№ 22305
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110154027 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 208233/05.10.2022 г., подадена
от П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, и Б. А. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С*, срещу „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Со*, с която са предявили срещу „*” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 195,
ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 20243 лв., представляваща средства за
отстраняване на недостатъци в продаден недвижим имот по договор, обективиран в
нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., и обезщетение за
претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба-05.10.2022г., до окончателното й изплащане, претендирана
солидарно от ищците.
С определение от 04.07.2023 г. съдът е допуснал изменение на иска от 20243 лева на
23600 лева, на основание чл. 214 ГПК.
Ищците твърдят, че са закупили имота, представляващ апартамент № А-2, находящ се
в гр. С*, от ответника, като след построяването на сградата и пускането й в експлоатация в
него се появили течове от дъждове от прилежащите към дневната и спалнята балкон и
тераса, довели до щети в апартамента на ищците - отлепяща се мазилка на стените в две стаи
и деформиран паркет. Поддържат, че щетите са резултат от некачествено извършени СМР-
некачествено изпълнена настилка на терасата и балкона, монтиране на неподходящи сифони,
които не поемат отводняването, некачествено изпълнени наклони на балкона и терасата,
които задържат вода, липса на фугираща смес и изронена фуга между плочите, поради което
претендират обезщетяване на причинените вреди и разходите за отстраняване на
недостатъците, съобразно уточнителна молба от 17.11.2022 г.
Ответникът счита, че исковата молба е нередовна. По същество оспорва исковете
1
изцяло, като твърди, че не отговаря за евентуално причинени щети в апартамента на ищците
с довод, че същите са причинени от техни действия, респ. действия на трети лица, на които
ищците са възложили извършване на строително-монтажни дейности в имота си. Оспорва да
са налице недостатъци в имота и описаните щети да са възникнали в причинна връзка с
некачествено извършени строително-монтажни работи и вложени некачествени материали.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците поддържат исковата молба. Молят
предявените от ищците искове да бъдат уважени. Претендират разноски. Представят списък
по чл.80 ГПК (л.379 от делото).
В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Оспорва исковата молба. Моли предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски (л.27 от делото).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството :
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска:
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и
ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата в общ размер от 23600 лв., представляваща средства за
отстраняване на недостатъци в продаден недвижим имот по договор, обективиран в
нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., и обезщетение за
претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба-05.10.2022г., до окончателното й изплащане, претендирана
солидарно от ищците.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищците по
исковете с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД е да установят, че по
силата на валидно правоотношение по договор за продажба с ответника са придобили
правото на собственост върху описания имот; че в имота са открити недостатъци, които
съществено намаляват годността му за обикновено употребление и са съществували към
датата на сключване на сделката, като не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед на вещта при приемането й от купувача (скрити); че е уведомил ответника за
констатираните дефекти веднага след откриването им (освен ако продавачът е знаел за тях);
че стойността на ремонта за отстраняването им по средни пазарни цени се равнява на
претендираната сума, респ. че в причинна връзка с неизпълнението на задължението на
продавача да предаде качествена вещ са претърпяли вреди (описаните в апартамента щети
по стени и под) в претендирания размер. По възражението за изтекла погасителна давност в
тежест на ищците е да установят настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или
2
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 05.12.2018г. между ищеца и ответника е
сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № *, том VI, рег.
№ *, дело № 886/2018 г., от който се установява, че на 05.12.2018 г. ответникът
е продал на ищците апартамент № А2, находящ се на втори етаж от
жилищната сграда с административен адрес: град София, Столична община,
район „В*, със застроена площ от 109.58 кв. м., състоящ се от: антре, коридор,
дневна с кухненски бокс и трапезария, две спални, две бани с тоалетни,
складово помещение, тераса и балкон, при съседи: от две страни - двор,
апартамент № А3, общ коридор и ателие № 1, заедно с 2,957 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 27,42 кв.м., и
съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания
поземлен имот с идентификатор *, в който е построена сградата, който
апартамент № А2, съгласно схема, издадена от СГКК - град София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.2. Предмет на
договора е и гараж № 7, находящ се в сутерена на сградата, на кота -3,20, със
застроена площ от 18.75 кв.м., при съседи: външен зид, гараж № 8, подземна
улица и гараж № 6, заедно с 0,489 % идеални части от общите части на
сградата с идентификатор *, равняващи се на 4,53 кв.м., и съответните
идеални части от правото на строеж върху гореописания урегулиран поземлен
имот, в който е построена сградата, който гараж № 7, съгласно схема, издадена
от СГКК - град София, представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.1.46. Продажната цена по договора е уговорена в размер на
сумата от общо 88925.00 евро, като продавачът по договора е заявил при
сключването му, че е получил цената по банков път от купувачите преди
подписване на нотариалния акт (л. 4 от делото).
С разрешение за ползване № СТ-05-124 от 14.02.2020 г. е разрешено
ползването на процесната сграда с административен адрес: град София,
Столична община, район „В*, съставляваща жилищна сграда с магазини,
офиси и подземни гаражи, нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри с идентификатор *.1. (л. 76 от делото).
По делото е представен констативен акт за установяване годността за
3
приемане на строежа от 28.02.2019 г., в който в Раздел „Недовършени и
недобре извършени работи за отстраняване“ е посочено, че е констатирано
некачествено изпълнена хидроизолация на терасите и немонтирани настилки
по тераси в процесната сграда (л. 78 от делото).
От приемо-предавателен протокол от 03.10.2019 г. се установява, че на
същата дата ищецът Б. А. В. е приела процесния имот от ответника без
забележки относно извършените строително-монтажни работи в същия, както
и от страна на ответното дружество е дадено съгласие за предоставяне на
достъп до имота във всеки работен ден в посочения часови диапазон от
09:00ч. до 17:00 ч. за извършване на довършителни работи от името и за
сметка на възложителя Б. А. В. в имота (л. 75 от делото).
На 08.06.2020 г. е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: град
София, Столична община, район „В*. Съгласно представения протокол по т. 1
от дневния ред е взето решение, с което общото събрание да възложи на
фирма „П*“ ООД да изготви и изпрати покана с описани гаранционни
претенции към „*“ ЕАД по подадена от собствениците информация относно
възникнали проблеми в сградата, както и да се изиска чрез поканата писмен
отговор (л. 151 от делото). Приложена е покана от етажните собственици,
представлявани от „П*“ ООД, до ответника, в която са направили искане
последният да изпрати екип и да се съставят протоколи за установените от
собствениците дефекти, както и да вземе писмено становище и да посочат
срок за предприемане на действия (л. 153 от делото).
На 10.08.2020 г. е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: град
София, Столична община, район „В*, на което е прието решение за възлагане
на „П*“ ООД да упълномощи адвокат за започване на извънсъдебни/съдебни
действия за ангажиране отговорността на строителя, инвеститора и други, във
връзка с възстановяване на вреди от течове в общите части на сградата. Видно
от отбелязването в представения протокол от общо събрание от 10.08.2020 г.,
собствениците на процесния апартамент № 2 са били представлявани от П. В.
(л. 157 от делото).
На 14.12.2021 г. е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: град
4
София, Столична община, район „В*, на което е обсъдено увеличаващото се
количество течове в северната страна на блока и в подземните гаражи и е
обсъдено решение да се предприеме процедура по съдебен ред срещу
инвеститора, както и са приложени снимки на терасата от югоизточната
страна на сградата и във всекидневната и спалнята в имота на ищците (л. 160
от делото).
Представено е копие от нотариална покана от 28.06.2022 г. от ищеца Б. А.
В. до ответника, сочеща установено от нея наводняване на терасата,
предизвикващо теч и щети в апартамента и теч в процесния имот (л. 9 от
делото). Приложено е и копие на извършената върху поканата нотариална
заверка за датата на получаване на нотариалната покана от ответника, като
съобразно направеното отбелязване, нотариалната покана е получена от
ответника на 29.09.2022 г. (л. 16 от делото).
От представеното от ищците по делото становище от 14.12.2020 г.,
изготвено от инж. К*, се установява, че при извършен на 12.10.2020 г. в
присъствието на В* – в качеството на последния на представител на етажните
собственици в сградата, при оглед на процесния апартамент № А2 инж. К* е
констатирал наличие на следните дефекти: подкжушена мазилка, паднал
латекс вследствие на течове от терасата, лоша хидроизолация, които щети са
констатирани и в други апартаменти в сградата (л. 117 от делото).
Представено е писмо от 14.12.2023 г., издадено от Столична община –
район „Витоша“, от което се установява, че за поставеното на терасата на
процесния имот алуминиево слънцезащитно устройство не се изисква
разрешение за поставянето му (л. 149 от делото). Представена е фактура от
26.08.2020 г., издадена на името на ищеца Б. А.а В., от която се установява, че
сенникът перко – тента е закупен на 26.08.2020 г. (л. 115 от делото).
От показанията на разпитания свидетел В* В., съпруг на ищеца В.,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, които съдът намира за обективни,
последователни и житейски логични. Въз основа на същите се установява, че
процесният имот е предаден на ищците непосредствено след издаване на
разрешение за ползване през месец февруари, като при приемането на имота
от строителя ищците и свидетелят не са забелязали наличие на недостатъци в
него. Имотът бил предаден от строителя на шпакловка и замазка. Ищците
предприели довършителни работи в имота, като първо направили стените,
5
след което на пода била излята замазка и през месец май поставили естествен
паркет в имота. През месец юли на същата година след проливен дъжд в имота
се появила влага в стените и след това започнал да се лющи лепежът им. С
течение на времето первазът на прозореца в дневната се изкривил и от
влагата, която идвала от терасата, паркетът в стаята започнал да се надига и
деформира. През лятото по искане на ищците било извършено заснемане с
камера, при което свидетелят видял, че влагата в имота идвала от терасата.
Ищците и свидетелят били посъветвани от специалистът, който извършил
заснемането, да монтират пергола на терасата, която ищците монтирали на
терасата през месец ноември. На голямата тераса ищците монтирали нова
дограма след извършване на довършителните работи в имота. Свидетелят
посочва, че на балкона към спалнята се събирала вода и при паркета и в стаята
също се получили малки изкривявания. Във втората спалня в имота по стената
се стичала вода и в горните ъгли на стаята се появили петна от мухъл и след
изсъхването на тази влага покритието на стената се лющело. Тази стена била
ремонтирана около месец след възникването на влага и след ремонта се
получило същото. Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като
същият лично е възприел обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията
му са логични и последователни и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, като наличието на разминавания в показанията относно
точната година на извършване на строително- монтажни работи в имота и
относно констатираните впоследствие течове, доколкото свидетелят сочи, че
са през 2021 г., а от писмените доказателства е видно, че разрешение за
ползване за процесната сграда е издадено през 2020 г., монтирана е тента на
терасата през 2020 г. и през същата година е извършен оглед и заснемане от
ангажиран от етажните собственици експерт в процесния имот и други
самостоятелни обекти в сградата, съдът приема за несъществено, предвид
непротиворечивите по делото останали писмени доказателства за посочените
от свидетеля обстоятелства.
От показанията на разпитания свидетел А*, служител при ответното
дружество на длъжност „мениджър недвижими имоти“, се установява, че
същата познава ищците във връзка със служебната си ангажираност и е
извършвала дейност по продажба на имотите в процесната сграда. Установява
се, че свидетелят П* след получаване на разрешение за ползване на имота е
организирала смяна на всички блиндирани врати в сградата и през месец март
6
на същата година е предала оригиналните ключове за имота на ищците.
От заключенията на вещо лице инж. К. Д. по изслушаните съдебно -
техническа и оценителна експертиза и допълнителната съдебно - техническа и
оценителна експертиза, които съдът възприема като компетентно дадени, се
установява, че процесният апартамент № 2 се намира в новопостроена
жилищна сграда с адрес: град София, Столична община, район „В*, на втори
етаж от сградата, съставляващ първи жилищен етаж, като същият се състои от
две спални, дневна с трапезария и кухненски бокс, антре, две бани с тоалетни,
коридор, килер, тераса и балкон. Към апартамента е изградена тераса с площ
от 38,40 кв. м. с излаз от хола, която представлява покрив на надземни гаражи,
както и към една от спалните има балкон с площ от 3.91 кв.м. При извършен
на 23.10.2023 г. оглед на място вещо лице инж. К. Д. в присъствието на ищците
и представител на ответника вещото лице е констатирало наличие на видими
следи от течове по стените и пода в помещенията, тангетиращи с терасата и
балкона, както и по части от другите прилежащи стени, на много места
мазилката е подкожушена и се рони, има следи от паднала боя. При оглед на
терасата с площ от 38.40 кв.м. вещото лице е констатирало, че същата е
покрита с плочи от гранитогрес с фуги между плочите, като на места изобщо
липсва фугираща смес между плочките. В дневната е увредена положената
настилка от едроразмерен паркет в зоната на стените откъм терасата и около
кухненските шкафове, както и по стените в спалните на имота откъм балкона.
Причината за наличието на посочените повреди според вещото лице е обилно
намокряне от теч откъм терасата, като и в двете експертизи вещото лице
посочва, че не може да вземе становище кога са възникнали тези течове. При
оглед на балкона с площ от 3.91 кв.м. вещото лице е констатирало, че балконът
е покрит с плочи от гранитогрес с фуги между плочите, между които има
места с липсваща фугираща смес. При направена проверка с нивелир вещото
лице е установило, че липсва наклон към сифоните на терасата и балкона на
апартамента.
Съгласно заключението по допълнителната съдебно - техническа и
оценителна експертиза, терасата, която се ползва от собствениците на
процесният апартамент 2, не съответства по площта от архитектурния проект,
доколкото съгласно изискания и приложен към експертизата архитектурен
чертеж терасата към имота на ищците е с площ от 18.59 кв.м., а при
измерването на място експертът е установил, че ползваната от ищците площ за
7
тераса е около 43.445 кв.м. Съгласно изчисленията на вещото лице и според
данните по архитектурния проект на сградата, около 24.855 кв.м. от площта на
терасата са предвидени за озеленяване и съставляват площ от общите части на
сградата, като съобразно припадащите се на имота на ищците 2.957% ид.ч. от
общите части на сградата, вещото лице е изчислило, че се равняват на 0.735
кв.м.
След анализ на представените по делото доказателства и оглед на имота
вещото лице приема, че причина за възникване на увреждането от течовете е
липсата на хидроизолация в контактната зона стена - подова плоча на терасата
и балкона или нейното некачествено изпълнение по целия контур, както и е
налице поставена неправилно избрана фугираща смес, като е дадено
становище, че е ползвана фугираща смес за закрити помещения, която не е
издръжлива на атмосферни влияния, както и експертът посочва, че липсват
наклони в настилката от плочи по терасата, осигуряващи бързото оттичане на
повърхностните води към сифоните.
Вещото лице е дало заключение, че в имота на ищците са извършвани
довършителни строителни и ремонтни работи, изразяващи се в следното:
преместен е кухненският бокс, който по проект е предвиден в югозападния
ъгъл на дневната, непосредствено до терасата, като са извършени
довършителни дейности и кухненският бокс е разположен на северната стена
на дневната и кухненските прибори са свързани със сградните ВиК; част от
южната тераса е затворена с алуминиева дограма със стъклопакет и се ползва
като килер, а достъпът до него е откъм дневната през вратата, монтирана при
строежа на сградата за достъп на дневната към терасата и която врата е
изпълнена по проект за достъп до терасата, както и единият от неотваряемите
прозорци на южната фасада е предвиден по проект да е неотваряем и е сменен
от собствениците на имота с отваряем прозорец и смяната на дограмата е
извършена след издаване на разрешение за ползване.
Съгласно експертното становище, изпълнението на довършителни
строителни работи вътре в апартамента и затварянето на проектна врата към
терасата не биха нарушили хидроизолацията на терасата. При смяната на
неотваряемия прозорец на стаята към терасата с друг отваряем прозорец също
според експерта не би следвало да се наруши хидроизолацияна на терасата и
предвид обстоятелството, че големият теч е установен в противоположната
8
страна на дневната. Към момента на извършване на вътрешните СМР
дейности терасата е завършена, включително с финиш настилка от плочи
гранитегрес. Не са налице данни по делото за извършвани от ищците
довършителни или ремонтни дейности по терасата и балкона.
При извършения оглед в имота вещото лице е констатирало, че на
терасата откъм дневната е монтирана платнена тента на три алуминиеви
колони и две хоризонтални греди, която не е предвидена според
архитектурния план. Тази конструкция е захваната към стоманобетонната
плоча чрез подходящо избрани анкерни болтове, които са на разстояние от
около 15 см. един от друг, поради което и вещото лице прави извод, че
болтовете не са закрепени към армировката на плочата поради факта, че за
подобни конструкции отделните армировъчни пръсти се разполагат на
стандартно разстояние от 20 см един от друг. Същевременно влагата по пода в
стаята, намираща се непосредствено до терасата, е равномерно разпределена
по целия контур, тангиращ с терасата, което според експерта няма как да се
получи, ако причината беше свързана с монтирането на съответната колона,
доколкото влажността би била най- висока в зоната на увреждането. Вещото
лице посочва, че не е монтирана пергола, а тента, доколкото съоръжението е
по-тясно от терасата и върху терасата при валеж се излива едно и също
количество водна маса с или без наличието на тази тента и би следвало
проектното решение за отводняване на терасата да осигурява нормалното
оттичане на тази вода, от което експертът прави извод, че наличието на
тентата по никакъв начин не способства за наличието на констатираните
наводнявания.
За отстраняване на констатираните повреди е необходимо да се извършат
следните строително-монтажни дейности по терасата и балкона: къртене
гранитогрес по терасата, къртене изравнителна замазка, демонтаж на сифони,
грундиране с бетонконтакт, отстраняване хидроизолация, ако има такава,
направа на нова хидроизолация в съответствие с изискването за недопускане
проникване на влага от терасата към стаите, доставка и монтаж сифони с по-
голяма пропускливост, направа нова замазка с осигуряване наклон към
сифоните, направа настилка от гранитогрес и фугиране, направа цокъл от
гранитогрес.
Необходимите строително-монтажни дейности в стаята към терасата са:
9
частично изчукване на подкожушената мазилка/шпакловка по стени,
изкърпване на обрушените участъци, направа на финна шпакловка по стени,
грундиране стени с дълбокопроникващ грунд, боядисване стени с латекс
двукратно, демонтаж подови первази, демонтаж увреден паркет, ремонт на
паркет, включително и подмяна на увредената част от паркетто, монтаж
подови первази, събиране, пакетиране, натоварване и извозване строителните
отпадъци до депо.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на ремонтните дейности
за отстраняване на настъпилите щети в дневната възлиза на сумата в общ
размер от 4376.91 лева, включваща подмяната на паркет за площта от 30 кв.м.
за дневната, като пояснява, че ако е необходимо да се подменя целия паркет в
стаята и при подмяна на 2.20 кв.м. паркет и пренареждане на цялата площ
стойността на необходимия ремонт възлиза на сумата от 2180.94 лева.
Стойността за отстраняване на щетите в стаята с балкон е в общ размер от
3756.42 лева, включваща подмяната на паркет за площта от 12.75кв.м. за тази
стая.
Относно стойността на щетите в стаята с балкон след извършен повторен
оглед в имота вещото лице посочва, че не е необходимо да се подменя цялата
площ и при подмяна на 2.20 кв.м. паркет и пренареждане на цялата площ
стойността на необходимия ремонт възлиза на сумата от 2180.94 лева.
Стойността за отстраняване на щетите по терасата за цялата й площ от 42
кв.м. възлиза на сумата в общ размер от 11592.79 лева, а стойността на щетите
на 18.59 кв.м., която част е включена по проект към имота на ищците, е в общ
размер на 6178.87 лева
Стойността за отстраняване на щетите по балкона към спалнята е в общ
размер от 1568.32 лева.
Общата стойност на дейностите по събиране в чували, изнасяне,
натоварване и превозване на строителни отпадъци до дело за строителни
отпадъци е в размер на 780 лева.
Вещото лице е пояснило при изслушването му в открито съдебно
заседание, че може да се установи дали хидроизолацията е нарушена, ако се
демонтират плочките на терасата, да се види хидроизолацията дали е
нарушена или не и и за да се установи дали е нарушена хидроизолацията
10
следва да се махнат покривните слоеве върху хидроизолацията. По отношение
на балкона към имота вещото лице пояснява, че при положение, че е нарушена
фугировката на плочките, които са отгоре, тази вода може да просмуче във
всички посоки, както на място е констатирано, че е просмукала от долната
страна на балкона, там има следи от течове, както има следи от течове в
прилежащата стая на този балкон.
Съдът приема заключенията на вещото лице инж. К. Д. за обективно и
компетентно изготвени, като правнорелевантното обстоятелство, че
констатираните недостатъци са съществени и стойността на необходимата
поправка на същите се равнява на посочените суми за описаните вреди намира
за достатъчно обосновано. Експертът основава заключението си на
комплексна преценка и извършени проучвания след оглед на имота и
запознаване с техническата документация за сградата, архитектурния план,
инвестиционен проект, извършила е проверки и измервания на място, както и
проверка на строителните книжа в НАГ, като съдът не поставя в основата на
изводите си експертното заключение по първоначалната експертиза, доколкото
същото е изготвено, без да са съобразени представените в хода на
производството документи относно техническите характеристики на сградата
и на монтираната на терасата перго-тента.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание
чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от общо 23600 лв.,
представляваща средства за отстраняване на недостатъци в продаден
недвижим имот по договор, обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег. №
*, дело № 886/05.12.2018 г., и обезщетение за претърпените във връзка с тях
вреди вследствие проявилите се недостатъци в имота, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане, претендирана солидарно от ищците.
Искът е допустим на основанието, претендирано от ищците, въз основа на
което извеждат съдебно предявените си материални права.
Не е налице спор, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между ответника „*” ЕАД, като продавач, и ищците П. В. В. и
Б. А. В., като купувачи, са налице възникнали договорни отношения между по
11
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег.
№ *, дело № 886/05.12.2018 г., който договор има за предмет недвижим имот –
апартамент № 2, съставляващ самостоятелен обект с в сграда с
идентификатор *.1.2, находящ се на адрес: гр. С*. Не е налице спор и относно
обстоятелствата, че продажната цена по договора е заплатена на продавача,
както и че по силата на договора ищецът В. е придобил 80/100 ид. части,
съответно ищецът В. е придобила 20/100 ид. части от правото на собственост
по отношение на имота, заедно с 2,957 % идеални части от общите части на
сградата.
Процесният недвижим имот апартамент № 2 подробно описан в
посочения нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., е
продаден на ищците в незавършен вид, срещу което ищците – купувачи по
договора заплатили договорената продажна цена в общ размер на 88 925.00
евро с включен ДДС, равняващи се на 173 922,18 лева. В приетия по делото
нотариален акт е предвидено, че владението на недвижимите имоти, подробно
описани в нотариалния акт, се предава от продавача на купувачите в срок от 3
дни след въвеждане на сградата в експлоатация.
Съдът приема, че договорът за покупко-продажба от 15.12.2018г. не
противоречи на императивните норми на закона и сключването му е израз на
диспозитивното право на страните да придобиват права и да се задължават.
С оглед на съдържанието на договора за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в нотариалния акт, така и на констатациите на вещото
лице, съдът приема, че към 15.12.2018г. - датата на сключване на договора за
покупко-продажба жилището е било изградено на етап „груб строеж“, като е
уговорено продавачът да продължи изграждането му до уговорена степен на
завършеност (въвеждане на сградата в експлоатация), в какъвто вид жилището
да бъде предадено, като уговорената цена е с оглед на уговорената степен на
довършеност, в каквато степен на довършеност следва да бъде предаден
апартаментът на ищците.
Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита
на купувача са уредени в чл. 193 и следващите ЗЗД. При продажба на вещи с
недостатъци съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД купувачът разполага с няколко
възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора
и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената
12
или да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или при
продажба на родово определена вещ да иска друга вещ без недостатъци.
От изложените в исковата молба и молбите - уточнения на исковата
молба факти следва, че ищците претендират обезщетение за вреди на вещ с
недостатъци в размер на стойността на строително-ремонтни дейности,
необходими за отстраняване на отстранимите недостатъци в имота,
съществували към момента на продажбата, които са били установени от
ищците след предаване на владението на имота от ответното дружество.
Законовият режим за отговорност на продавача за вещ с недостатъци,
уреден в чл. 193-197 ЗЗД, се различава от гаранционната отговорност на
продавача за вещ с недостатъци. С поемане на гаранцията за качеството, освен
основното задължение - да предаде вещта, продавачът или доставчикът поема
паралелно и задължение за друга престация, която дължи само при
определени условия - уверява купувача, че предметът на договора ще съхрани
през определен срок (наречен гаранционен) означените в гаранционното
споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония
недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния срок и
представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези задължения на
гаранта съответства правото на насрещната страна да иска продадената вещ да
притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите
неблагоприятни последици от появилите се недостатъци. Гаранционното
задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законни
и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми.
Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята
правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира
наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора,
и през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и
повреди при условие, че купувачът е спазил изискванията за правилното
съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на гаранционния срок се
погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача. В
ЗЗД не се съдържат разпоредби относно гаранциите и реда за отговорност по
гаранциите. В този смисъл е Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г.,
ОСГК
Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 ЗЗД се
13
погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и
шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е
премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. А съгласно ал.1,
изр. трето давностният срок може да бъде продължен или съкратен със
съгласието на страните. Съобразно ал. 2 на чл. 197 ЗЗД, срокът започва да
тече от предаването на вещта.
Следователно купувачът има право да упражни правата си по чл. 195
ГПК в различен срок в зависимост от това дали недостатъкът е скрит или явен.
Предвид нормите на чл. 193 ЗЗД и чл. 194 ЗЗД, както и дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК
на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед
на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие, както
и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при обикновения преглед.
Следва да се посочи и че законът не въвежда изискване наличието на
недостатък в недвижимата вещ, предмет на покупко-продажбата, да бъде
установено по специален технически начин или с технически средства, с оглед
на което и доказването на това релевантно за спора обстоятелство подлежи на
доказване с всички доказателствени средства.
Съдът приема, че най-ранната възможна дата, на която ищците са могли
да установяват наличието на теч в имота е при обикновената му експлоатация
за ползване на имота според предназначението му – за жилищни нужди, т.е.
след издаване на разрешение за ползване на 14.02.2020 г. и въвеждането им
във владение.
В молбата на ищците е от 06.07.2023 г. е направено и изрично
волеизявление, че са установили проблеми с хидроизолацията на терасата
през месец май 2020 г. (л.111 от делото). Съобразно изложеното в молба от
06.07.2023 г. (л.110 от делото), от името на ищците се признава факта, че
разположеният на терасата на процесния имот сенник перго–тента е закупен
на 26.08.2020 г., като е монтиран на през месец октомври 2020 г. поради
възникнали е имота течове и за ограничаване последиците от същите.
Доколкото проявилият се дефект в хидроизолацията на процесния имот
не може да се установи при обикновен преглед на имота към 15.12.2018 г. -
датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба на имота, тъй
като имотът е закупен в степен на завършеност „груб строеж“, за ищците
14
обективно не е било възможно да установят наличие на недостатъци в него от
посоченото в исковата молба естество към 15.12.2018 г. Липсват данни по
делото и съдържанието на констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 08.02.2019 г., в който е отразено, че на 08.02.2019 г. е
констатиран недостатък в имота на ищците – некачествено изпълнена
хидроизолация, да е бил станал достояние на ищците. Съдът приема и че към
датата на издаване на разрешение за ползване на сградата на 14.02.2020г. също
не е било възможно за ищците да установят наличие на нарушена
хидроизолация в терасата на имота, доколкото и съобразно изводите на
експертизата, терасата към тази дата е била покрита от плочки.
В молбата на ищците от 06.07.2023 г. е направено и изрично
волеизявление, че са установили проблеми с хидроизолацията на терасата
през месец май 2020 г. (л.111 от делото). В подкрепа на изложеното е и
установеното по делото обстоятелство, че недостатъкът – некачествено
изпълнена хидроизолация, е бил установен на 12.10.2020 г. при извършен
оглед на имоти в цялата сграда от ангажиран от страна на етажните
собственици експерт – инж. К*, който е констатирал недостатъци в процесния
имот, изразяващи се в подкжушена мазилка, паднал латекс вследствие на
течове от терасата, лоша хидроизолация (л. 117 от делото).
При съобразяване и на признанието на ищците, че са установили
наличието на теч в имота в предходен на установения въз основа на събраните
писмени и гласни доказателствени средства времеви период, а именно - през
месец май 2020 г., така и на депозираните пред съда показания на свидетелите,
които установяват наличие на видими следи от теч в имота през лятото на
2020 година, съдът приема, че посоченият недостатък е бил скрит за ищците
както към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 15.12.2018
г., така и към 30.10.2019 г., на която дата е бил предоставен достъп до
процесното жилище от ответното дружество на ищеца В. (л. 75 от делото).
Ключовете на имота са предадени през месец март 2020 г. на ищците, т.е. след
издаване на разрешение за ползване на сградата от 14.02.2020г., в която част
волеизявленията на двете страните съвпадат, така и не се констатират
противоречия в тази част в показанията на разпитаните по дело двама
свидетели и на установеното в договора за покупко-продажба на имота
задължение за продавача да предаде владението на имота в тридневен срок от
получаване на разрешение за ползване на сградата. Същевременно не се
15
установяват други уговорки между страните относно предаването на
владението на имота.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД купувачите е трябвало незабавно да
уведомят продавача за откритите недостатъци, в противен случай вещта се
счита одобрена.
Съдът приема, че ищците са спазили и изискването на чл. 194 ЗЗД за
уведомяване на ответника за установените недостатъци в имота с нотариална
покана от 28.06.2022 г. от ищеца Б. А. В. до ответника, сочеща установено от
нея наводяняване на терасата, предизвикващо теч и щети в апартамента и теч
в процесния имот (л. 9 от делото), като нотариалната покана е получена от
ответника на 29.09.2022 г. (л. 16 от делото). Законът не предвижда начин, по
който следва да е станало уведомяването на продавача в хипотезата на чл. 194,
ал. 1 ЗЗД. Същественото е то да е станало незабавно и да е достигнало до своя
адресат.
В процесния случай са представени доказателства, че на 08.06.2020 г. е
проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост с адрес град София, Столична
община, район „В*, в която се намира и процесния имот. Съгласно
представения протокол по т. 1 от дневния ред е взето решение, с което общото
събрание да възложи на фирма „П*“ ООД да изготви и изпрати покана с
описани гаранционни претенции към „*“ ЕАД по подадена от собствениците
информация относно възникнали проблеми в сградата, както и да се изиска
чрез поканата писмен отговор (л. 151 от делото). Приложена е покана от
етажните собственици, представлявани от „П*“ ООД, до ответника, в която са
направили искане последният да изпрати екип и да се съставят протоколи за
установените от собствениците дефекти, както и да вземе писмено становище
и да посочат срок за предприемане на действия (л. 153 от делото). С оглед на
горно и изпращането на нотариална покана от името на ищцата Вакринова (л.
9 и л. 17 от делото) следва да се разглежда единствено като индиция за това,
че ответникът не е предприел действия по възстановяване на вредите както в
указания в поканата от името на етажните собственици срок, така и в
определения такъв от ищеца с приложената към исковата молба покана, с
оглед на което и ищците са предявили правата си по съдебен ред.
От свидетелските показания се установява, че след предаване на
16
владението на имота през месец май 2020 г. в същия се появила влага и теч
след проливен дъжд, които с течение на времето се увеличили и нанесените
щети в имота. Поради противоречивите данни по делото относно датите на
предаване на владението, изразени от страните в исковата молба и отговора, в
приложените по делото писмени доказателства, както и разпитаните в
производството свидетели, за съда е невъзможно да установи с категоричност
конкретните дати, на които са осъществени твърдените констатации от
ищците за наличие на теч в имота. Така и свидетелят В. заявява, че
първоначално предположението на ищците и на самия свидетел било, че
появилата се влага в жилището е вследствие на съхнене на строителни
материали.
Съобразно изводите на вещото лице по приетите по делото и кредитирани
от съда експертизи, възникналия теч в имота на ищците е следствие на
липсата на хидроизолация в контактната зона стена - подова плоча на терасата
и балкона или нейното некачествено изпълнение по целия контур, както и е
налице поставена неправилно избрана фугираща смес. Установено по делото
е, че в процесния имот са настъпили вреди вследствие на течове по стените и
пода в помещенията, тангиращи с терасата и балкона в имота, както и по части
от другите прилежащи стени мазилката е подкожушена и се рони и има следи
от паднала боя. При оглед на терасата към дневната вещото лице е
констатирало, че терасата е покрита с плочи от гранитогрес с фуги между
плочите, като на места изобщо липсва фугираща смес между плочките В
дневната в апартамента експертът е констатирал увредена положената
настилка от едроразмерен паркет в зоната на стените откъм терасата и около
кухненските шкафове, както и по стените в спалните на имота откъм балкона.
Доказаното по делото е, че възникналият теч в имота на ищците се дължи
на недостатъци на същия, а не е резултат от бездействието на трети лица.
Доколкото и в към момента на извършване на вътрешните СМР дейности в
имота терасата е завършена, включително с финиш настилка от плочи
гранитогрес, така и изводите на вещото лице са, че липсват данни по делото за
извършвани от ищците довършителни или ремонтни дейности по терасата и
балкона. Установява се, че е налице отклонение от изискванията при
изпълнение на хидроизолационни системи на за процесния имот, съобразно
изискванията на приложимата Наредба № РД-02-20-2 от 8.6.2016 г. за
проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолационни системи
17
на строежите.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на продавача. Ищците
основателно са упражнили правата по чл. 195, ал. 1 ЗЗД да претендират от
продавача по сключения между страните договор, обективиран в нотариален
акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., поправяне на
неблагоприятните последици от появилите се недостатъци, изразяващи се в
нарушена хидроизолация на терасата в имота, вследствие на което на имота са
нанесени вреди.
В допълнение към горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че
по иска на купувача с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за
заплащане от продавача на обезщетение в размер на разходите, необходими за
отстраняване на недостатъците в продадената вещ, не е нужно купувачът
първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от продавача,
като в посочения смисъл е и приетото в Решение № 55 от 22.04.2010 г. на
ВКС по т. д. № 817/2009 г., I т. о., ТК.
Въз основа на приетите по делото съдебно - техническа и оценителна
експертиза и допълнителната съдебно - техническа и оценителна експертиза
по делото е установено, че в имота на ищците са нанесени вреди по стените и
пода в помещенията, тангиращи с терасата и балкона в имота, както и по части
от другите прилежащи стени. Съобразно приетите заключения, стойността на
ремонта за отстраняване на настъпилите щети в дневната възлиза на сумата в
общ размер от 4376.92 лева, за цялата площ на стаята с паркет от 30 кв.м. за
дневната, при стойност на доставка на нов паркет от 10.6 кв.м.), както и
стойността за отстраняване на щетите в стаята с балкон е в общ размер от
3756.42 лева като съдът приема посочените размери, доколкото и съобразно
заключението по допълнителната съдебно - техническа и оценителна
експертиза, не е възможно да бъде извършен ремонт на определена ивица от
паркета в дневната, граничеща с мокрената стената, предвид това, че не би
могло да се установи от къде идва влагата. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че паркетът е положен по цялата площ на стаите върху
разливна замазка и при отстраняването му е възможно същият да загуби част
от качествените си характеристики.
Стойността за отстраняване на вредите на терасата към дневната за 18.59
18
кв.м., която част е включена съгласно архитектурния проект към имота на
ищците, е в общ размер на 6178.87 лева. Съдът при определяне на размера на
приетите за установени вреди съобрази обстоятелството, че площта от около
24.855 кв.м. е предвидена за озеленяване и като такава съставлява обща част
за сградата и титуляри на това вземане са всички етажни собственици. В
исковата молба и уточненията към същата не се съдържат твърдения, че
ищците претендират вреди от неизпълнение в качеството си на етажи
собственици спрямо ответника, с оглед на което и по отношение на
притежаваните от същите идеални части, доколкото и такива твърдения не са
въведени своевременно в процеса, ищците не следва да бъдат овъзмездявани в
настоящото производство, предвид и съдебно предявената претенция, имаща
за предмет вреди по отношение на собствения им недвижим имот, не и на
идеални части от общите части в сградата.
Стойността за отстраняване на щетите по балкона към спалнята е в общ
размер от 1568.32 лева, като общата стойност на дейностите по събиране в
чували, изнасяне, натоварване и превозване на строителни отпадъци до дело
за строителни отпадъци е в размер на 780 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема, че общата стойност за отстраняване
на щетите в имота на ищците е 16660.52 лева.
Ищците претендират вземане в общ размер от 23600 лева при условията
на активна солидарност, но такава не се установява да е налице между
страните по процесния договор за покупко-продажба от 05.12.2018г., като не
се установява между страните да е налице последваща уговорка за ищците с
ответното дружество, обуславящо дължимостта на претендираните вреди от
ответника при условията на солидарност. Ето защо и за съда съществува
задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение и съответно да се произнесе съобразно притежаваните от
ищците части от съсобствеността, в рамките на общо претендираната сума, по
арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съдът приема, че предявеният иск е основателен за сумата в общ размер
от 16660.52 лева, като същата е дължима съобразно притежаваните от
ищците квоти в съсобствеността, с оглед на което и в полза на ищеца П. В. В.
бъде пресъдена 80/100 части от посочената сума – в размер на 13328.42 лева, а
на ищеца Б. А. В. да бъде пресъдена 20/100 части от посочената сума – в
19
размер на 3332.32 лева.
По възраженията на ответника
Съдът намира, че направеното в отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Срокът за упражняване на възражението за давност е този по чл. 131, ал. 1
ГПК за подаване на отговор на исковата молба. Освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства, с изтичането на този срок правото на
ответника се преклудира, съобразно чл. 133 ГПК.
Възраженията на ответника срещу предявения иск за изтекла погасителна
давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл. 131, ал. 1 ГПК (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
В процесния случай ответникът е получил препис от исковата молба на
16.01.2023г. (л.24 от делото), като на 09.02.2023г. е подал отговор на
исковата молба, в който е обективирал възражение за изтекла погасителна
давност (л. 27 от делото), с оглед на което и възражението за давност е в
рамките на едномесечния срок по чл. 131 ГПК и съдът дължи произнасяне по
него.
Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗЗД исковете на купувача по чл. 19 ЗЗД се
погасяват с изтичане на една година от продажбата на недвижим имот и
шест месеца при продажбата на движими вещи. Ако продавачът е
премълчал съзнателно недостатъка, срокът е тригодишен. А съгласно ал. 2
давностният срок може да бъде продължен или съкратен със съгласието на
страните.
Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в
определения от закона момент. Както се посочи, давностния срок е независим
от гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в договор между
страните или нормативни документи, съобразно приетото в Тълкувателно
решение № 88 от 28.II.1984 г., ОСГК, като в този смисъл е и Решение № 151
от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., III г. о., ГК.
В Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г., ОСГК, е разяснено
също, че нормативна уредба на законната и гаранционната отговорност за
недостатъци не предвижда изрично правна възможност давността по чл.
20
197 ЗЗД да започва да тече след изтичане на гаранционния срок с оглед, че
гаранционната отговорност възниква при наличие на фактически състав,
различен от този, при който се поражда законната отговорност, то следва да се
приеме, че и сроковете, в които се поражда правото на купувача при едната и
другата отговорност при появили се недостатъци на вещта, са самостоятелни
и не си влияят взаимно. Това предпоставя непълнотата на ЗЗД по въпроса за
съотношението между гаранционния и давностния срок да се изтълкува в
смисъл, че посредством гаранционния срок не може да се 13328.42 началният
момент на давностния срок, в който смисъл и следва да се разбират
разпоредбите на чл. 197 ЗЗД. В посочения смисъл и с Тълкувателно решение
№ 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, съобразно което исковете за
обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с
изтичането на посочените вече по чл.197 ЗЗД или гаранционни срокове, както
и същите започват да текат от предаване вещта на купувача.
Давностният срок за погасяване на вземанията по договор за продажба на
вещи по чл. 197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта и е
независим от гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в
договор между страните или нормативни документи. Гаранционната
отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, те не си
влияят и не се изключват взаимно. Купувачът може да избира между тях, но не
може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на
двете отговорности. Знанието и съзнателното премълчаване на недостатъка от
продавача не се презумират, а следва да се докажат от ищеца, който ги твърди.
В този смисъл е Решение № 151 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1055/2011 г., III г. о., ГК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
конкретната дата, на която ищците са започнали ползването на имота след
получаване на разрешение за ползване на сградата. Но дори и да се приеме, че
от 30.10.2019 г., на която дата владението на процесното жилище е било
предадено от ответното дружество на ищеца В., е започнал да тече
тригодишният давностен срок за предявяване на иска, съшият изтича на
30.10.2022г. Исковата молба е депозирана на 05.10.2022 г., с оглед на което и е
в рамките на тригодишния давностен срок по чл. 197, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
С оглед приетото за неоснователно възражение за давност, съдът приема,
21
че към сезиране на съда, правото на ищците да искат отстраняването на
недостатъците за сметка на продавача по реда на чл. 195, ал. 1 ЗЗД не е
погасено по давност.
С оглед изложеното, съдът приема, че давността не е изтекла. На това
основание възражението на ответника за погасителна давност не е
основателно.
Ето защо „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, следва да бъде
осъден да заплати на П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от
13328.42 лева, представляваща средства за отстраняване на недостатъци в продаден
недвижим имот по договор, обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело №
886/05.12.2018 г., и обезщетение за претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното
й изплащане, на основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, както и искът следва
да се отхвърли за разликата над уважената част от 13328.42 лева до пълния предявен размер
от 23600.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба – 05.10.2022г., до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.
Ето защо „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, следва да бъде
осъден да заплати на Б. А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от 3332.10
лева, представляваща средства за отстраняване на недостатъци в продаден недвижим имот
по договор, обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., и
обезщетение за претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, както и искът следва да се отхвърли за
разликата над уважената част от 3332.10 лева до пълния предявен размер от 23600.00 лева,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
05.10.2022г., до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка страна има право
на съдебни разноски.
Ищците представят списък по чл.80 ГПК (л.379 от делото). Претендират разноски в
общ размер от 4380.20 лева и представят доказателства за тях както следва:
953.80 лева за държавна такса - л.2,71 от делото
504.70 лева за СТЕ - л.44 от делото
650.00 лева за адвокатско възнаграждение - л.45 от делото
1900.00 лева за адвокатско възнаграждение - л.380 от делото.
300.00 лева адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ
иск- л. 381 от делото.
Ответникът не представя списък по чл.80 ГПК . Ответникът е извършил разноски в
общ размер от 1710 лева, от които следва:
10 лева за съдебно удостоверение - л.145, 146 от делото
700.00 лева за СТЕ - л.151 от делото
1000.00 лева за СТЕ - л.129 от делото
Съгласно приетото в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС,
при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на
22
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г.
минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, НМРАВ не следва да се прилага,
тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС.
Съдът приема, че заплатените от страните адвокатски възнаграждения съответстват на
обичая в практиката и свободният пазар, както и са в съотвествие с фактическата и правна
сложност на делото, с оглед на което и претендираните от страните разходи за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат признати от съда.
Съразмерно на уважената част от главните исковете, в полза на ищците следва да се
пресъдят съдебни разноски за сумата в общ размер от 3092.22 лева.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски по
главните искове в размер на сумата от общо 502.82 лева спрямо ищците.
Ето защо „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, следва да бъде
осъден да заплати на П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, и Б. А. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от общо 3092.22 лева, представляваща
разноски по настоящото гр. д. № 54027/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, и Б. А. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Со*ледва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „*“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, сумата от 502.82 лева,
представляващи разноски по настоящото гр. д. № 54027/2022 г. на СРС, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, да заплати на
П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от 13328.42 лева,
представляваща средства за отстраняване на недостатъци в продаден недвижим имот по
договор, обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., и
обезщетение за претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*,
против „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, иск с правно
основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за разликата над уважената част от
13328.42 лева до пълния предявен размер от 23600.00 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното им
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, да заплати на
Б. А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, сумата от 3332.10 лева, представляваща
средства за отстраняване на недостатъци в продаден недвижим имот по договор,
обективиран в нотариален акт № *, том VI, рег. № *, дело № 886/05.12.2018 г., и обезщетение
за претърпените във връзка с тях вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното й изплащане, на основание чл.
195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*,
против „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, иск с правно
23
основание чл. 195, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД за разликата над уважената част от
3332.10 лева до пълния предявен размер от 23600 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022г., до окончателното им
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Со*, да заплати на
П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, и Б. А. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С*, сумата от общо 3092.22 лева, представляваща разноски по
настоящото гр. д. № 54027/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, и Б. А. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С*, да заплатят солидарно на „*“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Со*, сумата от 502.82 лева, представляващи разноски
по настоящото гр. д. № 54027/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX
ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след
изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24