Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Свищов, 23.07.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 06.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1351 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск по чл.422,ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът "Т.Б." ЕАД с ***чрез
адв.З.Й.Ц. от САК твърди, че между него и ответника И.Л.А. са сключени
следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2015 г. Съгласно
Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********;
2. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 30.12.2015 г. Съгласно Допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а
на клиента е предоставено мобилно устройство Alcatel One Touch Idol
3 5.5 Dark Grey. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 413,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС (14,99 лв. без ДДС)
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно със сметките за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Заявява, че ответникът не е
изпълнил паричните си задължения, начислени му във фактура, издадена през м.
май 2016г. В нея са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Твърди, че към периода на
издаване на процесната фактура спрямо ползваните от И.А.
мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия:
-За мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2015 г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 30.12.2015 г.;
-За мобилно устройство Alcatel One Touch
Idol 3 5.5 Dark Grey - условията, договорени в Договор за лизинг от
30.12.2015 г.
Твърди, че поради неизпълнение на
насрещната страна спрямо доставчика на услуги на парични задължения в общ
размер на 104,37 лв. за потребени мобилни услуги и
лизингови вноски за отчетни периоди, предхождащи 15.04.2016 г., договорите
между И.А. и „Т.Б.“ ЕАД са едностранно предсрочно прекратени от Дружеството по
вина на потребителя. След предсрочното прекратяване от страна на „Т.Б.“ ЕАД ответникът
е издал фактура № **********/15.05.2016г., която включва задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги чрез номер ********** в размер на 528,88 лв., в съответствие е
договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство Alcatel One Touch Idol
3 5.5 Dark Grey в общ
размер на 359,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови
вноски. Позовава обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски на чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг.
Твърди, че съгласно изрична
клауза в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 30.12.2015 г., сключено между страните, в случай на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния
номер по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му. В случая
сумата от 528,88 лв., представляваща задължение за неустойка за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет на частното
гражданско дело и не се претендирала в настоящото производство.
Заявява, че общата сума начислена
във фактурата е 888,68 лв., като, след приспадане на сумата |от 0,63 лв., която
сума е доброволно заплатена от длъжника след погасяване на задълженията му за
отчетните периоди, предхождащи 15.04.2016 г., неудовлетворената част от
вземането по |фактурата е в размер на 888,05 лв. Предвид факта, че внесената
сума от 0,63 лв. била недостатъчна за удовлетворяване вземането на заявителя в
пълен размер, то задължението за неустойка и задължението за лизингови вноски са
погасени съразмерно, съобразно правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3, предл. 2 от Закона задълженията и договорите. Посредством
прилагането на посоченото правило за съразмерно погасяване на еднородни,
еднакво обременителни и едновременно възникнали задължения, вземането за
неустойка от 528,88 лв. е намалено пропорционално с 0,37 лв. и е в краен размер
на 528,51 лв., а вземането за предсрочно изискуеми лизингови вноски - 359,80
лв., намалено пропорционалния размера на плащане с 0,26 лв., е в краен размер
на 359,54 лв. Предвид това, че вземането за неустойка не е предмет на
настоящото производство, претендираната от ищеца сума
по фактурата е в размер на 359,54 лв. Твърди, че вземането е станало изискуемо
петнадесет дни след издаването на процесната фактура.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б.“
ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Свищов, въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 851/2018 г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по
заповедното производство, с което е уведомен, че издадената по делото заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 851/2018 г. по описа на
Районен съд - Свищов против длъжника - ответник И. Л. А. с ЕГН **********,
както следва: сумата от 359,54 лв.
(триста петдесет н девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.05.2016г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски както в
заповедното, така и в исковото.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Заявява, че
искът е допустим и неоснователен. Ищецът не е доказал размера на претенцията
си. Оспорва размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъде уважен предявения иск. Заявява, че претендираната
сума от 359,54 лв. се дължи от лизингоплучателя, тъй
като същият след прекратяване на облигационните отношения между страните не е
върнал лизинговата вещ, като ищецът е придобил правото да обяви за предсрочно
изискуеми 20 лизингови вноски съгласно погасителния план, уговорен в чл. 5 от договора за лизинг от 30.12.2015г. Счита
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за необосновано.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения особен представител. Поддържа становище, че не е доказано претендираното вземане и настоява за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 08.08.2018г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 851/18г. по описа на СвРС. Издадена била заповед № 509/08.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Л.А. да заплати на кредитора „Т.Б.“ЕАД, ***, сумата от 359,54лв. (триста петдесет и девет лв. и 54 ст.) –главница, ведно със законна лихва върху главницата от 6.08.2018 година до изплащане на вземането, както и сумата 385,00 лева разноски по делото, от които ДТ-25,00лева и 360,00лева-адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена
на длъжника на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановения срок заявителя –ищец предявява настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК, а именно на 19.12.2018г.
в изпълнение на указанията на съда.
Видно от приетия по
делото договор за мобилни услуги между ищецът по делото и ответника на 10.11.2015г.
е бил сключен договор с предмет предоставяне надалекосъобщителни
услуги със срок на договора 24м. за номер 35892412829. Съгласно допълнително
споразумение №********* от 30.12.2015г. абонаментната програма, при условията
на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Нонстоп 29,99
Коледа 2015“, при уговорена месечна абонамента такса в размер на 29,99лв. с
ДДС. , а срокът на действие на договора се продължава до 30.12.2017г.
Видно от приложения по делото Договор за лизинг от 30.12.2015г. ищецът предоставил за ползване от ответника на мобилен апарат Alcatel One Touch Idol 3 5.5 Dark Grey с обща лизингова цена от 413,77лв. с ДДС.Съгласно чл. 3 (1) от Договора лизингополучателят се задължил да заплати цената на вещта на 23 месечни лизингови вноски – по 17,99лв. всяка. Съгласно чл. от договора страните са договорили месечните вноски да се заплащат съгласно погасителен план , като падежа на първата вноска е 30.01.2016г., а падежа на последната – 30.11.2017г. С подписването на договора лизингополучателят декларирал, че е получил и е запознат с общите условия на договора.
По делото е представена и фактура №**********/15.05.2016г., обхващаща отчетен период 15.04.2016г.- 14.05.2016г. на обща стойност 943,05лв. Видно от нея е, че на ответника И.Л.А. е начислена сумата от 528,88лв. за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и сумата от 359,80лв. за вноска лизинг, както и сумата от 104,37лв. за задължения от предходен период.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за връчване на заповедта при условията на чл.47, ал. от ГПК – 21.12.2019г., от и спрямо надлежните страни-конституирани в заповедното производство, при наличие на правен интерес. В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство. По този иск ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.
Съгласно договора за
лизинг от 30.12.2015 г., лизингодателят е предоставил
на лизингополучателя мобилно устройство Alcatel One Touch
Idol 3 5.5 Dark Grey с обща лизингова цена от 413,77лв. с ДДС. Посочени са
условията за придобиването му, както и погасителен план с 23 погасителни
вноски. Остатъчната сума към 30.04.2019г. е в размер на 359,80 лева, така,
както е отразена във фактура №**********/15.05.2016г. С изтичане на срока на
последната погасителна вноска на 30.11.2017 г., дължимите и незаплатени
лизингови вноски в размер на общо 359,80 лева са изискуеми съгласно нормата на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка възраженията на ответната страна, че не била
доказана предсрочната изискуемост на вземането следва да се отхвърлят изцяло.
Макар и по делото да не се
установява предсрочна изискуемост, както твърди ищеца, поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и съответно договора за лизинг, то
тези вноски към момента на издаване на заповедта са падежирали
и дължими, доколкото ответникът не установи да ги е заплатил или да е върнал
лизинговата вещ. Предвид, че ищецът твърди погасяване от страна на ищеца на
сумата от 0,26лв. преди датата на издаване на процесната
фактура, то предявеният иск за установяване на дължимост
на сумата от 359,54 лева се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с
оглед уважаване на иска. С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане
за присъждане на разноските и представения от него списък по чл.80 ГПК, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се следват да се
присъдят направените в заповедното производство разноски за държавна такса в
размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360,00лв. Досежено направеното възражение от страна
на особения представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по ч.гр.д. №851/2018г. на СвРС, съдът
намира, че размерът на направените от взискателя
разноски е доказан надлежно, а заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.7 от
Наредба № 1/2004 година се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, т.е. адвокатският хонорар е обусловен
от определен материален интерес. В случая намира приложение разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, относима за дела с оценяем интерес до 1000 лева, според която се следва
възнаграждение в размер на 300лева. Според приложената по ч.гр.д. №851/2018г. фактура,
издадена на основание договора за правна помощ и съдействие 3209/17.07.2018г. изплатеното
адвокатско възнаграждение е 360 лева с ДДС. При интерес от 359, 54лв., гореизложеното
налага да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от
ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 25,00 лева,
представляващи заплатена от ищеца държавна такса, 360 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лева за особен представител, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ***, седалище и адрес на
управление ***4, ****** представляван от
Д.К.К.и М.С.– изпълнителни директори СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ срещу И.Л.А. с ЕГН **********,***, за сумата от 359,54лв. (триста
петдесет и девет лв. и 54 ст.) –главница, ведно със законна лихва
върху главницата от 6.08.2018 година до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 509 от 08.08.2018г. по ч. гр. дело № 851/2018г. по описа на Районен
съд град Свищов.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.Л.А. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, ***,
седалище и адрес на управление ***4, ******
представляван от Д.К.К.и М.С.– изпълнителни
директори СУМАТА от 385 лева (триста осемдесет и пет лева) – представляваща направени
разходи в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Л.А. с ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, ***, седалище и адрес на управление ***4, ****** представляван от Д.К.К.и М.С.– изпълнителни директори СУМАТА от 535 лева (петстотин тридесет и пет лева) – представляваща направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: