РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Монтана, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на ОТП „Ф. Б.“ЕАД
против решение № 260085/21.06.22 г.,постановено по гр.дело № 273/21 г. на Районен съд-
Лом . Жалбоподателят обжалва същото само в частта, с която съдът е приел,че дължимото
обезщетение за забавено плащане се дължи от 30.04.2019 г.Твърди,че решението в тази част
е незаконосъобразно,като излага подробни доводи в тази насока.Предвид гореизложеното
моли съда да отмени решението в тази част,като постанови ново,с което да присъди
обезщетение за забавено плащане ,считано от 28.03.2014 г. до окончателното
изплащане.Претендира и заплащане на разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна В. Н. в законоустановения срок не е представил отговор на
жалбата и не се явява в съдебно заседание.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел
,че ответникът дължи лихва за забавено плащане не от деня на подаване на Заявлението за
незабавно изпълнение / 28.03.2014 г./ , а от деня ,в който е станало изискуемо цялото
вземане по процесния договор за кредит.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните
съображения :
1
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г.за срок от 120 месеца с краен срок
30.04.2019 г.Не се спори също така,че ответникът е преустановил плащането по същия на
12.03.2014 г.,като до този момент последният е погасил общо сумата 1814,10лв./ от които
главница 759,25 лв.,лихви 1022,88 лв.,санкционни лихви 0,99 лв.и наказателни в размер на
30,98лв./ Съобразно заключението на вещото лице, ответникът дължи главница в размер на
1740,45 лв.,просрочена лихва 139,70лв.,наказателна лихва в размер на 24,72 лв. и такса
изискуемост 60 лв.Именно до този размер е уважена и исковата претенция.
В атакуваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,че в случая не е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението по кредита с оглед обстоятелството,че
липсва уведомление в тази насока до ответника.
С оглед приетото в съдебната практика съдът е уважил иска досежно настъпилите
падежни вноски по договора.Крайният срок на договора е 30.04.2019 г.,т.е. към момента на
подаване на исковата молба задължението по кредита е изцяло изискуемо .
Безспорно е,че към момента на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение не
е налице предсрочна изискуемост и кредита не е бил изискуем изцяло. Както правилно е
приел и първоинстанционният съд, всички вноски по договора не са били падежирали към
момента на подаване на заявлението,поради което и обезщетението за забавено плащане не
се дължи от датата на подаване на заявлението .
Жалбоподателят твърди,че лихвата следва да бъде начислена от датата на
подаване на заявлението с оглед обстоятелството,че присъдената главница съставлява сбор
от просрочени главници по отделните погасителни вноски по договора, всяка от която е вече
падежирала и съдът с оглед разпоредбата на ,ал.3 ГПК следва да вземе предвид това
обстоятелство.Това безспорно е така ,поради което и съдът е уважил установителния иск за
главницата изцяло. В случая обаче законната лихва се дължи към момента на забавата, а
както бе изложено по-горе, към датата на подаване на заявлението не е налице такава за
пълната сума с оглед липсата на предсрочна изискуемост/в жалбата не се твърди,че такава е
налице/.Действително, в случая би могло да се присъди законна лихва върху всяка забавена
вноска,но такова искане не се съдържа както в исковата молба, така и в жалбата .Ето защо и
законната лихва се дължи от датата, следваща датата на изискуемост на последно
падежиралата в хода на процеса анюитетна вноска – 20.04.2019 г., която се явява и дата на
забавата на плащането на главницата в установения по делото размер на 1740,45лв.
Предвид гореизложените съображения съдът намира решението в атакуваната част за
правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено .
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260085/21.06.22 г.,постановено по гр.дело № 273/21 г.
на Районен съд-Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3