РЕШЕНИЕ
№ 445
гр.П., 19.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П. IV"TH състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведеното на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
при участието на секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 03688 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Иван Николов Спасов с искане да бъде установено спрямо ответника М.Л.И. с ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 830,70 лв„ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 730,97 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; както и сумата от 99,73 лв- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 08.04.2015г.; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена, по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период и имот, качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл,150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топло фициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/СЕС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице. вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния период лицето е извършвало услугата дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ. Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, като оспорва изцяло предявената искова претенция, като неоснователна, като не е потребител на
топлинна енергия, тъй като не е нито ползвател, нито собственик на посочения в исковата молба имот, прамахнал е всичките отоплителни тела в апартамента и не ползва топлинна енергия.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция, като я счита за неоснователна и недоказана, моли за присъждане на разноски представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност,, намери за установено следното
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 02342/2016 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.
По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1727/28.06.2016г.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва вземанията.
От назначената и изпълнена съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. стойността на доставена и ползвана но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в размер на сумата от 730,97 лв., като законната лихва за забавата на месечните плащания за исковия период 08.07.2014г.- 08.04.2015г. върху главницата плюс сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 99,73 лв.
От назначената и изпълнена съдебно-техническа експертиза, се установява, че исковия период отчетеният показания на общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и опразване по съответния ред и осчетоводяване, като на фирмите за дялово разпределение ежемесечно е подавана за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи абонатната станция т.е. нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки от представените индивидуални изравнителни сметки, че е осъществено дялово разпределение на топлинна енергия извършено по методиката на Наредба за топлоснабдяване. За процесния период в деловодството на ФДР не са подавани възражения относно изравнителните сметки от ответника. Топломерите в ЕС са минали пред последяващи проверки и метрологичен контрол.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастни и компетентно изпълнено.
Видно от представените по делото писмени доказателства Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ АД на потребители в гр. П. публикувани във вестник „СъП.“, бр. 82/3959 от 29 април 2008г., съгласно чл. 31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на е визирано задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от тях топлинна енергия, по един от следните начини по т.1 на 10 равни месечни вноски и две изравнители; или по т.2. Месечни вноски опредени по прогнозен консумация за имот в сградата и една изравнителна; или по т.З. по реална консумация, след датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача дължи обезщетение за забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД,.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 830,70 лв.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. „*****, и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.З от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.” АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента в който е станал титуляр на правото на ползва върху топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, видно от представеното по делото писмено доказателство НА за дарение на недвижим имот без запазване правото на ползуване *****г. по описа на Р.М. нотариус с район на дейстъие ПРС, че ответника е изключителен собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот. От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган - регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други
нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан. Без значение е обстоятелството дали ответника обитава целия имот, тъй като самото обитаване не създава задължение за заплащане на разноските към “Топлофикация - П.” АД, а към останалите съсобственици.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2014г. до 30.04.2015г. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 420.00 лв, съдът намира, че същите следва да му бъдат присъдени в цялост.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.И. с ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Иван Николов Спасов СУМАТА в общ размер на 830,70 лв. /осемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки/, от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 730,97лв. /седемстотин и тридесет лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; както и сумата от 99,73 лв /деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 08.04.2015г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 №1727/28.06.2016г. по ч.гр. д. № 02342/2016 по описа на ПРС
ОСЪЖДА М.Л.И. с ЕГН **********, е адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Иван Николов Спасов СУМАТА от 420.00 лв. /четиристотин и двадесет лева/ представляваща направените съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 02342/2016 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал заповед № 1727/28.06.2016г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.
|
|