Протокол по дело №1264/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1089
Дата: 15 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20223100201264
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1089
гр. Варна, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Частно
наказателно дело № 20223100201264 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Лишеният от свобода М. А. М., редовно призован, явява се лично, като се води от
Затвора - Варна.
За Затвора–Варна се явява представител инсп. Антон Андонов, редовно
упълномощен от Началника на затвора – Йордан Йорданов.

ИНСП. АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални пречки.
Л. СВ. М.: Да се даде ход на делото. Не желая да ми бъде назначен защитник.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода, писмените документи
по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното
наказание.
ИНСП.АНДОНОВ:Няма да соча нови доказателства. Молбата е допустима.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Молбата е допустима.
Л.СВ. М.: Няма да соча доказателства. Поддържам молбата си.
Съдът счита делото за изяснено от юридическа и фактическа страна и дава ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, молбата за условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице М. А. М. намирам за допустима, а по същество
считам, че същата следва да бъде оставена без уважение, като мотивите ми за това са
следните:
Предвид представената справката за изтърпяното наказание, лишеният от свобода
търпи наказание лишаване от свобода за срок от 19 години, като с оглед на фактически
изтърпяното наказание към днешна дата, което е в рамките на малко повече от 15 години
считам, че безспорно е налице първата предпоставка, доколкото не се търпи наказание за
престъпление извършено в условията на опасен рецидив, за условно предсрочно
освобождаване.
С оглед на представените доказателствата от затворническото досие на лишения от
свобода считам, че не са налице безспорно такива, които да навеждат на извода, че
корекционната работа с лишения от свобода е довела до един траен по своя характер
резултат в насока, че лишеният от свобода е дал безспорни доказателства за своето
поправяне и може да бъде ресоциализиран в обществото. Факт е, че в един продължителен
период от време лишеният от свобода работи и полага труд, награждаван е многократно, а
вследствие постигнатите положителни резултати от пенитенциарното третиране режимът на
началното предвидено наказание „лишаване от свобода“ е бил поетапно заменян от строг
към общ, което се е случило на 23.04.2014 г. След това със заповед на началника на Затвора-
Варна от 24.06.2019 г. лишеният от свобода е преместен за изтърпяване на остатъка от
наказанието в място за лишаване от свобода от закрит тип в открит тип и със заповед на
началника на Затвора-Варна през 2020 г. режимът за изтърпяване на наказанието е заменен в
следващ по-лек от определеният първоначален с присъдата, а именно от общ в по-лек.
Към настоящия момент, изготвената актуална оценка на риска от рецидив, обаче,
продължава да бъде в рамките на средните стойности - 49 т., а съобразно данните от
затворническото досие през лятото на 2021 г. на 01.07.2021 г. е констатирано ново
нарушение на правилата за вътрешния ред и независимо, че към настоящият момент
съобразно разпореждането на правилника за приложение на закона за изпълнение на
наказанието „задържане по стража“, лишеният от свобода се счита за ненаказан. Не следва
да се пренебрегне този факт, че в рамките на един по-лек режим на третиране лишеният от
свобода е показал, че отново съществува вероятност от нарушаване на правила и норми на
поведение.
С оглед на това, независимо от постигнатите положителни резултати, моля да
оставите неговата молбата без уважение.
ИНСП. АНДОНОВ: Уважаема госпожо Председател, считам, че молбата е
основателна и допустима. Поддържам становището на началника на Затвора - Варна, чието
мнение е молбата да бъде уважена. Налице са предпоставките, предвидени в чл.70, ал.1 от
НК и необходимия обем от доказателства за поправянето на лишения от свобода,
предвидени в чл.439а от НПК.
2
Спрямо Василев до настоящия момент е приложена в цялост прогресивната система
във връзка с изпълнение на присъдата и процеса на ресоциализация е завършен успешно. На
този етап можем да твърдим, че наказанието е постигнало своите цели съгласно чл.36 от НК.
С оглед остатъка предлагаме да бъде наложена мярка за пробационен надзор,
изразяваща се в задължителни периодични срещи с пробационен служител на основание
чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите молбата на И. В.
и същият да бъде условно предсрочно освободен.
Л. СВ. М.: Искам да излизам в пробация. Имам деца. Искам да излизам по-бързо.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, приложените писмени
доказателства и материалите в личното досие на осъденото лице, намира че депозираната от
него молба е допустима, тъй като е подадена след изтичане на 6- месечния срок от
предходното произнасяне на съда, с което е била оставено без уважение молбата му за УПО.
По основателността на същата следва да се отбележи, че е налице първата
предпоставка, визирана в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на л. св. М. А.
М., тъй като същият е изтърпял фактически към настоящия момент повече от изискуемата
една втора от наложеното му наказание, а именно към 03.11.2022г.- 13г. 11 м. и 17 дни,
както и 1 г., 1м. и 20 дни от арест. Наказанието, което лишеният от свобода изтърпява е в
размер на 19 години лишаване от свобода, определено му с протоколно определение по
ЧНД 82/2009г. на ОС- Добрич, с което са кумулирани наказанията по НОХД № 423/2008г.
на РС- Добрич и по НОХД № 84/2008г. на ОС –Добрич.
Горното налага необходимостта за преценка наличието на втората предпоставка,
касаеща обективно установяване на достатъчност на доказателства, сочещи на поправяне на
осъдения. В тази връзка, проследявайки хронологично правените му оценки на риска от
рецидив, се установява при първоначална оценка от 93т., е налице снижаване през годините
на 75, 60 и 54т. След което в началото на 2021г. е отчетен регрес, тъй като е изведена оценка
на риска от рецидив отново на 60т., който е среден, както и в скалата на средните стойности
е отчетен и риска от вреди. Повишението е отчетено в зоните на трудова заетост, тъй като
отказал работа; начин на живот и обкръжение, умения за мислене с оглед на това, че
действа инертно без да съзнава последиците от това. Последната оценка на риска от
рецидив е по повод настоящата молба за УПО, като е отчетен спад в сравнение с
предходната, а именно 49т. Основният фактор, както и при предходната оценка е в зоната на
трудова заетост, във връзка с отказана работа преди повече от година, като към настоящият
момент е бил преназначен на друга длъжност по негова инициатива и горното според
затворническата администрация е довело до промяна и в начина на живот, тъй като той вече
оползотворява престоя си в МЛС. Въпреки това и новата оценка на риска от рецидив е в
средните стойности, въпреки положителните нагласи, които са били констатирани при
осъдения във връзка с нагласите му за законосъобразен начин на живот. През периода на
3
изпълнение на присъдата, лишеният от свобода е бил награждаван многократно- 34 пъти с
писмени похвали, удължено свиждане, домашен отпуск и годишна отпуска. Към настоящият
момент се води ненаказван, тъй като давността на последното дисциплинарно нарушение, за
което е санкциониран е изтекла на 29.10.2022г., макар и след подаване на настоящата му
молба за УПО, която е депозирана от него чрез затворническата администрация до съда на
07.10.2022г. От затворническото досие се установява, че осъденият работи, като доброто му
поведение е било санкционирано от затворническата администрация чрез замяна на режима
от строг на общ и лек към настоящият момент, а затворническото общежитие в открит тип.
Следва да се отбележи, че отрицателното становище на затворническата администрация при
предходната оценка на риска от рецидив и увеличението на същата е базирана на отказа му
работи неподходяща според него работа, което е довело до увеличаване на оценката с 6т.
Към настоящият момент, видно от доказателствата по делото същият работи, като е бил
преназначен по негово искане, извеждан е на външни обекти без охрана и не са
констатирани нарушения. От приложените по делото доказателства се установява, че
лишеният от свобода спазва режимните условия в МЛС, което е негово задължение, показва
готовност и намерение за водене на законосъобразен начин на живот извън МЛС, но
липсват според настоящият състав на съда обективни факти, които да водят до извод, че е
налице трайна тенденция в поправянето му, така щото е безпредметно по нататъшното му
пребиваване в МЛС. Нещо повече, при препланирането на присъдата, е предвидено работата
със същия да продължи, както по отношение на настоящото правонарушение, така и в
зоните умения за мислене, управление на финанси и отношение към правонарушението.
Основните задачи, които са поставени са във връзка с овладяване на безразсъдното и
рисково поведение, преодоляване на криминалното мислене и нагласи, които водят до извод
за липса на устойчивост, докато извода за овладяното и безконфликтно поведение се дължи
на настоящата му среда, а именно обстоятелството, че се намира в МЛС. Настоящият състав
на съда счита, че рискът от рецидив, макар да не е непосредствен, все пак е в рамките на
средния, което показва възможност за по- нататъшна работа с осъдения по задачите,
поставени в плана на присъдата и насочени към мотивация за законосъобразен начин на
живот. В този смисъл съдът намира, че в случая не е налице втората предпоставка за УПО,
доколкото по- добрата оценка на риска от рецидив произлиза от трудовата му заетост, която
макар да е фактор при формирането на същата, не може да обоснове извод за цялостното
поправяне на осъдения и пълно изпълнение на целите на наказанието, така щото да е
безпредметен по-нататъшният му престой в МЛС. Нещо повече, от експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние не може да се направи извод за
необходимата успешна реинтеграция извън местата за лишаване от свобода, макар да е
налице декларативност относно воденето на законосъобразен начин на живот, както и
подготвеност на осъдения за живот извън тях с оглед и на ниския образователен ценз.
Предвид горното, настоящият състав на съда счита, че молбата на осъдения следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.СВ. М. А. М., ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от наложеното му наказание с Протокол
№24/03.04.2009 г. по ЧНД №82/2009 г. по описа на ОС-Добрич.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурор в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:27 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5