Решение по дело №311/2008 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 70
Дата: 29 май 2009 г. (в сила от 12 ноември 2009 г.)
Съдия: Христо Иванов Койчев
Дело: 20083120100311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

…………………….. Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и девета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.К.

при участието на секретаря С.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 311 по описа на ДРС за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 99 ал.1 от СК.

В ИМ ищцата твърдие сключила брак с ответника на 11.11.2002г. и че от брака имат родени две деца – Ш. роден на 16.11.1997г. и Ш., роден на 22.03.2003г.; твърди че проблемите са започнали когато е била бременна свторото дете, като ответникът и е нанасял постоянно побои, обиждал я е и я е тормозил през по-голяма част от времето; твърди още че е упражнявал тормоз и над двете деца, като ги е удрял многократно; твърди че е напускал многократно дома и е заживявал с други жени, както и че ищцата страда от заболяване - инвалид, хипертоник III степен, твърди че ответникът не полагагрижи за децата и не дава издръжка, като тя с децата се налага да гладуват. Моли съда да постонави решение с което да се прекрати брака между страните по изключителна вина на ответникът; моли да и се предостави упражняването на родителските права върху децата на нея, а на отвеникът се определи изключително рестриктивен режим на личен контакт с децата; моли съда да осъди ответникът да заплаща издръжка на децата в максимален размер; моли да и се предостави за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Д., ул. „У." бл.*, вх. * ап.*; моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А.. Моли присъждане на разноските.

Ответникът, призован по реда на чл. 47 от ГПК, чрез особеният си представител не оспорва исковата молба.

Съдът като взе представените по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното :


Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 11.11.2002г. в гр.Девня. От представените Удостоверения за раждане се установява че детето Ш.Х.Х. е родено на 22.03.2003г., а детето Ш.Х. Х. е родено на 16.11.1997г., като тяхна майка и ещцата, а баща ответникът. Представено е Експертно решение *** от *** от 14.02.2007г. като се установява от него че ищцата с 75% намалена работоспособност със срок за инвалидност до 01.02.2010г. Представено е по делото е договор за кредит по който като кредитополучател е визиран ответникът Х.х.К., а като съдлъжници С.А. и Ж. Д.. Ищцата е представила и Удостоверение издадено от НОИ РУ Варна че получава пенсия за инвалидност в размер на 384.70лв.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните имат родени от брака две деца - Ширин и Ш.; от 2006г. след като ответникът е напуснал дома тя е полагала непосредствени грижи за децата сама и ответникът не е проявил интерес към децата; Ш. е ученичка в пети клас, а Ш. посещава детска градина; ищцата е пенсионер по болест и получава помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД; дава се становище че упражняването на родителските права следва дасе предоставят на майката, последната притежава необходимия родителски капацитет.

По делото са ангажирани гласни доказателства свидетелските показания на свидетелката Н. Ю. дадени като непосредствени впечатления от които се установява, че отношенията между страните са изострени, ответникът е оказвал постоянен физически и психически тормоз над ищцата; не полага грижи за децата, като на ищцата и се налага да работи въпреки че е болна.

Съдът счита, че иска за разтрогването на брака е основателен и следва да се уважи. Безспорно бракът между страните не е протекъл хармонично и безконфликтно. Двамата имат различни виждания относно ролята на брака, не живеят заедно. Единственото основание за развод по СК е дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В Постановление № 10/03.11.1971г. на Пленума на ВС са дадени легални определения на посочените по-горе понятия, а именно дълбоко е разстройството което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между брачните партньори, а непоправимо е разстройството което не може да се преодолее. Видно е от доказателствата по делото че страните са разделени по-вече от три години, което представлява сравнително дълъг период от време през който страните не живеят заедно и брачната връзка между тях е прекъсната изцяло. Двамата съпрузи не изпитват чувства на уважение и обич един към друг, което води до наличие на признака дълбокост на разстройството. Съдът счита, че вината за разтрогването на брака има изключително ответникът, тъй като с поведението си е довел до разкъсването на брачната връзка.


С оглед събраните по делото гласни доказателства и приложения социален доклад следва да се възложат родителските права за упражняване върху майката, като на ответникът се определи режим за лични контакти с децата всяка втора събота от седмицата от 09.00ч. до 18.00ч., както и 10 дена през лятната ваканция. Следва да се осъди ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на 60.00лв. за детето Ш. и 50.00лв. за детето Ш.с оглед финансовите възможности на родителите и нуждите на децата, като се отхвърлят исковете за над посочените суми до предявения в ИМ размер на 80.00лв.

След прекратяване на бракът, ищцата на основание чл. 103 от СК следва да носи предбрачно си фамилно име А..

Следва да се предостави на ищцата ползването на семейното жилище, тъй като тя ще полага непосредствени грижи за децата.

По силата на разпоредбата на чл. 329 от ГПК разноските следва да се възложат на виновния за разтрогването съпруг, а именно върху ответникът - 25.00лв., първоначална д.т. по иска за развод, 25.00лв. окончателна такса за развода и 100.00лв. такса за назначаване на особен представител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен между С.Х.А., ЕГН ********** и Х.Х.К., ЕГН **********, сключен на 11.11.2002г. с акт № ** пред длъжностното лице по гражданско състояние на гр.Девня, обл. Варненска, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 99 ал.1 от СК.

ОБЯВЯВА на основание чл. 99 ал.2 от СК, че ВИНА за настъпилото разстройство има ОТВЕТНИКЪТ.

ВЪЗЛАГА упражняването на родителските права върху родените от брака деца Ш. Х.Х., ЕГН ********** и Ш.Х.Х., ЕГН ********** върху майката С.Х.А., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим налични отношения на ответникът Х.Х.К., ЕГН ********** с децата Ш. Х.Х., ЕГН ********** и Ш. Х.Х., ЕГН ********** всяка втора събота от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. и десет дена през лятната ваканция.

ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН ********** да заплаща на детето Ш.Х.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен   представител   С.   Х.   А.,   ЕГН   **********


месечна издръжка в размер на 60.00лв. /шестдесет/, считано от влизане на решението в сила, до настъпването на причини за изменението или прекратяването и, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над 60.00лв. до 80.00лв.

ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН ********** да заплаща на детето Ш. Х.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 50.00лв. /петдесет/, считано от влизане на решението в сила, до настъпването на причини за изменението или прекратяването и, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над 60.00лв. до 80.00лв.

ВЪЗЛАГА ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Д., ул. „У." бл.*, вх. *, ап.* на ищцата С.Х.А., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА жената да носи предбрачното си фамилно име А. на основание чл. 103 от СК.

ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН ********** да заплати на С.Х.А., ЕГН ********** сума в размер на 25.00лв. /двадесет и пет/, д.т. по иска за развод.

ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сума в размер на 283.40лв. /двеста осемдесет и три и 0.40/ разноски по делото - окончателна д.т. по иска за развод, д.т. по исковете за издръжка и такса за назначен особен представител и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.



РАЙОНЕН СЪДИЯ