Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 221
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П.Г.Б., ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано
изплащането на парично обезщетение по болничен лист Е20210500433 на
жалбоподателя.
Жалбоподателят лично и чрез пълномощник адв. Б.
навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и иска
неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита. Претендират се и сторените разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пазарджик чрез процесуален
представител юриск. М. в нарочно писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството е започнало по повод подадено за П.Г.Б. в ТП на НОИ - Пазарджик
от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“ ЕООД удостоверение, приложение № 9 към Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с
вх. № Р14-12-000-00-**********/02.03.2021 г. с данни относно правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на лицето по
болничен лист № Е20210500433 за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. вкл.
(л. 72-74).
В хода на производството, с Разпореждане № Д-12-999-00-**********/17.03.2021
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на основание чл.
40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спряно производството по
отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по цитирания по-горе болничен лист. Мотивирано е, че са
налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ на
парично обезщетение за временна неработоспособност, както и че при проверка на
данните в информационната система на НОИ са възникнали съмнения за
действителността на упражняваната трудова дейност в осигурителя. В тази връзка
се сочи, че са инициирани проверки на осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД
от компетентните институции, като след приключването им, ще бъде възобновено
административното производство по преценка на правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност (л. 75). Недоволен, жалбоподателят е оспорил
разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който със свое Решение
№ 1012-12-99#4 от 27.05.2021 г. го е потвърдил (л. 54-55). По жалба на лицето (л. 48-53)
е образувано адм. дело № 1700/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, приключило с окончателно Решение №
1878/15.10.2021 г., с което жалбата на Б. е отхвърлена (л. 12-13).
Междувременно, с Разпореждане № М-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Пазарджик, на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по
отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по представения болничен лист, като е мотивирано, че с
разпореждане от 17.03.2021 г. е спряно производството по отпускане/изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност, като на основание чл. 40,
ал. 4, т. 3 от КСО максималният срок, за който може да бъде спряно
производството по отпускане или изплащане на краткосрочно обезщетение, е
6-месечен, с оглед на което производството по болничния лист следва да бъде
възобновено, предвид обстоятелството, че са изтекли 6 месеца от датата на
спиране (л. 17).
Последвало е издаването на Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021
г. от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Пазарджик, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО
е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на П.Г.Б.
по въпросния болничен лист. Мотивирано е, че: „Едноличният собственик на капитала на дружеството Я.И.Л. е напуснал
пределите на Република България на 17.06.2018 г. и към момента няма назначен
пълномощник, който да управлява „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД“ (л. 18).
Този резултат е обжалван от Б. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с обжалваното в настоящото производство
Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г.
е потвърдил Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано
изплащането на парично обезщетение по болничен лист Е20210500433 на
жалбоподателя. За да стори това, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, е приел
следеното от фактическа и правна страна:
На 26.02.2021 г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на П.Б. е издаден болничен
лист Е20210500433 за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. с диагноза МКБ G50.1 (атипична лицева болка) с определен режим на
лечение – 6 дни болничен режим и 15 дни домашен режим. Данните за издадения
болничен лист са подадени своевременно от органа на медицинската експертиза в
електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им по чл.
33, ал. 5, т. 12 от КСО, съгласно чл. 16 от Наредбата за реда за представяне в
НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.
На 02.03.2021 г. със справка вх. № Р14-12-000-00-********** в НОИ е прието
удостоверение с данни относно правото на парично обезщетение – приложение № 9
към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист Е20210500433 за периода от
21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. от осигурителя „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД гр.
Ветрен, ЕИК *********. Същото е обработено и при преценка на правото на парично
обезщетение са извършени проверки в информационната система на НОИ. Установено
е, че за Б. е подадено уведомление за сключен трудов договор с „БАЛКАНКАР МИЗИЯ
– БГ“ ЕООД от 19.02.2021 г. с високо трудово възнаграждение (6 000 лева),
както и че за лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
осигуряване и въз основа на декларирания осигурителен доход, е определен висок
дневен размер на паричното обезщетение.
Извършен е обстоен анализ на данните в информационните системи на НОИ, във
връзка с преценка на осигурителните права на Б., като е констатирано, че за
лицето са подавани уведомления за сключени трудови договори и данни за
осигуряване на високи осигурителни доходи, като същевременно от дружествата не
са внасяни осигурителни вноски в приход на ДОО. По повод преценка на осигурителните
права на лица, за които са подавани данни за осигуряване от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ –
БГ“ ЕООД от контролен орган на НОИ е извършена проверка, при която е
констатирано, че управителят на дружеството – Я.И.Л. е напуснал територията на
Република България на 17.06.2018 г. и не са представени доказателства за престиране на труд от лицата. Във връзка с установените
обстоятелства, водещи до съмнения за злоупотреби със средства на ДОО е подаден
сигнал с изх. № 1029-12-502 от 05.03.2021 г. до контролните органи на ТП на НОИ
– Пловдив за извършване на проверка в дружеството. В ТП на НОИ – Пазарджик е
получено уведомително писмо за подаден сигнал до Районна прокуратура – Пловдив
за извършване на проверка относно упражняване на трудова дейност от назначените
лица в дружеството „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД.
Цитирана е разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, като е посочено, че
правилно Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е издал
разпореждане, с което е спряно производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност по болничния лист на Б.. С
оглед факта, че 6-месечният срок, в който производството може да бъде спряно, е
изтичал, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е издал
разпореждане, с което е възобновено спряното производство. И след като се е
запознал с констатациите на контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив,
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и ч. 47, ал. 1 от НПОПДОО е издал обжалваното разпореждане, което
е прието, че е сторено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените
правила.
В хода на съдебното производство по делото са приети, приложени към жалбата
копия на молба от Б. по адм. дело № 1700/2021 г. по
описа на Административен съд - Пловдив, с която се представят доказателства,
молба от Б. до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик с искане за посочване на
свидетел по горецитираното дело и жалба от Б. до
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик срещу Разпореждане №
Д-12-99-00-**********/17.03.2021 г. (л. 7-10), представени от жалбоподателя с
молба вх. № 7243/12.04.2022 г. по описа на съда извадки от платежни нареждания
за платени ЗОВ (л. 132 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. №
7244/12.04.2022 г. по описа на съда копия на актове за проведен инструктаж и
полагане на труд, в т.ч. и такъв с № 2 от 19.02.2021 г., трудови договори между
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД – работодател и П.Г.Б. – работник, в т.ч. и такъв с
№ 136/19.02.2021 г. (л. 185 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. №
7293/13.04.2022 г. по описа на съда копия на 2 бр. пълномощни, нотариално
заверено съгласие на Я.И.Л. да управлява „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД, призовка
от Инспекция по труда Пловдив, идентификационна карта на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“
ЕООД, разпореждане на НАП, 3 бр. актове за встъпване в длъжност и заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд – Пазарджик
(л. 197 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. № 7294/13.04.2022 г.
по описа на съда копия на публикувани ОПР и Счетоводен баланс на „БАЛКАНКАР
МИЗИЯ – БГ“ ЕООД за периода 2018 г. – 2020 г., докладна записка с приложения,
които са извън процесния период, молба – обяснение от
жалбоподателя до инсп. Николай Тодоров при ОД на МВР –
Пловдив и Решение № 675/03.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 931/2020 г.
по описа на ПОС (л. 235 и сл.), представени от жалбоподателя с молба вх. №
16931/20.09.2022 г. по описа на съда доказателства, касаещи трето лице – Никол
Миткова Ангелова (л. 311 и сл.), представени с молба вх. № 16933/20.09.2022 г.
и вх. № 19784/26.10.2022 г. по описа на съда от жалбоподателя копия на заповеди
за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листове, както и
Удостоверение от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД и рекламна брошура (л. 336 и сл.),
представени в последното по делото о.с.з. копия на документи, по които вещото
лице е работило и не са били приложени по делото (л. 369 и сл.).
Като свидетели по делото са разпитани П.И.Д. и В.В.Ц..
От показанията на свидетеля Д. се установява, че е работил заедно с
жалбоподателя, който е бил ръководител на всички проекти, от 2016 г. до 2021 г.
включително в базата, която е на фирма „Мизия Ауто“, като не си спомня точното
й наименование, но е имало база в село Я., където основно са работили – там са
се правили изделията, които са проектирани. Посочва, че изделията са
електрокари, мотокари, платформи, които са свързани с проектите, които са
задавани, както и че жалбоподателят му е правел инструктажите, които са
свързани с актовете, които са проектирани. Свидетелят се е занимавал с
конструкторската работа и каквото му е задавано от жалбоподателя, го е
изпълнявал. Жалбоподателят му е бил ръководител, той е бил началник на
изследователския, конструкторския и опитния отдел. Работили са на трудов
договор, като инженер Л. е назначавал (работниците), той е украинец и
свидетелят го е виждал един единствен път. Твърди, че за сега са му признати
осигуровките от НОИ, което според него означава, че са били осигурявани, не се
е интересувал от осигурителния си доход. Всяка година посочва, че са участвали
в различни изложения, в т.ч. и на Техническия панаир в Пловдив.
Свидетелят Ц. посочва, че познава жалбоподателя от 2015 – 2016 г., когато
са работили в „БАЛКАНКАР МИЗИЯ“, офисът е бил в Пловдив на ул. „Васил Левски“ №
8, като фирмата имала производствена база – завод в село Я.. Свидетелят е
работил на трудов договор на длъжност „Маркетинг и реклама“, а жалбоподателят е
оглавявал Научно-изследователския отдел, бил е инженер, който е създавал самите
машини, а собственикът на фирмата е бил украински гражданин, който познава лично.
Предполага, че са му плащани осигуровки върху пълния размер на заплатата.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната заинтересованост на разпитаните лица.
Прието е и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след запознаване с наличните по делото доказателства, в т.ч. и новопредставени такива (представени от жалбоподателя и
приети по делото в последното о.с.з), е установило, че има извършени плащания
по партидата на „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД в периода 01.06.2019 г. –
08.04.2022 г. по осигурителни вноски на ДОО в общ размер на 1 127,67 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на
спора по същество.
При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни
изводи.
Оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган –
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Освен това, същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и
формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически
и правни основания за издаването му. Независимо от изложеното, при извършената
проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Казано по друг начин, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение
за временна неработоспособност по болничен лист, жалбоподателят следва да е
осигурено лице. Легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която разпоредба „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
А според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Или, фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването,
включва освен започване на трудова дейност и внасяне или дължимост
на осигурителни вноски.
В конкретния случай, съдът е поставен в обективна невъзможност да извърши
проверка относно законосъобразността на процесния
отказ. Това е така, защото, за да откаже изплащане на парично обезщетение/помощ
за общо заболяване на жалбоподателя по въпросния болничен лист, Ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пазарджик е посочил
единствено, че: „Едноличният собственик
на капитала на дружеството Я.И.Л. е напуснал пределите на Република България на
17.06.2018 г. и към момента няма назначен пълномощник, който да управлява
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД“, т.е. изложени са само едни факти, без да е
посочено каква е тяхната връзка с процесния казус. От
процесното решение също не става ясно на коя от
кумулативните предпоставки на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО не отговаря жалбоподателят, доколкото в същото е посочено, че е
извършен обстоен анализ на данните в ИС на НОИ, както и че е констатирано, че
за лицето са подавани уведомления за сключени трудови договори и данни за
осигуряване на високи осигурителни доходи, като същевременно от дружествата не
са внасяни осигурителни вноски в приход на ДОО – кои са тези дружества обаче и
каква връзка имат с конкретния осигурител „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД, не става
ясно. До извод в обратната насока не води и следващото посочване, че по повод
преценка на осигурителни права на лица, за които са подавани данни за
осигуряване от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД от контролен орган на НОИ е
извършена проверка, при която е констатирано, че управителят на дружеството Я.И.Л.
е напуснал територията на Република България на 17.06.2018 г. и не са
представени доказателства за престиране на труд от
лицата. Това е така, защото и тук липсват данни кога и кой е извършил
въпросните проверки, кога и по какъв начин са били изискани доказателства за престиране на труд от лицата, кои са тези лица и
жалбоподателят Б. сред тях ли е. Основателен в този смисъл се явява доводът на
жалбоподателя за: „… липса на посочен
нито един документ, нито един свидетел, нито един очевидец…., че дружеството
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ – БГ“ ЕООД не извършва дейност, работниците работещи в него не
престират труд и дружеството не внася осигурителни
вноски…“, което от една страна създава твърде голяма неопределеност в
отношенията между страните и в сериозна степен накърнява правото на защита на
жалбоподателя, а от друга, както вече бе казано, препятства извършването на
проверка от съда относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Тук е мястото да се посочи, че изискването за обосноваване на
административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административният орган е издал конкретен административен акт. Това подпомага
лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата
срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави
възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван
при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл следва да бъде
съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите.
На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че в нарушение на
чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да
събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа за служебно начало,
залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Казано с други думи, административният орган не
е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не
искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят е сключил безсрочен трудов договор с „БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“
ЕООД, с който считано от 19.02.2021 г., същият е назначен на длъжност инженер
конструктор, с място на работа – Пловдив. Сключването обаче на един трудов договор
само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова дейност“ по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Не води до
различен извод и подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в съответната
териториална дирекция на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата на чл. 63,
ал. 1 от КТ, според която работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В
този смисъл следва да се посочи, че наличието на сключен трудов договор, който,
както вече се посочи, се сключва преди постъпването на работа, сам по себе си
не може да обоснове наличие на възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО, доколкото за последното е необходимо лицето да е „започнало трудова
дейност“ – обстоятелство, което в конкретния случай не може да бъде установено
административният орган дали е приел, че се установява по отношение на
жалбоподателя.
Не се установява също така и на Б. да е предоставена възможността по чл. 34
от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и
възражение по основателността на направените от административния орган
констатации, в т.ч. и по събраните в хода на извършените проверки документи и
да представи доказателства, каквито намери за необходимо. В потвърждение на
гореизложеното са множеството представени в хода на съдебното производство
доказателства, които не са взети предвид от административния орган при
постановяване на неговото решение, именно с оглед непредоставената на
жалбоподателя възможност по чл. 34 от АПК.
Изложеното до тук обосновава крайния извод, че Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с
него Разпореждане № О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пазарджик, следва да
бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като
преписка на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пазарджик за ново
произнасяне по подадено за П.Г.Б. в ТП на НОИ - Пазарджик от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ -
БГ“ ЕООД удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с вх. № Р14-12-000-00-**********
от 02.03.2021 г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на лицето по болничен лист № Е20210500433
за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. вкл., след изясняването и
обсъждането на всички факти и обстоятелства от значение за случая, при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на
жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. В конкретния
случай по делото са представени доказателства за заплащане на възнаграждения за
вещо лице в размер на 120 лева и за свидетел в размер на 60 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Възнаграждението за един
адвокат, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията ДВ, бр. 68 от
2020 г.) е в размер на 350 лева, а в сега действащата редакция – 500 лева. При
това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като частично основателно и съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото приема, че на жалбоподателя трябва да бъдат
заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500
лева. Или, на жалбоподателя се следват разноски в общ размер на 680 лева.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд.,
VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-303#1 от 28.10.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
О-12-999-00-********** от 08.09.2021 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащането на парично обезщетение
по болничен лист Е20210500433 на П.Г.Б..
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пазарджик за ново
произнасяне по подадено за П.Г.Б. в ТП на НОИ - Пазарджик от „БАЛКАНКАР МИЗИЯ -
БГ“ ЕООД удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с вх. № Р14-12-000-00-**********
от 02.03.2021 г. с данни относно правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на лицето по болничен лист № Е20210500433
за периода от 21.02.2021 г. до 13.03.2021 г. вкл., при съблюдаване на дадените
с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64 да заплати на П.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 680 (шестстотин
и осемдесет) лева разноски по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117,
ал. 1, т. 2, б.“е“ от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: