пловдив.
По делото не е спорно, а и от
приложените справка за актуално състояние и протокол от 21.05.2021 г. на общо
събрание, се установява, че от 28.05.2021 г. Д.П.Г. е едноличен собственик на
капитала и управител на „Лайт – протект“ ЕООД.
Не се спори още, че по реда на
чл. 5, ал. 4 КСО са подавани декларации за периода от 28.05.2021 г. до
10.05.2023 г., според които са декларирани данни, че Д.П.Г. е самоосигуряващо
се лице (код за вид осигурен 12), със започване на дейност от 28.05.2021 г.,
като е заявено вид на осигуряването с код 2 – за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване. Посоченото допълнително се
установява от приложените Справка „Данни от регистър на осигурените лица“ (л.
32 – л. 39 от делото) и Справка за деклариран вид на осигуряване от
самоосигуряващ се лице (л. 49 от делото), като в последната е отразено
„собственик ЕООД“ в колона „Вид на
самоосигуряващото се лице“, т. е. самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4,
ал. 3, т. 2 КСО, а именно едноличен собственик на капитала на търговско
дружество.
От данните на регистър
„Приходи“ (л. 51) се установява, че внесени осигурителните вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Пенсии“ на държавното обществено
осигуряване за месец май 2021 г. за период
аот месец юли 2021 г. до месец март 2023 г.
От материалите по преписката
(л. 52) се установява, че на Д.П.Г. са издадени болнични листове за временна
неработоспособност, бременност и раждане за периодите от 12.02.2022 г. до
28.03.2022 г., от 19.03.2022 г. до 29.04.2022 г. и от 30.04.2022 г. до
26.06.2022 г.
По делото е налично Удостоверение
вх. № Р14-15-000-00-**********/27.07.2022 г. (образец приложение № 11 към чл.
11, ал. 2 НПОПДОО), подписано от Д.П.Г., за изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл.
51 КСП, считано от 27.06.2022 г. В удостоверението е отразено, че се подава
чрез „Лайт – протект“ ЕООД и е декларирано, че Д.П.Г. е осигурена за обща
заболяване и майчинство в качеството ѝ на самоосигуряващо лице.
Страните по делото не спорят,
че за периода от 12.02.2022 г. до 28.03.2023 г. Д.Г. се е намирала във временна
неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, а от *** г. са
налични отработени дни.
От преписката се установява, че
„Лайт – протект“ ЕООД, в качеството си на осигурител, е подал декларация
образец № 1 „данни за осигурено лице“ във връзка с осигуряване на лице (Т. А. Н.)
по трудов договор № 001/01.01.2019 г. По делото са налични месечни разчетно –
платежни ведомости за периода от месец януари 2022 г. до месец март 2023 г.,
отнасящи се за служителя Т. А. Н., които са подписани от Д.П.Г. в качеството
ѝ на управителя на „Лайт – протект“ ЕООД. За същия период са приложени
платежни нареждания, подписани от Д.П.Г., с които са внесени здравните
осигуровки на служителя.
По делото са налице месечни
отчетни форми за явяване/неявяване на Т. А. Н. за периода от месец февруари
2022 г. до месец март 2023 г., според които са отработвани повечето работни дни
от съответния месец.
Приложен е граждански договор от 01.04.2022 г. за счетоводно приключване,
сключен между „Лайт – протект“ ЕООД и М.С.. Налични са ведомости по този
договор, подписани от Д.П.Г. в качеството ѝ на управителя на „Лайт –
протект“ ЕООД, като същите се отнасят за следните периоди: април 2022 г. и от
септември 2022 г. до март 2023 г.
По делото са налични следните
договори подписани от Д.Г. в качеството ѝ на
управител на „Лайт – протект“ ЕООД, а
именно: договор за счетоводни – консултантски услуги от 01.09.2022 г., договор
от 01.12.2022 г. за служба по трудова медицина и договор за наем от 03.01.2022
г.,
От жалбоподателя са подадени
обяснения вх. № 1034-15-138-3/27.04.2023 г., с които се посочва, че дружеството
стопанисва един търговски обект (магазин – оптика), в който работи един
служител на трудов договор и същият извършва цялата дейност, свързана с
функционирането на оптиката. Посочено е, че Д.Г. за период аот 27.06.2022 г. до
28.03.2023 г., когато е получавала обезщетение по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КС, не
е полагала труд, като единствено е подписвала документи (платежни нареждания),
свързани с плащане на трудово възнаграждение и осигурителни вноски, както и три
договора.
Съставен е Констативен протокол
№ КП-5-15-01349998/10.05.2023 г. от ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ – Пловдив, в
който са отразени резултатите от извършената проверка и събраните документи.
На 10.05.2023 г. са подадени
повторни обяснения, с които се представят фактури, отнасящи се за търговската
дейност, осъществявана от „Лайт – протект“ ЕООД, за периода от 27.06.2022 г. до
28.03.2023 г. Приложените фактури се отнасят за осъществени продажби на очила,
като всички са подписани от Т. Н..
Издадено е задължително
предписание № ЗД-1-15-01350035/11.05.2023 г. от
ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ - Пловдив, с което на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 КСО е дадено задължително предписание на „Лайт – протект“ ЕООД
а в 15- дневен срок да се извърши следното: 1. Да се коригират данни по чл. 5,
ал. 4 КСО, подадени с декларация обр. 1 за Д.П.Г., за месец юни 2022 г., като в
код вид осигурен 12 се посочи следното: в т. 16.1 (отработени и други дни с
осигурителни вноски) – 4 дни; в т. 16.2 (дни във временна неработоспособност
и/или дни с право на обезщетение по чл. 53в КСО) – 18 дни; в т. 21
(осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски) – 129,09 лева.
Останалите реквизити в декларацията остават непроменени; 2. Да се коригират
данни по чл. 5, ал. 4 КСО, подадени с декларация обр. 1 за Д.П.Г., за период от
месец юли 2022 г. до месец март 2023 г., като в код вид осигурен 12 се посочат
пълни отработени месеци и осигурителен доход, върху който се дължат
осигурителни вноски – 710 лева; 3. Да се заличи подаденото в ТП на НОИ –
Пловдив приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 НПОПДОО за изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по 50,
ал. 1и чл. 51 КСО за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. на Д.Г..
В мотивите на предписанието е
посочено, че за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. „Лайт – протект“ ЕООД
няма вписано в Търговския регистър лице, различно от Д.Г. като управител и е
осъществявало търговска дейност.
Предписанието е връчено на 18.05.2023
г., видно от известието за доставка.
„Лайт – протект“ ЕООД се
възползвало да обжалва предписанието пред по – горестоящия орган, за което е
подадена жалба вх. № 1012-15-202/26.05.2023 г. пред директора на ТП на НОИ –
гр. Пловдив.
Последвало е издаване на
оспореното Решение № 2153-15-173/21.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив (от началник отдел „Административен“ при условията на заместване), с
което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е оставена без уважение жалбата на „Лайт – протект“ ЕООД срещу задължително предписание №
ЗД-1-15-01350035/11.05.2023 г. на ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ –
Пловдив.
Органът е приел, че Д.Г. е
самоосигуряващо се лице (вид на осигуряването – за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Пенсии“ на ДОО), като данните по чл. 5, ал. 4 КСО са подавани чрез осигурителя „Лайт
– протект“ ЕООД. Приел е, че са внесени осигурителните вноски и че чрез
осигурителя „Лайт – протект“ ЕООД е подадено удостоверение вх. №
Р14-15-000-00-**********/27.07.2022 г. (образец приложение № 11 към чл. 11, ал.
2 НПОПДОО) за изплащане на Д.П.Г. на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСП,
считано от 27.06.2022 г. Органът е приел, че за периода от 12.02.2022 г. до
28.03.2023 г. Д.Г. са вписани данни, че се е намирала във временна
неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане.
Органът е приел още, че от
28.05.2021 г. Д.П.Г. е едноличен собственик на капитала и управител на „Лайт –
протект“ ЕООД. Посочено е, че през периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. Д.Г.
е подписвала ведомости за заплати, платежни нареждания за внасяне на здравни
осигуровки на служителя и три договора. По тези съображения е прието, че е
извършвана трудова дейност от Д.Г., което представлява правоизключващ факт
спрямо изплащане на парични обезщетения от ДОО. Отразено е още липсата на
вписан друг управител, а осъществяваната от Г. дейност са представителни и
управленски, свързани с дейността на дружеството. Според органа съгласно чл.
147, ал. 6 ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор
за управление, което обстоятелство се вписва в Търговския регистър, а според
чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат
действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В този
смисъл органът е трето добросъвестно лице, поради което за него има действие
вписаните обстоятелства за управителя на дружеството.
Приложена е Заповед № 15353/14.06.2023
г. на подуправителя на НОИ, с която на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
разрешено да ползва годишен платен отпуск от 21.06.2023 г. до 23.06.2023 г., а
като негов заместник е определен началникът на отдел „Административен“ към ТП
на НОИ – Пловдив.
В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката К.П., като нейните показания са преценени при
съобразяване на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК (преценена е евентуалната нейна
заинтересованост с оглед на това, че нейният син се намира във съпружеско
фактическо съжителство с управителката на дружеството жалбоподател се намира). Съдът
не констатира вътрешни противоречия в показанията, а същите намират опора в писмените
доказателства по делото, поради което им се дава вяра.
От показанията става ясно, че първоначално
собственик на дружеството е бил съпругът на свидетелката, а след неговата смърт
собствеността е прехвърлена на Д.Г., която е назначена и за управител. Става
ясно, че дружеството притежава един търговски обект (магазин – оптика), находящ
се в гр. Първомай, в който работи само един служител. Именно този служител е
осъществявал цялата търговска дейност в магазина. Дава информация, че по време
на бременността и след раждането Д.Г. е извършва единствено дейност, изразяваща
се по подписването на документи за заплащане на трудови възнаграждения и три
договора, които са предварително оформени и представяни от счетоводителя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Производството следва да се
прекрати в частта спрямо конституираната като заинтересована страна Д.П.Г..
Това е така, тъй като в производството по даване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, се развиват и протичат между компетентния орган – НОИ и техния адресат -
съответния работодател, осигурител, като участие на осигуреното лице не е
предвидено в регламентиращите ги специални разпоредби. В този смисъл е Решение №
4718 от 14.04.2021 г. по адм. д. № 924 / 2021 г. на
Върховния административен съд.
Жалбата срещу процесното
решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК
съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който се явява компетентният административен орган – чл. 117, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 3 КСО. Налице са доказателства за отсъствието на ръководния орган
на 21.06.2023 г. и определянето на лице за негов заместник, т. е. налице е осъществяване
на правомощията от компетентността на ръководния орган.
Допуснато е съществено
процесуалано нарушение на чл. 35 АПК, тъй като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което от една страна е довело
до противоречие в мотивите на акта, а в друга страна има значение за правилното
прилагане на материалния закон.
Органът не е изяснил дали Д.П.Г.
е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (като едноличен
собственик на капитала на дружеството) или осигурено лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1, т. 7 КСО (като управител на дружеството). Посоченото има значение, тъй
като в производството по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал.
1, т. 3 КСО страни са контролният орган и осигурителят и само последният е
техен адресат.
Самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща
изцяло здравноосигурителни вноски за себе си – арг. чл. 5, ал. 2 КСО, т. е. качеството на осигурен и
осигурител се съчетават. Според чл. 5, ал. 1 КСО осигурител е
всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и
други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски
за други физически лица. Това означава, че самоосигуряващото се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3,
т. 2 КСО (като едноличен собственик на капитала на дружеството) следва да е
адресат на предписанието по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Не така стоят нещата,
когато лицето е осигурено по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (като управител на
дружеството), тъй като осигурител се явява дружеството, което следва да е
адресат на предписанието по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.
В мотивите на акта са налице
противоречия, тъй като е посочено, че Д.П.Г. е самоосигуряващо се лице, заявило
по реда на чл. 4, ал. 4 КСО осигуряване за общо заболяване и майчинство (стр. 5, абзац 4 от оспореното решение), а същевременно е отразено, че
осигурител на това лице е „Лайт – протект“ ЕООД. Тези две положения на осигуряване
са несъвместими, тъй като не е възможно лице да се осигурява едновременно
повече от един път за еднакви осигурителни рискове. Това противоречие в мотивите
на акта е резултат на неизясняване на обстоятелството дали Д.П.Г. е самоосигуряващо
се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (като едноличен собственик на
капитала на дружеството) или осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (като управител на дружеството), като при втората хипотеза осигурител се
явява „Лайт – протект“ ЕООД. Това допълнително представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като е от съществено значение за производството,
доколкото е свързано с определяне на адресата на предписанието. В тази връзка,
ако органът приема, че Д.П.Г. е самоосигуряващо се лице, то същата следва да е
адресат на предписанието, а не „Лайт – протект“ ЕООД, тъй като в този случай
дружеството не е осигурител.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ едноличният
собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез
определен от него управител. Според чл. 147, ал. 3 ТЗ договорите
между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него,
се сключват в писмена форма. В случая Д.П.Г. е едноличният
собственик на „Лайт – протект“ ЕООД и управител на това дружеството, което
означава, че е сключен договор по чл. 147, ал. 3 ТЗ, а не договор за управление
по смисъла на чл. 141, ал. 7 ТЗ, както погрешно е приел органът (разбира се за
неуредените въпроси се прилагат правилата на чл. 141, ал. 1 – ал. 9 ТЗ).
Органът не е изяснил дали в договора по чл. 147, ал. 3 ТЗ е определено възнаграждение (с оглед неговата специфичност
в повечето случаи липсва възнаграждение). Задължението за осигуряване на управител на ЕООД (независимо дали това е
собственикът на ЕООД или друго физическо лице, назначено по договор за
управление и контрол) по реда на чл. 4, ал.
1, т. 7 КСО, възниква само в случаите, когато е определено възнаграждение. В
случаите, когато физическо лице е едноличен собственик и управител на ЕООД, но няма определено
възнаграждение за упражняваната управленска дейност, то следва да се осигурява
като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал.
3, т. 2 КСО. В горния смисъл е и съдебната практика: Решение № 13587 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 6246/2017 г. на ВАС и Решение № 4359/28.03.2014
г. по адм. д. № 14314/2013 г. на ВАС.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че правото на парично
обезщетение за бременност и раждане, регламентирано в чл. 48а и чл. 50, ал. 1 КСО, представлява социално плащане, което по същество замества трудовото възнаграждението, тъй като майката се лишава от възможността да полага пазарно ориентиран труд, чиято цел е реализирането на доходи. Това субективно право може да бъде прекратено, погасено или променено
само въз основа на осъществен правопрекратяващ, правопогасяващ, правоизключващ
или правопроменящ юридически факт, определен от законодателя в хипотезата на
правна норма. Упражняването на управленска дейност на
дружество (в случая подписване на водомости за заплати, платежни нареждания и
три договора), която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите на бременност и раждане, не е единственото
обстоятелство, което следва да се преценява. Това е така, тъй като социалният риск е свързан със загуба на доходите от трудова дейност поради
състояние на бременност и след раждане. В тази връзка органът следва да установи наличието на упражняване на
трудова дейност и получаването на доход (в закона изрично е употребено „замества трудовото възнаграждението“). По тези съображения правото
на получаване на обезщетение не се прекратява при осъществяването на дейност (в
случая по управление), за която не е уговорено възнаграждение в договора по чл.
147, ал. 3 ТЗ.
Горното
налага извод за основателност на жалбата, поради което на основание чл. чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК
следва да се отмени оспорваното
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него
задължително предписание.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК оспорващата
страна има право на разноски, които са в размер на 50 лева за държавна такса, 2
лева – такса за банков превод на държавната такса и 300 лева – адвокатски
хонорар, който е платен в брой, видно от договора за правна помощ.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1771 по описа за
2023 г. на Административен съд – Пловдив в ЧАСТТА по отношение конституираната
като заинтересована страна Д.П.Г..
ОТМЕНЯ по жалба
на „Лайт – протект“ ЕООД Решение № 2153-15-173/21.06.2023 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт– гр. Пловдив и потвърденото с него задължително предписание № ЗД-1-15-01350035/11.05.2023
г., издадено от ст. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на „Лайт – протект“ ЕООД
сумата в размер на 352 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, а в прекратителната му част в 7 – дневен срок.
Съдия: