№ 258
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902454 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 307 ТЗ.
Ищецът „Е.****” АД, ЕИК ****, твърди, че на 31.08.2020 г. сключил по реда на ЗОП
Договор № 0020-ЦДУ/31.08.2020 г. с „Електроенергиен системен оператор“ АД, ЕИК ****,
съгласно който ищецът се задължава да изпълнява поръчки за доставки на комуникационни
кабели, модули за ремонт и разширение на репартитори и аксесоари за тях, по обособена
позиция № 2, като доставя на ответника чрез извършването на отделни доставки стоките,
поръчвани от последния по реда на чл.1.2 и чл.1.3 от Договора.
В исковата молба се излагат твърдения, че доставките се осъществяват съгласно
изискванията и в съответствие с техническата спецификация на възложителя - ответник,
техническото предложение и ценовото предложение на ищеца (отразяващо актуалните
стойности на цените за доставка към 09.06.2020 г. - датата на подаване на предложението по
ЗОП), представляващи приложения № 1, 2 и 3 - неразделна част от договора, в срокове и при
условията, уговорени в него. Ищецът сочи, че договорът влиза в сила от датата на
регистрирането му в деловодната система на ответника (31.08.2020 г.) и е със срок на
действие 4 години. Поддържа, че съгласно чл. 2.2 цялото количество от поръчаните стоки
следва да бъде доставено в срок до 60 календарни дни, считано от датата на изпращане на
отделната поръчка за доставка.
Ищецът твърди, че заплащането на доставените по конкретни поръчки стоки се извършва от
ответника по единичните цени в левове без ДДС, предложени от ищеца в ценовото му
предложение (чл. 3.1), като единичните цени, свързани с изпълнението на договора,
посочени в ценовото предложение, включват всички преки и непреки разходи на ищеца,
1
свързани с изпълнението на поръчката. Твърди, че заплащането на доставените стоки се
извършва от ответника в срок от 30 календарни дни от датата на доставката и представяне
на приемо - предавателен протокол и данъчна фактура.
Заявява, че общата стойност на договорените прогнозни доставки, която се извежда от
единичните цени по позиции от ценовото предложение на ищеца, е 107 566,45 лв. без ДДС,
като от тази стойност цената за оптични и медни кабели съгласно ценовото предложение
възлиза на 61 593 лева без ДДС или 57,26% от общата стойност на договора.
Твърди, че е доставил на ответника всички поръчани стоки, като само доставените оптични
и медни кабели са на стойност 52 433 лева без ДДС или 85,13 % от общата прогнозна
стойност на подлежащите на доставка оптични и медни кабели.
Ищецът поддържа, че на 27.09.2021 г. ответникът направил четири поръчки, като стойността
на поръчаните позиции е съгласно единичните цени по ценовото предложение: по поръчка
№ ********* - 21 960,56 лв. без ДДС; по поръчка № ********* - 19 319,45 лв. без ДДС; по
поръчка № ********* - 17 631,63 без ДДС и по поръчка № ********* - 370,30 лв. без ДДС
или общо поръчките са на стойност 59 281,94 лева без ДДС, от които поръчаните оптични и
медни кабели са на стойност 39 356 лв. без ДДС.
Излага, че съгласно чл. 2.2. от договора срокът на доставка на поръчаните стоки /позиции по
техническата спецификация/ е 60 дни от датата на получаване на поръчката - /27.09.2021 г./
или доставката на всички позиции следва да се извърши до 26.11.2021 г. вкл.
Твърди, че поради обстоятелството, че доставките се осъществяват само по поръчка на
ответника, без да е налице договорно задължение за поръчка на минимални количества, е
невъзможно, а и липсва такова уговорено задължение, при сключване на договора
изпълнителят да осигури на склад или да поръчва предварително всички прогнозни
количества по всяка от позициите.
Съгласно исковата молба, след сключването на договора наложените мерки за ограничаване
на пандемията са довели до редица затруднения и забавяне на производствените и
транспортни дейности и са затруднили производството и веригите на доставка, поради което
значително се увеличили производствените цени на продуктите и разходите за
доставка/транспорт. Сочи, че в световен мащаб се наблюдава рекорден ръст на цените на
суровини и енергия, като България също търпи значително увеличение на цената на
енергоизточниците и в частност електроенергията и горивата. Заявява, че поради
посочените обстоятелства съществено се увеличила цената на подлежащите на доставка
стоки, предмет на договора. Твърди, че за част от продуктите, позиции по техническата
спецификация, които не са оптични и медни кабели, е предприел мерки за оптимизация на
дейността си по доставките, като осигурил изпълнение на договора, доставяйки стоките при
договорените условия, въпреки че бил финансово ощетен.
Сочи, че във връзка с поръчките от 27.09.2021 г. незабавно направил запитвания към местни
и чуждестранни доставчици и производители на съответните стоки, но актуалната цена за
доставка на някои от позициите била повишена с над 60%, а за някои позиции и над 100%
2
спрямо нивата от 2020 г., което значително надвишава заложените в ценовото предложение
към договора цени, а отделно следвало да се отчетат транспортните разходи.
Поддържа, че цената съгласно техническата спецификация на оптични кабели OPUG за шест
позиции и медни кабели за четири позиции, на която може да закупува тези продукти,
участва процентно при формиране на себестойността, на която може да ги доставя на
ответника и тя е между 92% - 99% за различните кабели. Сочи, че в себестойността на
доставката на посочените продукти разходите за транспорт са 10%, а цената на горивата за
транспортните средства в периода след сключване на договора се е изменила съществено.
Обобщава, че себестойността на стоките за посочените в ИМ общо 10 позиции оптични и
медни кабели към момента на изготвяне на ценовото предложение, което е направил във
връзка с участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, се различава
значително от себестойността на същите стоки към момента.
Сочи, че с писмо изх. № 145/12.10.2021 г., заведено при ответника с вх. № ECO -
817#5/13.10.2021 г. подробно изложил причините за невъзможността да бъдат осъществени
доставки на заложените в ценовото предложение към договора цени, като по този начин
изпълнил задълженията си по чл. 8.2.2.2 от договора за своевременно информиране на
възложителя за всички пречки, възникващи в хода на изпълнението на договора, и
предложил начин за отстраняването им посредством изменение на договора досежно някои
от параметрите на доставките или прекратяване на същия поради невъзможност за
изпълнение при първоначално договорените условия (чл.11.10 от договора, във вр. с чл.118,
ал. 1, т.1 от ЗОП). В отговор ответникът изпратил писмо, с което заявил, че не приема
предложението за прекратяване на договора и поставил условия за изменението му съгласно
чл. 116, ал. 1 ЗОП.
Ищецът сочи, че с цел изпълнение на условията изпратил до ответника заявление изх. №
147/15.11.2021 г., с което представил оферти от производителите и доставчиците и подробна
справка за начина на формиране на себестойността на тези стоки, като по този начин
мотивирал предложението си за изменение на договора и възможността за прекратяването
му на основание чл. 307 ТЗ.
Заявява, че при продължаване изпълнението на договора при първоначално договорената
цена би инкасирал преки загуби, които само за поръчките със срок на доставка 26.11.2021 г.
изчислява, че биха възлезли на 11 064 лв. без ДДС. Счита подобен икономически резултат за
недопустим при осъществяване на търговска дейност, като намира, че за подобни ситуации
законодателят е предвидил правната възможност по чл.307 ТЗ.
С допълнителна молба уточнява, че общата стойност на недоставените количества оптични
и медни кабели съгласно ценовото предложение възлиза на 39 237,60 лева.
При тези твърдения моли да бъде прекратено облигационното отношение между ищеца и
ответника, възникнало по силата на Договор № 0020-ЦДУ/31.08.2020 г. считано от датата на
исковата молба.
Претендира разноски.
3
Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ АД, ЕИК ****, в срок е подал отговор на
исковата молба.
Не оспорва твърденията, че между страните е сключен посочения от ищеца договор и че с
две писма ищецът е отправил предложение до ответника за сключване на анекс към
цитирания договор за увеличение на цените на продуктите по посочените четири поръчки от
27.09.2021 г. и евентуално за прекратяване на договора.
Поддържа, че съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП договорите за обществени поръчки и
рамковите споразумение могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в
документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени
клаузи, включително клаузи за изменение на цената, а в случая такива не били предвидени.
Твърди, че с писмо изх. № ЦУ-ЕСО-817#8/23.12.2021 г. е предоставил срок до 31.12.2021 г.,
в който ищецът да заяви дали ще продължи изпълнението на договора, като в противен
случай ще смята същия за развален. Намира, че доколкото „Е.****” АД не е заявило
готовност да продължи да изпълнява задълженията си, считано от 01.01.2022 г. не е налице
облигационна обвързаност между страните. Сочи, че с развалянето на договора се погасява
юридическият факт, от който произтича правото да се иска изменение или прекратяване на
договора, поради което твърдяната от ищеца непоносимост на престацията не може да бъде
отстранена, поради което липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иска, а исковата
претенция е недопустима.
Оспорва иска като неоснователен. Намира, че в случая са приложими специалните правила,
съдържащи се в ЗОП, и че не били налице предпоставките на чл. 116 от ЗОП за изменение
на договора или неговото прекратяване по реда на чл. 118 от ЗОП. Счита, че не са налице
условията за приложение на чл.307 ТЗ, тъй като при търговските отношения точното
изпълнение на поетите договорни задължения изисква предварително планиране на
разходите и гъвкава търговска политика. Сочи, че увеличаването на цената на горивото и на
актуалната цена за доставка на някои от позициите не представлява основание за
прекратяване на договора поради стопанска непоносимост.
Счита, че „Е.****” АД е било длъжно да предвиди обстоятелствата, изложени в исковата
молба, към момента на сключване на договора, тъй като тази промяна не била станала
внезапно - договорът е сключен на 31.08.2020 г. по време на пандемията. Поради това
намира разпоредбата на чл. 307 от ТЗ за неприложима, тъй като тези обстоятелства са били
предвидими от ищеца към момента на сключването на договора.
Заявява, че грешката в преценката на икономическата изгодност на сделката не може да
обоснове прилагането на института на стопанската непоносимост, който изисква
изменението на обстоятелствата да е от такъв радикален порядък, че да прави запазването на
съществуващата договорна връзка непоносимо.
Излага, че дори да е налице промяна на цената, тя не обхваща всички позиции, а само 10 бр.
Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
4
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на
ответника, като счита, че те се отнасят до обстоятелства, настъпили след предявяване на
иска (25.11.2021 г.), поради което счита, че към датата на подаване на исковата молба
правоотношението между страните не е било прекратено. Намира, че възможностите за
изменение на договора съгласно чл. 116, ал. 1, т.1-7 ЗОП са самостоятелни алтернативни
основания, като съгласно т. 3 договорът може да бъде изменян, когато поради наличие на
обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да
предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета
на договора.
Оспорва твърдението, че липсва уговорка за изменение на договора, като сочи, че такава се
съдържа в чл.12.7.1 от договора. Намира, че ответникът в качеството си на оператор на
електроенергийната система на страната е наясно с многократното увеличение на цената на
електроенергията и отражението на това увеличение върху всички останали продукти.
В указания срок по делото не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на изложените в исковата молба факти
относно наличието на сключения между страните по реда на ЗОП договор, както и от
относно заявените и доставени от ищеца стоки.
С писмото си от 13.10.2021 г. ищецът е предложил изменение на договора по отношение на
срока на доставката; изменение на цената или неговото прекратяване по взаимно съгласие.
С писмото си от 25.10.2021 г. ответникът е направил искане за мотивиране и представяне на
доказателства да продължаване на срока за доставката.
Със заявлението си от 15.11.2021 г. ищецът е заявил намерението си да иска прекратяване
на правоотношението по реда на чл.307 ТЗ.
С писмо от 23.12.2021 г. ответикът е изразил несъгласие договорът да бъде развален по
взаимно съгласие. Даден е срок до 31.12.2021 г. дали насрещната страна ще продължи да
изпълнява договора. При липса на потвърждение счита договора за развален.
Ищецът е представил оферти от трети лица – доставчици, относно предложена цена на
доставяните от него по договора елементи, които не са били оспорени от ответника.
Изслушано е и заключение на ССЕ, което съдът кредитира, относно измененията на цените
на спорните стоки, изготвено въз основа на представените от ищеца оферти.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 307 от ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени или
да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора
противоречи на справедливостта и добросъвестността.
5
Стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за постигане на изменение
или прекратяване на облигационната връзка,тогава,когато липсва съгласие на страните за
това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните
условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в
отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато
чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна,който по характера си е
конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел
предотвратяване на такава несправедливост. При това произнасянето на съда по такъв иск
променя,респ. прекратява правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките
за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е
прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено. (Р№183/21.11.2018 г. по т.д.
№ 542/18 г.)
В правната доктрина („Приложно поле и правни последици на стопанската непоносимост“
проф. д.ю.н. И.Р., достъпна он лайн), се приема, че това твърдение следва да бъде
прецизирано.
Ако договорът е прекратен на някакво обективно (безвиновно) основание, като изтичането
на срок или настъпването на прекратително условие, то институтът на стопанската
непоносимост може и следва да намери приложение и към подобни хипотези. Аналогично е
положението и когато е сключен двустранен договор, при който едната страна е изпълнила
своите задължения, а другата – още не е. Като се отчете, че изпълненото задължение стои в
икономическа зависимост с насрещната престация и че то е изпълнено именно, за да се
получи тази престация, която е еквивалентна на даденото или направеното, следва да се
приеме, че приложението на института в този случай не бива да се изключва. Да се приеме
обратното, означава да бъде наказан длъжникът не защото липсват елементите от
фактическия състав на непоносимостта, а защото той добросъвестно е изпълнил
задължението си. До сходни резултати би се стигнало и когато прекратяването на договора е
настъпило вследствие на юридически факт, който се намира извън волята и контрола на
позоваващия се на стопанска непоносимост.
Освен това, следва да се държи сметка, че страната прибягва до предявяване на
конститутивен иск за прекратяване или изменение на договора, когато насрещната страна по
правоотношението очевидно не е съгласна с исканото изменение или прекратяване, респ. –
когато насрещната страна счита длъжника за неизправна страна и вероятно ще развали
договора поради виновно неизпълнение на онази, която същевременно претендира да е
засегната от стопанска непоносимост. По този начин ще се окаже, че институтът на
стопанската непоносимост ще е неприложим във всяка ситуация, в която страната, която го
предявява, вече е изпаднала в неизпълнение на договора и/или договорът е прекратен,
развален.
Доколкото чл. 307 ТЗ съдържа общо правило, а съгласно чл. 120 от ЗОП за всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и
6
на Закона за задълженията и договорите, то следва да се направи извод, че институтът на
стопанската непоносимост намира субсидиарно приложение.
Възражения на ответника на първо място се свеждат до липса на правоотношение, тъй като
договор е бил развален, изключващо възможността за промяна на правната връзка от съда,
както и наличие на неизпълнение, което не позволява упражняване на потестативно право да
се иска правна промяна от съда.
В случая се твърди, че договорът е развален с изтичане на срока за изпълнение даден с
изявлението от 23.12.2021 г.
Съдът не споделя тази теза.
В тежест на ответника е да докаже наличието на потестативното право, което е му е
позволило с едностранно волеизявление за внесе правна промяна в правоотношението.
В случая с писмото от 23.12.2021 г. е даден срок на ищеца да заяви дали ще
продължава да изпълнява договора или не, като липсата на изявление е свързано с
прекратяване на правната връзка. Такова задължение за ищеца-длъжник(за заявяване дали
ще изпълни) не възниква от договора, съответно неговото неизпълнение не може да породи
потестативно право за неговото разваляне по реда на чл.87 ЗЗД. Той има задължение да
изпълни и ако не стори това в дадения от кредитора срок, последният има право да развали
договора, но изявление с такъв характер липсва както преди, така и по време на процеса.
Неоснователно е и възражението основано на липсата на изпълнение. При наличие на
стопанска непоносимост, настъпила преди забавата за изпълнение, за длъжника
изпълнението би било разорително или прекомерно обременително. Именно поради това
той иска да бъде внесена правна промяна в правоотношението. Следователно самия факт на
неизпълнението не изключва потестативното му право.
Договорът е за доставки на индивидуализирани по вид и характер стоки, поисани в
Обособена позиция №2, срещу заплащане на тяхната стойност по техническото и ценово
предложение на изпълнителя. Посочената стойност е прогнозна, но тя не са явява лимит на
изпълнение.
Общия брой на позициите е 150.
Ищецът твърди, че по отношение на 10 от тях (6 оптични и 4 комуникационни медни
кабели)цената се е увеличила значително. Искането за прекратяване на целия договор
обосновава с обстоятелството, че съгласно ценовото предложение те съставляват 57,26 % от
общата стойност на договора, а от общо доставените стоки те са 85,13 % от общата
прогнозна стойност.
По делото не се спори, че отделните обекти са предназначени за използване от ответника. Те
целят да осигурят функционирането на неговата стопанска дейност, като предвид публичния
елемент за това е необходимо провеждане на обществена поръчка. Това мотивира съда да
приеме, че относно преценката дали значително увеличената цена на 10 от 150 продукта
съставлява основание за прекратяване на целия договор, не може да изхожда от стойността
7
на отделните елементи. Всеки от тях, при възникнала необходимост от монтаж и ремонт, в
технологично отношение се явява необходим и равнозначен – липсата на кой да е детайл
препятства създаването/ремонта на съоражението, като за заместващата му доставка ще е
необходима нова обществена поръчка. Прогнозната стойност на целия договор и нейното
съотношение към стойността на спорните елементи не може да служи за ориентир, тъй като
той задава едни предварителни параметри, а количеството и вида на доставените обекти
зависят от възникналата технологична необходимост, съответно от заявеното. В контекста
на това съдът споделя становището на ответника, че изменението в цената на 10 елемента
от 150 не може да доведе до частично(доколкото детайлите са елементи от обща система)
или пълно прекратяване на договора. Нормата на чл.307 ТЗ предвижда възможност за
изменението на правната връзка, което би довело до възстановяване на икономическата
еквивалентност на частта от договора по отношение на която е налице промяна (в случая 10
–те елемента), при запазване на правоотношението. В доктрината се изтъква, че едно
примерно разширяване на клаузата clausula rebus sic stantibus би могло да обезсмисли един
друг принцип pacta sunt servanda, нещо, което би се противопоставило на спазването на
договора и би довело до правна несигурност(така „Нов поглед върху стопанската
непоносимост в условията на COVID-19“ Проф. д-р Поля ГОЛЕВА, Труд и право, достъпно
он-лайн).
Същевременно настъпването на новите обстоятелства, водещи до нееквивалентност на
престациите, трябва да бъде трайно, а не временно явление. Необходимо е да е сигурно, че
скоро няма да се възстанови първоначалното положение. (така „Нов поглед върху
стопанската непоносимост в условията на COVID-19“ Проф. д-р Поля ГОЛЕВА, Труд и
право, достъпно он-лайн). В случая доказателства за това липсват – епидемията е
приключила, а представените от ищеца оферти са към м.11.2021 г.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.****” АД, ЕИК **** срещу „Електроенергиен системен
оператор“ АД, ЕИК **** иск с правно основание чл.307 ТЗ за прекратяване на Договор №
0020-ЦДУ/31.08.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8