ОПРЕДЕЛЕНИЕ №663
гр. Варна, 23.10.2019г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 512/19г.,
намира следното:
Производството
е образувано по частна жалба
на „ТИЧА 2012“ ЕООД,
гр. Шумен, подадена чрез адв. Б. Б. ***, насочена срещу определение № 524/07.08.2019г., постановено по в.гр.д. № 301/2019г. по
описа на Окръжен
съд-Шумен, с което
е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх. №
377/16.05.19г. против разпореждане от 11.04.19г. по изп.д. № 20183620400077 по
описа на СИС при РС-Нови пазар, постановено от ДСИ М. М. от СИС при РС-Търговище, командирована
в РС-Нови пазар със Заповед № СД-03-103/08.03.19г. на Министъра на
правосъдието, с което е отказано администриране на депозирана от
взискателя жалба против отказ за
насрочване на опис на недвижим имот, поради доброволно изразеното желание на
длъжника за пълно изплащане на задълженията му. Счита се, че обжалваното
определение на ШОС е незаконосъобразно, тъй като се поддържа, че след
депозиране на жалба срещу действията на СИ, последният има единствено
задължението да я администрира. Всяко извършено друго действие от СИ се явява
недопустимо и се обезсилва по право, тъй като единствено компетентния съд
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваното действие, което
предпоставя надлежното последващо друго извършване на действие от СИ по изпълнителното
дело. Счита се, че приетото от ШОС е в нарушение на основен принцип на правото,
че комуто е разрешено по-голямото, е разрешено и по-малкото - след като на
взискателя е позволено да обжалва отказа на СИ да извърши изпълнително
действие, следва да се приеме, че на същия е разрешено и да обжалва отказа да
се администрира подадената срещу този отказ жалба. И това според жалбоподателя
произтича от нормата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, задължаваща СИ да администрира
жалбата без да може да прави друга преценка. Ако се сподели извода на ШОС, то
според жалбоподателя би се стигнало до възможността СИ да не администрира нито
една подадена жалба срещу неговите действия. Поради изложеното се претендира
отмяна на обжалваното определение и произнасяне на настоящия съд по съществото
на подадената от дружеството жалба от 16.05.19г., насочена против
разпореждането на ДСИ от 11.04.19г. по посоченото изпълнително дело.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София.
Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страна с правен интерес от
обжалването и при наличието на доказателства за надлежно учредена
представителна власт за процесуално представителство, поради което е допустима. Разгледана
по същество обаче, частната жалба е неоснователна
поради следното:
Настоящият жалбоподател е взискател по изп.д. № 20183620400077 по описа на СИС при РС-Нови пазар, образувано за принудителното събиране на паричните му вземания към длъжника „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, въз основа на изпълнителни листи, издадени по влезли в сила съдебни решения /като преди това са образувани различни изпълнителни дела пред различни органи на принудителното изпълнение и обединени понастоящем/. По искане на взискателя на 28.04.17г. е била наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, представляващ гараж, находящ се в имот № 000014, ЕКАТТЕ 99164, м. „Ат Йолу“, землището на Виница, общ. Върбица /л. 15 от изп.д. № 136/17г. на СИС при РС-Шумен/. С молба от 31.05.18г. взискателят е отправил искане до СИ да извърши опис и оценка на възбранения имот, както и да го изнесе на публична продан /л. 81-82 от изп.д. № 29/17г. на СИС при РС-Велики Преслав/. Последвалото разпореждане е от 27.06.18г., с което ДСИ след като е съобразил отправено искане от длъжника за спиране на принудителното изпълнение, е предприел действия по изясняване вземанията на държавата против същия длъжник, поради което е изискал ново удостоверение по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП – София /л. 128 от изп.д. № 29/17г. на СИС при ВПРС/.
С нова молба, депозирана от взискателя на 09.10.18г., същият отново е отправил искане за извършване на опис и оценка на възбранения гараж, както и изнасянето му на публична продан /л. 37 от изп.д. № 136/17г. на СИС при ШРС/. С разпореждане от 22.10.18г. върху самата молба, ДСИ при РС-Шумен е отказал да извърши исканите от взискателя изпълнителни действия. Съобщението е връчено на представляващия дружеството-взискател на 23.10.18г. /л. 38 от посоченото изп.д./.
На 30.10.18г. е депозирана жалба от взискателя с вх. № 3271 по изп.д. № 136/17г. на СИС при ШРС, с която е бил обжалван постановения от ДСИ отказ от 22.10.18г. /жалбата е приложена към задната корица на изп.д. № 77/18г. на СИС при РС-Нови пазар/. Върху жалбата е налице разпореждане от 21.03.19г. за администрирането ѝ чрез връчването на препис на насрещната страна за отговор в 3-дневен срок. Няма данни за изпълнение на това разпореждане.
На 11.04.19г. е постановено разпореждане от ДСИ М. М. по изпълнителното дело, с което е изготвена поисканата от „Напоителни системи“ ЕАД сметка за задълженията му като длъжник по делото, а поради изразената от последния готовност да погаси дълга си, ДСИ е разпоредил да не се администрира депозираната от взискателя жалба /л. 12-13 от изпълнително дело № 77/18г. на СИС при РС-Нови пазар/. Пред ШОС е обжалван именно този акт на ДСИ.
Настоящият съд намира, че в
действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността
за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове,
от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания /макар
и разширени с изменението на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПС с ДВ, бр. 86 от
2017г./, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са
изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението
лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на СИ. Според нормата на
чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на СИ да извърши
исканото изпълнително действие, но не е уредена хипотеза на обжалваемост на
отказа /или фактическото бездействие/ на СИ да изпълни задълженията си по чл.
436, ал. 2 от ГПК за надлежното администриране на подадената жалба.
Уредената в тази хипотеза защита
на нарушени права е единствено чрез ангажиране отговорността на СИ съобразно
нормата на чл. 441, ал. 1 от ГПК.
Обжалваното определение по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 524/07.08.2019г., постановено по в.гр.д. № 301/2019г. по описа на Окръжен съд-Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: