Присъда по дело №167/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260002
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200167
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                      ГОДИНА 2020                     ГР. ПАЗАРДЖИК

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК                 V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА  ШЕСТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ                                     2020 ГОДИНА

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА М.          

                            

СЕКРЕТАР: РОСИЦА К.

ПРОКУРОР:   ВЕЛИЧКА ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.

Наказателно дело ОХ № 167 по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Л.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, без образование - грамотен, с добри характеристични данни, живущ ***, ЕГН:********** , ЗА ВИНОВЕН в това, че в средата на м. март 2015 г. в гр.С., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към момента 14-годишна възраст, а именно Т.М.М., родена на *** г. и до 22.03.2019 г. е съжителствал с нея на същото място, поради което и на осн.  чл.191, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА НА ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.

На осн. чл. 68, ал.1 от НК постановява Г.Л.А. да изтърпи изцяло наказанието от  ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода наложено по НОХД № 1695/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.      

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД №167/2020 г.:

Обвинението е против подсъдимия Г.Л.А. ***.

Подсъдимият се обвинява за това, че в средата на м. март 2015 г. в гр.Септември, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към момента 14-годишна възраст, а именно Т.М.М., родена на *** г. и до 22.03.2019 г. е съжителствал с нея на същото място - престъпление по чл.191, ал.3 от НК.

Подсъдимият Г.А. не изразява становище по въпроса за вината.  Не дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият Г.А. и свидетелката Т.М. се запознали на неустановена в хода на разследването дата в средата на м. март 2015 г., няколко дни преди свидетелката М. да навърши 12-годишна възраст, по време на гостуване на техни общи познати в гр.Септември. Двамата се харесали и решили да заживеят заедно. Водени от това свое желание, още на същия ден двамата заживели в дома на родителите на подсъдимия А.,***. Това станало със знанието на родителите им, като подсъдимият А. знаел каква е възрастта на свидетелката М.. Оттогава двамата не са се разделяли, а отношенията им наподобяват отношенията между съпрузи.

Към този момент подсъдимият А., който е роден на *** г., бил навършил 18-годишна възраст, а свидетелката М., родена на *** г., била на 11 навършени години.

В резултат на съвместното съжителство и полово общуване между двамата на 05.08.2016 г. се родило първото им дете - Л. М., а през м. юни 2019 г. се родило и второто им дете - Силвия М..

След 22.03.2017 г., когато свидетелката М. навършила 14-годишна възраст, подсъдимият А. продължил да съжителства с нея и до момента. Свидетелката М. навършила 16-годишна възраст на 22.03.2019 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, а именно показанията на свидетелите  М.М., П.К., Л.А., както и писмените доказателства приложени по делото.

При анализа на събраните доказателства, които еднопосочни, ясни и убедителни, съдът приема, че подсъдимият Г.Л.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.191, ал.3 от НК, като м. март 2015 г. в гр.Септември, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към момента 14-годишна възраст, а именно Т.М.М., родена на *** г. и до 22.03.2019 г. е съжителствал с нея на същото място.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, и е искал настъпването на общественоопасните последици на деяниятя си - действал е при пряк умисъл.

Няма съмнение, че на 22.03.2017 г. свидетелката Т.М. е навършила 14-годишна възраст, а подсъдимият е продължил да съжителства с нея вече като непълнолетна, т.е. като лице навършило 14 г., но ненавършило 16 години. Това обаче не може да бъде квалифицирано като отделно престъпление по чл.191 ал.1 от НК.

Особеност на престъплението по чл.191 НК, което има основен състав регламентиран в ал.1 и квалифициран състав регламентиран в ал.3 предвиждащ по-тежка наказуемост с оглед особености на жертвата, а именно нейното малолетие, е формата на усложнена престъпна дейност с оглед деянието. Престъплението по чл.191 НК, независимо по кой от двата състава е осъществено, представлява пример за продължено (трайно) престъпление. В този смисъл е съдебната практика по приложението на състава, а така също и безспорните разбирания на академичната общност (така също С., А. "Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека", изд. София, 2006). Характеристиките на всяко едно продължено престъпление, които му придават качеството на усложнена форма на престъпна дейност, се изразяват в следните три елемента: 1.Продълженото престъпление се осъществява само с едно деяние; 2.Деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като този период има изключително важно наказателно правно значение, както за обществената опасност, така и за последиците свързани с момента на довършеност на престъплението; 3.Трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване, като във всеки един момент през този период до прекратяването се осъществява неблагоприятно въздействие върху защитения обект, в случая това са обществените отношение свързани с правилното развитие на младежта.

Особеност от обективна страна на престъплението по чл.191, ал.3 от НК е, че това престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански брак при условията на чл.6, ал.2 от СК.

По своята същност престъплението по чл.191, ал.3, във връзка ал.1 от НК е формално престъпление или престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда никакви други последици.

В теорията и практиката се приема, че от обективна страна следва да е налице липса на сключен брак между субекта на престъплението и жертвата – лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст. По своята същност този обективен признак е ненужен дотолкова, доколкото липсва правна възможност за сключване на брак при тези възрастови условия на подсъдимия и жертвата, тъй като предвидената в чл.6, ал.1 и ал.2 от СК възраст на сключващите граждански брак е условие за действителността на сключения брак. И дори и такъв да бъде сключен, ако лицата не отговарят на условията, то той се явява нищожен и не може да породи предвидените от закона правни последици.

Безспорно от материалите по делото е установено, че подсъдимият Г.А. и Т.М. са заживели на съпружески начала на неустановена дата през месец март 2015 г., към която дата подсъдимият е бил пълнолетен предвид изискването на закона, че субект на престъплението по чл.191, ал.3, вр.ал.1 от НК може да бъде пълнолетно физическо лице. Крайният момент на това продължено престъпно състояние може да бъде или прекъсването на това фактическо съжителство, или при навършване на 16-годишна възраст на лицето от женски пол, когато по силата на чл.6, ал.2 от СК при наличие на допълнителни предпоставки, то може да сключи граждански брак. В конкретния случай съжителството не е прекъснато, а крайният момент на периода на извършване на това престъпление е именно навършването на 16-годишна възраст от страна на пострадалата - 22.03.2019 г., тъй като тя е родена на *** г.

В тази насока са и Решение №41/22.04.2015 г. на ОС София по ВНДД №24/2015 г., и Определение №239/03.09.2018 г. на РС Луковит по НОХД І 263/2018 г.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.А. за извършеното от него деяние по чл.191, ал.3 от НК съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са позитивни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни, признаването на родените без брак две деца, полаганите грижи за тях и за лицето с което същият живее на съпружески начала, трудовата ангажираност на подсъдимия, а като отегчаващи вината – наличието на предходно осъждане и продължителния период на осъществяване на деянието.

При тези многобройни смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко спрямо извършените престъпления.

Затова за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции съдът наложи на подсъдимия Г.Л.А. наказание за престъплението по чл.191, ал.3 от НК при редукцията на чл.55, ал.1, т.1 от НК от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед предишното осъждане на подсъдимия съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието да се търпи ефективно.

Затова на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.

Да се приеме, че традициите свързани с ромския етнос на подсъдимия изключват съставомерния характер на деянието по чл.191, ал.3 във връзка с ал.1 от НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов закон различен от този, който е създаден от компетентния орган. Встъпването в брак на пълнолетен с малолетна е само по себе си причина за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления - преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове представляват една заплаха за реализацията на правото на образование, гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето.

Затова съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК за явно незначителност на обществената опасност на деянието.

Видно от свидетелството за съдимост със споразумение по НОХД №1695/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 18.02.2019 г. на подсъдимият Г.А. е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 4 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.  

Настоящото престъпление, което е продължено такова, т.е., е довършено на 22.03.2019 г., т.е. в изпитателния срок на определеното наказание по НОХД №1695/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Поради това съдът на основание чл.68, ал.1 от НК постанови подсъдимият Г.Л.А. да изтърпи изцяло наказанието от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено по НОХД №1695/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: