№ 19004
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110124045 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „В.Ц АД чрез адв. Д.,
срещу „И Е“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че съгласно
рамков договор от 01.02.2014 г. за периодични доставки на цимент, сключен между страните
по настоящото дело, изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 03.07.2014 г.,
03.04.2017 г., 11.04.2018 г. и 27.09.2019 г., с последното от които срокът на договора бил
продължен до 31.12.2021 г., между „В.Ц АД в качеството на продавач, и „И Е в качеството
на купувач, било постигнато съгласие за продажба на строителни материали (цимент) при
договорен кредитен лимит в първоначален размер от 300 000 лева, който купувачът по
договора се задължил да усвоява и ползва при условията и в срока, описани в него. В чл. 3
от рамковия договор от 01.02.2014 г. било записано, че срокът за плащане цената по всяка
издадена от продавача фактура бил 60 дни отложено плащане от датата на издаване на
фактурата. Твърди, че в изпълнение на горепосочения договор в периода 25.11.2021 г. –
30.11.2021 г. ищецът продал, а ответникът закупил насипен цимент в посоченото в
описаните фактури количество и вид на обща стойност 6 172,55 лв. по фактури, както
1
следва: Фактура – Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж 25.01.2022 г., на стойност
8 860,42 лв., като дължими в настоящото производство били 1 715,65 лв., като необезпечено
вземане; Фактура – Дубликат № **********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж
29.01.2022 г., които задължения по тези две фактури не били погасени от ответника.
Поддържа още, че доставките по горепосочените фактури били извършвани въз основа на
устни заявки за доставка от купувача, които били приети и изпълнени от продавача. За всяка
доставка на насипен цимент, извършена от ищеца в изпълнение на задълженията му за
прехвърляне на собствеността и предаване на стоките, били издадени съответните
товарителници за доставено количество насипен цимент, нареждания за експедиция на
насипен цимент и кантарни бележки, които били подписани от представител на ответното
дружество и съпътствали описаните по – горе фактури. Ето защо моли съда да уважи
предявеният иск, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер на 6 172,55 лв. - главница, за която са издадени фактури, както следва: Фактура –
Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж 25.01.2022 г., на стойност 8 860,42 лв., като
дължими в настоящото производство били 1 715,65 лв., като необезпечено вземане; Фактура
– Дубликат № **********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж 29.01.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 15.02.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез управителя Н.С е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че предадената му от
предишния едноличен собственик на „И Е“ ЕООД първична счетоводна и договорна
документация не съдържала рамков договор от 01.02.2014 г., на който ищецът основавал
вземанията си. В тази първична счетоводна и договорна документация не фигурирали и
представените с исковата молба допълнителни споразумения, фактури, товарителници,
кантарни бележки и нареждания за експедиция на цимент. Счита, че ответното дружество не
е страна по релевирания от ищеца договор, нито по описаните в исковата молба доставки и
съответно, че не дължи претендираните от ищеца суми. Твърди, че представеният от ищеца
ипотечен акт от 20.02.2014 г. не бил доказателство за противното, тъй като не удостоверявал
извършването на конкретни договорени доставки по рамков договор от 01.02.2014 г., а
обезпечавал единствено потенциален кредитен лимит по посочения договор. Поддържа, че
за възникването на парични задължения в тежест на „И Е последното дружество следвало да
е подало конкретни поръчки за доставка, а ищецът – да е изпълнил същите точно. В случая
такива доставки не били извършвани от ищеца, а и не били поръчвани от ответника в устна
форма. В съответствие с изложеното по – горе оспорва автентичността на всички подписи,
положени от името на „И Е“ ЕООД под релевираните от ищеца и приложени към исковата
молба документи, в това число рамков договор от 01.02.2014 г., допълнителни споразумения
към него, както и всички товарителници, кантарни бележки и нареждания за експедиция на
насипен цимент. Поддържа, че на основание чл. 301 ТЗ се противопоставял на действията на
всички лица, които (евентуално) са подписали документи от името на ответното дружество
2
по повод на релевираните от ищеца отношения.
II.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 327 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер на 6 172,55 лв., представляваща сборът от уговорена покупна цена по договор за
търговска продажба на цимент, за която са издадени фактури, както следва: Фактура –
Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж 25.01.2022 г., на стойност 8 860,42 лв., от
които дължими в настоящото производство са 1 715,65 лв.; Фактура – Дубликат №
**********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж 29.01.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 15.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, че в негова тежест е
да докаже по делото пълно и главно осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително договорно правоотношение между
страните по договор за търговска продажба, по силата на който ищецът да е поел
задължение да прехвърли на ответника собствеността на определени вещи при насрещната
престация – заплащане на твърдяната продажна цена; 2) продавачът да е изпълнил точно и
добросъвестно задълженията си по сключения договор за търговска продажба; 3) купувачът
да е получил и приел стоката.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, че е изправна
страна по договора, като е изпълнил задълженията си за плащане по договора в съответния
срок.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в.
3
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
както и със задачи: ползван ли е данъчен кредит върху процесните фактури, има ли
извършвани плащания по фактурите и ако да – на каква стойност, на кои дати и каква е
неизплатената част, при депозит в размер на 450,00 лв., платими от ищеца „В.Ц в 1-
седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при
невнасяне на определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, с което
допуска съдебно – счетоводна експертиза и ще остави без уважение това доказателствено
искане на ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се уведоми за изготвяне
на експертизата незабавно след внасяне на определения от съда депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2022 г., от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5