Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова изслуша докладваното от съдията Борислав Милачков адм. д. № 1789 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. с 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.И.Д., с ЕГН **********,***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/№
20-0324-00200/20.07.2020 г., издадена от началник група към ОД на МВР Варна, РУ
Провадия, за временно отнемаме на свидетелство за управление на МПС за период
не повече от 18 месеца. В жалбата са наведени доводи за нищожност и за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Доводите за нищожност на заповедта
са мотивирани с твърдения за некомпетентност на нейния издател. Тези за
незаконосъобразност на акта се основават на твърдения за липсата на основания
за налагане на ПАМ, доколкото санкционираният водач оспорва фактите относно
установяване на нарушението. Сочи се, че оспорената заповед не съответства за
критериите за форма и съдържание, установени в АПК, тъй като не съдържа
конкретни мотиви. Твърди, че в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо съществено
неговото защитено от закона право на защита, тъй като екземплярът от съставеният
и връчен АУАН бил нечетлив. По този
начин посоченият за извършител на нарушението е лишен от възможност да разбере
срещу кои факти и твърдения на административнонаказващия орган следва да се
брани. Изложени са и твърдения свързани влошеното здравословно състояние на М. Д.,
засягащо неговата опорно-двигателна система, поради което върви трудно и лишаването
му от възможност да управлява МПС на практика го лишава от възможност да ходи
на контролни прегледи и др. медицински изследвания, свързани пряко със
заболяването му, а така също и с предстоящата процедура за освидетелстване пред
ТЕЛК; лишава го от възможност да си търси работа и по този начин да осигури
прехраната си, тъй като през м. май 2020 г. трудовото му правоотношение с
предишен работодател е прекратено; ограничава възможността му да се грижи за
няколко селскостопански животни, които отглежда извън територията на гр.
Провадия. На изложените основания моли обжалваната заповед да бъде прогласена
за нищожна, алтернативно – да се отмени като незаконосъобразна. В съдебно
заседание представител на оспорващия не се явява. По електронен път в деловодството
на съда е депозирана молба от жалбоподателя с.д. № 11695828.09.2020 г., в която
е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на
правния спор. Поддържа жалбата не посочените в нея основания.
Ответникът по жалбата – началник група към
ОД на МВР Варна, РУ Провадия, /независимо, че в протокола погрешно е записано,
че ответник е РУ Провадия/ оспорва основателността на жалбата чрез процесуален
представител,/надлежно упълномощен именно от ответника по делото/, който моли
съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна в настоящия
състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед
за налагане на ПАМ № 20-0324-00200/20.07.2020 г., издадена на основание чл.
22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, началникът на група към
ОД на МВР Варна при РУ-Провадия, е наложил на жалбоподателя М.И.Д. принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 19.07.2020г. около 21,40 часа е
установено, че М. И. Д., като водач на МПС – Алфа Ромео 145 с рег. № В **** КН,
се движи по път ІІІ клас № 208 на територията на гр. Провадия, кв. „Север“, до
блок 1, посока – гр. Айтос, след употреба на алкохол с концентрация от 0,75 ‰ в
издишания въздух. Последното е
установено с техническо средство алкотест – дрегер 7510 № ARBB- № 0090. Във
връзка с изложеното срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение № АА597384 от 19.07.2020година. Горните констатации
са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3, предложение 1
от ЗДвП, във връзка с което е издадена процесната заповед.
Към административната преписка са
приложени АУАН № АА597384 от 19.07.2020г.; талон за медицинско изследване №
0211729; протокол № 667/ 20.07.2020 г. за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, сочещ за
наличие на концентрация от 0,59 ‰ алкохол в кръвта на изследвания и др.
Предвид установеното от фактическа страна,
като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените
оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
По основателността на жалбата
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал.1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1 от същия закон се
издават с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото е представена заповед № 365з - 2747 от 20.07.2017г. на Директора
на ОД на МВР – Варна, с която началниците на сектори/групи „Охранителна
полиция“ в районните управления при ОД на МВР – Варна със звена „Пътен контрол“
са оправомощени да издават заповеди по чл.171, т.1 от ЗДвП, каквато е
процесната. Действието на посочената заповед не е ограничено със срок. Предвид
изложеното, настоящият състав на Административен съд – Варна намира за
неоснователни и недоказани твърденията на оспорващия за нищожност на оспорената
Заповед № 20-0324-00200 от 20.07.2020 година.
След запознаване със съдържанието на акта
съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП
и чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея е посочено наименованието на органа, който я е
издал, наименованието на акта, посочен е адресата на акта, а така също са посочени
както фактическите, така и правни основания за неговото издаване. Посочено е
мястото, на което е извършено и
установено нарушението, както и стойностите на алкохолно съдържание в издишания
от водача въздух, установени с техническо средство - алкотест – дрегер 7510 №
ARBB- № 0090, чиято изправност не е оспорена. Изложените от ответника мотиви към
заповедта действително са лаконични, но съдържат необходимата информация,
позволяваща на санкционирания, а и на съда, да разберат за извършване на какво конкретно
административно нарушение е издаден административният акт. Твърденията за
наличие на съществени пороци във формата на акта по аргумент, че съставеният на
19.07.2020 г. АУАН е предоставен на Д. в нечетим вид, не се споделят от
настоящия състав на съда. Дори и да се приеме за вярно това твърдение, то
оспорващият не е бил лишен от възможност да поиска от ответника по-четливо
копие от акта или да поиска допълнително информация относно съдържанието му. Горното
мотивира съда да приеме за неоснователни доводите за незаконосъобразност на
акта поради наличието на съществени пороци в неговата форма и съдържание. Нещо
повече, АУАН е част от образуваното срещу Д. административнонаказателно
производство, което е различно от производството по налагане на ПАМ.
При служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК съдът
не установи в хода на проведеното производство да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са толкова съществени, че да
бъдат основание за неговата отмяна като незаконосъобразен.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 1, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство“ спрямо водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (‰), установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца. Допълнено е, че при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 /от
същия закон/ установените стойности са определящи.
От доказателствата по делото се
установява, че не само отчетените на място от дрегера стойности на алкохолно
съдържание в издишания от водача въздух сочат стойности, надхвърлящи допустимите
0,5 ‰, съгласно цитираната по-горе разпоредба, но на същите изводи навежда и
представения Протокол № 667/20.07.2020 година, който сочи съдържание на алкохол
в кръвта на оспорващия М. Д. от 0,59 ‰. Тази
стойност, макар и по-ниска от показателите на дрегера с 0,06 ‰ не опровергава
констатациите на ответника, а потвърждава, че наличието на алкохол в кръвта на
М. Д. към посочените в заповедта дата и час надвишава допустимата от закона стойност
– 0,5 ‰. Ето защо съдът не споделя становището на оспорващия, че не са били
налице основания за образуване на административнонаказателно производство срещу
него и за издаване на процесната заповед.
Правилно ответникът е посочил и размерът
на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Същата е
определена в рамките на установения в закона срок: „до решаване на въпроса за
отговорността му (на водача), но за не повече от 18 месеца“, съгласно чл. 171, ал.
1, б. "б" от ЗДвП. От това следва, че 18 месеца е максимално
допустимият срок за налагане на ПАМ, което не изключва възможността въпросът за
отговорността на водача да бъде решен и преди изтичането на този срок,
респективно – основанията за налагане на ПАМ да отпаднат по-рано от 18 месеца.
Изложените по-горе мотиви навеждат на
единствено възможния извод, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
целта на закона. Не е налице нито едно от основанията за отмяна на
административния акт, изчерпателно изброени в чл.146 от АПК. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-0324-00200/20.07.2020 година е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
Наведените твърдения за влошено
здравословно състояние на жалбоподателя, не могат да разколебаят извода за
законосъобразност на наложената ПАМ, тъй като здравословното състояние на
нарушителя не е елемент от състава на нарушението. Здравословното състояние на
нарушителя може да се отчита само като смекчаващо отговорността обстоятелство,
но както беше посочено по-горе, срокът за който се налага ПАМ е нормативно
определен и липсва възможност за намаляването му.
При този изход на делото претенцията за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника по жалбата е основателна. С оглед относително не
голямата фактическата и правна сложност на делото и поради факта, че същото е приключило
след проведено само едно открито съдебно заседание, то съдът намира, че следва
да се определи възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
С оглед разпоредбата на чл.172, ал.5,
изречение второ от ЗДвП, решението на настоящата съдебна инстанция не подлежи
на обжалване.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна, ХХІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.Д., с ЕГН **********,***, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/№
20-0324-00200/20.07.2020 г., издадена от началник група към ОД на МВР Варна, РУ
Провадия, за временно отнемаме на свидетелство за управление на МПС за период
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
М.И.Д., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в
размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: