Р Е Ш
Е Н И Е № 260043
Град Несебър, 07.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 317 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “ТОНИЯ – М” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т.М.Т., против Наказателно постановление № 472777-F506578 / 21.10.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита наказателното постановление за необосновано и за незаконосъобразно поради
допуснати съществени процесуални нарушения и като издадено в нарушение на
материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не
е съобразен с вида на търговската дейност, извършвана от дружеството и че
констатираната от контролните органи
разлика представлява лични средства на служител в обекта и
не е част от касовата наличност. По тези съображения счита нарушението за недоказано.
Наред с това наказващият орган не е посочил коя конкретно операция във
фискалното устройство – “служебно
въведени” и “служебно изведени” суми, не е използвана, а оттам и кое конкретно задължение не е изпълнил
търговеца. Това е следвало да бъде посочено, тъй като неизползването на една от
функциите обосновава извършване на отделно нарушение. Жалбоподателят стига и
по-далеч като заявява, че разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., визира две различни нарушения, а непосочването на конкретното
нарушение е довело до неправилна квалификация на деянието. Когато наред с тази
норма е посочена като нарушена и разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, това
нарушавало правото на защита на наказаното лице. Оспорва и размера на
наложената санкция предвид, че тя е много над законоустановения минимален размер
според приложената санкционна разпоредба. Наказващият орган пък не е обосновал
приложението на конкретната санкционна разпоредба, тъй като не е посочил
изрично дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. Моли
постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението, а евентуално моли да бъде намален размер на наложената санкция.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а постановлението е правилно и законосъобразно, включително относно размера на санкцията и приложената санкционна разпоредба, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и сочените в жалбата. Моли постановлението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 25.08.2019г. за времето от 19:25 часа до 22:10 часа А.Д.Ш. – “инспектор по приходите” в ГД “Фискален контрол”, ОД Бургас, и Ивелин Николаев Бодуров – “старши инспектор по приходите” в ГД “Фискален контрол” – Велико Търново, са извършили проверка в търговски обект – магазин, находящ се в град Свети Влас, улица Цар Симеон № 50, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “ТОНИЯ – М” ЕООД, ЕИК ***в качеството му на наемател, и в който се предлагат за продажба GSM аксесоари, наргилета, тонколони, на стойност от 1 до 60 лева. За резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0344384/25.08.2019г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършването на контролна покупка на 1 брой калъф за телефон на стойност 14 лева, която сума е била заплатена в брой от А.Ш., като плащането е било прието от Михаел Божидаров Табаков, който е изпълнявал длъжността в обекта като “продавач-консултант”, но за която покупка от намиращото се в обекта, въведен в експлоатация и работещо фискално устройство, не е бил издаден фискален бон. След легитимация от страна на органите по приходите е изведен дневен финансов “Х” отчет с № 000364 / 25.08.2019г., а Михаил Табаков е попълнил “Опис на паричните средства в касата”. От тях се установило, че за този ден не са регистрирани никакви продажби, като разчетената касова наличност от ФУ е 0 лева, а фактическата наличност е 225 лева. По този начин е констатирана разлика именно в размер на 225 лева. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 29.08.2019г. в сградата на ТД на НАП Бургас, където да представи документи, както и да бъде съставен и връчен АУАН.
На 29.08.2019г. в сградата на ТД на НАП – Бургас свид. А.Д.Ш. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП е съставила АУАН № F506578 / 29.07.2019г. за това, че при извършена проверка на 25.08.2019г. в 19:25 часа в търговски обект – магазин, находящ се в град Свети Влас, улица Цар Симеон № 50, вход А, и стопанисван от “Тония-М” ЕИК ***се установило, че съгласно дневен финансов “Х” отчет № 000364 / 25.08.2019г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: “ЕКАФП Compact S 01” с инд. № DY511268 и фискална памет № 36669741, разчетената касова наличност е в размер на 0,00 лева; фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно съставения опис на паричните средства е в размер на 225 лева. Сумата на паричните средства в касата е изброена от Михаел Божидаров Табакв с ЕГН ********** – лице, боравещо с паричните средства в търговския обект и приело плащането. Фискалното устройство притежава операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Установена е промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 225 лева, която представлява въвеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното устройство. За извършената проверка и направените констатации е съставен протокол № 0344384 / 25.08.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗЗД. Освен от актосъставителя и от двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта, същият е подписан и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито в срока по срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973г., което е задължително за съдилищата, „отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното”. Т.е. актът за установяване на административно нарушения няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган следва в административно наказателното производство да докаже по категоричен начин, с допустими от закона доказателства, че е извършено претендираното нарушение и че то е извършено от посочения като нарушител. Ако административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти, то издаденото от него наказателно постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде наказателното постановление законосъобразно, то при съставяне на акт и издаването на постановлението следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това.
Нито в хода на проведеното от административно наказващия орган производство, нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин, че констатираната разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ обуславя промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, че тази промяна е извън случаите на продажби и за търговеца, стопанисващ проверявания търговски обект, е възникнало задължение да регистрира тази промяна във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Наказващият орган не е изпълнил задълженията си по събиране на доказателства, тъй като именно в тежест на АНО е да докаже нарушението и неговият автор, като се базира на събрани доказателства, а не на предположения, още повече, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Разпоредбата на чл.107, ал.2, предл.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН вменява на съда задължение да събере всички доказателства по исканията на страните, както тези, които разобличават дееца, така и тези, които го оневиняват или смекчават отговорността му, да ги обсъди и прецени, като изложи своите доводи защо кредитира едни, а отхвърля други. Но разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН предвижда, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.
При съставянето на акта е нарушен и материалния закон, тъй като според описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение, деянието не е съставомерно по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, защото не е посочено, а и не са изложени дори предположения, установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата касова наличност да се дължи на неотчетени чрез ФУ продажби, респ. не е установено по категоричен начин, че промяната в касовата наличност в случая е настъпила извън случаите на продажби, което е една от предвидените в посочената за нарушена законова разпоредба хипотези.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, както и по отношение на предхождащия го АУАН, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление, не е посочено коя от двете функции на фискалното устройство е следвало да бъде използвана (или и двете) за да се регистрира разликата между разчетената касова наличност и фактическата наличност. Съвсем не е било достатъчно отбелязването в акта, че въвеждането на пари в касата не е отразено във фискалното устройство. Този пропуск, наред с непосочването, че разликата не се дължи на неотчетени продажби, означава липса на пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение съгласно императивното законодателно изискване.
Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на тези факти в акта, поради което логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивно законова разпоредба. Тези процесуални пропуски са съществени, тъй като са допуснати в действия по образуване на административнонаказателното производство (относно акт), и в постановлението на правораздавателния акт по същество на производството. Изложените в акта обстоятелства не се явяват достатъчни за обосноваване на административно наказателната отговорност и не позволяват индивидуализацията на конкретното изпълнително деяние като административно нарушение с присъщите му обективни белези.
От друга страна, наличният по делото доказателствен материал, при тежест на доказване, лежаща изцяло върху административно наказващия орган, не позволява формиране на категоричен и несъмнен извод за извършено от страна на жалбоподателя на административно нарушение с посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Ето защо съдът приема, че твърдяното административно нарушение не е доказано, а обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено при съществени процесуални нарушения и при необосновано и неправилно приложение на материалния закон.
Поради това не може да се иска от съда да приеме, подобно на актосъставителя и наказващия орган, единствено въз основа на изложеното от тях съответно в акта и постановлението, че констатираната от тях разлика, представлява промяна в касовата наличност и същевременно не е формирана например от неотчетени продажби, в който случай се изключва съставомерността на деянието по чл.33, ал.1 от наредбата. За тези обстоятелства не само не бяха ангажирани доказателства пред съда, но се установи, че въобще не са били предмет на изследване в хода на административно наказателното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателно и издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 472777-F506578 / 21.10.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на “ТОНИЯ – М” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т.М.Т., на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. с ал.1 от ЗДДС му наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ЗА ЗАПЛАТИ на “ТОНИЯ – М” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т.М.Т., сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: