Определение по дело №467/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 617
Дата: 23 август 2024 г. (в сила от 23 август 2024 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20241700500467
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 617
гр. Перник, 23.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500467 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 385 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 02646/2023 г.
Районен съд – гр. Перник е отхвърлил предявения от В. Д. И., с ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на Н. Н. А., с адрес: ***, иск на
основание чл. 132, ал. 1, т.1 и т. 2 СК , против Н. И. А., с ЕГН: **********, с адрес:
***, за лишаване от родителски права по отношение на детето Н. Н. А. с ЕГН
**********, като неоснователен и недоказан. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
молителката са възложени и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от В. Д. И., чрез адв. М.
Е. и адв. С.Р., с която се обжалва първоинстанционното решение изцяло, като се
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на разпоредбите на СК,
ГПК и ЗЗДетето. Излагат се подробни съображения, че решаващият съд е постановил
акта си при липсата на обсъждане на всички нА.чни по делото доказателства, както и,
че не е анА.зирал същите и не е посочил в мотивите си, кои кредитира и кои не, и
защо. В продължение се твърди, че първата инстанция не е взела предвид, че по
отношение на ответника е имало образувано ДП за извършено престъпление по чл.
152, ал. 1 от НК по отношение на другото дете на И., както и не е взел предвид
заключението на експерта по назначената съдебно-психологическа експертиза.
Допълва, че районният съд не е взел под внимание социалния доклад, изготвен от
Отдел „Закрила на детето“ гр. Перник, от който се установява, че детето не иска да
бъде с биологичния си баща. Отбелязва, че първоинстанционният съд е подходил и
1
обсъдил избирателно нА.чните по делото гласни докозотелства, както и че
изслушването на родителите е било формално, без да се вземат предвид притесненията
на майката. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че в хода на
съдебното дирене не са зачетени правата на майката. За неправилно се сочи
възприетото от районният съд, че плащането на издръжка от страна на бащата е
проява на активност или усърдност към изпълнение на родителските му задължения.
Изтъква се, че при обсъждане на въпроса за личните отношения на детето с родителя,
за когото се иска лишаване от родителски права, водещ трябва да е интереса на детето,
като допълва, че в настоящият случай решаващият съд не се е придържал към този
принцип. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение,
с което да бъде отменен акта на първоинстанционния съд, а исковата молба да бъде
уважена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни
инстанции разноски. С въззивната жалба е направено доказателствено искане, като на
осн. чл. 59, ал. 6 от СК се моли съда да изиска от Отдел „Закрила на детето“ гр.
Перник актуален доклад относно интересите на детето и актуалните му преживявания
към настоящия момент. Прави се доказателствено искане да бъдат изискани от Център
за обществена подкрепа в гр. Перник, кв. „Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61,
протоколи от проведени срещи с малолетното дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А., както и
да даде становище и да извърши актуална оценка на риска за малолетното дете Н. Н.
А., като съобрази обстоятелствата, настъпили след постановяване на
първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. И. А., чрез адв. Д. П., с
който се оспорва въззивната жалба, а процесното решение се сочи като правилно,
законосъобразно и обосновано. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно
писмени и гласни доказателства, въз основа на които се обосновава правилността на
постановения акт. Счита, че съдът е постановил акта си след правилен и задълбочен
анА.з на нА.чните доказателства както по отделно, така и в съвкупност, като се
излагат подробни аргументи в тази насока и се оспорват всички направени с жалбата
твърдения. Навеждат се твърдения, че ищцата не е доказала, че са нА.це
предпоставките за лишаване на ответника от родителски права, а дори обратното –
счита, че в хода на делото е доказано, че ищцата е възпрепятствала възможността на
ответника да се грижи за дъщеря си. Намира, че от свидетелските показания се
установява, че ответникът е грижовен и нормален баща, който страда от липсата на
контакт с детето си. С оглед на подробно изложените аргументи се моли съда да
постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. По
отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания изразява
становище, че същите не следва да бъдат допускани.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/ и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовА. и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно направените с въззивната жалба доказателствени искания, настоящият
състав на съда намира, че с оглед предмета на делото законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето /т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/, с оглед на което следва да се изискат от
Център за обществена подкрепа в гр. Перник, кв. „Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61,
протоколи от проведени срещи с малолетното дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А..
На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за съдебното заседание следва да се уведоми
съответната дирекция „СП”, Отдел „Закрила на детето“ като изпрати представител,
който да изрази становище и предостави актуален соц. доклад.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.10.2024 г. от 11.10
часа, за когато да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане“ –
Перник, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя –
препис от отговора на въззивната жалба.
3
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Перник, Отдел
„Закрила на детето“ за съдебното заседание да изпрати представител, а при
невъзможност да предостави актуален доклад относно детето Н. Н. А., съгласно чл. 15,
ал. 6 ЗЗДетето.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Център за обществена подкрепа в гр. Перник, кв.
„Калкас“, ул. „Захари Зограф“ № 61, протоколи от проведени срещи с малолетното
дете Н. Н. А. с бащата Н. И. А..
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4