Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На шестнадесети
януари две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 12494 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от “М.д.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, с която се претендира
да бъде прието
за установено по отношение на
„Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он *****” АД/ ЕИК
*****1 със седалище и адрес на управление
***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 10186/2019г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 19
лева, представляваща платена такса за
възстановяване захранването
на обект с аб. № ********** и кл.
№ **********, с адрес на потребление *****титуляр *****, за което е издадена
фактура ТП № **********/02.07.2014 г., което
вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 15.01.2019 г. между „М.д.“ ЕООД и *****, ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на
заявлението – 28.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи че по силата на договор за цесия
от 15.01.2019 г.
сключен с ***** ищецът придобил вземането предмет на исковата
претенция. На 17.01.2019г. уведомил
ответника за извършената цесия. Твърди, че придобитото вземане представлява
такса за възстановяване на ел. захранване и същата е платена от цедента на ответника на 02.07.2014г. ***** е била потребител на ел.
енергия по договор с ответното дружество, с адрес на потребление *****Твърди, че плащането на таксата е било без
основание, тъй като клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 ОУ регламентираща дължимостта й се явява нищожна поради противоречие със
закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване на
снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и
т. 18 ЗЗП като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното
дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно да определя
техния размер. Позовава се и на нарушаване нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и
чл.2, ал. 2 ЗЕ. Извън това сочи и ответното дружество да не реализира разходи
по повод прекъсване, респ. възстановяване на ел.захранването. За събиране на
вземането си снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът подал възражение в срок. С това обосновава и правния си интерес от
така предприетата форма на защита. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност
на иска. Оспорва се сумата да е платена без основание. Твърди,
че прекъсването на захранването на потребителя е резултат на негово виновно
неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че на 02.07.2014г. е прекъсвано ел.захранването в
обекта на абоната, тъй като не е било платено негово задължение по фактура със
срок на плащане 10.06.2014г. Това просрочие е
продължило повече от 20 дни и съгласно чл. 34 ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество
има право да поиска от Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи
преноса на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие
с 20дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения.
Съгласно чл. 37 ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след
отпадане на основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че
възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис,
включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на
продажбата, изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на
потребление. Тези разходи се сочи, че не се реализират от ответника, а от ЕРП.
Твърди въпросната такса да има характер на мрежова услуга, поради което и на
основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния
снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ,
респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис,
който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се
сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно
неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на
потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2
ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ,
несъгласните с тях клиенти да внесат писмено заявление, в което да предложат
специални условия, каквото от абоната в случая не е подавано. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното гр.д. № 10186/2019г. на ВРС се установява издаването на заповед
за изпълнение в полза на „М.д.“ ЕООД, ЕИК ***** против "Е.П.” АД за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия на справка
за неплатени и неплатени фактури от „Енерго - Про Продажби“ АД;
договор за прехвърляне на вземания от 15.01.2019г.; уведомление за цесия от
15.01.2019г.; извлечение за фактури и плащания
към дата 17.11.2015г.; копие на извлечение на фактури и плащания
на клиентски № **********/27.08.2019г.;
копие на фактура № **********/02.07.2014г., се установява, че: ***** е била потребител на ел. енергия по договор с
ответното дружество, с адрес на потребление
*****С договор за цесия от 15.01.2019г. ***** прехвърлила на „М.д.“
ЕООД, ЕИК ***** вземане за сумата 19 лева,
представляваща платена такса за възстановяване
захранването на обект с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на
потребление *****титуляр *****,
за което е издадена фактура ТП №
**********/02.07.2014 г. На 17.01.2019г. „М.д.“ ЕООД, ЕИК ***** уведомил ответника за извършената цесия. Таксата за възстановяване на ел. захранване е
платена от цедента на на 02.07.2014г.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, за вземане
основаващо се на чл. 55 вр.
чл. 99 ЗЗД.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да
докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно
валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер, факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, че абонатът- цедент е в договорни отношения с ответника, както и че е
заплатил процесната сума като такса за възстановяване
на ел. захранването. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване наличие на валидно
основание, на което сумата се дължи.
По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, че цедентът на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че
имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът
има задължението да заплаща консумираната
ел.енергия, както и че процесната сума е била заплатена от цедента - абонат на ответника на 02.07.2014г.
Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „Е.Он България Мрежи” („Енерго-про мрежи” АД) и „Е.Он *****” („Е.П.”
АД), както и че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.
За настоящия казус освен
посочените ОУ е меродавна също така правната
уредба посочена в Закона за енергетиката
(обн., ДВ,
бр. 107 от 9.12.2003
г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ,
бр. 74 от
24.08.2004 г.) и Правила
за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г., отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата
на начислената такса.
Предвид изложеното и липса на
възражения от ответното дружество следва да се приеме валидност на сключения
договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и
активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
При така установените
безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е правен- има ли
основание ответното дружество да начислява такса за възстановяване на
ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за
продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на
потребителите, ответното дружество изисква от Енерго про Мрежи АД възстановяване на преноса на ел. енергия след
отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след
като клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на ел. енергия. В
ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19лева.
Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и
електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието
да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна
на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на
вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя
за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение
на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са
едностранно определени от предприятието и то презумптивно
само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по
възстановяване се осъществява от служители на „Енерго про Мрежи“ АД, което прави изначално
неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност.
Съдът приема, че
клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи
от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена
индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание
чл.146 ЗЗП /така решение
№ 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г.
на ВКС, I т.о./. Доводите на ответника, че
въпросната такса се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на
снабдяването, а е такса за възстановяване на продажбеното отношение, не могат
да бъдат споделени. Принципно прекъсването на ел.захранването не води до
прекратяване на продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно
основание на доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за
това, изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без
риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването
за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от цедента сума като цена на услуга за възстановяване на
ел.захранването се явява дадена без основание и подлежи на връщане. От това
следва, че исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1
от ГПК и направеното искане на ищеца за
присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените
доказателства в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение (който е в
рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004 на ВАдвС)
и 25 лв. за авансово внесената държавна такса.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. От ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца
следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ
размер на 325 лв. /колкото са присъдени
със заповедта/
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „М.д.“ ЕООД, ЕИК *****, с
адрес *** и „Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он *****”
АД/ ЕИК *****1, със седалище и адрес на управление *** че съществува вземането
посочено в издадената по ч.гр.д. № 10186/2019г. на ВРС заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата 19 лева, представляваща платена такса за възстановяване
захранването на обект с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на потребление *****титуляр *****,
за което е издадена фактура ТП № **********/02.07.2014 г., което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 15.01.2019 г. между „М.д.“ ЕООД и *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „*****”
АД /с предишно наименование Е.ОН *****” АД/, ЕИК *****1, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „М.д.“
ЕООД, ЕИК *****, с адрес *** сумата 325 лева, представляваща направените разноски в настоящото производство и сумата от 325 лева
–
разноски по № 10186/2019г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: