О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1304 ,
21.05.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев ч.гр.д.№ 1027 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2
вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх.12976/17.03.2020
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против Разпореждане №5168 от
04.03.2020 г. по ч.гр.д. №1566/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.П.С., ЕГН **********,
в частта за сумата от 1237,68 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лева, представляваща
неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за горницата над
25.51 лева разноски до целия търсен размер от 50,86 лева, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер над 50,00 лева до претендирания
размер от 150,00 лева.
Излагат се съображения, че заповедният съд
няма правомощие да извършва преценка за валидност на договор за потребителски
кредит, както и да следи дали отделни
клаузи от договора противоречат на закона и добрите нрави. Сочи се, че клаузите
не са обявени за неравноправни по предвидения законов ред и не са подведени под
нормата на чл. 143 от ЗЗП. Цитирани са съдебни актове, постановени при
действието на предходната редакция (преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.)
на разпоредбата на чл. 411 от ГПК. Твърди се, че споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги на потребителя представлява услуга по смисъла
на т. 14 от ДР на ЗЗП. Поддържа се, че сключването на споразумението не е
задължително условие за получаване на кредит и разходите за тези услуги не
следва да се включват в ГПР. Твърди се,
че е налице хипотезата на чл. 10а от ЗПК, като дължимата цена за услугите по споразумението не изпълва хипотезата на
ал. 2, доколкото услугите не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на
исканата сума. Изразява се становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането също не представляват такси по усвояване и управление на
кредита.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо
него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Д.П.С., ЕГН ********** за следните суми:, дължими по Договор за потребителски
кредит №30036725268 от 07.05.2019 г.: 1000 лв. – непогасена главница; 224,14
лв. – непогасено договорно задължение за периода 15.06.2019 г. -09.01.2020 г.;
1237, 68 лв. – остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 52,25 лв. – лихва за забава за периода 15.06.2019 г. -09.01.2020 г.; 30
лв. – такси за извънредно събиране на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК
към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с
приложенията към него, както и приложимите общи условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на търсената сума от
1237,68 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лева, представляваща неплатени такси
за извънсъдебно събиране на вземането, като е приел, че са налице основанията
по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за отхвърлянето му в тези му части поради
противоречие с чл.10а от ЗПК.
Безспорно е, че страните по делото са
сключили договор за потребителски кредит №30036725268 от 07.05.2019 г., приложен
на л. 4 и сл. от заповедното производство. Видно от него, длъжникът Д.С. е
получил сума от 1000 лева, която следва да издължи за срок от 24 месеца с
договорен годишен лихвен процент 38.30% и ГПР 44.45%.
Освен горните суми, С. е следвало да изплати
и сумата от 1237,68 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни средства.
От
заявлението, по което е образувано заповедното производство пред районен
съд-Бургас, се установява, че е налице пълно неизпълнение от страна на длъжника
на задължението да погаси сумите по договора, като е спорно дали сумата,
свързана със закупения допълнителен пакет услуги и тази за извънсъдебно
събиране на вземането, почиват на клаузи, които са неравноправни, противоречащи
на закона и добрите нрави.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Въззивният съд намира,
че клаузата от договора за потребителски кредит, в която е предвидено заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, а освен това противоречи на закона и на добрите нрави.
Претендираната от заявителя/частен жалбоподател като
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума от 1237,78 лева, противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично в частната
жалба се сочи от заявителя-жалбоподател "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
че чрез допълнителния пакет кредитополучателя би си осигурил приоритетното
разглеждане на кредита и неговото отпускане, а приоритетното разглеждане на
документи, респ. проверката на платежоспособността на длъжника, е част от
процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът
цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на
съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляването на претендираната от него такса. Липсва и каквато и да е
обосновка в сезиралото заявление съда- какви са допълнителните услуги, за които
се претендира възнаграждение по размер почти равно на договорения кредит, дали
същите са предоставени, както и дали става въпрос за допълнителни по естеството
си услуги.
Претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено за
възможността за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение
услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на
кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя.
Уговореното възнаграждение за възможността за използване
на допълнителни услуги в размер на 1237,68 лв. лева сочи и за нееквивалентност
на престациите, която противоречи на добрите нрави, не само поради възможността
посочените услуги никога да не бъдат използвани, но и с оглед размера на
заемната сума, който е 1000 лева.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено:
"Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на
възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна,
по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя
не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се
зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредите. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване
на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето
защо е в рамките на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение,
възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. №
962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
702/2019 г.
Със сключването
на споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се
претендира възнаграждение в размер на 1237,68лв., обаче, би се стигнало да
надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по договора. Самото
споразумение предвижда, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги
не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. Както става ясно, описаните по
допълнителния пакет услуги не са предоставени и не са ползвани от длъжника. По
този начин, според настоящия състав, се постига именно онова скрито увеличаване
на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би довело до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от
заемателите лихва.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1237,68 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Същото се отнася и за сумата от 30 лв. за
извънсъдебно събиране на вземането. На съда не е ясно какво е основанието за
претендиране на тази сума, при положение, че кредиторът се ползва от съдебната
защита на предвидените в ГПК производства. Ето защо присъждането й също би
противоречало на добрите нрави.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1237,68 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00
лева, представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането.
С оглед на изложените съображения обжалваното
разпореждане се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5168
от 04.03.2020 г. по ч.гр.д. №1566/2020 г. на Районен съд – Бургас
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.