№ 535
гр. Бургас, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 261219/17.12.2021г., постановено от
Районен съд–Бургас по гр. д. № 8032/2020г. С това решение съдът отхвърля иска на
„Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и адрес на управление в с. Трояново, община
Камено, представлявано от Стоянка Пенкова Стаматова, ЕИК: ********* против М. Т. СТ.,
ЕГН: ********* от гр. С, ж.к.*********************** Д. ХР. СТ., ЕГН: ********** от гр.
С, ж.к. **************** и ЦВ. ХР. Д., ЕГН: ********** от гр. Б ж.к.******************
за разделно осъждане да заплатят сумата от 8 712,29 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за наем на земеделска земя, сключен на 27.07.2019г., от които
1269 лева – обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се в направени разходи за
агротехнически мероприятия; 5 544,19 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи
се в печалбата, която дружеството не е реализирало и 1899,10 лева – субсидия за
подпомагане на СЕЕП и ЗД, която би получило дружеството за обработването на един
декар площ, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2020г. до пълното заплащане. С решението съдът е
осъдил „Стаматови – ГСН сие“ СД да заплатят съдебни разноски в размер на 400 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Стаматови – ГСН сие“ СД против решение №
261219/17.12.2021г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че не се дължи
обезщетение, тъй като разходите са извършени извън срока на действие на договора и не са
в причинна връзка с неговото неизпълнение. Според жалбоподателя, съдът необосновано е
кредитирал показанията на „абсолютно незаинтересования свидетел“. Дружеството-
жалбоподател въвежда оплакване и за необоснованост на съдебното решение. „Стаматови –
ГСН сие“ СД иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с
което да уважи предявените искове.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат М. от БАК, който
поддържа оспорването и претендира разноски.
1
Ответните страни представят писмен отговор, в който изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание ответните страни се представляват от адвокат В., която пледира
за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
„Стаматови – ГСН сие“ СД против М. Т. СТ., Д. ХР. СТ. и ЦВ. ХР. Д. с правно основание
чл.82 от ЗЗД. Ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на договор за наем, сключен
с ответницата на 27.07.2019г., което след надлежно прието изменение на иска е в размер на
8 712,29 лева, представляващи: претърпяна загуба от извършените разходи за
агротехнически мероприятия в размер на 1 269 лева; печалба, която ищецът би реализирал,
ако обработваше имотите в размер на 5 544,19 лева и субсидия за подпомагане по СЕЕП,
която би получил, ако обработваше имотите в размер на 1 899,10 лева.
Ищецът твърди, че е земеделски производител и обработва под аренда и наем
земеделски земи. На 27.07.2019г. ищецът сключва договор за наем с ответните страни за
срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. на три недвижими
имоти, представляващи нива № 048021 с площ от 12,201 дка, находяща се в местността „До
село“ в землището на с. Трояново; нива № 114007 с площ от 20,121 дка, находяща се в
местността „Пуравица“ в землището на с. Трояново и нива № 039003 с площ от 34,779 дка,
находяща се в местността „Бааларе“, землището на с. Трояново. При обход на поземлените
имоти, ищецът узнава, че същите се подготвят за обработка от друг наемател. Поради това,
дружеството претендира възмездяване на вредите, които е претърпяло от неизпълнението на
договора за наем – извършените разходи за агротехнически мероприятия, пропусната
печалба за стопанската година и неполучена субсидия.
В отговор по чл.131 от ГПК ответните страни оспорват исковете по основание и
размер. С., С. и Д. твърдят, че са били принудени да подпишат договора за наем като
условие за получаване на възнаграждението по договор за наем от предходната стопанска
година. Ответниците правят възражение за нищожност на договора, поради липса на
съгласие, при условия, които накърняват добрите нрави и в нарушение на закона –
основания по чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за наем от
27.07.2019г., сключен между страните, от който се установява, че С.и и Д. са предоставили
за възмездно ползване собствените си недвижими имоти за срок от 01.10.2020г. до
30.09.2021г.
По делото е прието заключение на агрономическа експертиза, която дава заключение,
че според данните, вписани в дневника на наемателя и GPS-координатите на притежаваната
от дружеството земеделска техника, в имот № 039003, находящ се в местността „Бааларе“ е
извършено прибиране на пшеница в периода от 27.07.2021г. до 30.08.2020г. и 2 броя
дискуване в периода от 03.08.2020г. до 31.08.2020г. В имот № 048021 е извършена оран и 2
броя дискуване в периода от 22.02.2021г. до 25.02.2021г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
разходите, които ищецът прави за тези агротехнически мероприятия, според данните в
счетоводството му са в общ размер на 924,96 лева. Според експертизата, средната печалба,
2
реализирана от ищеца през предшестващите три стопански години е 17,16 за декар, което
означава, че за стопанската година от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. печалбата, която ищецът
би реализирал, е в общ размер на 1 151,80 лева. Размерът на субсидията, която ищецът би
получил за процесните имоти е в общ размер на 2712,11 лева.
По делото са събрани показанията на свидетелите Д Т – счетоводител в дружеството-
ищец и Ж Н – агроном, според които Д. сама е подписала договора за наем и е получила
плащане за предходната година. В имотите са извършени дискувания и площите са
подготвени за есенна сеитба. В хода на съдебното дирене са събрани показанията на
свидетелите Т Г и Ж Д, първият от които твърди, че той е обработил имотите за стопанската
2020/2021г. Свидетелят заявява, че той е трасирал имотите на ответниците и не е видял
предходна обработка в тях. Той е дискувал и засял имотите и е ожънал реколтата.
Свидетелят Д заявява, че е сключил договора за наем с дружеството-ищец в качеството си на
пълномощник на ответните страни.
Въз основа на тези доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за
неоснователност на иска за възстановяване на разходите за агротехнически мероприятия и
неоснователност на исковете за пропуснати ползи в резултат на нереализиран печалба и
неполучени субсидии. За да достигне до този резултат, районният съд приема, че между
страните действително е сключен договор за наем. Този договор не е нищожен поради липса
на съгласие, тъй като е сключен от пълномощник. Неоснователно, според решаващия съд, е
и възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като
процесните имоти са отдавани под наем в един продължителен период от време при едни и
същи условия. В допълнение към това съдът приема, че наемната цена е определяема, а в
процеса не е установено ответната страна да е прекратила или развалила договора за наем.
На формулирания въпрос „претърпяло ли е дружеството вреди под формата на пропуснати
ползи“, съдът отговаря отрицателно като се позовава на ТР № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 3/2012г. Претенцията за обезщетение в размер на неполучени
субсидии, съдът отхвърля като приема, че това е финансова помощ, която има за цел да
компенсира извършените от земеделския производител разходи и да намали себестойността
на продукцията, поради което същата не може да се квалифицира като пропусната полза.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на „Стаматови – ГСН сие“ СД е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението в отхвърлителната част поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че решението в обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
3
Решение № 261169/28.10.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
В конкретния случай, от представените по делото доказателства не се установява
твърдението на ищеца-въззивник, че е извършил агротехническите дейности, разходите за
които претендира. За доказване на този факт са приети заключенията на агрономическа и
счетоводна и са събрани показанията на свидетеля Ж Н – агроном в ищцовото дружество.
Агрономическата експертиза обаче е извършена въз основа на вписани в дневника на
дружеството-ищец данни и GPS-координати на обработващата техника, което означава, че
тези дейности са документирани, но не означава, че същите са извършени реално.
Доказателства за реалното им извършване се съдържат единствено в показанията на
свидетеля Недева, която обаче е заинтересована от изхода на делото, тъй като се намира в
трудово правоотношение с дружеството – ищец. Тези показания не кореспондират, а се
опровергават от показанията на свидетеля Ганчев – роднина на последващия наемател,
който изрично заявява, че именно той е извършил обработката на имотите и не е установил
следи от предхождаща аграрна дейност в тях. Настоящата инстанция кредитира показанията
на този свидетел, тъй като същият не е заинтересован от изхода на спора и е възприел
непосредствено фактическото състояние на имотите преди да ги обработи. Поради това,
основавайки се на тези показания, въззивният съд намира, че агротехническите дейности,
разходите за които, ищецът претендира, не са извършени в действителност и същият не е
претърпял загуба, за която да бъде обезщетен. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил
иска за причинени вреди, районният съд е постановил правилно решение, което трябва да
бъде потвърдено в тази част.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на пропуснатите
ползи, представляващи нереализирана печалба, е правилно.
Според мотивите на ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което тя трябва да се основава на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Законът не презумира
настъпването на пропусната полза, поради което същата трябва да бъде доказана. В
конкретния случай, изчислената от експертизата пред районния съд средна печалба на един
декар от последните три години не представлява сигурно увеличаване на имуществото на
кредитора, тъй като няма доказателства, че същата би била реализирана реално. Поради
това, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено сигурно увеличаване
на имуществото на кредитора под формата на нереализирана печалба и искът на
дружеството е отхвърлен правилно. Мотивите на районния съд в тази част са обстойни и
задълбочени, поради което въззивната инстанция препраща към тях на основание чл.272 от
ГПК без да ги доразвива или преповтаря.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за обезщетяване на
пропуснатите ползи, представляващи неполучена субсидия, също е правилно. Изводът на
4
районния съд, че субсидията за земеделски производители представлява финансова помощ,
която се предоставя, за да компенсира изцяло или отчасти разходите за производство на
крайния продукт и се изплаща при реално осъществени разходи, е правилен, обоснован и
съответен на формираната по въпроса съдебна практика. В този смисъл земеделската
субсидия не представлява пропусната полза и не подлежи на обезщетяване от длъжника –
ответник. Мотивите на районния съд в тази част на решението също са задълбочени и
аргументирани, поради което въззивната инстанция препраща към тях на основание чл.272
от ГПК.
По изложените съображения, жалбата на „Стаматови – ГСН сие“ СД против
решението в отхвърлителната част, е неоснователна и трябва да се остави без уважение със
следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемите
страни извършените от тях разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер
на 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261219/17.12.2021г., постановено от Районен съд–
Бургас по гр. д. № 8032/2020г.
ОСЪЖДА „Стаматови – ГСН сие“ СД със седалище и адрес на управление в с.
Трояново, община Камено, представлявано от Стоянка Пенкова Стаматова, ЕИК: *********
да заплатят на М. Т. СТ., ЕГН: ********* от гр. С, ж.к.*********************** Д. ХР.
СТ., ЕГН: ********** от гр. С, ж.к. **************** и ЦВ. ХР. Д., ЕГН: ********** от гр.
Б ж.к.****************** съдебни разноски в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5