Р Е Ш Е Н И Е
№ 1680 / 22.4.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 22.03.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участие на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9661 по описа за
2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от В.С.Ч. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 1/кантора на адв.К.Т./, срещу
„Д.К.Б.“АД, ЕИК****, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 400,00лв., представляваща
претърпени от ищцата в качеството й на длъжник по изп.
д. № 2010***0400***по
описа за 2010г.
на ЧСИ С****, с рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд,
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата си молба ищецът излага, че в полза на ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№132790 /2009г. по описа на ВРС,
ХХХІІІ-ти състав. Срещу нея е образувано изпълнително дело № № 2010***0400***по
описа за 2010г.
на ЧСИ С****, с рег.
№ *** на КЧСИ.
Излага се, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
та ответното дружество, изпълнителното дело е образувано на 05.02.2010г.
За защита на своите права и интереси, ищцата твърди, че е
ангажирала услугите на адвокат, на който е заплатила за процесуално
представителство и защита по изп. д. № 2010***0400***по описа за 2010г. на ЧСИ С****, с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, сумата
от 400.00лв., за което е депозирала на 08.02.2017г. по делото молба ведно с
договор за правна защита от
21.01.2012г., както и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Излага,
че процесуалният й представител е депозирал молба до ЧСИ
С****, с рег. № *** на КЧСИ,
по горепосоченото изпълнително дело, с която е отправил искане за прекратяване
на делото на основание чл.433, ал.1, .7 от ГПК, като приложил влязло в сила
решение на ВРС по гр.д.№ 12494/2017г. по описа на същия съд, съгласно което е прието за установено в отношенията между ищеца
В.С.Ч. ЕГН **********,***, aп.1, от една
страна и ответника „Д.К.Б." АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 5735,50лв.
, представляваща сбор от сумите: главница
от 5175,00 лв. въз основа на Запис
на заповед, издаден на 18.12.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на
заявлението - 02.12.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103,50лв. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски в производството за заплатена държавна
такса, както и сумата от 457,00лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.
417, т. 9 от ГПК, за които суми
е издадена Заповед № 6968/
04.12.2009 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 13270/2009 г. по описа на
ВРС-ХХХІІІ състав, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение, на
основание чл.439 ал.1 от ГПК.
С постановление от 27.03.2018г., ЧСИ
на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК прекратил производството по изп. д. № 2010***0400***по
описа за 2010г.
на ЧСИ С****, с рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд.
При
изнесеното, ищцата настоява, че гореописаните разноски в размер на
400.00лв., които е сторила в изпълнителното производство, се явяват
„необходим разход“ във връзка със защитата й по него и
доколкото в ГПК не е предвидена възможност да се присъждат разноски на длъжника
в изпълнителното производство, то има право да претендира същите по общия исков
ред – по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ГПК.
Поддържа, че със заплатената от нея сума за адвокатско
възнаграждение е претърпяла вреда, която е пряка и непосредствена последица от
виновното противоправно поведение на ответника по
повод инициираното изпълнително производство.
Намира, че е налице причинна връзка между образуваното
изпълнително дело и претърпените вреди, доколкото направените от нея в
изпълнителното производство разноски са за получаване на квалифицирана правна
помощ и представителство.
По изложените съображения настоява, че за нея е налице правен
интерес предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, подаден чрез ю.к.В.
Велева. Излага се с отговора, че не
съществува правна норма, въз основа на която да се дължат разноски в хода на
изпълнителното производство.
Ако съдът прецени, че има основание за присъждане на разноски на
длъжника в изп.производство, то се повдига възражение
за ДАВНОСТ по отношение на сумата от 400.00лв., твърдяна да е заплатена от
ищцата в полза на адв.К.Т..
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приобщения към доказателствения материал заверен за
вярност препис от изпълнително дело № 2010***0400***по описа за 2010г. на ЧСИ С****, с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, че същото е
образувано на 05.02.2010г. по молба на „Д.К.Б." АД ЕИК ****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 07.12.2009г., срещу В.С.Ч. ЕГН **********, за следните
суми: главница от 5175,00лв. въз
основа на Запис на заповед,
издаден на 18.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване
на заявлението - 02.12.2009
г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 103,50лв. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски в производството за заплатена държавна
такса, както и сумата от 457,00лв.
за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.
417, т. 9 от ГПК.
С молба вх.№
007905 от 08.02.2017г., ищецът В.С.Ч.,
представляван от адв.П***, е сезирала ЧСИ С**** с искане за приемане
договор за правна защита от 21.01.2012г., с което е възложила на адв.К.Т. да води и осъществява процесуално представителство
по изпълнителното дело, при вписано в договора възнаграждение за адвоката в
размер на 400.00лв. е уговорено че ще бъде заплатено при условията на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. във вр. с
Наредба №1 за МРАВ и §2а от Доп.разпоредби към наредбата. С молбата е
представен и списък на разноски по чл.80 ГПК, в който са описани като претендирани от В.С.Ч. разноски за адв.възнаграждение
по посочения договор за правна защита от 21.01.2012г. в размер на 400.00лв.
С молба вх.№
015592 от 26.03.2018г., ищецът В.С.Ч., действаща чрез адв.К.Н.Т.,
е сезирала ЧСИ Стоян Акимов,
с искане за прекратяване на изпълнително дело № 2010***0400***по описа за 2010г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 7
от ГПК. Към молбата е приложено допълнително споразумение към Договор за правна
помощ от 21.01.2012г., Решение № 1223 от 22.03.2018г., постановено по
гр.д.№12494/2017г. по описа на ВРС, 11-ти състав, както и списък на разноски за
предоставената защита и съдействие в размер на 400.00 лева. Изрично в допълнителното
споразумение към Договора за правна помощ е посочено, че адв.възнаграждение
в размер на 400.00лв. е заплатено изцяло в деня на подписване на това
допълнително споразумение, като страните по този начин са придали на последния
характер на разписка.
Видно от
съдържанието на посоченото съдебно решение на ВРС,
със същото съда е ПРИЕл ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
В.С.Ч. ЕГН **********,***, aп.1, от една
страна и ответника „Д.К.Б." АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 5735,50лв.
, представляваща сбор
от сумите: главница от 5175,00 лв. въз
основа на Запис на заповед,
издаден на 18.12.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на
заявлението - 02.12.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103,50 лв. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, представляваща разноски в производството за заплатена държавна
такса, както и сумата от 457,00
лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 417,
т. 9 от ГПК, за които суми е издадена
Заповед № 6968/ 04.12.2009 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 13270/2009 г. по описа на
ВРС-ХХХІІІ състав, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение, на
основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Видно от
приложено по изпълнителното дело съобщение с изх.№ 018281 от 29.03.2018г.,
отправено от ЧСИ С**** до ищцата В.С.Ч., като длъжник
по изп.дело, последната е уведомена, че с
постановление от 27.03.2018г. съдебният изпълнител е прекратил производството
по изпълнителното дело.
В настоящото
производство, съдът е приел ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че в полза на Д.К.Б. АД, ЕИК**** са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13270/2009 г. по описа на ВРС-ХХХІІІ състав, срещу длъжника В.С.Ч. ЕГН **********; че
срещу длъжника В.С.Ч. ЕГН ********** е
образувано изп. д. № 2010***0400***по
описа за 2010г.
на ЧСИ С****, с рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд; че с
влязло в сила съдебно решение № 1223 / 22.3.2018 г. , ПОСТАНОВЕНО ПО
гр.дело № 12494 по описа за 2017 год. НА врс, 11-ТИ СЪСТАВ, е прието за установено в отношенията между ищеца
В.С.Ч. ЕГН **********,***, aп.1, от една
страна и ответника „Д.К.Б." АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 5735,50 лв. , представляваща сбор от сумите:
главница от 5175,00 лв. въз
основа на Запис на заповед,
издаден на 18.12.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на
заявлението - 02.12.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 103,50 лв. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, представляваща разноски в производството за заплатена държавна
такса, както и сумата от 457,00
лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 417,
т. 9 от ГПК, за които суми е издадена
Заповед № 6968/ 04.12.2009 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 13270/2009г. по описа на ВРС-ХХХІІІ
състав, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение, на основание чл.439 ал.1 от ГПК; както и че по молба на ДЛЪЖНИКА образуваното изпълнително производство
е прекратено с постановление на ЧСИ от 27.03.2018г., на основание чл.433, ал.1,
т.7 от ГПК.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има
обезпечително-гаранционна функция.
В
настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в реализирани
от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство. Доколкото разпоредбата на чл. 79 от ГПК
регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски по
изпълнението и липсва норма, която
да урежда как се репарират разходите, направени от последния в рамките на
изпълнителния процес, в зависимост от това дали съществува или не правото на
принудително изпълнение, то и единственият път за защита за ищцата В.С.Ч., е да претендира тези разходи по
общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане.
В
контекста на горното, за основателното провеждане на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на образувано изпълнително производство, което е било прекратено, че е заплатил
процесното адвокатско възнаграждение, наличието на
причинно-следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
заплатения хонорар, че вредата е причинена при или по повод възложена от
ответника работа.
От
коментираните по-горе писмени доказателства, а и това не е спорно между
страните, съдът намира за установено, че срещу ищцата е било инициирано
изпълнително производство от ответното дружество, произтичащо от запис на
заповед, за вземането по който това дружество е било снабдено на основание
чл.417 ГПК с издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13270/2009 г. по описа на ВРС-ХХХІІІ състав.
Не се спори, че изпълнителното дело е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК – поради постановяване на
влязло в сила решение, с което е уважен иск на ищцата по чл.439 ГПК.
Поначало
при иницииране на процесното принудително изпълнение,
от ответното дружество, в качеството му на взискател,
последният е бил добросъвестен /бил е носител на вземане, за което е бил
издаден изпълнителен лист във връзка с постановена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК/. Натовареният обаче от ответника процесуален
представител да предприема всички действия по принудително събиране на вземания
на дружество, е допуснал бездействие, в срока на което е изтякла
погасителната давност по отношение на вземането му, довело до уважаване на иск
на ищцата-длъжник по чл.439 ГПК, съответно до прекратяване на изпълнението. Ето
защо, ответното дружество следва да отговаря за бездействието на своя служител,
за онези вреди, които са били в пряка причинна връзка с това му поведение.
Установи
се, че ищецът е упълномощил процесуален представител, който да защитава
законните му права и интереси по воденото срещу него изпълнително производство,
като В.С.Ч. е заплатила уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева.
Вярно
е, че процесуалното представителство на длъжника от адвокат не е задължително,
но е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно
производство, с оглед пълната охрана на интересите му, особено като се има
предвид специфичната материя, в която се е ползвала защита. Налага се извода,
че е налице пряка причинна връзка между заплатеното възнаграждение и водения
изпълнителен процес, прекратен в резултат на бездействието на взискателя.
Както
бе посочено, уговореното и заплатено от В.С.Ч. възнаграждение възлиза в размер
на 400.00 лева., при което с оглед липсата на оспорване размера на това
възнаграждение като прекомерен, което оспорване да е сторено в срока по чл.131 ГПК от ответника по делото, то
посочената претенция в така претендирания размер
следва да бъде уважена изцяло.
По възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. За да се определи от кой момент започва да тече
давността за процесното вземане, съдът съобразява
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД – деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия
случай, вземането е станало изискуемо от деня, в който, спрямо ищцата е влязъл
в законна сила съдебен акт, с който със сила на присъдено нещо е установен
фактът на недължимост, поради изтекла давност на
вземането по горепосоченото изпълнително дело -
това е датата на влизане в сила на постановеното
на основание чл.439 ГПК съдебно решение № 1223 / 22.3.2018 г. , по гр.дело № 12494
по описа за 2017 год. по описа на ВРС, 11-ти състав - 22.3.2018г.,
която дата се установява посредством
служебна справка с деловодна система на ВРС, достъпна чрез съдебен портал.
Преди този момент не е бил осъществен факт от фактическия състав
на непозволеното увреждане - причинната връзка между извършеното плащане и противоправното деяние - възлагането. Началният момент на
давността е променлива величина, която не следва да се осъществява с датата на противоправното деяние, независимо, че може и да съвпада.
Началният момент на давността е лимитативно и изчерпателно регламентиран в
няколко хипотези на чл.114 от ЗЗД.
Приложима в случая е тази по чл. 114, ал.1 от ЗЗД.
При изложеното, с оглед липсата на изтекъл 5-годишен довностен срок, считано от посочената дата 22.03.2018г.,
възражението за погасяване по давност на процесното
вземане се явява неоснователно.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена, както следва:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/л.47/,
и претендира такива в общ размер от 350.00лв. /държавна такса – 50.00лв. и
платено в брой адвокатско възнаграждение – 300.00лв./. Предвид цалястното
уважаване на предявения иск, в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 350.00лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОСЪЖДА на основание чл.
49 ЗЗД „Д.К.Б.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***-н Триадица, бул. БЪЛГАРИЯ
No***, със законен представител С***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.С.Ч. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис 1/кантора на адв.К.Т./, сумата от 400.00лв./четиристотин лева/, представляваща претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнително дело № 2010***0400***по описа за 2010г. на ЧСИ С****, с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Д.К.Б.“АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***-н Триадица, бул. БЪЛГАРИЯ
No ***, със законен представител С***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.С.Ч. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис 1/кантора на адв.К.Т./, сумата от общо
350.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща сбор от сторените по
делото разноски, както следва: за държавна такса –
50.00лв. и за платено в брой адвокатско възнаграждение – 300.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: