№ 186
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502971 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №4178/25.07.2023 г. по гр. д. №4195/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3655/19.06.2024 г., са:
Обявени за нищожни следните клаузи на договор за потребителски
кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, като кредитор и Д. А. С. ЕГН ********** и Л. В. С. ЕГН
**********, като кредитополучатели: чл. 6 ал. 3 и чл. 12 ал. 1 в частта
„...както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20“, като
е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В. С. установителен иск с правно
основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2,
ал. 1 (в частта за текста "в швейцарски франкове"), ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 6, ал.
2, чл. 12, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21 и чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договора за
потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.
Обявени за нищожни следните клаузи на допълнителни споразумения
към договор за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключени
на 10.03.2009 г., 21.01.2011 г. и 26.10.2011 г., съответно т. IV. от допълнително
споразумение от 10.03.2009 г., чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от допълнителното
споразумение от 21.01.2011 г., чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от допълнителното
споразумение от 26.10.2011 г., като е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В.
С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД за обявяване за
нищожни на допълнителни споразумения към договор за потребителски
1
кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключени на 10.03.2009 г., 21.01.2011 г. и
26.10.2011 г. в останалата част.
Обявени за нищожени поради липса на основание чл. 1, ал. 1 от договор
за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. в частта му за размера на
главницата над 58 980,91 лева до размера на главницата от 72 000 лева, и чл.
2, ал. 1 в частта му за размера на разрешения кредит над 58 980,91 лева до
размер 70 495 лева и за размерите на задълженията, подлежащи на погасяване:
общо 43 526,10 CHF, от които: 1. 239,24 CHF редовна лихва; 2. 751,77 CHF
просрочена лихва; 3. 61,61 CHF просрочени такси; 4. 72,473,48 CHF редовна
главница, като е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В. С. установителен
иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен поради липса
на основание на договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от
18.10.2012 г. в останалата част.
Обявени за нищожни следните клаузи от сключеното между „Юробанк
България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. допълнителното споразумение от
30.07.2013г. към договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от
18.10.2012 г.: в частта по чл. 2, ал. 1 за размера на редовната главница от 68
895,07 BGN към датата на сключване на допълнителното споразумение и чл. 3
ал. 3 от допълнителното споразумение, като е отхвърлен предявения от Д. А.
С. и Л. В. С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД за
обявяване за нищожно поради липса на основание на допълнително
споразумение от 30.07.2013 г. към договор за рефинансиране на ипотечен
кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. в останалата част.
Осъдена „Юробанк България“ АД да заплати на Д. А. С. и Л. В. С.
сумите от по 1203,19 лева или в общ размер 2406,37 лева, недължими лихвени
плащания за периода 17.03.2008 г. - 18.10.2012 г., вследствие увеличения
размер на договорната лихва при едностранната промяна на базовия лихвен
процент по договор за кредит № HL3483 от 17.03.2008 г., ведно със законната
лихва от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД над тези размери
до предявените размери от по 1500 лева за всеки ищец.
Осъдена „Юробанк България“ АД да заплати на Д. А. С. и Л. В. С.
сумите от по 3942,92 лева или в общ размер 7885,84 лева - заплатена
договорна лихва върху недължима главница по договор за рефинансиране на
ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. за периода от 18.10.2012 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД над тези размери до предявените размери от по
10 600 лева за всеки ищец.
Отхвърлени предявените от Д. А. С. и Л. В. С. срещу „Юробанк
България“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на суми от по 12 700 лева на всеки ищец или в общ размер
25 400 лева надвнесени суми вследствие промяна на валутния курс на
швейцарския франк за периода на погасяване на договора за кредит от
17.03.2008 г. до 18.10.2012 г.
Посоченото решение е обжалвано и от ищците Д. А. С. и Л. В. С.,
2
действащи чрез процесуалния си представител, в следните неизгодните за
тях отхвърлителни части: в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване за
нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски
кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.; в частта, с която е отхвърлен иска по чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на „Юробанк България“ АД да им заплати
сумата от 2203 лева, като надвнесена сума вследствие промяна на валутния
курс на швейцарския франк за периода на погасяване на договора за кредит от
17.03.2008 г. до 18.10.2012 г.; в частта, с която са отхвърлени исковете да бъдат
обявени за нищожени поради липса на основание чл. 1, ал. 1 от договор за
рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. в частта му за размера на
главницата над 44 807,43 лева до сумата от 58 980,91 лева - размер на
главницата, и чл. 2, ал. 1 в частта му за размера на разрешения кредит над 44
807,43 лева до размера от 58 980,91 лева от договора за рефинансиране на
ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало
да приеме, че съответните прехвърлящи валутния риск договори клаузи са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като представляват
уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради изложеното
тези клаузи са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Първоинстанционният съд
е приел неправилно обратното, поради което е отхвърлил установителните
искове за нищожност на посочените по- горе договорни клаузи (чл.6 ал.2 и
чл.22 от договор за потребителски кредит HL34832 от 17.03.2008 г.) и поради
това е отхвърлил и осъдителния иск за връщане, поради начална липса на
основание на заплатените от нас допълнителни суми над първоначално
уговорените вноски по кредита, поради разликите в курса на лева към
швейцарския франк. Заявява се, че относно иска им за обявяване на
нищожност на договор за рефинансиране на ипотечен кредит от 18.10.2012,
първата инстанция неправилно при изчисляване на сумата в български лева е
приложила валутния курс към датата на рефинансиране (18.10.2012 г.), вместо
този към датата на усвояване на първия кредит (24.03.2012г.). По този начин
валутния риск неоправдано е поставен отново в тежест на ищците, от което те
са претърпели съответни неблагоприятни последици. В подкрепа на тезата си,
че първата инстанция неправилно е приела, че валутният риск е бил
разпределен поравно между страните по договора, се цитират разрешения от
практика на ВКС, която според въззивниците е постановено по сходни случаи
- решение № 170 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. ВКС, Второ
отделение, Решение № 295/ 22.02.2019 г. на ВКС, Второ отделение,
постановено по т. д. № 3539 по описа за 2015 г., решение № 155/24.01.2020г.
на ВКС, Второ отделение по т. д. №2561 по описа за 2018 г., както и от
практиката на СЕС. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните
отхвърлителни части решение, а предявените искове в тези части да бъда
уважени. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
3
В законовоустановения срок ответникът в първоинстанционното
производство – „Юробанк България“ АД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал насрещна въззивна жалба, с която се обжалват
всички уважителни части от първоинстанционното съдебно решение. В
насрещната въззивна жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваните уважителни части е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Заявява се, че решението в частта, с която е прието, че не се дължи главница
над сумата от 58 980,91 лева е недопустимо, тъй като такъв иск не е бил
предявяван, а само иска за обявяване на нищожност на целия договор за
кредит. Твърди се, че капитализирането на просрочени такси е напълно
допустима практика и не води до анатоцизъм. Поддържа се, че дори
добавянето на съответните лихви към главницата да бъде счетено от
настоящия съд за непозволено, това не означава, че задължението за тези суми
е престанало да съществува. Със споразуменията не е договорено
опрощаването им, а добавянето им към главницата, и ако това добавяне бъде
счетено за нищожно, сумите няма да са дължими като главница, но ще са
дължими като лихви. Те освен това ще са дължими по кредита от 2008 г. Тези
суми са били дължими и са били погасени с предсрочното погасяване на
кредита от 2008 г. При това положение заплащането им при предсрочното
погасяване на кредит HL 34832/2008 г. се явява направено на валидно правно
основание и дори предявяването им с осъдителен иск би било неоснователно.
Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд за
неравноправност на клаузи от договора и споразуменията, които са довели до
уважаване на част от исковите претенции. Посочва се освен това, че още с
отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Същото обаче е останало неразгледано от СГС, все едно не е било
направено. Заявява се, че осъдителните искове, дори и да бяха основателни,
следваше да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Моли се решението
да бъде обезсилено в частта, в която се уважава установителния иск за
недължимост на главница, съответно отменено в обжалваните отхвърлителни
части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се
присъждане на сторените на двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззивниците - ищци и съответно
въззивникът по насрещната въззивна жалба - ответник са депозирали
съответно отговори на въззивните си жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, от активно легитимирани страни в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
4
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба на от Д. А. С. и Л. В. С. доводи за основателни.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства в
първоинстанционното производство, се установява, че с договор за
потребителски кредит №34832 от 17.03.2008 г. „Юробанк България“ АД
(предишни наименования „Българска пощенска банка“ и „Юробанк и Еф Джи
груп“) предоставил на Д. А. С. и Л. В. С. потребителски кредит за текущи
нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 лева.
Срокът на погасяване на кредита бил 240 месеца (20 години), съгласно чл. 5
ал. 1 от договора. В първоначалния договор за кредит била уговорена
договорна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове и договорна надбавка от 1,65 пункта, като
при сключване на договора БЛП е бил 4,5%. В чл. 3 ал. 5 от договора била
предвидена промяна на договорната лихва при промяна на БЛП на банката. В
приложение № 1 към договора била удостоверена дата на усвояване на
кредита 24.09.2008 г., при курс „купува“ за швейцарския франк към лева
1CHF=1,2309B GN. Според този курс е отбелязан размер на кредита от 40 638
CHF.
Договорът за кредит е бил изменен с общо пет допълнителни
споразумения. С допълнително споразумение от 10.03.2009 г. страните са
приели, че кредитополучателите дължат на банката следните суми: 76,63 CHF
просрочена главница; 223,77 CHF просрочена лихва; 39 744,63 CHF редовна
главница и 135,13 CHF редовна лихва. Със споразумението било уговорено
кредитополучателите да направят еднократно плащане от 300,16 CHF за
частично погасяване на дължими суми, а непогасеният остатък от сумата на
просрочените главница и лихва да бъде „преоформена чрез натрупване към
редовната главница“. Уговорено било облекчено погасяване на кредита за 12-
месечен период, съгласно погасителен план. С допълнително споразумение
от 18.06.2010 г. страните са приели, че кредитополучателите дължат на
банката следните суми: 175,36 CHF просрочена главница; 266,69 CHF
просрочена лихва; 11,08 CHF просрочени такси и 40 211,42 CHF редовна
главница. С това споразумение било уговорено, че всички плащания се
„преоформят служебно“ от кредитора чрез натрупване към непогасената
5
главница. Страните уговорили 12-месечно облекчено погасяване на дълга на
месечни вноски от 230 CHF, при фиксирана лихва от 6,79%, а след този
период била уговорена договорна лихва от БЛП за жилищни кредити плюс
0,58 пункта. С допълнителното споразумение от 21.01.2011 г. било
уговорено прекратяване на облекченото погасяване на дълга и натрупване на
начислевата, но непогасена лихва в периода на облекченото погасяване на
лихвата. Прекратяване действието на облекченото погасяване на дълга било
условие за договаряне на нов период на облекчено погасяване. С
допълнително споразумение от 31.01.2011 г. страните са приели следните
размери на дължимите суми от кредитополучателите на банката: 93,87 CHF
просрочена главница; 876,36 CHF просрочена лихва; 43,99 CHF просрочени
такси и 40 597,62 CHF редовна главница. С това допълнително споразумение
било уговорено всички задължения да се „преоформят служебно... чрез
натрупване“ към главницата. Уговорено било четиримесечно облекчено
погасяване на дълга чрез фиксирана годишна лихва от 3,17% и равни месечни
погасителни вноски от 110 CHF. След изтичане на четиримесечния период се
начислявала договорна лихва в размер на БЛП и надбавка от 0,77 пункта, като
погасяването на дълго отново следвало да бъде на равни месечни вноски. С
допълнително споразумение от 26.10.2011 г. страните са приели следните
размери на дължимите суми от кредитополучателите на банката: 384,22 CHF
просрочена главница; 837,53 CHF просрочена лихва; 39,51 CHF просрочени
такси и 41 367,28 CHF редовна главница. С това последно допълнително
споразумение било уговорено всички задължения да се „преоформят
служебно. чрез натрупване“ към главницата. Уговорено било 12-месечно
облекчено погасяване на дълга чрез фиксирана годишна лихва от 6,52% и
равни месечни погасителни вноски от 230 CHF. След изтичане на
четиримесечния период се начислявала договорна лихва в размер на БЛП и
надбавка от 1,01 пункта, като погасяването на дълго отново следвало да бъде
на равни месечни вноски. При всички допълнителни споразумение било
уговорено след изтичане на съответния облекчен период начислената, но
непогасена лихва да се натрупва върху главницата.
Също така е безспорно между страните, че на 18.10.2012 г. между тях
бил сключен договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит,
според който банката отпуска на кредитополучателите 72 000 лева, с които се
погасявали задълженията по договора за кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.
Според чл. 2, ал. 1 от договора, задълженията на кредитополучателите към
датата на скллючване на договора за рефинансиране били общо 43 526,10
CHF, от които: 239,24 CHF редовна лихва; 751,77 CHF просрочена лихва;
61,61 CHF просрочени такси и 72,473,48 CHF редовна главница. Била
уговорена договорна лихва в размер на БЛП (10,25% при сключване на
договора, намален с 3,75% през първата година и с 3,25% през всяка следваща
година до погасяването на кредита.С приложение № 1 от 02.11.2012 г. към
договора било удостоверено между страните, че курсът на швейцарския франк
към лева бил 1CHF=1,6196 BGN, в съответствие с което отпуснатият кредитен
лимит бил 70 495 лева.
Този договор за кредит от 18.10.2012 г. бил изменян с общо три
допълнителни споразумения. С допълнително споразумение от 30.07.2013 г.
страните приели, че задълженията на кредитополучателите към тази дата са
6
следните: 808,61 BGN просрочена главница; 1202,87 BGN просрочена лихва;
134,87 BNG просрочени такси; 152,77 BGN просрочени плащания по
застраховки и 68 895,07 BGN - редовна главница. Постигната била уговорка
кредитополучателите да внесат еднократно 400 лева за частично погасяване
на просорчените според споразумението суми, а останалите задължения се
натрупвали върху главницата. Било уговорено четиримесечно облекчено
погасяване на дълга, при което се начислявала годишна лихва в размер на
действащия референтен лихвен процент „прайм“ на банката (4,9% към датата
на споразумението) плюс надбавка от 1,6%, при равни погасителни вноски от
400 лева. След изтичане на периода надбавката била уговорена в размер на 2,1
пункта и равни месечни погасителни вноски според погасителния план. На
кредитополучателите била предоставена методологията за определяне на
референтен лихвен процент „прайм“ за потребителски и жилищно-ипотечни
кредити. С допълнително споразумение от 28.03.2014 г. страните приели, че
дължимите суми по кредита са следните: 632,56 BGN - просрочена главница;
1226,09 BGN - просрочена лихва; 81,09 BGN - просрочени такси и 70 067,90
BGN - редовна главница. Страните договорили еднократно плащане от 200
лева, с което частично се погасявали просрочени задължения, а останалите се
„преоформят служебно“ чрез натрупване към главницата. Било уговорено
шестмесечно облекчено погасяване на дълга, при договорна лихва от
референтен лихвен процент „прайм“ на банката (4,9% към датата на
споразумението), намален с 1,56 пункта, а след изтичане на периода - плюс
надбавка от 2,40 пункта. С допълнително споразумение от 29.12.2015 г.
страните приели следните дължими по кредита суми: 859,28 BGN просрочена
главница; 898,72 BGN просрочена лихва; 68,26 BGN просрочени такси и 68
235,77 BGN редовна главница.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430,
ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът
за банков кредит се сключва в писмена форма. С оглед предмета, страните,
правата и задълженията процесният договор е за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (след
изменението на ГПК с ДВ бр.100/2019г.) съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, І т. о., е дадено разяснение за
правомощията и задълженията на съда относно служебната проверка за
неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с
тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13. Според това
решение първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В чл. 143 ЗЗП е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител.
Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
7
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки
са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
В т. 47 от постановеното по преюдициалното запитване на Апелативен
съд - София определение по дело С-117/23 г. СЕС разяснява, че, ако установи
непрозрачност на клаузите относно валутния риск, които представляват
основния предмет на договора, сезираният със спора национален съд следва
да прецени дали тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от
Директива 93/13 и дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност (в този
смисъл и решение по дело С-118/17, т. 49). Това означава съдът да провери
дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя и му
предостави цялата относима информация, продавачът/доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с описаните клаузи,
включително при индивидуални преговори, при положение, че валутният риск
за продавача/доставчика е ограничен, а рискът за купувача е неограничен.
Преценката за добросъвестност на продавача/доставчика следва да отчита
неговата експертна компетентност, която му дава възможност да предвиди
бъдещи драстични колебания в обменния курс на чуждестранната валута и
свързания с това риск, агресивната реклама на предлагания кредитен продукт,
заложената по-ниска възнаградителна лихва по типовите договори за кредит и
др. Решаващият съд следва да извърши преценката относно неравноправния
характер на дадена договорна клауза към момента на сключване на договора,
но при отчитане на всички обстоятелства, които са от естество да се отразят на
по-нататъшното му изпълнение, тъй като такава клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. В заключение СЕС е идентифицирал клаузите, възлагащи
валутния риск върху потребителя, като неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1
от Директива 93/13 (така решение по дело С-84/19; решение по дела С-222/19
и С-252/19, т. 93; решение по дело С-186/17, т. 57; решение по обединени дела
С-776/19-С782/19, т. 96, 98, 100). Конкретно, когато клауза, възлагаща
валутния риск в тежест на потребителя, поради неравноправния си характер и
обстоятелството, че представлява основен предмет на договора, води до
недействителност на договора за кредит, деноминиран или индексиран в
чуждестранна валута, в неговата цялост, чл. 6, § 1 от Директивата не допуска
8
този договор да бъде обявен за действителен и съдържанието на
произтичащите от неравноправната клауза задължения на потребителя да
бъдат адаптирани посредством промяна валутата на договора, или
посредством определяне на максимален размер на обменния курс на тази
валута (решение по дело С-705/21, т. 41). В решенията на СЕС е изведено
разбирането, че, ако се допусне националният съд да изменя или допълва
договорите с цел да неутрализира включените в него неравноправни клаузи,
ще се стигне до засягане на предвидената в чл. 7 от Директива 93/13
дългосрочна цел – да се възпрат продавачите или доставчиците да прилагат
неравноправни клаузи занапред. Те биха били изкушени да продължат
използването на посочените клаузи, ако знаят, че дори и те да бъдат обявени за
нищожни, договорът може да бъде изменен/допълнен в нужната степен от
националния съд и така да се съхранят интересите им, което е правно
нетърпимо (решение по дело С-19/20 т. 69; решение по дело С-212/20, т. 69;
решение по дело С-26/13, т. 79; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21,
т. 60; определение по дело С-117/23, т. 55). В своето решение по дело С-
520/21, т. 83 СЕС изяснява, че продавачите или доставчиците не могат да
заобиколят преследваните с Директивата цели, включително по съображения
за запазване стабилността на финансовите пазари, а банковите институции
като доставчици на услуги трябва да организират така дейността си, че тя да е
в съответствие с Директивата.
Съгласно даденото разрешение в решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д.
№ 1060/2022 г. на ВКС, І т. о., при договор за банков кредит, по силата на
който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски
франкове/, клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния
предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13. Ако
съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна
проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да
прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи
диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено
неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността
на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите,
определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в
която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или
посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви
момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази
именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка.
В разглеждания случай, предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, предмет на проверка за нищожност са част от клаузите съответно на
договор за потребителски кредит №34832 от 17.03.2008 г. и договора за кредит
за рефинансиране на ипотечен кредит от 18.10.2012 г. Конкретно оспорени са
чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит №
HL34832 от 17.03.2008 г., както и чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 от договор за
рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. Клаузите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит №
HL34832 от 17.03.2008 г., като неравноправно прехвърлящи валутния риск
върху потребителите на кредита, са нищожни. Нищожен е като цяла и самият
9
договора за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г. поради
подробно изложените доводи в решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. №
1060/2022 г. на ВКС, І т. о., които се споделят от настоящия съдебен състав.
Нищожността на първоначалния договор за потребителски кредит № HL34832
от 17.03.2008 г. води до нищожност и на договора за рефинансиране на
ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. поради липсата на предмет (чл.
26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД). Освен това конкретно атакуваните от този последващ
договор клаузи - чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от него, са нищожни и като
неравноправни, тъй като също неправомерно прехвърлят валутния риск върху
потребителите на кредита. Установената от въззивния съд нищожност на
обсъдените клаузи води от своя страна до основателност на иска на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2203 лева, която е
надвнесена сума вследствие на неравноправната промяна на валутния курс на
швейцарския франк за периода от 17.03.2008 г. до 18.10.2012 г.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, не съвпада изцяло с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба на Д. А. С. и Л. В. С. е
основателна, а на „Юробанк България“ АД е неоснователна, решението на
първата инстанция следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна
част, а в останалата обжалвана уважителна част следва да бъде потвърдено
съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на Д. А. С. и Л. В. С. се дължат
разноски, като същите са отправили искане за присъждане на такива със
списък по чл. 80 ГПК. Разноски им се дължат както за заплатената държавна
такса, така и за заплатено адвокатско възнаграждение. Последното не е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид фактическа и правна
сложност на делото и обстоятелството, че предоставената адвокатска защита е
за защита и срещу въззивната жалба на „Юробанк България“ АД.
Поведението именно на „Юробанк България“ АД, което не е съобразено с
определение по дело С-117/23 г. и формираната след неговото постановяване
практика на ВКС, обективирана например в решение № 50011/26.11.2024 г. по
т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, І т. о., е станало причина за сторените разноски
във въззивното производство от страна на Д. А. С. и Л. В. С..
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4178/25.07.2023 г. по гр. д. №4195/2022 г. по описа
на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3655/19.06.2024 г., в обжалваните от Д. А. С. и Л. В. С. отхвърлителни
негови части, като вместо него постановява:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни като неравноправни чл. 6, ал. 2 и чл. 22 ал.
10
1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, като кредитор и Д.
А. С., ЕГН ********** и Л. В. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д.
А. С., ЕГН ********** и Л. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 2203 лева, като надвнесена сума вследствие промяна
на валутния курс на швейцарския франк за периода на погасяване на договора
за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., а именно от 17.03.2008 г.
до 18.10.2012 г.
ПРОГЛАСЯВА за нищожни поради липса на основание: чл. 1, ал. 1 от
договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД, Д. А. С. и Л. В. С. в частта му за
размера на главницата над 44 807,43 лева до сумата от 58 980,91 лева - размер
на главницата, и чл. 2, ал. 1 в частта му за размера на разрешения кредит над
44 807,43 лева до размера от 58 980,91 лева от договора за рефинансиране на
ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4178/25.07.2023 г. по гр. д. №4195/2022 г.
по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение №3655/19.06.2024 г., в обжалваните уважителни части от „Юробанк
България“ АД.
В останалите отхвърлителни части решение №4178/25.07.2023 г. по гр. д.
№4195/2022 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл.
247 ГПК с решение №3655/19.06.2024 г., като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. А. С. ЕГН ********** и Л. В.
С. ЕГН **********, сумата от 4574.60 лв. – сторени разноски за въззивното
производство, от които 574.60 лв. за държавна такса и 4000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11