Решение по дело №16/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20193520100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                               Гр.П.,15.10.2019г.

 

            Поповски районен съд, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

 

            При  секретар И.Б, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание по  чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.203 от Закона за водите, вр. с чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,  както и по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.40, ал.1,изр. второ от Наредба №4 от 14.09.2004 г.

Ищецът „В-Д” ЕООД гр.Р. твърди в исковата си молба, че ответника,  е  потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, с абонатен №******, за имот, находящ се в с гр.П.*****, вх, ап.. Твърди се, че ответникът като титуляр на партидата бил длъжен да заплаща доставяните до имота количества питейна вода. Ищецът  твърди още, че ответникът като потребител не бил изпълнил задължението си да заплати  доставената  му 28,95куб.м. питейна вода,  в периода от 27.08.2015г. до 20.10.2016г. до  посочения имот в  гр.П., за което задължение дружеството издало 6 бр. фактури, подробно описани в молбата, на общ  стойност 78,23лв. Твърди се, че на осн. чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.44 от ОУ на дружеството ответникът дължал и лихва за забава. Въпреки отправеното писмено уведомление за плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я заплатил.   По заявление по чл.410 от ГПК  било  образувано ч.гр.дело № 430/2018г. по описа на Районен съд- П., по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като производството по делото приключило при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с Определение на съда бил даден едномесечно срок за предявяване на вземането по заповедта. Поради  процесуален пропуск на дружеството да предяви иск в указания от съда срок, съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение. Поради тази причина, ищецът ползвал правото си на защита по общия исков ред, и предявявал настоящия осъдителен иск. Въз основа на изложеното ищецът,  моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 78,23 лв., съставляваща стойността на предоставени на ответника  ВиК услуги (28,95куб.м. питейна вода), по абонатен №******,  по 6 бр. фактури , издадени за периода от 30.09.2015г. до 31.10.2016г., за имот, находящ се в гр.П.*****, вх., ап., както и сумата от 14,78лв., представляваща лихва  за забава, за периода от 30.10.2015г. до 19.04.2018г. Претендира и за направените разноски  по делото. В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който по същество пледира за уважаване на предявените искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК    не  постъпи писмен отговор от назначения особен представител на  ответника А.М.Й., с постоянен и настоящ адрес ***Д. от ТАК, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.Редовно призован за с.з. се явява назначения  особен представител на ответника, който моли за решение съобразно практиката на съда, във връзка с такива искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че страните са в договорни отношения, като ответникът има открита партида№259 при ищеца, абонатен  № 0******,  на адрес гр.П.*****, вх., ап4, който имот той е придобил посредством покупко-продажба  през 2008г., видно от приложената справка по лице, изд.о т СВ при Рс-П..

  Съгласно представените Общите условия  за предоставяне на Вик услуги на потребителите от В и К оператор „В-Д”ЕООД гр.Р основно задължение на ищеца е да доставя питейна вода, а основно задължение на ответника , като потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода.

Няма спор по отношение на това, че за периода от 27.08.2015г. до 20.10.2016г. ответника е консумирал вода в размер от 28,95куб.м. питейна вода, което се установява и от представените  писмени доказателства-извлечение от книга, където фигурират подписите на същия при отразяване на потребените количества вода и справка за консумация на посочения абонат. За така консумираната вода, ищцовото дружество  е издала и 6 фактури, представени по делото и  описани подробно в представената  справка за консумация и справка-извлечение.  Общата дължима сума по тях е в размер на 78,23лв., а   начислената лихва е и в размер на 14,78лв., за периода от 30.10.2015г. до 19.04.2018г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.203 от Закона за водите, вр. с чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,  както и по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.40, ал.1,изр. второ от Наредба №4 от 14.09.2004 г.

 Исковете са допустими,  а разгледани по същество  се явяват и  основателни по следните съображения:

В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже  предпоставките   за основателността на своите претенции,  т.е.  да докаже наличие на  облигационно правоотношение с ответника и източника, от който произтича; че ищецът е доставил реално В иК услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните води за претендирания период от време;  че ответникът  е потребител  на питейна вода и  че ответникът е изразходвал претендираното количество вода и има съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за процесния период и в претендирания размер.

Няма спор в настоящия случай, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Правоотношението е такова по договор за услугата  водоснабдяване  и канализация, който е сключен при общи условия. Няма спор, че по абонатния номер на ответника 0******, на посочения в исковата молба адрес – гр. П.*****, вх., ап., е доставено, съответно потребено посоченото във фактурите количество питейна  вода. Няма спор,  че сумите по фактурите не са заплатени от ответника,  т.е. налице е неизпъление на поето задължение от страна на ответника.

 Когато длъжникът не изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно парично задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора - ищец.

При това положение, предвид неоспорването на отчетеното количество потребена вода от  ответника,  както и  че  за издадените от ищцовата страна фактури за потребено количество вода и начислени такси, не са извършени плащания от ответника,  то съдът приема, че  ответникът дължи на ищеца заплащане на посочената в исковата молба и в приложените към нея фактури сума – в размер 78,23лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2019г. до изплащане на задължението.

Предвид основателността на главния иск, съдът приема, че е основателен и доказан в пълния му размер и искът за лихва за забава върху главницата  от  предоставената 28,926 куб.м вода, на стойност 78,23лв., за периода 30.10.2015г. – 19.04.2018г. – в размер 14,78лв.

Предвид този изход на делото ответника  следва да заплати  на ищеца и направените  в това производство разноски  в  размер на 250,00лв., от които 50,00лв. за  заплатена д.т. и 200,00лв. за заплатено възнаграждение на особен представител,   на осн. чл.78,  ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

            ОСЪЖДА  А.М.Й., ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес-***, ДА ЗАПЛАТИ на „В-Д” ЕООД, БУЛСТАТ *****  със седалище и адрес на управление  гр.Р., ул.”С.”№ представлявано от С Р И СУМАТА 78,23лв. (седемдесет и осем лева и 23ст.)-главница представляваща  стойността  на  предоставени  ВиК услуги -28,95куб.м. питейна вода, за периода от 27.08.2015г. до 20.10.2016г., по абонатен №******,  по 6 бр. фактури , издадени за периода от 30.09.2015г. до 31.10.2016г., за имот, находящ се в гр.П.*****, вх., ап.., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от  08.01.2019г. до  окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА 14,78лв. (четиринадесет  лева и 78 ст.), представляваща  лихва  за забава върху главницата, за  периода от 30.10.2015г. до  19.04.2018г.

            ОСЪЖДА А.М.Й., ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес-*** ДА ЗАПЛАТИ на  "В-Д” ЕООД, БУЛСТАТ ***** със седалище и адрес на управление  гр.Р, ул.”С.”№ представлявано от С. Р. И. СУМАТА  250,00лв. (двеста и петдесет лева и 00ст.) , представляваща направени разноски по  настоящото дело,   на основание чл.78, ал.1 от ГПК

 

Решението подлежи на обжалване,  в двуседмичен срок от връчването му на страните,  пред  Окръжен съд-Търговище.

 

 

СЪДИЯ: