Р Е Ш
Е Н И Е
№ 129 17.06.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №86 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на С.К.С. против решение №32/15.02.2020г.,
постановено по АНД №880/2019 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено
Наказателно постановление №18-1228-004005/14.11.2018г, издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в
размер на 100лв. на основание чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП, и глоба в размер на
50лв на основание чл.181 т.1 от ЗДвП за това, че на 09.11.2018г, в град Стара
Загора, на кръстовището на ул. „Анастасия Тошева“ и ул. „Стамо Пулев“ в посока
юг-север управлява собствения си лек автомобил **** с рег. *****, като не
пропуска преминаващите по пешеходна пътека, обозначена с маркировка М8.1 тип
„Зебра“ пешеходци. Управлява МПС не представено за годишен технически преглед,
с което нарушил виновно чл.119 ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващите
пешеходци, и чл.147 ал.1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед.
Нарушенията са установени с АУАН серия Д №854935 от 09.11.2018г, неподписан от
нарушителя, като отказа е удостоверен с подписа на един свидетел. С въззивната жалба нарушителя е навел
оплакване за нарушено право на участие в административно наказателното
производство с довода, че съставения АУАН не му е предявен, не му е връчен
препис от него, с което е нарушено правото му по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Не е
спазена разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН при подписване на акта, на
нарушителя да се връчи препис от същия, с което е накърнено правото му на
защита, а процесуалното нарушение изисква отмяна на наказателното
постановление.
За да потвърди наказателното постановление РС Стара
Загора е приел следното: Полицейските служители, разпитани като свидетели в
хода на съдебното дирене, се движели със служебен автомобили по ул. „Анастасия
Тошева“ в посока юг-север. На пешеходната пътека на магазин „Кауфланд“, на
същата улица, забелязали двама пешеходци, които тръгнали да пресичат по
пешеходната пътека на кръстовището. Свидетелите спрели управлявания от тях лек
автомобил, за да пропуснат пешеходците, но в този момент край спрелия им автомобил
и в съседната лента за движение, преминал лек автомобил ****, управляван от
наказаното лице, който не само не спрял, но и създал предпоставка за възникване
на пътно-транспортно произшествие. Полицейските служители възприели извършеното
от водача на лекия автомобил, последвали го и подали сигнал за спиране на
автомобила за проверка – водачът бил спрян на автобусната спирка на бул
„Славянски“. Свидетелите С. и Г. установили самоличността му и му обяснили
какво нарушение е извършил. При проверката на документите установили още, че
управляваният автомобил няма извършен годишен технически преглед. Свидетелите
повикали екип на „Пътна полиция“, като един от контролните органи в лицето на Е.
К. на длъжност младши автоконтрольор, и в присъствието на свидетелите Д. С. и Г.
Г. / възприелите нарушението/, както и на виновния водач, съставили Ат за
установяване на административно нарушение №854935/09.11.2018г за нарушение на
чл.119 ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Предявили акта на водача, като последният
отказал да го подпише. Свидетел на отказа да се подпише акта е служителя П. П..
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, Началник група към ОД МВР Стара Загора, отдел „Пътна
полиция“ издал и наказателното постановление с наложени две административни
наказания по отделно за всяко установено административно нарушение. Съдът
приема за установена фактическата обстановка, повдигната като административни
обвинения въз основа на показанията на полицейските служители, които имат
качеството на свидетели –очевидци, а именно Г. и С.. Възприел е и показанията
на актосъставителя Е. К., на свидетелите по съставяне на АУАН – С. и Г., и на свидетеля
П. П., който е потвърдил, че с подписа си е удостоверил отказа на нарушителя да
подпише АУАН и да получи препис от него, които сочат, че административно
наказателната преписка е образувана поради препятстване на пешеходците да се
ползват от предимството си на пешеходна пътека, както и поради не извършен
годишен технически преглед на управлявания автомобил. Съдът се позовава и на
липсата на различни фактически твърдения от страна на наказаното лице, които да
изискват събиране служебно на доказателства за тяхното установяване, съответно
не се позовал на доказателствени факти, които да поиска да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност по делото. Съобразил е, че по време на извършване
на нарушението не е работела светофарната уредба, с която се регулира
преминаването през кръстовището, което налага спазване на положената пътна маркировка,
условие спазено от свидетелите на нарушението. Въз основа на тези
доказателствени средства – показанията на свидетелите очевидци е направен извод
за осъществени от обективна и субективна страна административни нарушения на
посочените разпоредби. По повдигнатия с въззивната жалба спор е приел следното:
Твърдението на жалбоподателя за нарушено право да се запознае със съдържанието
на акта и да направи възражения по него се опровергава от удостоверения с
подписа на един свидетел отказ да подпише както акта, така и разписката за неговото връчване. Наред
със спазване на процедурата за удостоверяване на отказа на нарушителя да
подпише акта и разписката за връчване на екземпляр от него, наказаното лице не
оспорва, че е присъствал на неговото съставяне, а свидетелите са изнесли при
разпита им, че правото на възражения е разяснено и е запознат с повдигнатото му
обвинение. От приложения по делото акт се установява, че нарушителят е отказал
да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел, съобразно чл.43
ал.2 от ЗАНН, който е потвърдил при разпита му, че подписа е негов. Подписването
на акта и подписването на разписката са две различни действия на нарушителя, с
които удостоверява, че е запознат със съдържанието /акта е предявен/ и е
получил препис от него. Не връчването на екземпляр от акта е отрицателен факт,
който се е състоял по причина на отказа на нарушителя да го подпише, поради
което не следва да черпи права от собственото си виновно поведение. С
разписката е удостоверен както отказ на нарушителя да подпише АУАН, така и да
получи екземпляр от него, а от показанията на всички свидетели се е установило,
че водачът не е пожелал да подпише нито един документ – например св Грозев –
„той отказа да разпише всичко, дори отказа да разпише разписката, за да получи
препис от акта“. Въз основа на удостоверения отказ да подпише акта и да получи
препис, съдът е заключил, че на нарушителя не е връчен препис, но по причина на
неговото поведение. Ето защо не е нарушена разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН, която
гласи, че препис се връчва при подписване на акта, който в процесния случай е
съставен в присъствието на нарушителя и същият е запознат с неговото
съдържание. Жалбоподателя не е поискал събиране на допълнителни доказателства в
хода на административно наказателното производство преди издаване на НП,
оспорил го е в срок, като при обжалването му е имал възможност, но не е
направил нови доказателствени искания пред въззивния съд. От материално правна
страна съдът е обсъдил съдържанието на нарушената разпоредба на чл.119 ал.1 от ЗДвП, за чието неспазване е предвиден административно наказателен състав в чл.
183 ал.5 т.2 от ЗДвП. Нарушението е формално, на просто извършване и в неговия
състав не е предвидено настъпване на определен резултат. За съставомерността е
достатъчно да се установи, че водачът при управление на ППС, приближавайки
пешеходна пътека, не предприема активни действия по намаляване на скоростта, с
която се движи, или спиране, за да пропусне пешеходците, стъпили на пешеходната
пътека. От събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя не
е спрял управлявания от него автомобил, за да осигури предимство на
пешеходците, които се намирали на платното за движение, стъпили на пешеходната
пътека. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят
е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но въпреки това е
преминал, без да го пропусне. За извършеното нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП
правилно е наложена глоба в размер на 100лв на основание административно
наказателната разпоредба на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП. Наказанието е с фиксиран
размер и не подлежи на корекция от съда. По отношение нарушението на чл. 147
ал.1 от ЗДвП съдът е заключил, че собственика на управляваното МПС – същият
правилно посочен и като субект на административно наказателната отговорност, не
сочи уважителни причини за не извършване на проверка на техническата му годност. Управлението на МПС, чиято
техническа изправност не е проверена е деяние, което застрашава участниците в
движението. Положителния факт, който би изключил съставомерността на
действието, не е установен от страна на санкционирания собственик на моторното
превозно средство. Двете административни нарушения са типични за своя вид и
като застрашават безопасността на участниците в движението, а в конкретния
случай и на пешеходците, чието предимство е отнето, не разкриват основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН вр. с чл.9 ал.2 от НК.
С касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Касатора
поддържа, че във въззивната си жалба се е основал на неизпълнение на
задължението да му бъде връчен препис от акта, което не зависи от отказа му да
го подпише. Бездействието на контролните органи нарушава правото му на защита.
Въззивния съд отхвърля оплакването с аргументи, които противоречат на закона,
като обвързва връчването на препис от акта с неговото подписване. Въпреки, че е
констатирал отрицателния факт на не връчване на препис от акта, съдът е
заключил, че това се дължи на неговото не подписване от страна на нарушителя,
поради което не може да черпи права от собственото си поведение и правото му на
защита не е нарушено. От представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е видно, че в разписката за връчване липсва подпис на
нарушителя, както и липсва подпис на свидетел, удостоверяващ отказа му да
получи препис от акта. Освен това не е посочен точен адрес на свидетеля на
отказа, което е нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Предявяването на АУАН за
подпис и връчването на препис от него са две отделни действия, като второто от
тях не е изпълнено. Според касатора разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН изисква
връчване на препис, независимо от отказа на нарушителя на подпише акта. Поддържа
тезата, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че в
хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Ответникът ОД на МВР Стара Загора не упражнява правото си
на писмен отговор против касационната жалба и не се представлява в откритото
съдебно заседание.
Представителя на Окръжна прокуратура предлага на
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Цитираните в касационната жалба откъси от мотивите към съдебното решение са правни
доводи на въззивния съд по тълкуване съдържанието на чл.43 от ЗАНН, дадени в
отговор на възражението, че предявяването на АУАН и връчване на препис от него
са два различни действия и съответно се касае за два отказа – да се подпише акта
и да се получи препис от него. Тази теза е доразвита с аргумента, че трябва да
е удостоверен с отделен подпис на свидетел както отказа да се подпише акта,
така и отказа да се получи препис от него. Няма подпис на разписката за
връчване, поради което касатора счита за доказано не извършване на действието –
връчване на препис от акта. Тази теза не намира опора в закона. Предявяването
на адмнистративното обвинение /запознаване със съдържанието на АУАН/ се
извършва, чрез връчване на препис от съставения и подписан от актосъставителя и
поне един свидетел АУАН. Предявяването се удостоверява от нарушителя с
подписването на акта. Подписа е удостоверително изявление, което потвърждава,
че е запознат с повдигнатото му
обвинение, без което административно наказателното производство не се счита за
редовно образувано и по аргумент от чл.52 ал.2 от ЗАНН е условие, без което не
може да бъде издадено наказателно постановление. Ето защо законодателя е
предвидил в чл. 43 ал.2 от ЗАНН, че отказа да се подпише акта се удостоверява с
трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление,
потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл.43 ал.1 от ЗАНН. Изисква се и
посочване на точен адрес на свидетеля на отказа, което обаче не представлява без което наказателното постановление да не
може да бъде издадено, съответно не е условие за завършване на фазата по
образуване на административно-наказателно производство с подписване на АУАН от
актосъставителя, свидетеля по акта и нарушителя. Адреса на свидителя, на което
и да е обстоятелство, има функцията да осигури призоваването му за разпит и
когато същият е длъжностно лице, както в настоящия казус, няма основание да се
счита, че липсата на точния му адрес препятства правото на нарушителя да
възрази против верността на удостоверителното изявление на този свидител с
доводи, че актът не му е предявен за запознаване и за подписване. Според чл. 43
ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си. Предявяването на акта за запознаване с неговото съдържание е
задължение на контролните органи, което се изпълнява, чрез връчване на препис в
момента на неговото съставяне, ако нарушителя присъства. Поредността и
съдържанието на действията са ясно описани в чл.43 ал.1 от ЗАНН – акта се
предявява на нарушителя след като
актосъставителя и свидетеля са го подписали, чрез предоставяне на препис от
него, по аргумент от чл. 43 ал.5 от ЗАНН, след което и нарушителя го подписва и
с това процедурата по образуване на административно наказателно производство
приключва, защото е удовлетворено изискването за запознаване на нарушителя с обвинението. Съдържанието
на думата «предявява» използвана в чл.43 ал.1 от ЗАНН е разкрита в чл.43 ал.5
от същия закон, представляваща хипотеза на предявяване на акт, който е съставен
в отсъствие на нарушителя, поради което не може едно и също задължение да бъде
изпълнявано, чрез различни действия. Оттук и предявяване на акта означава
връчване на препис, след което акта се подписва от нарушителя – това е
удостоверителното му изявление, че препис му е предоставен на разположение.
Дали той ще го вземе е негов избор, не задължение. Участието в производството
по ЗАНН е диспозитивно. Изключение от правилото, че АУАН се предявява в момента
на неговото съставяне1, е предвидено в чл.43 ал.5 от ЗАНН за случаите, когато е
съставен в отсъствие на нарушителя. В тази хипотеза административно
наказателното производство се счита за образувано, а АУАН за редовно съставен
след спазване на същата процедура като разписаната в чл.43 ал.1 от ЗАНН, но с тази
разлика, че предявяването се извършва от длъжностно лице по чл.43 ал.4 от ЗАНН.
В тези случаи се попълва разписка за връчване на препис от акта, в която
нарушителя посочва датата на коятоя му е предоставен. Тази дата се вписва от
актосъставителя като дата на подписване на акта и е датата, на която е
образувано административно наказателното производство, тъй като връчването на
препис е условие, без което не може – аргумент от чл.52 от ЗАНН. По причина, че
връчителя по чл.43 ал.4 от ЗАНН няма компетентността да вписва каквито и да
било удостоверителни изявления, в това число и за датата на подписване на акта
от нарушителя, тази дата се вписва в АУАН от актосъставителя. Извода, който
следва е, че датата на подписване на АУАН съвпада с датата на неговото
съставяне, когато това дейсвие е извършено в присъствие на нарушителя и
разписка не е необходимо да се попълва. Датата на подписване на АУАН не съвпада
с датата на съставянето му като документ, когато нарушителя не присъства на
това действие и съответно тази дата, на която е подписан от нарушителя се
удостоверява от актосъставителя, според изявлението на нарушителя в разписката.
Ако в случаите по чл.43 ал.5 от ЗАНН нарушителя откаже да подпише акта, то
връчителя удостоверява с подписа си в разписката, датата на която го е предявил
и отказа, при спазване на правилата по чл.43 ал.2 от ЗАНН. В случаите на чл. 43
ал.1 от ЗАНН, свидетеля удостоверява възприетия от него отказ на нарушителя в
самия акт за установяване на административно нарушение. След като подписването
на акта има смисъла на удостоверително изявление за връчване на препис от него,
а спазването на процедурата по чл.43 ал.2 от ЗАНН, конкретно подписа на
свидетеля на отказа замества неговата липса, то се налага извод за охранено
право на защита. Тук следва да се каже, че връчването на преписа приключва с
предоставянето му на разположение на нарушителя, който може да го приеме или да
не го вземе. Избора е негов, а участието в административно наказателното
производство е диспозитивно, като в тежест на контролните органи е да поканят
нарушителя за съставяне на АУАН, да му предявят обвинението, чрез връчване на наказателното
постановление. Отказите на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, да подпише
акта, с което заявява, че отказва да получи препис, не препятстват развитието
на административно наказателното производство, съответно не водят до
незаконосъобразност на наложеното административно наказание, при условие, че
същият е редовно призован, спазен е реда за удостоверяване на отказа му да
подпише акта, най-сетне спазена е процедурата за връчване на наказателното
постановление, чрез прилагане към преписката. Нарушаването на правото му да бъде запознат с
административното обвинение може да бъде установявано, независимо от формалното
спазване на процедурата по чл.43 ал.2 от ЗАНН, но в настоящия случай въззивния
съд правилно е формирал вътрешното си убеждение по фактите досежно предоставяне
на препис от акта на разположение на нарушителя, който по собствено желание не
го е получил. Въззвния съд не се е позовал само на спазване на процедурата по
чл.43 ал.2 от ЗАНН, а е обсъдил свидетелските показания досежно факта на
предявяване на акта на нарушителя, които не се оборват от твърдението на
касатора, че отказа му да получи препис трябва да е удостоверен с нарочно и
отделно изявление на свидетел Касатора
не оспорва, че е отказал да подпише акта, но не съзнава, че този му отказ
означава отказ да получи препис от него тоест отказ да се запознае с обвинението.
Разписка се оформя само в случаите, когато нарушителя не присъства на
съставянето на АУАН. Предявяването на обвинението се извършва, чрез
предоставяне на препис и за това действие се иска удостоверително писмено
изявление на нарушителя с един подпис – в АУАН или в разписка. Подписа в
разписката се счита за подпис на АУАН, положен на датата, посочена в нея. Това
е правната норма на чл.42 ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32/15.01.2020 год.,
постановено по АНД №880/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.