Р Е Ш Е Н И Е
№ / 19.07.2019г., гр.******
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На десети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при
секретар Нели Странджева
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 907 по описа за 2019г.
И за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Е.А.А. с
ЕГН **********, с адрес ***, за постановяване на мерки за защита срещу Р. Р.Д.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата се твърди, че страните са
живели на семейни начала повече от 15 години до началото на 2019г.. В началото
отношенията им били добри, но се влошили, което наложило страните да се
разделят.
Твърди се, че на 31.05.2019г. ответникът извършил
акт на домашно насилие спрямо молителката, като вечерта я преследвал с
автомобила си от гр.****** до с.******, където молителката гостувала заедно с
общите им деца в дома на майка си. След като А. спряла автомобила си и слязла
от него пред дома на майка си, Д. започнал да крещи, да обижда и да псува
молителката и да я заплашва от автомобила си. Това поведение на ответника
продължило и след като А. влязла в дома на майка си. Д. първоначално викал на А.,
а в последствие и на дъщеря й, че майка й била „курва“ и ходила по чужди мъже.
Крясъците на Д. продължили дълго.
Д. имал и други прояви на домашно насилие като се
обаждал по телефона на А., крещял й и я заплашвал, ходел на работното й място и
отново крещял и я заплашвал пред колегите й. А. се страхувала от Д..
Иска се издаване на
основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН на заповед за незабавна защита на молителката с
мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3 от ЗЗДН.
В проведените по
делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично, като поддържа подадената молба и моли за
налагане на исканите мерки. Ответникът се явява лично и заявява, че от два
месеца е прекратил отношенията си с молителката.
След
съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В
чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита
по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в
отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско
съжителство.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Видно от
подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че А. е декларирала,
че ответника е упражнил домашно насилие над нея на 31.05.2019г. в с.****** пред
дома на майка й. Ответникът я следял с автомобила си от гр.****** до с.******.
След като А. спряла автомобила си и слязла от него пред дома на майка си, Д.
започнал да крещи, да обижда и да псува молителката и да я заплашва от
автомобила си. Това поведение на ответника продължило и след като А. влязла в
дома на майка си. Д. първоначално викал на А., а в последствие и на дъщеря й,
че майка й била „курва“ и ходила по чужди мъже. Крясъците на Д. продължили
дълго.
От
показанията на св.Салиев, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
страните са живели на семейни начала и имат две деца. Отношенията между
страните по делото са влошени от отдавна. Страните са се разделяли няколко пъти
и са се събирали, но след последната им раздяла не са се събирали. Поведението
на ответникът спрямо молителката било агресивно, той често й се карал, ходил на
работното й място, за да я следи, тъй като я ревнувал много. Ответникът
заплашвал молителката, че ще я убие. На 31.05.2019г. ответникът следвал с
автомобила си този на молителката. Ответникът спрял пред дома на майката на
молителката в с.****** и започнал да крещи, когато св.Салиев излязъл от дома
си, видял, че молителката я нямало, а ответникът викал на дъщеря им.
От
показанията на св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са живели
на семейни начала и имат две деца. На 31.05.2019г. ответникът следвал с автомобила
си този на молителката от гр.****** до с.******. Ответникът спрял пред дома на
майката на молителката в с.****** и започнал да й вика, тя се прибрала вътре,
той заплашил, че ще я убие, ще я заколи и ще я хвърли в канавката. Отношенията
между страните са влошени, ответникът бил много агресивен по отношение на
молителката, като я преследвал, обиждал я, звънял й по телефона. Отношението на
ответникът се отразява негативно върху молителката, децата им и св.А..
От правна страна съда намира следното:
Предявена
е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5
от ЗЗаДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе - свидетелски
показания, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято
презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че ответника
е извършил акт на домашно насилие -
психическо такова над молителката.
От
събраните доказателства се установи, че страните са съжителствали на семейни
начала, от което съжителство имат две деца. Ответникът е имал агресивно
поведение към молителка още преди 31.05.2019г., провокирано от тяхната раздяла
и опитите на ответника да се съберат с молителката да живеят отново заедно. Той
я е преследвал, притеснявал я е на работното й място, обаждал й се е по
телефона, обиждал я е, заплашвал я е с убийство. Такова поведение е имал
ответникът и на 31.05.2019г., когато е преследвал молителката с автомобила си
от гр.****** до с.******, пред дома на майка й е спрял и е започнал да й крещи, като я е
заплашил с убийство. Това неприемливо поведение на ответникът съставлява акт на
домашно насилие - психическо такова спрямо молителката като нарушава нейния
спокоен живот, пречи на социалните й контакти и й причинява стрес и напрежение.
Предвид
поведението на ответника молителката следва да получи защита с мерките предвидени
по ЗЗДН с цел осигуряване на спокойствието й.
Гореизложеното
води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на
молителката следва да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно
насилие спрямо нея. Предвид агресивното поведение на ответника съдът намира, че
подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника
да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в гр.****** и в с.******, местоработата
й, местата й за социален контакт и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за
срок от 10 месеца. Съдът намира, че определения от него срок е достатъчен и ще
има нужното превъзпитателно действие спрямо ответникът.
Налагането
на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е
винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде
наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и
имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия
размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката
не е претендирала разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е.А.А. с
ЕГН **********, с адрес *** от осъщественото спрямо нея
домашно насилие от Р. Р.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Р. Р.Д. с
ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Е.А.А. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Р. Р.Д. с
ЕГН ********** да се доближава на по-малко
от 50 м. разстояние до: Е.А.А. с ЕГН **********, жилището, обитавано
от нея в гр.****** и с.******, общ.******, местоработата й, местата й за
социален контакт и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 10
месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на Р. Р.Д. с ЕГН **********, с адрес *** в размер на 300
лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Р. Р.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският
районен съд сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Р. Р.Д. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената
заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да
се изпратят служебно и на РУ ******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................